Р Е Ш Е Н И Е

598/17.11.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На девети ноември през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                    Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: М.М.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №1933 по описа на ШРС за 2016 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:  

            Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление №В-0042576/21.06.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “КРЕДИЛЕНД” ЕООД, с ЕИК201022749, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „П.Х.“ №14, ет.II, представлявано от Т.Т.М., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.11, ал.1, т.1 предл. второ, т.15 и т.26 от същия закон. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание представляващия дружеството не се явява лично. Явява се упълномощен представител – адв.С.О. от ШАК, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.      

За Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание не се явява представител.  

            Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните правни съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател “Кредиленд” ЕООД, гр.С., извършва дейност като финансова институция, като предлага на потребителите банкови услуги, в това число и отпускане на кредити. Посочената дейност в гр.Шумен дружеството осъществявало в офис, находящ се на бул.“Васил Друмев“ № 17. На 05.05.2016 год. била извършена проверка в обекта от длъжностни лица към РД на КЗП, звено гр.Шумен, по повод постъпила потребителска жалба от Е.Л. М. с Вх. №В–03-1264 от 27.04.2016 год. При проверката било установено, че между посоченото лице и дружеството-жалбоподател бил сключен Договор за потребителски кредит №Н-00000499/21.08.2015 год. със стойност на кредита 400 лева, срок на договора 6 месеца, лихвен процент на годишна база – 36.79 %, ГПР - 43.67 %, обща сума на плащане 440 лева, която следвало да бъде изплатена на шест вноски от по 74 лева.  При преглед на предоставения екземпляр от договора било констатирано, че в същия липсват задължителни реквизити – 1.Не било посочено място на сключване на договора; 2.Не била посочена информация за лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора и 3. Като адрес на КЗП в качеството й на контролен орган по спазване на изискванията на ЗПК бил посочен адреса на звеното в гр.Силистра, а не адреса на комисията в гр.София.   

Резултатите от проверката били отразени в Констативен протокол №К-0205992/05.05.2016 год., с който представител на дружеството е бил поканен да се яви на 16.05.2016 год. за приключване на проверката. На 16.05.2016 год. в КЗП – РД – Варна, в гр.Шумен се е явил управителят на дружеството, което обстоятелство е документирано в Протокол за проверка на документи №К-084582/16.05.2016 год. към Констативен протокол №К-0205992/05.05.2016 год. На 25.05.2016 год. за констатираното нарушение на дружеството-жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №К-0042576/25.05.2016 год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1, предл. второ, т.15 и т.26 от Закона за потребителския кредит. Актът е бил съставен в присъствие на управителя на  дружеството, който е подписало акта, като  е изложил, че има възражения, които ще изложи в законоустановения срок. Впоследствие дружеството се е възползвало от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирало допълнителни писмени възражения, в които е изложило, че липсващите реквизити в договора за кредит не са съществени  и не са засегнали интересите на потребителя.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление №В-0042576/21.06.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “КРЕДИЛЕНД” ЕООД, с ЕИК201022749, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „П.Х.“ №14, ет.II, представлявано от Т.Т.М., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.11, ал.1, т.1 предл. второ, т.15 и т.26 от същия закон.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя Н.И.Й. и на свидетеля В.К.Г. – свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Безспорно установено по делото е, че “КРЕДИЛЕНД” ЕООД се явява кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК и съгласно разпоредбата на чл.11 от същия закон е имал задължението при предоставяне на потребителски кредити да изготвя договори, съдържащи изрично предвидените в посочената разпоредба задължителни реквизити. В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че в сключения с потребителката Е.Л. М. Договор за потребителски кредит №Н-00000499/21.08.2015 год. не е посочено мястото на сключване на договора, съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК. Посочено е че договорът се сключва на ул.“Васил Априлов“, но не е посочено, а и от договора не става ясно в кой град се намира посочената улица, което се явява пречка да бъде индивидуализирано с точност мястото, на което е сключен договора.  

Съдът намира, че дружеството не е допуснало нарушението изразяващо се в липса на реквизит, посочен в чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК, а именно посочване на лихвения процент, който се прилага при просрочени плащания, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, начините за неговото променяне, както и стойността на всички разходи, които се дължат при неизпълнение на договора. Действително в т.2.16 от договора като разходи, дължими при просрочени плащания е посочено, че се дължи законова лихва за забава и всички законови разноски за събиране на вземането. В същото време, доколкото размерът на законната лихва по просрочени парични задължения се определя с Постановление на Министерския съвет и е в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка плюс 10 процентни пункта, се налага извода, че потребителят във всеки един момент, както при сключване на договора, така и по-късно разполага с общодостъпна информация за размера на лихвата, която ще дължи в случай на допуснато от негова страна просрочие. Информацията за размера на основния лихвен процент се обнародва в "Държавен вестник" и се публикува на интернет страницата на БНБ. В този смисъл не липсва яснота за потребителя, в какъв размер е лихвата при просрочие, която той дължи при забава. Доколкото страните са се договорили за заплащане на законната лихва за забава, последната не може да бъде посочена цифром, тъй като до изтичане срока на договора може да настъпи промяна в нейния размер. С оглед на изложеното съдът намира, че дружеството-жалбоподател не е допуснало нарушение на чл.11, ал.1, т.15 от ЗПК.

По отношение на нарушението по чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК съдът установи следното: Действително в сключения между страните Договор за потребителски кредит и по-конкретно в Погасителния план към договора  в т.6 е изписан адреса на Комисията за защита на потребителите в гр.С., а не този в гр.София. В същото време обаче посочването на адрес на звено на Комисията по никакъв начин не е довела до нарушаване правото на защита на потребителя, доколкото същият при нужда е имал възможност да депозира жалбата си до което и да е звено, в това число и до това в гр.С. и в случай, че същите решат, че не са компетентни да я препратят на териториално компетентното звено на КЗП, в това число и в гр.София. Още повече, че именно чрез депозиране на жалба до КЗП в гр.Шумен е било инициирано и настоящото производство, поради което може да се приеме, че правото на защита на потребителя по никакъв начин не е било застрашено или нарушено от допуснатата неточност в изписването на адреса на комисията в договора. Още повече, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.26 от ЗПК не конкретизира кой точно адрес следва да бъде посочен в договора – централния адрес на КЗП или адреса по териториално компетентната комисия по адреса на кредитодателя или кредитополучателя. А доколкото в договора за потребителски кредит, сключен между дружеството – жалбоподател и потребителката Е.Л. М. е посочен адрес на контролния орган – адреса на КЗП в гр.С. и е била гарантирана възможността на последната при евентуално нарушение на нейните права да е наясно къде може да подаде жалба, се налага извода, че дружеството не е извършило нарушение на чл.11, ал.1, т.26 от ЗЗП.  Още повече, че се касае за неправилно посочване на адреса на комисията, а не за липса на реквизит, изразяващ се в непосочване на контролния орган по спазване на изискванията на ЗПК.

Поради изложеното, настоящият състав намира, че дружеството-жалбоподател не е допуснало нарушение на чл.11, ал.1, т.15 и т.26 от ЗПК, но е допуснало нарушение на чл.11, ал.1, т.1 от ЗЗП, изразяващо се в липса на посочване на „гр.Шумен“ като място на сключване на договора за потребителски кредит. В същото време обаче настоящият състав намира, че така посоченото нарушение е формално и само по себе си не е довело до нарушаване правото на защита на потребителя. В този смисъл видно от текста на договора в същия е бил изписан адреса като улица и номер, телефона за контакт и интернет адреса на кредитополучателя, както и седалището и адреса на управление на последния. Липсата на посочване на града при изписване на адреса не е попречило на потребителят в случай, че правата му са били нарушени да ги защити чрез подаване на жалба до избрано от него звено на  Комисията за защита на потребителя, в качеството й на контролен орган. 

С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посоченото нарушение осъществява белезите на „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Същото се отличава с по-ниска степен на  обществена опасност в сравнение с останалите случаи на нарушения на ЗПК и по-конкретно на разпоредбата на чл.11 от същия. За разлика от липсата на някой от останалите реквизити липсата на изписано населено место не води до съществено нарушаване правата на потребителите, доколкото въпреки допуснатата неточност същият е реализирал правата си чрез подаване на жалба именно до териториално компетентното звено на комисията в гр.Шумен. В същото време е бил наясно къде е бил сключен договора и къде и по какъв начин следва да изплаща възникналото по силата на договора задължение.

Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Поради изложените по-горе правни съображения настоящия състав намира, че деянието, предмет на обжалваното наказателно постановление, изразяващо се в нарушение на чл.11, ал.1, т.1 от ЗПК се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай.

В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-наказващият орган са изложени само бланкетни мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази константната съдебна практика по този въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. В тази насока е и константната съдебна практика на Шуменския административен съд по идентични казуси и по-конкретно Решение №152 от 08.04.2014 год., постановено по КАНД №106/2014 год., Решение №159 от 14.04.2014 год., постановено по КАНД №109/2014 год. и др.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.    

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът  

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ наказателно постановление №В-0042576/21.06.2016 год. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на “КРЕДИЛЕНД” ЕООД, с ЕИК201022749, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „П.Х.“ №14, ет.II, представлявано от Т.Т.М., с ЕГН********** е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева на основание чл.45, ал.1 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за нарушение по чл.11, ал.1, т.1 предл. второ, т.15 и т.26 от същия закон.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: