Р Е Ш Е Н И Е
494/28.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На двадесет и осми септември през две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ВАНД № 1833 по описа на
ШРС за 2016г.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
31/09.03.2016г. на ВПД Зам.
директор на ОД на МВР - гр.Шумен, с което на Д.Н.К., ЕГН **********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева на
основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/.
Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление, като излага подробно доводите си за това в жалбата.
В проведените
по делото съдебни заседания жалбоподателят редовно призован не се явява лично и
не изпраща упълномощен представител.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, намира жалбата за процесуално допустима и моли същата да
бъде уважена като основателна, а обжалваното наказателно постановление да бъде
изцяло отменено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от
надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от
НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе
в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 23.02.2016г. на жалбоподателят Д.Н.К. бил съставен акт
за установяване на административно нарушение № 31 от 23.02.2016г. с бланкетен №
276321. Актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата
на чл.9, ал.2 от ЗБЛД, за това, че при промяна на постоянен адрес от едно
населено в друго населено място в срок до 30 дни от издаване на новия документ
лицето не е подало заявление за издаване на ново свидетелство за управление на
МПС. Актът е бил съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от него,
след като е изложил, че няма възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №
№ 31/09.03.2016г. на ВПД Зам. директор на ОД на МВР - гр.Шумен, с което
на Д.Н.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/ за нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
всички събрани по делото писмени доказателства.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ гражданин, намерил личен документ, е длъжен да го предаде на органите на Министерството на вътрешните работи, а според нормата на чл.9, ал.2 от ЗБЛД в срок до 30 дни при промяна на постоянния адрес лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на нова лична карта, разрешение за пребиваване по чл.59, ал.2, т.2 и т.4, карта на бежанец, карта на чужденец, получил убежище, и карта на чужденец с хуманитарен статут. При промяна на постоянния адрес от едно населено място в друго населено място в срок до 30 дни от издаване на новия документ лицето е длъжно да подаде заявление за издаване на ново свидетелство за управление на моторно превозно средство.
С оспореното наказателно постановление
отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.81, ал.1, т.1 от ЗБЛД за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона
за българските лични документи /ЗБЛД/. Същевременно в
акта за установяване на административно нарушение въз основа на който е
издадено наказателното постановление като нарушена е посочена новелата на чл.9,
ал.2 от ЗБЛД.
С оглед на така
констатираното противоречие между посочената в акта за установяване на
административно нарушение и наказателно постановление нарушена норма, съдът в
конкретния случай счита, че са нарушени
разпоредбите на чл.42, т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което е
достатъчно основание за отмяна на процесното наказателно постановление. За да
предизвика целените с издаването им правни последици, акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, като писмено
обективирани волеизявления следва да съдържат отнапред определени в закона
минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно
следва да обхваща акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са посочени в разпоредбите на чл.42 от ЗАНН и чл.57
от ЗАНН. Тези от тях, посочени в нормата на чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а именно -
описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата,
при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите –
фактическите и правни основания, от които следва постановения от
административно-наказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и
съответствие между описаното в акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление административно нарушение и
административното нарушение, визирано от посочените законови разпоредби.
В конкретния
случай, оказа се, е налице разминаване между посочената в акта за установяване
на административно нарушение и в наказателното постановление нарушена норма.
Така допуснатото
процесуално нарушение не би могло да бъде санирано по силата на разпоредбата на
чл.53, ал.2 от ЗАНН. Посочената норма предвижда, че наказателното постановление
се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и неговата вина.
Цитираната норма не касае всяко нарушение в акта за установяване на
административно нарушение, тъй като подобно разширително тълкуване обезсмисля
съставянето на самия акт и уредената в чл.44, ал.1 от ЗАНН процедура за това.
Така недопустимо е да е по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН да се отстранява
допуснато противоречие между описаното в акта за установяване на
административно нарушение нарушение /деяние, място и дата на извършване/ и
посочената като нарушена правна норма, както и с наказателното постановление да
се ангажира отговорността за нарушение различно от посоченото в акта за
установяване на административно нарушение такова – с дадената му правна
квалификация и описание от фактическа страна. Подобно противоречие би могло да
се отстрани единствено и само чрез съставяне на нов акт за установяване на
административно нарушение стига да на са изтекли преклузивните срокове
регламентирани в чл.34 от ЗАНН.
Съгласно чл.36, ал.2
от ЗАНН административно-наказателно производство се образува със съставяне на
акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл.52,
ал.1 от същият закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в
едномесечен срок. Последното означава, че наказващия орган е сезиран и дължи
произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в акта за
установяване на административно нарушение лице на съответното административно
нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна
квалификация. Със съставянето на акта за установяване на административно
нарушение на сочения като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно
извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на
извършване. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно
условие за законосъобразното издаване на наказателното постановление, акта за
установяване на административно нарушение да е бил редовно връчен на
нарушителя. В този смисъл е недопустимо макар и при същата фактическа
обстановка с наказателното постановление лицето да бъде наказано за
административно нарушение, с правна квалификация различна от тази дадена в акта
за установяване на административно нарушение, със същата дата на извършване на
нарушението, но с различна правна квалификация от посочената в акта за
установяване на административно нарушение.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
изцяло Наказателно постановление № 31/09.03.2016г. на ВПД Зам. директор на ОД на МВР - гр.Шумен, с което
на Д.Н.К., ЕГН **********,*** е наложено административно наказание “глоба” в
размер на 30 /тридесет/ лева на основание чл.81, ал.1, т.1 от Закона за
българските лични документи /ЗБЛД/, като
неправилно и незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: