С постановление от 03.05.2016г на ШРП е предложено на ШРС да бъде прекратено
наказателното производството против обвиняемия А.Ф.И. с ЕГН ********** за извършено
престъпление по чл.227б ал.2, във вр. с чл. 227б ал.1 от НК като е прието, че са налице предпоставките
по чл.78а от НК и предлага да бъде наложено административно наказание.
В съдебно
заседание представителят на ШРП поддържа възведеното с обвинение срещу обвиняемия, излагайки своята
теза и съображенията си за това и
обсъждайки събраните по делото доказателства. Предлага обвиняемия да бъде
освободен от наказателна отговорност като му бъде наложено административно наказание в размер на 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. И. Г. Т.
от ШАК, счита че обвиняемия е осъществил състава на престъплението, за което му
е повдигнато и предявено обвинение. По отношение размера на наказанието моли
същото да бъде наложено в минимално предвидения размер.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност се установи следното от фактическа
страна: Обв.А.И. развивал търговска дейност чрез фирма „Балкан Импекс“ ЕООД, гр.Шумен, на
която бил едноличен собственик на капитала и
управител. Първите финансови затруднения на дружеството започнали през 2009г. На 19.03.2009г. на представител на дружеството бил връчен
Ревизионен акт №2708002285/18.03.2009г. издаден във връзка с извършена ревизия,
обхващата периода 01.01.2006г. – 31.01.2008г., съгласно който задълженията на
дружеството били в общ размер 8322.01 лева, в това число такива по ДДС, лихви по ДДС, задължения по
ЗКПО и лихви по ЗКПО. Също така през
2009г. по искане на публичен взискател било образувано изп. дело №3523 с
длъжник „Балкан Импекс“
ЕООД, гр.Шумен като имало наложени обезпечителни мерки. На 18.01.2013г. по електронен път на дружеството бил
връчен Ревизионен акт
№271203316/11.01.2013г., съгласно който публичните задължения на дружеството
възлизали общо на 1976.48 лева, от които 1835.71лв. задължения по ДДС и
начислени лихви върху тях в размер на 140.77 лева. На 30.10.2013г. бил издаден
и Ревизионен акт №271303384, който отразявал задължения установени с предходен акт като били
доначислени лихви в размер на 149.27 лв. Задълженията установени с ревизионните
актове не били платени.
От
назначената в хода на досъдебното производство съдебно – счетоводна експертиза
се установява, че към 31.12.2009г. краткосрочните задължения на дружеството
възлизали на 801 000 лв., а към 31.12.2010г. – 594 000 лв. Същите включват задължения към финансови предприятия,
доставчици, задължения към персонала, задължения към осигурителни предприятия,
данъчни задължения и др. краткосрочни задължения. По баланса към 31.12.2009г. и 31.12.2010г. дружеството не разполагало с достатъчно бързоликвидни средства, които са
краткосрочните вземания на дружеството и наличните парични средства в брой, за
покриване на задълженията му. Съгласно
заключението на експертизата за периода
2009г. – 2010г. „Балкан
Импекс“ ЕООД не е разполагало с достатъчно
краткотрайни материални активи, с които да покрие краткосрочните си задължения, поради което
вещото лице заключава, че финансовите
затруднения на дружеството не са временни. На 02.01.2015г. дружеството е извършило
плащане по данъчни задължения по ЗДДФЛ в размер на 12.83 лв., поради което
вещото лице приема, че дружеството е спряло плащанията на 02.01.2015г.
Така възприетата
фактическа обстановка се установява и
подкрепя по неоспорим начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 146/2015 г. по описа на ОДМВР-Шумен
доказателства, преценени от съда по реда на
чл.378, ал.2 НПК.Не се оспорва от обвиняемия. Съдът намира, че събраните доказателства по делото са безпротиворечиви и
взаимно допълващи се и се намират в хармонично единство и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и
обосновават решението на съда.
За да е налице престъпление по чл.227б, ал.2, във вр. ал.1 НК, следва да
е доказано по безспорен начин, че дружеството на точно
установена дата е изпаднало в неплатежоспособност и, че в
30-дневен срок от тази дата лицето, което управлява и
представлява търговеца, не е поискало от съответния съд да открие производство
по несъстоятелност. Престъплението се извършва чрез бездействие, при пряк
умисъл, изразяващ се в знание от страна на горепосоченото лице на
обстоятелството, че търговското дружество е изпаднало в неплатежоспособност и
неподаване на молба до окръжния съд по седалището на търговеца за откриване на
производство по несъстоятелност. За обективната страна на деянието по чл.227б от НК
са релевантни два вида бездействия на дееца – спиране на плащанията като трайно състояние и необявяването на тази неплатежоспособност
пред съда. Понятието “неплатежоспособност” няма легално определение в НК.
Същото е дефинирано в ТЗ и съдържанието на този елемент от престъпният състав
на чл.227б от НК, следва да бъде изяснен с категориите на търговското право и
по – конкретно чл.608 ал.1 от ТЗ. Съгласно визираната разпоредба неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни свое безспорно и изискуемо парично вземане.
ТЗ в ал.2 на чл.608 е създал презумцията, че ако длъжникът е спрял плащанията,
то неплатежоспособността му се предполага. Неплатежоспособността като елемент от обективната страна на
престъпния състав на чл.227б от НК е въпрос от фактическо естество и не
предполага презумтивния подход, вложен в
чл.608 ал.2 от ТЗ, според който тя се предполага от момента на спиране на плащанията,
защото е в пълно противоречие с принципите на чл.102, чл.103 и чл.303 от НПК. В
наказателния процес вината не се предполага, а обратното – до произнасянето на
решаващия съд по въпросите за деянието, дееца и вината, обвиняемият се ползва с
обратната презумция – за невиновност. Следователно в наказателния процес
критерият за неплатежоспособност на търговеца може да бъде само фактическа.
Трайният характер на спиране на плащането го определя като състояние на неплатежоспособност. Спирането на
плащанията като елемент от състава на
престъплението следва да се докаже с помощта на всички допустими и относими доказателствени средства като едно
фактическо състояние, проявено трайно
във времето, каквото в случая съдът намира, че
е налице.
От
изготвената в хода на досъдебното производство съдебно – икономическа
експертиза се установява, че дружеството в периода 2009г. – 2010г. не разполага с достатъчно бързо ликвидни средства, каквито са краткосрочните вземания и наличните парични
средства в брой, за да покрива задължения си. Финансовите затруднения
не са временни и произтичат от 19.03.2009г.
Дружеството е изпаднало в неплатежоспособност на 02.01.2015г. В конкретният
случай не се касае за паричното
задължение, което не е платено, а за доказана обективна невъзможност за
плащане.
Обвиняемият като управител и представляващ дружеството не
е предприел действия в тридесет дневен срок от спиране на плащанията и не
поискал от компетентния съд – Окръжен съд гр.Шумен откриване на производство по
несъстоятелност на дружество, поради което е осъществил състава на чл.227б
ал.2, във вр. с чл. 227б ал.1 от НК .
В случая съдът намира, че са налице
условията на чл. 78А от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание. За престъплението по чл.227б
ал.2, във вр. с чл. 227б ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години или глоба до 5000 лева.
От приложеното свидетелство за съдимост
е видно, че обвиняемия не е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, глава осма от НК. Същият е пълнолетен и няма
данни по делото да са причинени имуществени вреди с деянието. С изменението на
чл. 78а, ал. 1 НК (ДВ, бр. 21/2000 г. ), при наличието на предпоставките,
посочени в закона, съдът не преценява, а е длъжен да освободи дееца от
наказателна отговорност по силата на закона. Ето защо съдът предвид на това ,че
са налице условията на чл. 78А от НК освободи обвиняемия
от наказателна отговорност като му
наложи административно наказание.
При индивидуализацията
на наказанието съгласно разпоредбата на чл.54 от НК и за изпълнение на целите
на нормата по чл.36 от НК съдът съобрази
липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, от друга страна
съобрази самопризнания на обвиняемия, добросъветното му поведение в
производството. Обвиняемият не разкрива висока степен на обществена опасност.
Не са настъпили вредни последици от извършеното нито за обществените отношения,
нито за конкретни лица. Предвид
изложеното съдът наложи на обвиняемия наказание в минимално предвидения от закона
размер, а именно – 1000 лева. По преценка на съда с така наложеното на обвиняемия
административно наказание ще се постигнат успешно целите на личната и генерална
превенции, като се въздейства поправително и превъзпитаващо не само по
отношение на този нарушител, но така също и по отношение на всички граждани,
склонни към подобни деяния.
Съдът възложи на обвиняемия направените
по делото разноски в досъдебното производство в размер на 211лв., на основание
чл.189 ал.3 от НПК.
Водим от
горното съдът постанови решението си.
Районен съдия: