Мотиви към присъда по НЧХД № 1784 по описа за 2015г. на ШРС
На 27.08.2015г. е
депозирана в РС гр.Шумен Частна тъжба от С.С.П., ЕГН ********** срещу З.И.З., ЕГН **********, за извършено от него престъпление от частен
характер, наказуемо по чл.130, ал.2 от НК, по което е образувано производство
пред първа инстанция срещу него.
На 24.09.2015г. е депозиран Отговор и е предявена Насрещна
тъжба от З.И.З., ЕГН ********** срещу С.С.П., ЕГН **********, за извършени
от него престъпления по чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 146, ал1 от НК .
На 05.10.2015г.
деловодството на в ШРС е депозирана
тъжба от С.С.П., ЕГН ********** срещу З.И.З.,
ЕГН ********** за извършено от него
престъпление по чл.146, ал1 от НК, по
която е образувано отделно производство - НЧХД № 2044/2015г. по описа на ШРС.
С Разпореждане от
13.10.2015г. са обединени НЧХД № 1784/15г. и НЧХД
№ 2044/15г.- и двете по описа на ШРС за
2015г., като обединеното производство продължава под номера на първото от двете дела - НЧХД № 1784 по описа за 2015г.
на ШРС/настоящото/.
В първоначалната частна тъжба от С.С.П., ЕГН ********** срещу З.И.З., ЕГН ********** и в обединената тъжба /по НЧХД № 2044/15г./ е посочено, че З.И.З. ***, причинил на С.С.П., ЕГН ********** лека
телесна повреда, изразяваща се болка и страдание –
множество кръвонасядания на предна гръдна стена в дясно и множество кожни охлузвания около десния
глезен – престъпление по
чл.130, ал.2 от НК; и че З.И.З. ***,
казал нещо унизително за честта и
достойнството на С.С.П., ЕГН **********
в негово присъствие, като го нарекъл:
„** , **, ** ** ** ***, животно, **,
** и куче“– престъпление по чл. 146, ал.1 от НК .
Предявен е граждански
иск срещу З.И.З. за претърпени
неимуществени вреди, в размер на 3000лв., за престъплението по чл. 130, ал.2 от
НК .
Предявен е граждански иск срещу З.И.З. за претърпени неимуществени
вреди, в размер на 3000лв., за престъплението по чл.146, ал.1 от НК .
В Отговора по първоначалната тъжба и Насрещна тъжба депозирана от З.И.З., ЕГН ********** е посочено,
че С.С.П., ЕГН ********** на
24.07.2015г., в гр. Шумен, причинил на З.И.З., лека телесна повреда, изразяваща
се в болка и страдание - нанесени удари в областта на главата, вследствие на
което получил наранявания
и синини по врата и зад лявото
ухо - престъпление по чл.130, ал.2 от НК; и че С.С.П. ЕГН, ********** на 24.07.2015г., в гр. Шумен, казал и извършил нещо унизително за честта и достойнството на З.И.З., в негово
присъствие, като го нарекъл:“ наркоман, пияница, лъжец“ и го наплюл по
лицето – престъпление по чл. 146, ал.1 от НК .
Предявен е граждански
иск срещу С. С.П. за претърпени неимуществени вреди, в размер
на 3000лв. за престъплението по чл. 130, ал.2 от НК .
Предявен е граждански
иск срещу С. С.П. за претърпени неимуществени вреди, в размер
на 1500лв. за престъплението по чл. 146, ал.1 от НК.
Преди началото на съдебното
следствие, процесуалният представител на частния тъжител С.С.П., ЕГН **********
заявява, че поддържа предявените с частната тъжба и с обединената тъжба граждански искове и моли доверителят му да
бъде конституиран като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените
от него граждански искове за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянията на подсъдимия З.З. по чл.130, ал.2 от НК и по
чл. 146, ал1 от НК .
Гражданските искове
са приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
Преди началото на съдебното
следствие процесуалният представител на частния тъжител по насрещната
тъжба З.И.З., ЕГН ********** заявява, че
поддържа предявените с насрещната частна тъжба граждански искове и моли доверителят му да
бъде конституиран като граждански ищец и да бъдат приети за съвместно разглеждане в
наказателното производство предявените
от него граждански искове за
причинените му неимуществени вреди в резултат на деянията на подсъдимия С. С.П. по чл.130, ал.2 от НК и по чл. 146,
ал1 от НК .
Гражданските искове
са приети за съвместно
разглеждане в наказателното производство
В съдебно заседание
процесуалният представител на частния тъжител по първоначалната тъжба и тъжител
по обединената тъжба С.С.П. поддържа така
възведените обвинения, както и гражданските
искове и предлага на съда да
наложи на подсъдимия З.З. наказания
и да уважи предявените граждански
искове за неимуществени вреди, като претендира и направените от доверителя му
деловодни разноски.
Защитниците на подсъдимия-
адв. П.П. и адв.Л.Петкова, излагат своите аргументи, поради които считат, че
обвиненията срещу него не са доказани
по безспорен начин, като предлагат подсъдимият да бъде оправдан .
Подсъдимият З.З. заявява, че не се признава за виновен и предоставя
на преценката на съда .
В съдебно заседание
процесуалните представители на частния
тъжител по насрещната тъжба З.И.З. поддържат така възведените
обвинения, както и гражданските
искове и предлагат на съда да
наложи на подсъдимия С.П. наказания и да уважи предявените граждански искове за неимуществени вреди ,
като претендират и направените от доверителя им деловодни разноски.
Защитникът на подсъдимия С.П.
- адв. Ив.Йорданов, излага своите аргументи, поради които счита, че обвинението
срещу него не е доказано по безспорен
начин, като предлага подсъдимият да бъде оправдан .
Подсъдимият С.П. заявява, че не се признава за виновен.
След преценка на събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
С.С.П. и З. И.З. живеят в две съседни сгради / първият живее в къща, вторият живее в апартамент, находящ се в четириетажна сграда -кооперация/, които са построени в
съсобствено дворно място,
поземлен имот с
идентификатор 83510.662.354, находящ се
в гр. Шумен на ул.“** ** „ № 4. Реалното
ползване на съсобствения имот било разпределено с Решение от 01.03.1971г. по гр.д. № 936/1970г. по описа на ШРС. Съседите от двете сгради са в обтегнати отношения от
дълго време за част от парцел, намиращ
се на границата между съседните имоти и за врата, за която единият подс. С.П., твърди, че е незаконно поставена и му пречи да
ползва дворното си място, а другият подс. З.
З., сочи, че вратата съществува
от повече от 40 години, още преди построяването на кооперацията през 1971г .
На 24.07.2015г, около 18,00
часа, отново по този повод, възникнал конфликта между тъжителите - подсъдими С.С.П., ЕГН ********** и З.И.З., ЕГН **********.
По-рано през деня, около
10,30 часа на 24.07.2015г, по повод предприети действия на семейството С. и Й. П., за нанасяне на знаци и цифри върху асфалтовото покритие на спорния участък от парцела,
възникнал поредният конфликт между съседите, поради което от св.Г.А.
бил подаден сигнал на тел. 112. Пристигналите полицейски служители предупредили
участниците в скандала да уредят
спорните си отношение по съдебен ред .
Късно след обед, около
17,30 часа, подс. З.И.З. се прибрал в
дома си. Там била съпругата му и
нейна колежка- св. С.Г..
Около 18,00 часа на
24.07.2015г., подс. З. чул трясък на
врата, погледнал през терасата си и
видял долу съпругата на подс. С.С.П.- св.
Й. П., да блъска вратата, настоявайки да
бъде отворена. Преоблякъл се и слязъл долу, но св. Й. П. вече я нямало и подсъдимият-тъжител З. затворил вратата, заради която съществува конфликтът на съседите от дълго време. Прибрал се в дома си и след малко отново чул
блъскане и трясък от вратата. Слязъл на
двора, където св. Й. П. / съпруга на
подсъдимия С.П./ му заявила : „Тази врата ще бъде отворена!„.
Подсъдимият З.И.З. й казал: „Момиче
не се занимавай.“ , затворил вратата и отново тръгнал по стъпалата към дома си .
Междувременно в двора слезли и други двама съседи, живеещи в
кооперацията - св. Г.А. и св. Б.П.. Започнала разправия между св. Й. П.
и тези двама свидетели, като в хода на
скандала св. Й. П. блъснала св. П. и изтръгнала бастуна от ръцете на св.Г.А. . Подс. С.С.П., повикан от съпругата си, дошъл и се включил в
разправията.
Подс.З.И.З. чул, че сестра му/ Г.А. / вика и слязъл на двора .
Подсъдимият С.С.П., който в
този момент се карал със св. П., като видял подсъдимия З.З., се насочил се него. Подсъдимият С.С.П. наплюл подс.З., нарекъл го: „пияница, лъжец, наркоман„ и му нанесъл един удар с юмрук в областта на главата, вляво
под челюстта, под лявото ухо.
За да преустанови конфликтната ситуация, подсъдимият З.З.
хванал с две ръце вратата и бутайки я,
започнал да изтласква подсъдимия
С.С.П. и жена му- Й. от външната страна на
двора. Затворил вратата и двамата съпрузи С. и Й. П. си отишли, а той, сестра
му и св. Б.П. останали в двора.
Инцидентът бил наблюдаван и от св. Р.З. и св. С.Г., от
терасата на дома му, също и от св. М.М.,
който бил на тротоара пред имота, в момента на скандала. Св.Г.А. и св. Б.П.
присъствали на инцидента и станали свидетели на действията, както на тъжителя С.П.,
така и на действията на тъжителя З.З. .
От удара с
юмрук, нанесен от подс. П. по лявата
страна на врата на подс.З.З., му е причинена болка и страдание.
В хода на производството по
делото бе назначена съдебно- медицинска експертиза, след извършен преглед и по писмени данни на З.И.З..
Заключението на експерта е, че ако са
достоверни показанията по делото, от
медицинска гледна точка може да се приеме,
че на З. е причинена болка и страдание.
Изложената фактическа
обстановка съдът счита за установена въз основа на показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели – св.Г.А., св. Б. П., св.С. Г., св. Р. З. и св. М.М. и
от заключението на назначената съдебно медицинска експертиза по писмени
данни, както и от приложените по делото
и приети от съда писмени доказателства, включително и Преписка вх. № 1825/15г на ШРП и Преписка вх.
№ 1185/15г на ШРП .
От
доказателствата по делото се оформят
две групи гласни доказателства –
първата група са обясненията на подсъдимия З., показанията на
св. Г.А., св. Б. П., св.С. Г., св. Р. З.
и св. М.М., които съдът кредитира като последователни, логични. Втората група
гласни доказателства са
обясненията на подсъдимия С.П., показанията
на св. Й. П., св. Д.С. и св. Р.Я., които съдът кредитира само частично, относно
факта, че действително е имало инцидент
на посоченото място и час, като намира, че тези показания относно действително развилите се събития в
конфликта не са достоверни, а са
противоречиви и в по-голямата си част са и нелогични.
В хода на
производството по делото бе назначена съдебно -медицинската експертиза по
писмени данни на подс.С. П.. В заключението на същата експерта сочи,
че от медицинската документация е видно, че С.П. е получил пет сливащи се кръвонасядания на предна
гръдна стена подключично вдясно, едно кръвонасядане на ограничена площ над и външно от дясно гръдно зърно, едно
кръвонасядане на ограничена площ в дясната странична част на гръдния кош в дясно, едно ивицовидно вертикално
охлузване на кожата по предната страна на десния глезен, две
ивицовидни вертикални охлузвания на кожата по вътрешната страна на десния
глезен . Експертът дава заключение,
че тези травматични увреждания са причинили болка и страдание.
В хода на
производството по делото бе назначена и съдебно
-психиатрична експертиза във връзка
с прегледи, извършени на подсъдимия
подс.С. П. от д-р С., лекуващ го психиатър на 31.07.15г.;
16.10.15г. и 05.02.15г. Съгласно нейното заключение е, че експертът е констатирал протрахирано
протичане на психичното
състояние с преминаването му първоначално от Реакция на остър стрес в Разстройство в адаптацията- състояние, протичащо от типа на
протрахирана депресивна реакция.
Съдът кредитира показанията на св. Г.А. относно това какво
е видяла и чула по време на конфликта, в който е участвала, доколкото същата е
съседка и на двамата тъжители и приема,
че показанията на тази свидетелка са
обективни и достоверни, въпреки че помежду си са в родство от втора степен по съребрена линия/свидетелката е сестра на подс. З.З./.
Освен горното, същата носи отговорност за показанията си и е
запозната с отговорността по чл. 290 от НК.
В с.з.,
проведено на 26.11.15г. /стр.68/ св. Г.А.
заяви:
“……………...Аз
три пъти затварях вратата Три пъти след обед.Вече се изморих да се качвам...............Слязохме
долу с П. , двамата. З. го нямаше. Й. започна :“Казах ви вратата до довечера да
се махне .Махайте се, лъжкиньо.Тази врата трябва да се махне от тука“ …………………ние се разправяхме пред вратата .С. дойде по-късно, защото тя му се обади по телефона и докато му се обади , докато ние се
разправяме с нея, тя ни
плюе, мен и П., с храчки и ни обижда
………След като се разправяме с нея , вече крещим …………Първо дойде С. , след това
брат ми . Долу сме аз , брат ми , П. и С. и жена му , пет човека . С., като дойде, блъсна вратата силно и се насочи към П.. Започна да го плюе и да му вика …………………….Брат
ми вече застана ………….С. блъсна Пръванов
към стената …………………докато го блъсне, веднага с един голям юмрук се
засили към брат ми …….С. удари брат ми в
шията,…………………под ухото, под челюстта вляво, точно където му е операцията ……………………Брат ми беше ударен .
Получи един удар, наплю го и му каза: „Махай се наркоман, вратата си махай .Ти
си пияница .За затвора сте . Крадци. ", Аз взех да плача .Тогава тя и мен удари
и ми грабна бастунчето . Аз нямаше къде да се опра и се хванах до желязната врата до брат ми ………………..Избутахме ги брат ми, аз.
Останаха Й. и С. зад вратата. Успяхме да
затворим…………………..Брат ми не е отправял обидни думи към С. , нито е отправял удари към него . С. не е падал на земята ………………….“
В своите показания св. Б. П., в с.з. от 02.02.2016г /стр.
88 от делото/, заяви:”....................Видях
Й. да отваря вратите …………..Тя започна да ме обижда. Аз слязох, за да затворя
вратите. Тя блъсна вратите, удари ме дори ………Тя ме блъсна .. ……………….Г. дойде. Тя
дръпна нейният бастун.Този бастун после
го донесоха полицаите, на които се обадих …….и през това време дойде и мъжът й С. отидоха да отварят другата, по-голямата ……………….През това време дойде и З. . С.
започна да го плюе и го удари от
страната, от която има операция на врата,
С. удари З. с юмрук, не с нещо друго , в областта на
врата, зад ухото …………С. първо го заплю и
му каза:“ наркоман, пияница“ .Чух тези думи. Те бяха отправени
от С. към З. . Те бяха казани
преди удара . З. не отговори нищо на С.
с думи …..не го е удрял…………… ”.
Съдът кредитира показанията
и на този свидетел, като ги приема за
достоверни и подкрепящи се от показанията на другите свидетели.
Съдът кредитира изцяло и
показанията на свидетелката Р. З., съпруга
на подсъдимия тъжител З. и показанията на св. С. Г., относно това което са наблюдавали
по време на инцидента от терасата. Показанията на тези свидетели съдът намира
за последователни и логични и отразяващи
действително случилите се събития.
Св. Р.З., в с.з., проведено на 02.02.16г.,
. стр. 91 от делото заяви :
„ …З.
слезе долу при Й., при П. и при сестра си, ние
двете останахме на терасата . Отиде, затвори вратата
и каза „Не се занимавайте с нас“.………Към този момент С. го нямаше долу. Ние
имаме видимост от терасата. З. тръгна да
се прибира . В този момент С. дойде от страната на „Римини клуб “. Отиде,
отвори вратата , блъсна я . Г. и г-н П.
още бяха долу . Те трудно се придвижват. Й. беше там. С. се спусна към П. и го притисна към стената на църквата . Притисна
го . Съпругът ми вече не се виждаше долу.
Той беше тръгнал, но явно не е стигнал към
входа на жилището. Зълва ми започна да
крещи . В този момент Й. се спусна , грабна бастуна на зълва ми
и се опитваше да я удря ……………………..В този момент съпругът ми се върна обратно,
отиде към С. .Оня започна да го псува , да
крещи , обижда го, наплю го, след което го удари. Съпругът ми каза: „Не се занимавайте „.С. го наплю,
напсува го: „наркоман, комунист , фашага, крадец, ще ти ** ***“. Това беше отправено към
съпруга ми . Моят съпруг не отговори нищо. Отиде към него, но С. е едър и удари съпруга ми ………… ………Съпругът ми се
наведе и понеже по-дребен , наведе се
към портата, хвана я и се помъчи с портата да избута съседа…………………С. удари З. по врата
с дясна ръка …………………съпругът ми
получи удар в лявата страна …………………Моят съпруг не е посягал да го удря
нито с ръка , нито с юмрук, нито с ритник. С. не е падал на земята. Моят
съпруг не е отправял думи към С. …………………...З. се опитваше да затваря портата. В
този момент Й. се мъчеше с бастуна
да го удря, но портата й пречеше ……………………..З. затвори портата …………..Й.
и С. се прибраха …………………………Полицаи
идваха, но З. беше се качил вече горе……………………………..Тогава видях те да
връщат бастуна на зълва ми ………………………. .“
Св. С. Г., в с.з., проведено на 02.02.16г., стр. 90 от делото,
заяви:
“…Познавам и З. и С. …………………………….От терасата видяхме една жена …………………освен съпругата на С. долу …….. ……….. се намира човекът който живее
на първия етаж –г-н П. ………………..Долу са З.,
П., Г., С. / сочи С.П./и съпругата му …………………..Долу са пет човека ……..ние сме
на терасата и гледаме . Разправията е словесна , като З. се мъчи
отново да затвори вратата . Обиди се казват. Чух крясъци, откъслечни
фрази, като „Абе излезте, искам да
затворя“-от страна на З.. С. и съпругата му се нахвърлят ………………С. наплю З. и някъде по врата, видях удар от С. на З..
Удари го с ръка , с юмрук, мисля, че с дясна ръка . С. удари З. . Ударът
попадна някъде във врата ……………….Стана
неразбория. Освен този удар, имаше
наплюване ………………….Обидни думи чух от страна на С. , но те бяха откъслечни ……….Други хора, освен тези
които изброих, не са идвали на мястото
на конфликта …………… никой друг не е
присъствал ……………….Не е идвала кола , която да е спряла , не е идвал човек при
тях ……………………………Не съм го виждала да
присъства на мястото на инцидента /за св. Я./……………………..………………Прибрахме се от
тераса когато отшумя инцидентът…………………..Когато се прибрахме двете, вече нямаше
разправия долу……….“
Разпитан в с.з. е и св. М.М., който случайно се е намирал на
улицата, и е чул разправията, чиито показания съдът също кредитира. В с.з., проведено на
02.02.16г., стр. 92 от делото, същият заяви:
“………….. Когато говорихме тогава с този строител, стана гюрултия. Видях,
че един едър мъж удари З. за врата . З. клекна , след това се хвана за вратата и ги блъсна навънка. Имаше една ниска жена , но
друга жена я удари с бастуна …………Не видях З. да удря този човек……………….Само видях, че З. се хвана за вратата, не ги пусна вътре , избута ги навън с вратата, те искаха да влизат. Човекът,
който удари З., беше едър мъж .Посегна и
го удари по врата ……………………..“
Настоящият състав приема,
че изложената от тъжителя - подсъдим З.З.
теза се подкрепя изцяло от показанията на горните свидетели .
В същото време
тезата, развита от тъжителя
–подсъдим С.П. относно нанасяни му множество удари с юмруци и множество ритници от страна на З., е в пълно противоречие с
изложеното от горепосочените свидетели очевидци и не намира опора в събраните
по делото доказателства , поради което, не се приема за достоверна от съда .
В този смисъ, съдът приема,
че не се подкрепят от горните гласни
доказателства твърденията на св. Й. П. - съпруга на тъжителя подсъдим П., поради което не ги кредитира. Същата, в с.з., проведено на
26.11.15г., стр. 60 от делото, заявява :“……………………Докато
се разправяме с Г., дойде З. , засили се
и започна да бие съпруга ми . Г.
ме бие с бастуна по гърба , З. ………………посяга да бие съпруга ми……………………Той каза : „Умри, куче“ и започна да бие с юмруци
по гърдите , по сърцето , по слабините и го рита с крака по гърдите и го рита с
крака ……………………………започна да нанася удари последователно с двете ръце в гърдите
и в ребрата . В това време мъжът ми беше прав. Започна да го рита по краката. Много пъти го ритна
…………..едновременно –ту рита , ту го удря с юмруци , ту рита , ту бие , ту рита . Може и с двата да го е ритал, защото и двата му крака бяха наранени и насинени. З. псуваше на
майка по време на нанасянето на побоя: “**
** ** ***“, викаше : „** мръсно, **
долен, **, ** ** ** *** „…………………………в резултат на ударите той се простря и падна . Свлече се и падна
и се простря по гръб до стената на комшията . Падна на земята
на плочата и си удари
главата на земята, на асфалта
…………………………………Той припадна , аз се изплаших
и отидох при него да го питам
какво е положението ………………..Той падна, припадна и З. продължаваше да го рита ……………..З.
с десният крак започна да го рита по краката
и с юмруци …………………десния крак на
съпруга ми беше наранен , по левия имаше леко охлузване …………….“
Съдът намира, че в
показанията на тази свидетелка - Й. П.,
има дълбоки вътрешни противоречия и противоречия със събраните по делото
други доказателства. Не се споделя изобщо от очевидците на инцидента –св. Г. , св.
З. и св. М. за действия на
подсъдимия З.З. – ритане и нанасяне на удари с юмруци по гърдите
и по краката на подс. П..
Твърденията на св. Й.П. за това, че мъжът й получил наранявания по
двата крака, се опровергават от приетата по делото съдебно медицинска
експертиза за травматичните увреждания, констатирани от вещото лице при
прегледа, извършен на 27.07.15г. на подсъдимия П.. В заключението на експертизата се сочи, че са
констатирани охлузвания общо 3 на брой
на десен глезен - едно ивицовидно вертикално охлузване
на кожата по предната страна на
десния глезен , две ивицовидни вертикални охлузвания на кожата по вътрешната
страна на десния глезен. Не са констатирани наранявания на другия крак, както се твърди от П.. Нелогични и противоречиви са твърденията на Й. П. относно това, че П. :“ свлече се и падна до стената“ , втори
път твърди:“ Падна на земята на плочата
и си удари главата на земята, на
асфалта“. Нараняване в областта на
главата не е констатирано изобщо от вещото лице по СМЕ и в Съдебно медицинското удостоверение, находящо се на стр. 6 от делото.
Наличието на тези дълбоки
противоречия е в основата на становището на съда да не бъдат кредитирани в цялост тези показания.
В тази връзка, съдът не кредитира и намира за абсурдни и нелогични твърденията на св.Р. Я. /, вкл.и твърденията на св.Й.П. относно
тези обстоятелства / относно това, че по
време на т.н. „побой„, нанасян от подс. З., е дошъл приятелят на подсъдимия П., а именно св.Руслан Я. и вместо да се опита да спре побоя, който
се твърди, че се нанася на приятеля му П., той, по указания на св.Й.П., отива да
донесе вода, докато З. продължава да нанася удари на П., както и отива да
премести колата си, също докато З.
продължава да нанася удари
на приятеля му , който лежи на земята.
За такива факти, не се твърди в показанията на другите
свидетели- очевидци, а и съдът намира горните твърдения/ на св. П. и на Св. Я./ за нелогични, противоречащи на нормалната
житейска логика. Съмненията за достоверността на показанията на този свидетел
се засилват, особено при съпоставка с показанията на останалите свидетели
очевидци на инцидента от началото до неговия край. Противоречията и логическите несъответствия в неговите
показания са в основата на становището на съда да не ги кредитира. Присъствието
на св. Я. не се доказва от свидетелските показания на лицата, присъствали на инцидента
и на очевидците, наблюдавали го от терасата .
Съдът не кредитира в цялост
и показанията на св. Д.С.. Кредитира
показанията й единствено в частта с
която се сочи, че е разбрала за инцидент
на посочената дата и място. Намира, че в по-голямата си част, нейните
показания са непоследователни, несигурни
и нелогични, както и намира, че са изградени
с цел да се препокрият със твърденията на св. Й. П., за да подкрепят тезата на подсъдимия П., но не
отразяват изцяло конкретни и действително случили се събития.
Св.Д.С., в с.з., проведено на 26.11.15г., стр. 67 от
делото, заявява: “ …………………..З. …. биеше С. .
Видях З. като биеше с юмруци С. . С. беше легнал , жена му е до
него в този момент, З. нанася още побоища , изразяващи се с удари с юмруци с двете ръце по тялото, сърдечно . Като е бил прав, каза жена му .По ръцете и
по краката на С.. Този Светозар го биеше
така и той беше паднал на земята …………………………….Докато бях там, му
нанесе три-четири удара и с ритници …………….“ Тази свидетелка по време на целия разпит,
твърдеше, че З. е лицето,
което е „пребило“ подс. П., като
същевременно заяви, че не вижда в залата лицето, нанасяло
удари на П., при положение, че подсъдимият З.З. беше в залата. Показанията на
тази свидетелка съдът намира за тенденциозни, неверни, предварително подготвени,
за да съответстват на казаното от съпругата на подсъдимия П. .
По отношение на назначената
и приета по делото съдебнопсихиатрична
експертиза на подсъдимия С.П., даваща заключение, че първата диагноза от прегледа, извършен на
31.07.15г., реакция на остър стрес, е преминала
в диагноза -Разстройство в адаптацията- извод направен на
16.10.2015г., като е променено медикаментозното лечение, съдът съобрази факта, че
към датата и на третия извършен преглед
на 05.02.2016г., освен, че е променено отново медикаментозното лечение на
подсъдимия, е издадено и направление за хоспитализация в лечебно
заведение, но без да е предприето такова лечение от подсъдимия. Настоящият
съдебен състав като съобрази и заявеното от вещото лице в с.з., приема, че има съмнения за евентуална симулация на симптоматиката от страна на подсъдимия, целяща твърдяното психическо състояние да бъде
допълнително доказателство на тезата му
в настоящия наказателен процес.
От анализа на всички събрани
по делото доказателства съдът прави извод, че не се събраха по делото категорични
и безспорни доказателства, обосноваващи извод за авторство на подсъдимия
З.З. относно нанасянето на удари по
подс.П., в резултат на което да са
получени констатираните от СМЕ травматични увреждания на П. .
Не се събраха и безспорни и категорични доказателства
относно осъществен състав по чл. 146,
ал.1 от НК от подс. З. - да е казал нещо
унизително за честта и достойнството на С.С.П.
в негово присъствие, да го е нарекъл: „** , ** , ** ** ** ***, животно, **, ** и куче“.
Обясненията
на подсъдимия са основно негово средство
за защита и доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се
предопределя както от тяхната последователност и логичност, така и от
съответствието им с останалия приобщен доказателствен материал /в т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази
насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 НПК съдът
прие, че обясненията на подсъдимия З.З. са
убедителни, логични и последователни и
се потвърждават от другите събрани доказателства , кредитирани от съда. Горните
изводи са основание за оправдаването на подсъдимия З. и по двете обвинения, отправени към него .
В този смисъл и предявените
от тъжителя С.П. граждански искове за причинени неимуществени щети от деянията по чл. 130, ал.2 от НК и по чл.
146, ал.1 от НК срещу подс. З.З. бяха
отхвърлени като неоснователни и
недоказани .
В същото време, от анализа на доказателствата, изведени от кредитираните показания на свидетелите Г.А., св. Б. П., св.С.
Г., св. Р. З. и св. М.М. и от заключението на назначената съдебно-
медицинска експертиза по писмени данни,
както и от приложените по делото и приети от съда писмени доказателства,
включително и материалите по Преписка вх. № 2083/2015 на ШРП, по която представител на Районна прокуратура- Шумен е
отказал образуването на наказателно производство по случая, съдът приема, че на 24.07.2015г., по време на инцидента между семейство С. и Й. П. и съседите им, подсъдимият С. П. е
осъществил състава на чл. 130, ал.2 от
НК, причинил на З.З. лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание,
обусловено от нанесен удар с юмрук в
лява странична част на врата, както и че подсъдимия С.П., на 24.07.2015г., е осъществил
състава на чл. 146, ал.1 от НК, казал и извършил нещо обидно за честта и достойнството на З.И.З. в негово присъствие, като го обидил с думите: „наркоман, пияница, лъжец „ и го наплюл по лицето.
Относно обясненията на подсъдимия С.П. съдът съобрази, че
следва да се отчете безусловно гарантираното от закона право /чл. 55 от НПК/ на
всеки подсъдим да дава каквито желае обяснения по обвинението. Това основно
право е коренно различно от задължението, вменено на свидетелите да говорят
истината в наказателния процес под угрозата да бъдат подведени под наказателна
отговорност по чл. 290 от НК.
Обясненията на подсъдимия са основно негово средство за защита и
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност се предопределя както
от тяхната последователност и логичност, така и от съответствието им с
останалия приобщен доказателствен материал /в
т.см. р.№ 685/ 11.12.2003 г. г. по н.д. № 537/03 г. I н.о. ВКС/. В тази
насока, при пълно съобразяване с процесуалните правила, визирани в чл. 14, ал.1 и чл. 107, ал.5 от НПК съдът прие, че обясненията на
подсъдимия С.П. представляват всъщност
защитна теза, но не са
убедителни и не се потвърждават
от другите събрани доказателства
по делото, кредитирани от съда.
Поради гореизложените
мотиви, настоящият състав не споделя и анализа на доказателствата, направен от
защитника на подсъдимия С.П. .
Съдът не споделя и
становището, изразено, като алтернативно предложение от страна на защитата на подсъдимия З.З., за
евентуално приложение на ал.3 на чл. 130 от НК, поради следното: Безспорно съгласно
ТР № 51 от 16.09.1989г по н.д. № 41/89г на ОСНК, Върховният
съд, Общо събрание на наказателните
колегии приема, че съдът може да приложи чл. 130, ал. 3 НК и да
освободи тези, които са си причинили само еднакви по степен на увреждане
телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на
здравето или и двете са без разстройство на здравето. Такъв извод налага и
граматическото тълкуване на чл. 130, ал. 3 НК, в
който се посочва, че повредата, с която нападнатият е отговорил, трябва да бъде
"такава". А съгласно Решение №208
от 1989г. на ВС, когато при разглеждане на делото от наказателно частен характер за
престъпление по чл. 130 от НК се съберат
доказателства, че удареният е отвърнал веднага също с такава телесна повреда, съдът е длъжен да обсъди
въпроса за прилагане на
реторсията по чл. 130, ал3 от НК и да
изложи съображения , независимо от това дали я прилага или не. Настоящата
инстанция категорично приема, че по
делото не се налице данни и доказателства за наличие на реторсия в поведението на всеки
един от тъжителите-подсъдими, въпреки, че квалификациите в първоначалната и насрещната тъжба са по
едни и същи текстове от НК. Съдът приема
от събраните и относими доказателства,
че са осъществени деяния по чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК само
от единия подсъдим – а именно от С.П.,
като в този смисъл приема, че реакция -отговор по смисъла на деяние по чл. 130 ал.2 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК от страна на
подсъдимия З.З., няма .
Събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са без противоречиви и взаимно допълващи се
и водят до единствено възможен извод, непораждащ никакво съмнение във
вътрешното убеждение на съда и обосновават решението на съда .
Съдът, като прецени всички
доказателства релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че подсъдимият С. П. е извършил възведените с отговора и насрещната частна тъжба обвинения и с деянията си е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпления от частен характер, наказуеми по чл.130, ал.2 от
НК и по чл. 146, ал.1 от НК, защото:
По отношение чл. 130, ал.2
от НК:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността;
* от обективна страна подсъдимият,
чрез своите действия е въздействал на организма на частния тъжител, причинил му
е лека телесна повреда,
изразяваща се в болка и страдание, обусловено от нанесен удар с юмрук в лява странична част на
врата; причинената
болка и страдание на тъжителя са в причинна връзка с поведението на подсъдимия.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
*от субективна
страна престъплението е извършено с пряко насочен умисъл– подсъдимият е знаел, че с нанасяне на
удара ще причини болка и страдание, предвиждал е, съзнавал е обществено опасния характер на действията си,
като е искал или е допускал настъпването
на последиците.
По отношение чл. 146,
ал.1 от НК:
* обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценката на човека,
положителната оценка, която всеки има за собствената си личностна и обществена
ценност;
* от обективна страна подсъдимият е
употребил по отношение на тъжителя
обидни изрази, унизителни за честта и достойнството му , подсъдимият е
изразил отрицателна оценка, отрицателно мнение за личното достойнство на
частния тъжител в езикова форма, като е
използвал унизителни от гледна точка на господстващия морал изрази и унизителни думи -„наркоман, пияница , лъжец„
и извършил нещо унизително, като го наплюл по лицето - пострадал от деянието е конкретно физическо лице – частният
тъжител З.З., който е възприел обидните
думи и действия и е имал формирано съзнание и чувство
за лична чест и достойнство.
* субект на престъплението е пълнолетно вменяемо лице;
* от субективна страна престъплението е
извършено от подсъдимия с пряк умисъл - подс.П. е целял и е предвиждал
настъпването на обществено -опасните последици – той е съзнавал, че думите му
са унизителни за честта и достойнството на З. и че с
действието –наплюване по лицето, ще засегне
тъжителя, като е
целял именно това – тези обиди и действия да бъдат възприети от тъжителя .
Като причина за извършване на престъпленията
по чл.130, ал.2 от НК и по чл. 146, ал1
от НК следва да се отбележи
несъобразяването и незачитането от подсъдимия С.П. на обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността и тези,
които осигуряват неприкосновеността на личното чувство за достойнство,
самооценката на човека, положителната оценка, която всеки има за собствената си
личностна и обществена ценност, от страна на подсъдимия.
При определяне на наказанията съдът съобрази,
че съгласно разпоредбата на чл. 78 а,
ал.7 от НК, ал. 5-7 от НК, не се
прилагат при множество престъпления,
т.е. в случая съдът следва да определи наказание за всяко едно от деянията и да
приложи чл. 23 от НК. Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и като наказанията бъдат определени по следния начин:
За престъплението по чл.130, ал.2 от НК законодателят
e предвидил наказание "лишаване от свобода" до 6 месеца или “пробация
”или „глоба“ от 100 до 300лв. Съдът, съобрази като смекчаващо вината обстоятелството, че подсъдимия С.П. не е осъждан и липсата на отегчаващи вината обстоятелства и намери, че наказание от една от алтернативите,
а именно глоба в размер на минималния предвиден в закона – 100лв., е адекватен на извършеното от подсъдимия.
За
престъплението по чл.146, ал.1 от НК законодателят e предвидил наказание глоба
от 1000 до 3000лв . Съдът намери, че наказание
„глоба“ в размер на минималния предвиден в закона -1000лв. е адекватен на извършеното от подсъдимия, като
съобрази като смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало и
липсата на отегчаващи обстоятелства .
На основание чл. 23, ал.1 от НК
съдът определи общо наказание на
подсъдимия С.С. П. до размера
на по-тежкото, а именно “ГЛОБА” в
размер на 1000лв.
Така определеното общо наказание, съдът счита за справедливо и
съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на подсъдимия П. .
По този начин и с това
наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и
специалната превенция.
По отношение на предявените
граждански
искове за претърпените от пострадалия З.З. неимуществени вреди в резултат на деянията от подсъдимия по чл.130, ал.2 от НК и по чл.
146, ал.1 от НК, съдът счита, че същите са
допустими и частично основателни по следните правни
съображения:
Претендира се гражданска отговорност за
причинени в резултат на процесните деяния неимуществени вреди, т.е. отнася се
за вторична санкционна последица, свързана с нарушаване на определени
задължения, произтичащи от закона. В случая става дума за нарушаване на общото
правило да не се вреди другиму – чл.45 от ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени
вреди влизат най-общо казано всички отрицателни последици настъпили за
пострадалия, при наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно
положение е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от деянието /чл.51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието и тези вреди са в причинна връзка с определена
обективирана, съзнателна човешка проява.
Размерът на обезщетението
за неимуществените вреди за деянията по
чл. 130, ал.2 от НК и по чл. 146, ал.1 от НК следва да възмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, настъпили
в резултат на деянията, въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена.
Следва да се съчетае
действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се даде
обезщетение, макар и несъвършено. Чл.52 от ЗЗД указва съдът да определи размера
на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. От правилото на чл.52
от ЗЗД произтича, че не само размерът,
но и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от Пост. №7/59г. на Пленума на ВС/.
Понятието “справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно. То е
свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне размера на
обезщетението, а именно – характерът на увреждането, начинът на извършването,
обстоятелствата, при които е извършеното, допълнителното влошаване на здравето,
причинените морални страдания и др./Пост.
№4/68г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези обстоятелства
във връзка с претенциите за обезщетение за неимуществени вреди, съдът, на
основание чл.52 от ЗЗД счита, че е справедливо гражданският иск за деянието
по чл. 130, ал.2 от НК срещу подсъдимия да бъде уважен до размер на 200лв /двеста лева/, а гражданският иск за деянието по чл. 146, ал.1 от НК срещу подсъдимия, да бъде уважен до размера
на 300лв/ триста лева/ .
Исковете, предявени от
пострадалия-тъжител З., в останалата им част до пълния предявен размер, за всеки
един иск по отношение на подсъдимия С.П.,
съдът прецени, че следва да бъдат отхвърлени.
Съдът осъди подсъдимия да заплати
направените от частния тъжител деловодни разноски, както и разноски за
адвокатско възнаграждение, съгласно чл.189 ал.3 от НПК, а така също и да
заплати в полза на държавата дължимите държавни такси върху уважената част на
гражданския иск.
Водим от горното, съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия :