Р Е Ш Е Н И Е

 

495/29.9.2016г.,                         гр.Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, седемнадесети състав

На двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

                                                                                           Председател: Надежда Кирилова  

Секретар: С.А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1836 по описа на ШРС за 2016г.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 16-0869-001397 от 05.07.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Х.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно, като излага доводите си за това в жалбата.

В проведените по делото съдебни заседания жалбоподателят редовно призован не се явява лично, а изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло, като излага конкретни мотиви в тази насока.

            Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата  и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2016г. около 23.00 часа жалбоподателят Ю.Х.М. управлявал лек автомобил марка “Опел Вектра“ с рег. № Р 5215 РХ, собственост на З. Н. К., ЕГН ********** от гр.Русе, като се движел по ул.“Индже“ в посока ул.“Еделвайс“ в с.Хитрино, обл.Шумен. Непосредствено преди навлизането в кръстовището, намиращо се между улиците ул.“Индже“ и ул.“Еделвайс“ водачът преплъзнал гумите на автомобила, форсира двигателя, поднесъл го и по този начин, чрез дрифт преминал цялото кръстовище и продължил движението си в посока ул.“Възраждане“. По време на движението автомобилът се движел странично с предната си част към центъра на кръстовището. Тъй като свидетелите П.М. и М.Н. се намирали в полицейски автомобил, паркиран на ул.“Еделвайс“ в близост до кръстовището свидетелите подали звуков и светлинен сигнал, както и стоп-палка за спиране на жалбоподателя, но последния продължил с ускорение движението си, след което без да спре се насочил в посока ул.“Възраждане“. Тогава двамата полицейски служители със служебния си автомобил последвали управлявания от жалбоподателя автомобил, който напуснал пределите на населеното място и продължил да се движи по черен път през гората. На една широка поляна го застигнали и полицейските служители решили да го принудя да спре вдясно. Тогава свидетелят М.Н. му подал сигнал за спиране със стоп-палка, но жалбоподателят М. отново не спрял. В този момент М. предприел движение назад с автомобила и рязко блъснал патрулния автомобил. След това полицейски служители последвали управляваното от жалбоподателя МПС, но след около километър колата им блокирала, а той изчезнал с автомобила в неизвестна посока. След извършена служебна справка бил установен собственика на автомобила и автора на нарушението, като същият бил открит на адреса на постоянното му местоживеене. Тъй като му била връчена призовка за явяване в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр.Шумен, за да му бъде извършена полицейска проверка, последният се отзовал. На водача бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 1397 от 20.05.2016г., който бил връчен на нарушителя и подписан от него, след като е изложил под формата на възражение, че не е ползвал колата. Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-001397 от 05.07.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Х.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на актосъставителя И.П.Д. и на свидетелите П.Г.М., М.Д.Н., Г.П.Г., Д.К.Ф. и И.Г.И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.Д., П.М., М.Н., Г.Г., Д.Ф. и И.И. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, описано в пункт първи на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното: 

            Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че жалбоподателят Ю.Х.М. на 17.05.2016г. управлявайки лек автомобил марка “Опел Вектра“ с рег. № Р 5215 РХ, непосредствено преди навлизане в кръстовището, намиращо между улиците ул.“Индже“ и ул.“Еделвайс“ в с.Хитрино преплъзнал гумите на автомобила, поднесъл го надясно и по този начин, чрез „дрифт“ преминал цялото кръстовище. По време на движението автомобилът се движел странично с предната си част към центъра на кръговото движение. Това обстоятелство само по себе си е създало опасност и пречки за останалите евентуални участници в движението и за тяхното здраве и живот, както и опасност от причиняване на имуществени вреди на участниците в движението. В подкрепа на този извод са събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита на свидетелите П.М. и М.Н., които са се намирали в непосредствена близост до кръговото движение, в паркирания наблизо служебен полицейски автомобил и пряко са възприели поведението на водача, движението на управлявания от него автомобил и самото нарушение.

            Това нарушение се оспорва от страна на жалбоподателя, доколкото в самия акт под формата на възражение е изложил, че оспорва да е ползвал и управлявал процесната кола. Тезата, че не жалбоподателят е извършил деянието, заявена от последния още при съставянето на акта за установяване на административно нарушение, напълно се опровергана от събраните по делото доказателства и се явява защитна такава. Жалбоподателят М. е изградил защитна теза, която обаче влиза в противоречие с останалите доказателства. В своите обяснения от 18.05.2016г. - ден след деянието, жалбоподателят М. сочи, че преди три дни е продал колата, която ползвал – „Опел Вектра“, червена на цвят, с русенска регистрация на непознат, без обаче да конкретизира кое е това лице, на което е продал колата. Същевременно от разпита на свидетелите П.М. и М.Н. - полицейските служители, които са установили нарушението, става ясно, че, непосредствено са възприели личността на водача на МПС и самото МПС към момента на извършване на деянието и в последствие са разпознали жалбоподателя, след като е било установено, че той ползва този автомобил, т.е. те са очевидци на самото деяние и са имали възможност непосредствено и пряко да съберат доказателства – кой е извършител на това деяние. Нещо повече, посоченото от жалбоподателя, че колата е била продадена преди три дена, също се опровергава и от свидетелските показания на Г.Г. и Д.Ф., тъй като тези лица също са възприели на процесната дата - 17.05.2016г., съответно през деня и по-късно вечерта именно жалбоподателят Ю.М. да управлява такъв автомобил, с такива индивидуализиращи данни, поради което съдът намира, че авторството на деянието е доказано безспорно.

Освен това, от свидетелските показания на актосъставителя И.Д. и на свидетелите по акта П.М. и М.Н. става ясно, че в този момент на приплъзване е имало паркирани други МПС в непосредствена близост, спрямо които поведението на жалбоподателят представлява реална опасност. Това, че тя не се е осъществила е ирелевантно, тъй като е достатъчно да е налице опасност, за да е съставомерно деянието по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Поради изложените съображения съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението, визирано в  разпоредбата на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП. Доколкото за посоченото нарушение не е предвидена изрична санкционна разпоредба, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил и приложил общата разпоредба на  чл.185 от ЗДвП, предвиждаща глоба в размер до 20 лева за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание. В тази връзка съдът намира, че наложеното от административно-наказващият орган наказание се явява правилно индивидуализирано, с оглед тежестта на нарушението и неговата обществена опасност. Процесната деятелност категорично не разкрива белезите на маловажен случай на административно нарушение, доколкото не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Освен това, актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление притежават изискуемите съгласно чл.42 от ЗАНН, респ. чл.57 от ЗАНН реквизити и същите са съставени от компетентните за това органи и при съблюдаване на административно-производствените правила. Това обуславя извода, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. 

Поради всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление наказателно постановление № 16-0869-001397 от 05.07.2016г. на Началник сектор към ОД на МВР – гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на Ю.Х.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева на основание чл.185 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: