Мотиви към присъда по НОХД №1662 по описа за 2016 год. на ШРС

 

От Шуменска районна прокуратура е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство №198/2016 год. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Р.К.Р., с ЕГН**********, роден на *** ***, с постоянен адрес ***,  български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, безработен за извършено от него престъпление от общ характер по чл.216, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 23.02.2016 год. в гр.Шумен, на ул.“Хан Аспарух“ при условията на продължавано престъпление противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1 брой предно обзорно стъкло на стойност 186 лева, 2 бр. странични огледала на стойност 110 лева, 1 брой стъкло на десен фар на стойност 21 лева, 1 брой рефлектор на фар на стойност 68 лева и 1 брой крушка на стойност 4.00 лева, принадлежащи на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Е 300 Д“ с рег.№Н 3076 ВН, собственост на С.С.И. и 1 брой прозорец ПВЦ на недвижим имот – къща, собственост на А.Д.А. на стойност 78 лева, всичко на обща стойност 467 лева /четиристотин шестдесет и седем лева/.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото  обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание “пробация” при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, чрез прилагане на задължителните пробационни мерки за срок от една година, при периодичност на първата – два пъти седмично.   

В съдебно заседание подсъдимият се признава за виновен, като дава подробни обяснения в своя защита. Изразява разкаяние за постъпката си, като обяснява мотивите, които са го провокирали да извърши деянието. 

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

Подсъдимият и свидетелката А.Д.А. живеели на семейни начала, но след като Р. заминал на работа във Франция съвместното им съжителство приключило. Поддържали контакт единствено по скайп и телефон. Свидетелката А. многократно заявявала пред подсъдимия желанието си да прекратят връзката си, но последният не бил съгласен. В началото на 2016 год. Р. се завърнал в Република България. На 22.02.2016 год. свидетелката А., заедно със своята дъщеря – свидетелката Д.Н.Д., своята сестра – свидетелката Р.Д. Б и свидетеля Т.И.Т. се намирали в дома й, който представлявал двуетажна къща, находяща се в гр.Шумен, ул.“Хан Аспарух“ №7. Свидетелят Т. пристигнал пред дома на А. с помощта на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Е 300 Д“ с рег.№Н 3076 ВН, собственост на С.С.И.. Същият бил паркиран пред входа на къщата. По време на вечерята подсъдимият три пъти позвънил на свидетелката А., но последната първоначално отхвърляла разговорите, а впоследствие изключила мобилния си телефон. Р., който бил употребил алкохол се афектирал от това обстоятелство и към 00.30 часа на 23.02.2016 год. пристигнал пред дома й и започнал да вика, за да принуди А. да излезе, за да разговарят. На терасата се показали единствено свидетелките Д. и Б, които заявила на подсъдимия, че А. не желае да разговаря с него и го помолили да си тръгне. Това обстоятелство допълнително афектирало Р., който започнал да рита с крак и да удря с ръце паркирания пред къщата лек автомобил марка „Мерцедес“, с който бил пристигнал свидетеля Т.. Първо счупил с крак дясното странично огледало, след това отново с крак счупил стъклото на десния фар, заедно с рефлектора на фара и крушката. С ръка счупил лявото странично огледало и отскубнал пластмасовата му рамка, след което я захвърлил на тротоара в близост до автомобила. По същия начин счупил и предното обзорно стъкло на автомобила. Виждайки, че А. не желае да разговаря с него, Р. заобиколил дома й, застанал от задната му страна, взел твърд предмет , който хвърлил и счупил стъкло на прозорец, намиращ се на втория етаж от къщата и състоящ се от три крила с отваряема средна част. Стъклопакетът бил двоен, като било  счупено външното стъкло на южната неотваряема част.  

Междувременно свидетелката А. подала сигнал на телефон 112, но подсъдимият напуснал местопроизшествието. След пристигане на полицейските служители, Р. се върнал, като все още бил афектиран. По този повод бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №УРИ1729з 59 от 23.02.2016 год.     

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: обясненията, дадени от подсъдимия Р. в хода на съдебното производство, от разпита в съдебно заседание на свидетелката А.Д.А., на прочетените на основание разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК, във в с чл.281, ал.1, т.3 от НПК показания на свидетелите С.С.И., Д.Н.Д., Р.Д. Б и Т.И.Т., както и от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК.

Изложената по горе фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в досъдебното производство съдебно-икономическа експертиза, която определя стойността на нанесените с деянието щети на 467 лева.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:  

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.216, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.    

От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия.  Изпълнителното деяние се изразява в действие, което води до такова въздействие върху вещта, следствие на което същата става негодна за използване по нейното предназначение.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като деецът е съзнавал, че въздейства върху чужда вещ, предвиждал е нейното повреждане и унищожаване, като последица от това въздействие и е целял този резултат, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост. 

При определяне квалификацията на деянието съдът намира, че същото следва да бъде квалифицирано като продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че всяко едно от деянията, описани в обвинителния акт осъществява по отделно състава на едно и също престъпление - съответно по чл.216, ал.1 от НК, извършени са през непродължителен период от време с разлика от няколко минути на 23.02.2016 год., при една и съща обстановка и при еднородност на вината - пряк умисъл за всяко от деянията.

При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на  конкретното деяние, която съдът преценява като висока - касае се за унищожаване на чужди движими вещи, като деянието е извършено с пряк умисъл като форма на вината. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът прецени като невисока с оглед  данните за личността му: чисто съдебно минало, същият няма наложени мерки по реда на чл.78а от НК и други противообществени прояви. Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете факта, че подсъдимият е с основно образование, работещ. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете и пълното съдействие, което същият е оказал на органите на досъдебното производство, както и обстоятелството, че деянието му е било провокирано от възникнал преди това междуличностен конфликт между подсъдимия и свидетелката А., с която са имали дългогодишна връзка. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът намира и влошеното здравословно състояние на подсъдимия към настоящия момент, което се установява от дадените от негова страна обяснения, както и от представения на виждане болничен лист, от които се установява, че се намира в продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, вследствие претърпяна операция на ахилесово сухожилие. Като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът възприема и изказаното от страна на Р. дълбоко съжаление и разкаяние за постъпката му, както и факта, че е заплатил разходите за ремонт и подмяна на счупеното стъкло на къщата на пострадалата.  

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Р., като наказанието бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. В този смисъл, преценявайки изложените по-горе многобройни смекчаващи вината обстоятелства, се налага извода, че дори и минимума на предвиденото в разпоредбата на чл.216, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода” би се оказало несъразмерно тежко, с оглед личността на подсъдимия и тежестта на извършеното от негова страна деяние. Съдът счита, че вземайки предвид гореизложените обстоятелства и преценявайки разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, е справедливо на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация”, чрез прилагане на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. С оглед личността на дееца и тежестта на извършеното от него деяние съдът счита, че за постигане целите на чл.36 от НК не е необходимо налагане на други пробационни мерки освен задължителните такива. Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и специална превенция.

На основание на чл.59, ал.2 от НК, във вр. с чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия е бил задържан на основание чл.72, ал.1 от ЗМВР със Заповед за задържане на лице №УРИ1729з 59 от 23.02.2016 год.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените деловодни разноски в размер на 224.74 лева /двеста двадесет и четири лева и седемдесет и четири стотинки/, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Шумен, както и 5 /пет/ лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, които следва да бъдат заплатени по сметка на РС-Шумен.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.  

 

                                                                        Районен съдия: