Решение по Наказателно дело 1899/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

576/7.11.2016г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На двадесет и пети октомври две хиляди и шестнадесета година,

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пл.Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 1899 по описа за 2016г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №46-0000121/05.07.2016г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Ф.Ю.Н., ЕГН********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В депозираната жалба жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото НП. Оспорва направените констатации твърдейки, че не е извършил вмененото му нарушение, поради което моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно заседание редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв.Г. К. от ШАК. Счита, че деянието е несъставомерно, поради обстоятелството, че не е реализирано плащане.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, представител не се явява. В придружителното пискмо изразява становище по същество. Моли НП да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 16.06.2016г. в хода на извършвана операция свидетелите В.Е.Г. – служител в сектор ПП при ОДВР- Шумен и И.Д.И. – служител в сектор ПИП при ОДМВР - Шумен около 08.40 часа в гр.Шумен, ул. «Станционна», гаров площад, спрели за проверка лек автомобил от кат.М1 марка «Опел Зафира» с рег. № Н0440 ВМ, управляван от жалбоподателя Ф.Ю.Н.,негова собственост. Св. В.Г. извършил проверка относно спазване разпоредбите на ЗДвП, след което св. И.И. разговарял с пътниците в автомобила, с оглед изясняване на обстоятелството познават ли жалбоподателя, от къде пътуват, дали това е станало срешу заплащане, ползвали ли са и друг път услугите на жалбоподателя. Пред свидетелите Г. и И. лицата М.С. М. и С.В.Д. обяснили, че са се качили в автомобила в гр.Нови пазар и , че пътуват до гр.Шумен като за извършения превоз ще заплатят сумата от 3 лева, каквато е стойността на автобусния билет до гр.Шумен. М.М. посочил също така, че и друг път е пътувал с жалбоподателя от гр.Шумен до гр.Нови пазар като му е заплащал 3 лева. От двете лица били снети и писмени сведения, в които потвърдили тези обстоятелства. Снето е сведение и от лицето С.А.С., която е посочила, че не се е уговаряли да заплаща пари за превоза.

На 16.06.2016г. св.К.К. съставил АУАН № 221100 срещу жалбоподателя за това, че на 16.06.2016г. с личния си лек автомобил от кат.М1 марка «Опел Зафира» с рег. № Н0440 ВМ извършва обществен превоз на пътници с уговорка за заплащане с лек автомобил, за който няма издадено Удостоверение на МПС към Лиценз за превоз на пътници на територията на Р България, заверено копие към Лиценз на Общността за превоз на пътници, автомобилът не е включен в списък към Удостоверение за извършване на таксиметров превоз на пътници. Актосъставителят е приел, че с действията си Ф.Н. виновно е нарушил чл.6 ал.1 от ЗАвП. От показанията на актосъставителя К. се установява, че същият е съставил АУАН в качеството си на инспектор при ОО «АА» - Шумен, въз основа на предоставени материали от служители на ОДМВР - Шумен, без да е очевидец на нарушението.

Въз основа на така съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. За нарушение на чл. 6 ал.1 от ЗДвП, на жалбоподателят е наложено административно наказания глоба в размер на 1500 лева, на основание чл.93 ал.1 т.1 от същия закон. НП му е връчено лично на 12.07.2016г.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели – К.Л.К., В.Е.Г., И.Д.И.. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетелите, тъй като същите пресъздават това което са възприели непосредствено, като показанията им са логични, безпротиворечиви и няма индиция за тяхната заинтересованост. Показанията на тези свидетелите не са оборени по никакъв начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира.

Въз основа на направено доказателствено искане от страна на жалбоподателя в съдебното производство са допуснати до разпит в качеството на свидетели лица пътували в автомобила на жалбоподателя - М.С. М. и С.В.Д.. В проведеният разпит на тези лица в съдебно заседание същите потвърдиха, че са пътували с автомобила на жалбоподателя от гр.Нови пазар до гр.Шумен, но отричат това да е станало срещу уговорка за заплащане. Потвърдиха също така, че е била извършена полицейска проверка, при която им били снети писмени сведения, които след като им били прочетени, те подписали. Св. М. в съдебно заседание посочи, че отразеното в писменото му обяснение е вярно. Посочи също така, че жалбоподателят не му бил искал пари, свидетеля решил сам да му даде 3 лева, за да се почерпи. Св. Димитрова твърди, че отразеното в сведението, че са имали с жалбоподателя уговорка да заплатят 3 лева за извършения превоз, не било вярно. От друга страна посочва, че съдържанието на снетото й сведение й било прочетено от полицейския служител и това, което била казала, това било написано. От показанията на свидетелите В.Е.Г. и И.Д.И., че установи, че сведенията са били снемани от св. И. като при снемането им е присъствал св. Г.. Последният е подписал сведенията, с което удостоверил верността на отразеното в тях. Лицата са били запознати със съдържанието на сведението и са го подписали. По делото не се установи, а и не се твърди от лицата, спрямо тях да е било упражнявано някакво въздействие. С оглед изясняване на случая св. И. им е задавал въпроси и е отразил писмено техните отговори. Посочили са откъде пътуват с колата на жалбоподателя, сумата която е следвало да му заплатят. Предвид изложеното съдът не кредитира показанията на свидетелите М.С. М. и С.В.Д. дадени в съдебно заседание , че не са имали договорка за заплащане на сумата от 3 лева за извършвания превоз, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Същите целят единствено оневиняване на жалбоподателят и случаят да се реши в негова полза.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя.

Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон. В чл.6, ал. 1 от ЗАП е очертан кръгът от лица, които могат да извършват обществен превоз на пътници, а именно: превозвачи притежаващи лиценз за извършване на превоз на пътници или товари или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници. В чл.93 ал.1 т.1 от ЗАП е посочено, че водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 1500 лв. - при първо нарушение.

Съдът намира за безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че на 16.06.2016 г., жалбоподателят е извършвал превоз на свидетелети М.С. М. и С.В.Д. от гр.Нови пазар до гр. Шумен срещу уговорка за плащане на сумата от 3.00 лв. Безспорно е, че Ф.Н. случая е извършвал обществен превоз на пътници без да притежава, съответния лиценз или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, поради което е нарушил разпоредбата на чл. 6 ал.1 от ЗАП. За съставомерността на нарушението е без правно значение дали уговорената парична сума за превоза е била реално заплатена, или заплащането е щяло да се извърши след приключване на превоза.Безспорно превозът е извършен с автомобил, който не е включен в лицензиран списък или удостоверение за регистрация и разрешително за таксиметров превоз срещу договорка за заплащане. От субективна страна деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като жалбоподателят несъмнено е съзнавал общественоопасния характер на деянието си.Доколкото се касае за автомобил негова собственост, последният е знаел^,че няма право да извършва обществен превоз на пътници, но въпреки това е превозил пътниците М.С. М. и С.В.Д.до гр.Шумен срещу предварителна уговорка за заплащане на превозна цена, платима при пристигане в града.

Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.6 ал.1 от ЗАП. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението, което е било осъществено и правилно е приложил съответната административно-наказателна разпоредба на ЗАП. Съобразил се е с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №46-0000121/05.07.2016г. на Началника на Областен отдел «АА» - гр. Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози на Ф.Ю.Н., ЕГН********** е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.6 ал.1 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Районен съдия: