Р Е Ш Е Н И Е
469/14.9.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети състав
На четиринадесети септември през две хиляди и
шестнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Надежда Кирилова
Секретар: С.А.
Като разгледа докладваното от районния съдия
НАХД № 1905 по описа на ШРС за 2016г.,
За да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 16-0869-001533 от 15.07.2016г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М.Д.М.,
ЕГН **********,*** са наложени две административни наказания, съответно “глоба”
в размер на 800 /осемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 9 /девет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, като изпраща упълномощен
процесуален представител, който поддържа
жалбата на посочените в нея основания, а в съдебно заседание се излагат
допълнителни мотиви.
Процесуалният
представител на ОД на МВР – Шумен - административно-наказващ орган, издал
наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено, като излага подробно съображенията си
за това.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна,
поради следните правни съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото
доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят
М.Д.М. на 29.04.2016г. около 09.40 часа управлявал лек автомобил марка “Мерцедес
200Д” с регистрационен № Н 5817 АН, собственост на Т.Г.П., ЕГН **********, след
употреба на алкохол, като се движел по път
І-2, км.115+450 в посока от 5-ти км на гр.Шумен към кв.Макак. Под въздействие
на поетия алкохол М. станал причина за ПТП
с лек автомобил марка “Мерцедес 190Е” с регистрационен № Н 9975 АМ,
управляван от А.М.Ц.. На мястото на произшествието бил изпратен екип на „Пътна
помощ“ при ОД на МВР – гр.Шумен, състоящ се от свидетелите И.Х.И. и И. Ц. К.. На
жалбоподателя му били поискани документи за самоличност, след което била
извършена проверка с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARBB – 0004,
електронният екран на което отчел в дъха на жалбоподателя 1.36 промила алкохол
в 10.10 часа, проба № 05353 Пробата била показана на жалбоподателя, след което
му бил му издаден талон за медицинско изследване № 0039325, като същият се явил
за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона срок. За констатираното
нарушение на жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение бланков № 595008 от 29.04.2016г. Актосъставителят е посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя без да изложи възражения. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени
възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа
на така съставения акт и на основание чл.212, ал.2 от НПК срещу М.Д.М. е започнато бързо производство № 435/2016г. по описа на РУ “Полиция” – гр.Шумен за
престъпление по чл.343б, ал.1 от НК. Изготвената в досъдебното
производство съдебно-химическа експертиза е изчислила наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия в размер на 1.03 промила. Разследването по цитираното досъдебно производство
е приключено от водещия разследване полицай със заключително постановление,
съдържащо мнение за прекратяване на наказателното производство. С
постановление от 12.05.2016г.
представител на Районна прокуратура – гр.Шумен е
прекратил наказателното производство по цитираното досъдебно производство на
основание чл.357, ал.1, т.1 от НПК, във вр.
чл.24, ал.1, т.1 от НПК – деянието не съставява престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК,
тъй като не е налице обективен признак от състава на посоченото
престъпление доколкото концентрацията на алкохол в кръвта на М. към момента,
когато последният е установен да управлява МПС, не надхвърля 1,2 промила. Впоследствие, материалите по цитираното
досъдебно производство са били изпратени на Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен за реализиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя М.. Въз основа
тези констатации и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление № 16-0869-001533 от 15.07.2016г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М.Д.М.,
ЕГН **********,*** са наложени две административни наказания, съответно “глоба”
в размер на 800 /осемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за
срок от 9 /девет/ месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП.
Така
установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на
актосъставителя И.Х.И. и на свидетелят И. Ц. К., както и от присъединените на
основание чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетелите И.И. и И.К. следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и
логични, а и се потвърждават от останалите събрани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗДвП, която е посочена в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление като
нарушена, на
водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици
или други
упойващи вещества. От
материалите по делото се установява по безспорен начин, че по време на
проверката М.Д.М. е управлявал МПС след употреба на алкохол, констатирана с техническо средство “Алкотест
Дрегер 7510” с фабр. № ARBB
– 0004, електронният екран на което в 10.10 часа на 29.04.2016г. отчел наличие
на алкохол в дъха на жалбоподателя в размер на 1.36 промила, проба № 05353,
както и, че пробата е показана и видяна от жалбоподателя, след което му бил
издаден талон за медицинско изследване, като същият се явил за даване на кръвна
проба за изследване до указания в талона срок. Изготвената
в досъдебното производство съдебно-химическа експертиза е изчислила наличие на алкохол в кръвта на
подсъдимия в размер на 1.03 промила. От
показанията на актосътавителя И.И. е видно, че по време на проверката водачът
лъхал на алкохол. Освен това, от показанията на свидетелите И.И. и И.К. става ясно,
че същият е бил изпробван с техническо средство, както и че след получаване на издадения
му талон за медицинско изследване, същият
се явил за даване на кръвна проба за изследване до указания в талона
срок, т.е. изпълнил предписанието за медицинско изследване. Това обстоятелство се
удостоверява и от заключението на изготвената впоследствие съдебно-химическа
експертиза. От материалите по делото по категоричен начин е
установено, че именно жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка “Мерцедес 200Д” с регистрационен № Н
5817 АН по
времето и мястото на вмененото му административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като съдържанието
на алкохол в издишания въздух на жалбоподателя -нарушител е доказана първоначално посредством
техническото средство “Алкотест Дрегер 7510” с фабр. № ARBB – 0004, а впоследствие и със съдебно-химическа
експертиза, назначена и изготвена по надлежния законов ред. Ето защо съдът
намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен начин, че
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като бидейки водач на МПС е бил
длъжен да не го управлява под въздействие на алкохол.
Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата
за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл.174, ал.1 от ЗДвП,
съгласно която “Наказва
се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания
въздух”. В същото време съдът счита, че административно-наказващият орган е
индивидуализирал правилно наказанието, като е наложил наказание “глоба” и
кумулативното предвидено наказание “лишаване от право да управлява МПС” в размер над минималния, предвиден в
закона, излагайки подробно аргументите си за определения размер, а
именно“глоба” в размер на 800 /осемстотин/ лева и “лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 9 /девет/ месеца, т.е. двете кумулативно предвидени
наказания кореспондират помежду си.
Съдът
намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че е допуснато
съществено процесуално нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено
поради липса на мотиви от страна на административно-наказващият орган за
неприлагане на чл.28 от ЗАНН. По аргумент от разпоредбата на чл.53, ал.1 от
ЗАНН, административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка
за наличие на предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН и ако прецени, че
случаят е „маловажен“ да не
издава наказателно постановление, като предупреди устно или писмено нарушителя.
Но административно
- наказващият орган
няма задължение да мотивира преценката си, че нарушението не представлява
маловажен случай и да изложи
съображенията си за неприлагане на чл.28 от ЗАНН като задължителен реквизит от
съдържанието на наказателното постановление. С издаването на наказателното
постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че случаят не
е маловажен. При проверката на материалната законосъобразност на наказателното
постановление първоинстанционният съд също има задължение да извърши преценка
дали конкретното нарушение попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН /арг.
от Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007г./.
Съобразно текста на Тълкувателно решение № 1/12.12.2007г. на
ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2007г., когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със
закона. Преценката на съда не обхваща въпроса дали са изложени мотиви за
неприложението на чл.28 от ЗАНН в наказателното постановление, а дали
административно-наказващият орган неоснователно не е приложил разпоредбата, т. е.
преценява се материалната законосъобразност на наказателното постановление от
гледище на нормата на чл.28 от ЗАНН, а не процесуалните аспекти на същото в
смисъл дали има или няма мотиви за неприложението на текста. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че липсата на мотиви относно приложението
на чл.28 от ЗАНН, не е съществен порок, който да доведе до отмяната на
обжалваното решение.
Освен това, настоящият съдебен състав намира, че не са налице основанията за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Последната
разпоредба е относима за случаите, при които извършеното административно нарушение,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид.
За конкретното административно нарушение и съобразно установените
по делото фактически обстоятелства свързани с него, не са изводими предпоставки
за квалифицирането му като маловажен случай, по смисъла на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като не се доказват допълнителни смекчаващи обстоятелства, които в
съвкупност да обуславят по-ниска неговата обществена опасност от обичайната за
този вид административни простъпки. Касае се за нарушение, чиято съставомерност не е обусловена от
настъпването на вреди, тъй като такива не се предвиждат в състава на същото,
следователно и са ирелевантни, като за осъществяването му е достатъчно да се
констатира управление на ППС под въздействие на алкохол с
концентрация над 0,5 до 1,2 промила. Деянието - управление на МПС след
употреба на алкохол над 0,5 промила, само по себе си застрашава сериозно обществените отношения,
свързани с безопасността на движението по пътищата и подлежи на санкциониране,
съгласно чл.174, ал.1 ЗДвП, без да е необходимо да са настъпили някакви вредни
последици. Не
е предвидено наказание единствено за случаите, в които концентрацията на
алкохол в кръвта е под 0,5 промила, т.е. прието е, че това е допустимата
концентрация на алкохол в кръвта, която не оказва негативно въздействие върху
водача. В конкретния случай обаче е
установено управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1,03
промила, т.е. наличието на алкохол
в кръвта на жалбоподателя - водач въобще не е към минималния размер, а е към
максималния размер, като
това деяние, само по себе си, се характеризира с висока степен на обществена
опасност, поради повишеният риск от извършваната дейност, както за другите
участници в движението, така и за самия нарушител. Още повече,
процесното нарушение не е
обикновено управление на МПС след употребата на алкохол. В случая е налице
осъществен риск – пътно-транспортно произшествие по вина на жалбоподателя, което
прави невъзможно прилагането на чл.28 от ЗАНН, тъй като съобразно т.32 на § 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП, явяваща се
специален закон, за този вид деяние е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Освен
това, наличието на пътното-транспортно произшествие повишава обществената
опасност на самото управление на МПС след употреба на алкохола. Ето
защо настоящият съдебен състав, намира че
фактическите обстоятелства свързани с конкретния казус, не указват маловажност
по смисъла на чл.28
от ЗАНН, особено като се има предвид интензитета на този вид
административни нарушения, с оглед създаването на гаранция за опазване животът и здравето на
участниците в движението по пътищата и
опазване
имуществото на юридическите и физическите лица, както и
с цел постигане на превантивната и възпитателна цел на извършеното нарушение.
На следващо място, съдът счита, че административно-наказателното
производство е протекло при липса на съществени процесуални нарушения.
По-конкретно, акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно постановление –
тези на чл.53 от ЗАНН.
Поради
всичко изложено по-горе съдът намира за правилно и законосъобразно
наказателното постановление да бъде потвърдено, а жалбата – да бъде оставена
без уважение.
Водим от
горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 16-0869-001533 от 15.07.2016г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр.Шумен, с което на М.Д.М., ЕГН **********,***
са наложени две административни наказания, съответно “глоба” в размер на 800
/осемстотин/ лева и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 9 /девет/
месеца на основание чл.174, ал.1 от ЗДвП,
като правилно и законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен
срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: