Р Е Ш Е Н И Е
585/9.11.2016г., гр. Шумен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, ХІІ
състав
На тринадесети октомври 2016
година
В публично заседание в
следния състав:
Секретар: М.М.
като разгледа
докладваното от съдията ВАНД № 1931/16г. по описа на ШРС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Кредиленд” ЕООД- гр.Сливен, срещу Наказателно постановление № В-0042410/21.06.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството били наложени две отделни имуществени санкции в размер на по 3000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.55, ал.2 от Закона за потребителските кредити. Дружеството-жалбоподател счита наказателното постановление за необосновано, като привежда и доводи за наличие на съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление.
В открито съдебно заседание дружеството, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата. Въззиваемата страна не изпраща представител, но писмено изразява становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството –жалбоподател извършвало дейност като финансова институция, изразяваща се в отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства по смисъла на чл.3, ал.1, т.3 от Закона за кредитните институции. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на ул.”Васил Друмев” №17. На 27.04.2016г. в КЗП-РД Варна-гр.Шумен постъпила потребителска жалба относно заем, отпуснат от дружеството, депозирана от лицето Е.Л. М.. По този повод на 05.05.2016г. от Н.И.Й. и В.К.Г.-инспектори в КЗП-РД-Варна била извършена проверка в посочения офис за спазване на Закона за потребителския кредит, при която били изискани всички документи, отнасящи се до потребителката. Била извършена и проверка на произволно избран от дружеството договор, а именно- договор за кредит, сключен с лицето Н.Б.. Проверяващите установили, че с Евгения М. е бил сключен договор за потребителски кредит № Н-00000499/21.08.2015г., на стойност 400 лева и срок на договора- 6 месеца. Към договора бил приложен запис на заповед с дата на издаване 21.08.2015г. и падеж-21.02.1016г., за сумата от 624,00 лева в полза на дружеството. С Н. В.Б. бил сключен договор за потребителски кредит № №0000883/16.05.2016г. на стойност 800 лева и срок на договора- 6 месеца. Към договора също бил приложен запис на заповед -с дата на издаване 15.05.2016г. и падеж - 16.11.1016г., за сумата от 1260,00 лева, издаден в полза на дружеството. В разговор с проверяващите потребителката М. заявила, че дружеството е обусловило отпускането на кредита с подписване на запис на заповед от нейна страна. Във връзка с тези констатации на 25.05.2016г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на дружеството-жалбоподател, за това, че е изискало от посочените лица гарантиране на потребителските им кредити чрез издаване на записи на заповед. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на нарушителя, бил предявен и подписан от него с възражения. Писмени такива били депозирани в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството били наложени две отделни имуществени санкции в размер на по 3000.00 лева за нарушения на чл.34, ал.1 от Закона за потребителския кредит.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Н.И.Й., В.К.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като липсват основания за съмнение в тяхната достоверност.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Дружеството-жалбоподател има качеството „кредитор” по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК, а именно- представлява юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност. Разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗПК установява забрана за кредиторите да задължават потребителя да гарантира потребителския кредит чрез издаване на запис на заповед или менителница. От страна на санкционираното лице не се оспорва, че във връзка с посочените потребителски кредити от потребителите са били издадени процесните записи на заповед. Твърди се обаче, че потребителите не са били задължени да гарантират паричните си задължения чрез издаване на записи на заповед, а това е станало с тяхно съгласие. В жалбата е дадено правилно тълкуване на цитираната норма. Съдът споделя становището на жалбоподателя, че нарушение на чл.34, ал.1 от ЗКП е налице само ако кредиторът поставя като незаобиколимо изискване за сключването на договора издаването на гаранционен запис на заповед от клиента и по този начин го задължава да издаде такъв документ, ако иска да му бъде отпуснат кредит. Съдът намира обаче, че точно такива обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства. От показанията на св.Й., за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че потребителката М. изрично е заявила, че е била задължена да подпише запис на заповед, като в противен случай няма да й бъде отпуснат кредит. Изводът, че отпускането на кредит е било обусловено от издаване на запис на заповед, се налага и от самата обстановка, при която са сключени договорите. Въпреки че в издадените Стандартни европейски формуляри за предоставяне на информация за потребителските кредити е посочено, че единственото изискано обезпечение по договора е поръчителство /обстоятелство, на което се позовава и самото дружество в жалбата/, в процесните случаи договори за поръчителство не са били сключени и няма данни да са били осигурени лица, които да обезпечат договорите в такова качество. Напротив, записите на заповед са били издадени още в деня на сключването на договорите, въпреки че според последните кредитополучателите са се задължавали в срок от три работни дни да предоставят обезпечение: поръчител-физическо лице, което да отговаря на определени изисквания. Предвид обстоятелството, че на потребителите реално не е била дадена възможност да осигурят поръчители, а още при сключването на договорите за кредит са били подписани записи на заповед, се налага единствено възможният извод, че в действителност дружеството е изисквало гарантирането на кредитите именно посредством записи на заповед, подписването на които е било условие за отпускането на заемите, като с непосочването на това изискване в Стандартните европейски формуляри очевидно се цели избягването на административнонаказателната отговорност. При това положение съдът приема, че дружеството- жалбоподател действително е допуснало две неизпълнения на задължение към държавата, установено с чл.34, ал.1 от ЗПК, за което правилно и законосъобразно е санкционирано с обжалваното наказателно постановление. Макар и проверяващите да не са разговаряли изрично с лицето Н. Б., не съществува съмнение, че и неговият кредит е бил отпуснат при аналогична обстановка, предвид обстоятелството, че и той е издал запис на заповед в деня на сключване на договора, като също не му е била дадена възможност да осигури поръчител. В тази насока са и показанията на актосъставителя, според който при съставянето на акта представителят на дружеството е обяснил, че практиката им е била да обезпечават кредита със запис на заповед. По изложените съображения съдът приема, че дружеството-жалбоподател действително е допуснало твърдените неизпълнения на административно задължение, като доводите за липса на такива не могат да бъдат споделени.
При извършената служебна проверка съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. Както в АУАН, така и в издаденото наказателно постановление нарушението е описано достатъчно ясно, като позволява на жалбоподателя да разбере за какви неизпълнения е санкциониран. Не представлява съществено процесуално нарушение необсъждането подробно на подаденото възражение, след като същото е било съобразено от наказващия орган, но е било счетено за неоснователно. Не е било необходимо и провеждането на допълнително разследване по чл.52, ал.4 от ЗАНН, при положение, че наказващият орган е счел установяването на нарушенията за безспорно.
Не са налице условия за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като процесните
неизпълнения на административно задължение не се отличават с по-малка тежест от
обичайните от този вид. Липсват и някакви особени извинителни обстоятелства във
връзка с извършването им, които да обусловят извода за маловажност на случаите.
Предвид гореизложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Административнонаказващият орган правилно е издирил приложимия закон и е наложил наказания на основание чл.45, ал.1 от ЗПК, който предвижда специални санкции за нарушение на чл.34, ал.1 от с.з., каквито са и процесните случаи. Санкциите са наложени в минималния размер, предвиден в закона, при което липсва възможност за по-нататъшна индивидуализация.
Водим
от горното съдът приема, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено изцяло, а жалбата -да бъде отхвърлена като
неоснователна,
поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р Е Ш И
:
Потвърждава изцяло
наказателно постановление № В-0042410/21.06.2016г. на Директора на Регионална Дирекция за областите
Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция
„Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на „Кредиленд” ЕООД- гр.Сливен с ЕИК: *********, на основание чл.53 от ЗАНН, вр.45, ал.1 от Закона за потребителския
кредит, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000.00 лева, като законосъобразно.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: