Мотиви към присъда по НОХД № 1169/2016г. по описа на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по бързо производство № 440/2016г. по описа на РУ – гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу В.Г.Т., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен, работещ, неосъждан за извършено от него престъпление от общ характер по чл.343б, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че подсъдимият на 01.05.2016г. в гр.Шумен управлявал МПС – л.а. “БМВ 320Д” с ДК № Н 1092 ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,84 промила, установено по надлежния ред.

В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда, предвид наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, да му бъде определено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 /една/ година, чието изпълнение да бъде отложено на основание разпоредбата на чл.66 от НК за срок от 3 /три/ години, както и наказание „глоба“ в минималния, предвиден в цитираната разпоредбата, размер. Също така предлага по отношение на кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.343г от НК наказание “лишаване от право да управлява МПС” да не му бъде налагано доколкото подсъдимия е неправоспособен водач на МПС.

Подсъдимият Т., в съдебно заседание се явява лично. Дава подробни обяснения, като излага и причините, поради които е извършил деянието. Изразява съжаление и разкаяние за постъпката си. Освен това, подсъдимият се присъединява към предложението на прокурора касателно вида и размера на наказанието.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият В.Г.Т. е неправоспособен водач на МПС. Въпреки това, на 01.05.2016г., около 4.25 часа, след като употребил алкохол, поел управлението над лек автомобил марка л.а. “БМВ 320Д” с ДК № Н 1092 ВМ, собственост на К. Г.Т., като се движел по улиците на гр.Шумен. На бул.”Симеон Велики” бил спрян за проверка от служители на ОД на МВР - гр.Шумен. След изпробване с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. № ARВВ 0020 била установена концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.33 промила. Съгласно изискванията на ЗДвП и Наредба № 30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС на Т. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение бланков № 595012 от 01.05.2016г. и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0086592. Впоследствие подсъдимият се явил в указания му срок в ЦСМП – гр.Шумен и е дал кръвна проба за изследване. Със Заповед за задържане на лице № УРИ-1729з 146 от 01.05.2016г. подсъдимия бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР Изготвената в досъдебното производство съдебно-химическа експертиза № 72 от 04.05.2016г. е изчислила наличие на алкохол в кръвта на подсъдимия в размер на 1.84 промила.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на обясненията на подсъдимия В.Г.Т., дадени в съдебно заседание, на показанията на свидетелят И.Х.И., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимият В.Г.Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343б, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.

Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо свидетелство за правоуправление на МПС.

От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно 1.84 на хиляда, установена с химическа експертиза.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като Т. е съзнавал състоянието си на алкохолно опиване и общественоопасния характер на деянието, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните му последици.

Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни средства по пътищата от страна на подсъдимия.

Съдът намира, че количеството на алкохол в кръвта на водача е установено изцяло в съответствие с Наредба № 30 от 27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС.

По делото не са събрани доказателства, които да оборват или поставят под съмнение така описаната фактическа обстановка.

Обвинението се подкрепя по категоричен начин от всички събрани в хода на досъдебното и съдебното производство доказателства. Самият подсъдим изчерпателно обяснява, че е употребил алкохол, но въпреки това е поел управлението над автомобила, понеже не се чувствал повлиян от алкохола.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, което съдът преценява като висока - касае се за управление на автомобил със сравнително висока концентрация на алкохол в кръвта – 1.84 промила. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат че същия е с чисто съдебно минало. Липсват данни за извършени от него други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива следва да се тълкуват добросъвестното поведение на подсъдимия, както в хода на досъдебното производство, а така също и в съдебното такова и по-конкретно направеното от негова страна признание и изказаното съжаление и разкаяние за постъпката му. Като такова следва да се възприеме и обстоятелството, че подсъдимия има постоянна работа по трудов договор и младежката му възраст. Като оттекчаващи вината обстоятелство следва да се възприеме обстоятелството, че подсъдимия въпреки, че не е правоспособен водач на МПС не за първи път шофира, а има и три нарушения на ЗДвП, което се установява от приложената като писмено доказателство по делото Справка за нарушител.

Същевременно, съгласно чл.36 ал.1 от НК, освен въздействие върху конкретния деец, наказанието има за цел да въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, като чрез наказване на виновното лице ги мотивира да не пристъпват установения в страната правов ред. Мрачната равносметка е, че е ежедневие по пътищата на страната водачи да управляват МПС след употреба на алкохол, оповестена от обявената статистика – явление, изискващо ангажирането на различни мерки за ограничаването му, между които и санкционирането с премерена строгост на провинилите се водачи на МПС предвид социалния отзвук на този вид престъпни деяния и очакванията на гражданите като възмездие и насоченост на обществената превенция.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Т., като наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства, но при отчитане на отегчаващото такова. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от него престъпление е справедливо да определи наказание при приложение разпоредбата на чл.54, ал.1 от НК, като да му бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК по отношение и на двете кумулативно предвидени наказания, а именно “лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година и „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

Съдът счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК при подсъдимия В.Г.Т.. Съгласно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК съдът може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Съобразно съдимостта на осъдения Р. към момента на извършване на процесното деяние, същият е неосъждан и определеното наказание е под три години лишаване от свобода, поради което е допустимо отлагането на изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. Освен това условното осъждане в процесния случай не противоречи на изискванията на обща и лична превенция. Законът изисква съчетаване на двете цели на наказанието. Независимо, че дава приоритет на личната превенция, във всички случаи съдът, за да приложи чл.66, ал.1 от НК, следва да направи констатация, че и с условното наказание “лишаване от свобода” може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху другите членове на обществото. В настоящия случай подобен извод би могъл да бъде направен. Съдът прецени, че е възможно постигане целите на генералната и специална превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, и без ефективно изтърпяване на наказанието при изпитателен срок в минимален размер, предвиден в посочената разпоредба, а именно 3 /три/ години. В този смисъл е и константната практика на ВКС /Решение № 401/2002г. на ВКС, Решение № 528/1993г. на ВКС, Решение № 386/1973г. на ВКС и др./.

На основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия В.Г.Т. е бил задържан на основание чл.63, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице № УРИ-1729з 146 от 01.05.2016г.

Доколкото видно от материалите по делото В.Т. е неправоспособен водач, съдът намира, че към настоящия момент спрямо него не може да се приложи санкцията “лишаване от право да управлява МПС”, предвидена в разпоредбата на чл.343г, ал.1 от НК, във вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК.

При определяне размера на наложеното наказание „глоба“ съдът съобрази освен посочените по-горе множество смекчаващи вината обстоятелства, липса на други противообществени прояви, добросъвестно поведение на подсъдимия в хода на производството и материалното положение на подсъдимия, което се установява от дадените от него обяснения в съдебно заседание.

Съдът намира, че така определеният размер на наказанието за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия В.Г.Т. да заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 31 лева /тридесет и един лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, като сумата от 31 /тридесет и един/ следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР-гр.Шумен, а сумата от 5 /пет/ лева – по сметка на ШРС.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: