Р
Е Ш Е Н И Е
681/12.12.2016г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменски районен съд,
IX-ти състав, в публично заседание проведено на шести декември, две хиляди и
шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Д. Димитров
при секретаря Т.Т.,
като разгледа докладваното от съдията ВАНД № 1980/2016 г., по описа на ШРС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано
е Наказателно постановление № 16-0869-001380 от 04.07.2016г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Шумен,
с което на Р.И.Р. ***, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1
ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, са
наложени административни наказания
„глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца. Жалбоподателят моли
съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
В първото проведено по
делото съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, като в заявление рег. № 15
101/07.11.2016г., подадено преди същото, поддържа жалбата. Във второто
проведено съдебно заседание жалбоподателят се явява и дава обяснения по случая,
като отново поддържа жалбата. Излага съображения за допуснати процесуални
нарушения, имащи за последица нарушено право на защита на жалбоподателя, като
твърди, че нарушението не е конкретизирано, както в Акта за установяване на
административно нарушение, така и в Наказателното постановление,
което води до неяснота да се разбере в какво нарушение е обвинен, за да
организира защитата си; че не е доказан умисъл за извършване на нарушението; че
при определяне размера на наказанието, който е над предвидения минимум, от административно-наказващият орган не е взето под
внимание липсата на други наказания по ЗДвП.
Процесуалният
представител на административно-наказващ орган, издал обжалвания акт, призован
съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 ЗАНН, оспорва жалбата
изцяло, като моли Наказателното
постановление, да бъде потвърдено.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 ЗАНН,
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 320 НПК, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следното:
От събраните по делото доказателства от
фактическа страна е
установено, че на 21.05.2016 г., около 11.55 часа в гр. Шумен, по ул.
“Университетска“, в посока от ул. „Ал. Константинов“, към изхода на града, жалбоподателят
Р.И.Р. управлявал лек автомобил „Мерцедес С 220 СDI”, с контролен № А 499 С. На кръстовището с ул. „Преспа“,
Р. бил
спрян за проверка от служител на сектор „Пътна
полиция“, към ОД на МВР – гр. Шумен – свидетелят М. С. М.,
който установил,
че регистрационите табели
поставени на автомобила
не отговаря на Българския държавен стандарт – същите били транзитни номера,
образец Германия, №
А 499 С. На
жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 1380/21.05.2016
г., с бланкетен номер 454471. В акта е отразено, че срокът на валидност на
транзитните табели изтекъл на 20.05.2016г., като от деянието на Р.И.Р. е
нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, както и, че като доказателства са
иззети: данни от лична карта № 641015665; контролен талон №
3953771 и два броя рег. табели. Актът е подписан от нарушителя без възражения,
каквито не са подадени и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН. Въз основа съставения
акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка на
04.07.2016г. от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Шумен, е
издадено Наказателно постановление № 16-0869-001380, с което на Р.И.Р., са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/ месеца, на основание
чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Така установената
фактическа обстановка се потвърждава, както от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, чрез разпит в съдебно заседание на свидетелите: актосъставителят: М. С. М. и Р.Н.Д.: присъствал при
установяване на нарушението и при съставяне на акта, така и от присъединените
на основание чл. 283 НПК писмени доказателства. Съдът намира, че показанията на
свидетелите се потвърждават от останалите събрани доказателства, поради което
ги кредитира, като последователни, безпротиворечиви и логични. От съвкупната
оценка на същите съдът
намира за установено, че на 21.05.2016 г., около 11.55 часа в гр. Шумен,
управляваният от жалбоподателят Р.И.Р., лек автомобил марка „Мерцедес С 220
СDI”, е бил в движение с поставени контролни табели с № А 499 С - два броя,
закупени на 06.05.2016г. от Аусбург – Германия, съгласно 2 бр. Фактури, с касови бележки към
тях, за
сключване на гражданска отговорност /лист 42, 43, 44 и 45 от делото/, със срок
на валидност 15 дни, считано от 06.05.2016 г., който срок е изтекъл на
20.05.2016 г., което обстоятелство е изрично отбелязан, както върху самите
контролни табели № А 499 С - два броя,
така и в издаденото от властите на ФРГ Свидетелство за
регистрация - част II и част I, бланков № 149474011 - на немски език /лист 36 и
37 от делото/. Същият срок „20.05.2016 г.“, е отбелязан
и в
представената от жалбоподателя и приета по делото фактура от Община Аусбург на немски език /лист 45 от делото/.
При така установеното съдът приема, от
правна страна следното:
При съставянето на Акта за установяване на
административно нарушение и издаването на обжалваното Наказателно
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на
ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според ал. 2 на цитираната правна
норма условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се
определя с Наредба
на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. На моторните
превозни средства и теглените от тях ремаркета при първоначална регистрация се
извършва преглед за техническата им изправност /без новите пътни превозни
средства/ и тяхното комплектоване от специализираните органи на Министерството
на вътрешните работи. Спрените от движение моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета се пускат в движение от същите органи след отстраняване
на причината за тяхното спиране.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, транзитна
регистрация се издава за придвижване на ПС с чужда регистрация извън
страната, със срок на
валидност до 30 дни - чл. 22, т. 3 от същата. Според чл. 24, ал. 1 от същата Наредба при постоянна регистрация на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, свидетелството
за регистрация е без срок за валидност, а регистрационният номер се състои от: 1. графично
изображение на българския идентифициращ код "BG" и националното знаме
на син фон или европейското знаме от дванадесет жълти звезди на син фон
съгласно Регламент (ЕО) № 2411/98 на Съвета от 3 ноември 1998 г.; 2. буквен код
за месторегистрация; 3. пореден номер - четирицифрена комбинация на
числата от 0 до 9; 4. серия - една или комбинация от две букви. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 1 , регистрационният номер се състои
от цифри и букви, като цифрите са арабски, а буквите – главни, а според ал. 2 на посочената норма
графичните знаци на регистрационния номер се нанасят с черен цвят на бял
светлоотразителен фон.
От събраните по делото доказателства по категоричен начин
се установява, че регистрационите табели, поставени на управлявания на
21.05.2016 г., от жалбоподателят Р.И.Р.,
лек автомобил, марка „Мерцедес С 220
СDI”, не са отговаряли на Българския държавен стандарт – бил е с поставени регистрационните табели
„А 499 С“, образец
Германия, със срок за валидност изтекъл на 20.05.2016 г., които не
са нито за „Транзитна
регистрация“, по смисъла на чл. 27, ал. 1, т. 4 от Наредба № I-45/24.03.2000г.,
нито за „Постоянна регистрация“, по смисъла
на чл. 24, ал. 1 от същата Наредба. В подкрепа на този извод са, както събраните по делото
писмени доказателства, така и иззетите веществени доказателства - два броя регистрационни табели с № А 499 С. В тази насока са и показанията на актосъставителя: М. С. М. и на свидетеля Р.Н.Д., които пряко са възприели
нарушението и от които става ясно, че преди спиране за проверка процесния
автомобил е бил в движение.
В Акта за установяване на
административно нарушение, а в последствие и в Наказателното постановление,
нарушенията са описани пълно и ясно, като са посочени
всички елементи от обективната страна на състава им, както и допълнителните
относими към тях обстоятелства - посочено е, че на 21.05.2016 г. Р.И.Р. е
управлявал автомобил, които не е
регистриран по надлежния ред в Република България, като е пояснено, че
поставените на автомобила транзитни номера са образец Германия и са с изтекъл
срок на валидността на 20.05.2016 г., като по този начин е осигурена
възможност нарушителят
да разбере за какво конкретно нарушение е ангажирана
административно-наказателната му отговорност, респективно да организира
пълноценно защитата си, което той в крайна сметка е сторил в развилото се настоящо
съдебно производство, поради което възражението, че нарушението не е
конкретизирано, както в Акта за установяване на административното нарушение, така и в обжалваното Наказателно
постановление,
което води до неяснота да се разбере,
в какво нарушение е обвинен, за да организира защитата си, не се
подкрепя от събраните по делото доказателства. Относно възражението на
жалбоподателя, че не
е доказан умисъл за извършване на нарушението обосновано с представени фактури и
касови бележки, за това че автомобилът
е купен на 06.05.2016 г.,
номерата са издадени за срок 15
дни, което водело до убеждението му, че дните на валидност на контролните табели следва да се изчисляват от 07.05.2016 г., до 21.05.2016 г., съдът
намира следното: Срокът на валидност, на поставените контролни табели на управляваният от жалбоподателят
лек автомобил, е отбелязан,
както върху иззетите, при съставяне на Акта за установяване на
административното нарушение, веществени докзателства: Контролни табели № А 499 С и писмени
доказателства: Свидетелство
за регистрация - част II и част I, бланков № 149474011 - на немски език /лист
36 и 37 от делото/, така и в
представената от жалбоподателя и приета по делото фактура от Община Аусбург, на немски език /лист 45 от делото/, поради
което субективното убеждение, на жалбоподателя, че срокът от 15 дни следва да
се брои по общите правила на НК и НПК е ирелевантно – срокът на валидност е
изрично посочен от властите на Р. Германия издали процесните документи и табели
и той еднозначно е определен на „20.05.2016
г.“. Деятелността,
вменена на жалбоподателя, е описана достатъчно ясно - управление на МПС, на
което регистрационните табели
не отговарят на Българския държавен стандарт. Поведението на нарушителя е квалифицирано, като неизпълнение на чл. 140,
ал. 1 ЗДвП,
забраняваща движението на превозни средства по пътищата, отворени за обществено
ползване, които не са регистрирани по надлежния ред. Съгласно административно-наказателната разпоредба на чл.
175, ал. 1, т. 1 ЗДвП на водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са
поставени на определените за това места, се предвижда
наказание „лишаване
от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/ до 6 /шест/ месеца и “глоба” в размер от 50 до 200 лева. Съдът намира, че
административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, правилно
е квалифицирал нарушението, като и го е санкционирал съобразно санкционната
норма на чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Действително, в обжалваното Наказателно
постановление е
допусната непрецизност при изписването на конкретното нарушение,
като са посочени всичките три санкционирани от законодателя хипотези, но в случая тази
непрецизност няма
съществен характер, защото на практика не е довел до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя.
Това е така, защото деянието е описано достатъчно подробно от обективна страна, както в Акта за установяване на
административно нарушение, така и в констативно-съобразителната част на обжалваното Наказателно
постановление,
и не създава неяснота,
какво противоправно поведение се вменява на дееца.
При така установеното
настоящият състав на ШРС счита, че жалбоподателят действително не е изпълнил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и страна състава на посоченото административно
нарушение – на 21.05.2016 г., умишлено,
е управлявал моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
Имайки предвид вида на нарушението, доколкото се касае за
формално такова, настоящият съдебен състав споделя доводите на административно
- наказващия орган, че в настоящия случай деянието не следва да бъде
квалифицирано, като маловажен случай и разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не може да
бъде приложена.
Същевременно съдът счита, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание “глоба” и
кумулативното предвиденото наказание “лишаване от право да управлява МПС” над
минималния, предвиден в закона размер, но не е изложил никакви конкретни
съображения и мотиви в тази насока. От приложената по делото Справка за
нарушител се установява, че от 1984 г. до процесния случай жалбоподателят е бил
санкциониран, с влезли в сила административни актове, само два пъти и двата
пъти за нарушения по чл. 21, ал. 1, т. б ЗДвП - на 21.01.2.11 г. и на
04.06.2016 г.. Това обстоятелство не води автоматично до налагане на по-висока
санкция за нарушителя за следващо негово деяние. Следвало е
административно-наказващият орган да изложи конкретните си съображения, поради
които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало да прецени тежестта
на извършеното нарушение и степента на обществената му опасност, което не е
било сторено. В тази връзка съдът, като взе предвид липсата на каквито и да е
мотиви и съображения в тази насока, намира за справедливо санкцията на
нарушителя за това деяние да бъде намалена до минималния, предвиден в закона
размер, а именно “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 /един/ месец
и “глоба” в размер от 50 /петдесет/ лева, за да
кореспондират помежду си двете
кумулативно предвидени наказания.
Поради
всичко изложено съдът намира за правилно и законосъобразно Наказателното
постановление да бъде изменено, като административното наказание “лишаване от
право да управлява моторно превозно средство” да бъде намалено от 2 /два/
месеца на 1 /един/ месец, а наказанието „глоба“ да бъде намалено от 80
/осемдесет/ лева на 50 /петдесет/ лева.
Получените веществени доказателства два броя регистрационни табели с № А 499 С, след
влизане в сила на решението по настоящото дело следва да бъдат върнати на
административно – наказващия орган.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
Изменя Наказателно постановление № 16-0869-001380 от 04.07.2016г. на Началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР - Шумен,
с което на Р.И.Р. ***, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 1
ЗДвП, са наложени административни наказания
„глоба” в размер на 80 /осемдесет/ лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /два/
месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, като намалява размера на
наложеното наказание „глоба“ от 80
/осемдесет/ лева на 50
/петдесет/ лева, а срока на наложеното наказание “лишаване от право да
управлява МПС” от 2 /два/ месеца на 1 /един/ месец, на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Връща веществени доказателства два броя регистрационни табели с № А 499 С, на
административно – наказващия орган.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Шуменския
административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните.
Районен съдия: