РЕШЕНИЕ

 

623/23.11.2016г., гр.Шумен

Шуменският районен съд, ХІІ състав

На двадесет и четвърти октомври  2016 година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                  Председател: Ивелина Димова, Секретар: М.М.

като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1842/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от П.В.С. *** срещу Наказателно постановление № 16-0869-001572/19.07.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на лицето било наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДП. Жалбоподателят счита наказателното постановление за недоказано и незаконосъобразно, като привежда и доводи за наличие на съществени процесуални нарушения, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло постановлението, с което е санкциониран.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, като поддържа жалбата. Представител на въззиваемата страна изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 29.06.2016г. около 16,10ч., жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Опел Астра” с ДК№ СА 1755 НН, собственост на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София, по ул.“Порек“ в гр.Шумен, местност „Сакарка“, в посока- ул.“Спартак“. Пътната настилка била лоша, като в района на дом №71 преминавала от асфалт към чакъл. Скоростта на движение не била висока, но се оказала несъобразена с релефа на пътя, като при преминаването от асфалтова настилка към чакъл  автомобилът „пропаднал“ поради по-ниското ниво на насипания с чакъл участък. В резултат от това картера на автомобила се ударил в камък, образуван от самата пътна настилка на ръба между по-високата и по-ниската част и се пукнал. Малко по-късно жалбоподателят спрял и забелязал изтичането на експлоатационна течност от автомобила, поради което подал съответен сигнал за настъпило ПТП. Пристигналите на мястото на инцидента служители на сектор „Пътна полиция“ последвали следите от изтеклата течност и установили мястото на удара, като на неравност на настилката личали следи от протъркването на картера на автомобила. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че поради движение с несъобразена скорост с релефа на местността  (стръмен наклон) е изгубил контрол над МПС и се е блъснал в камък на пътя, с което е причинил ПТП с материални щети. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан без възражения. Писмени такива не били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 19.07.2016г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на П.С. била наложена глоба в размер на 100,00 лв. за извършено нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото доказателства: основно от разпита на свидетелите П.Г.М., И.П.Д. и С. Г.а Т., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на всички свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност. Жалбоподателят оспорва отчасти изложената фактическа обстановка, като твърди, че е намалил скоростта при преминаването към друг тип настилка, както и че не е усетил удар и не е чул шумове или стържене. Намира, че се е ударил в малко камъче, което леко е стърчало над неравността, без това да е било видимо от мястото на водача. Показанията на св.Т. отчасти кореспондират на твърденията в жалбата, като същата потвърждава, че скоростта на движение е била ниска, както и че ударът не е бил възприет от пътуващите в автомобила. Изложените от жалбоподателя обстоятелства обаче не опровергават приетата в наказателното постановление фактическа обстановка. Безспорно е установено по делото, че на посоченото място, при преминаване от един вид настилка към друг, долната част на автомобила се е ударила в неравност, което е довело до пукане на картера и изтичане на експлоатационна течност. Щетите по автомобила са съществували обективно, както и следите от протриване по неравност на пътната настилка и са били възприети от свидетелите М. и Д., които са изготвили и съответните фотоснимки. От показанията на св.М. се установява също, че на посочения участък е било възможно преминаването без щети за автомобила, но с по-ниска скорост. При това положение съдът счита изложената фактическа обстановка за безспорно установена, като по несъмнен начин са изяснени обстоятелствата около извършването на нарушението и самоличността на нарушителя.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП задължава водачите на МПС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, с условията на видимост, интензивността на движението и с всички други обстоятелства, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Съдът счита за безспорно установено, че на посочената дата жалбоподателят, при избиране скоростта на движение, не се е съобразил с посочените обстоятелства и конкретно- с релефа на пътя, поради което не е успял да преодолее разликата в нивата на пътната настилка безопасно и е причинил ПТП. Макар и скоростта на движение на автомобила да не е била висока, от показанията на св.М. се установява, че при по-ниска скорост „пропадането“ на автомобила на границата между двете нива е щяло да бъде избегнато и е нямало да настъпят щети. При това положение съдът приема, че жалбоподателят действително е нарушил посочената разпоредба, тъй като избраната от него скорост на движение се е оказала несъобразена с релефа на пътя, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Санкцията е наложена правилно, на основание чл.179, ал.2 от ЗДП, предвиждащ специално наказание за водач, който поради движение с несъобразена скорост причини ПТП, какъвто е и настоящия случай. Наказанието е наложено в минималния размер, предвиден в закона като са отчетени особеностите на конкретното нарушение.

При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Неоснователни са доводите, изложени в жалбата, че в наказателното постановление по недопустим начин е разширено обвинението, като към фактическите обстоятелства е добавено, че жалбоподателят не се е съобразил също с атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. В действителност фактическите обстоятелства в акта и в издаденото наказателно постановление са описани по идентичен начин. Разширено е описана само нарушената разпоредба, която е цитирана в нейната цялост. С това по никакъв начин не са накърнени процесуалните права на санкционираното лице, тъй като в обстоятелствената част на наказателното постановление  нарушението е конкретизирано в достатъчна степен. Следва да се отбележи също, че ЗАНН не изисква пълно съвпадение между АУАН и наказателното постановление, като разпоредбата на чл.53, ал.2 от посочения закон дава възможност за отстраняване на нередовности в акта.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъл на чл.28 от ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства за извършването на нарушението. От значение при преценката на значимостта на нарушението е и обстоятелството, че настъпилите вредни последици е можело лесно да бъдат избягнати при управление с по-ниска скорост от избраната от жалбоподателя.

Предвид изложеното съдът намира обжалваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено изцяло, а жалбата-да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

 

                                            Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № 16-0869-001572/19.07.2016г. на началника на сектор към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на П.В.С. ***, с ЕГН:**********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100.00 лева на основание чл.179, ал.2 от ЗДП, като законосъобразно.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен съд.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: