Мотиви към присъда по НОХД № 1781 по описа за 2016г. на ШРС

От Шуменска районна прокуратура е внесен в Районен съд - гр.Шумен обвинителен акт по досъдебно производство № 592/2015г. по описа на РУ - гр.Шумен, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимия Х.Н.Х., ЕГН **********, роден на ***г***, с постоянен адрес ***, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, за извършено от него престъпление от общ характер по чл.195, ал.1, т.6 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 19.05.2015г. в гр.Шумен отнел чужди движими вещи: сумата 520 лв., собственост на ЕТ „Р.А.–А.“, гр.Шумен, от владението на А.А.А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, кражба, извършена от длъжностно лице /барман при посочения ЕТ/, възползвало се от служебното си положение.

В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалият едноличен търговец е депозирал писмена молба с искане да бъде конституирани като граждански ищци по делото, като претендират обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на престъплението на подсъдимия в размер на 520 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното й изплащане, както и присъждане на съдебни и деловодни разноски. Съдът като съобрази обстоятелството, че така депозирания и поддържан в съдебно заседание граждански иск е бил предявен в правнорелевантния момент – преди началото на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, счете че същия е допустим и го прие за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство. Пострадалият едноличен търговец – ЕТ „Р.А.–А.“, гр. Шумен бе конституиран като граждански ищец по делото.

В съдебно заседание подсъдимият Х.Х. преди даване ход на делото изяви желание да се възползва от новите диференцирани процедури по НПК и на основание чл.371, т.2 от НПК призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът, като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства с определение от 14.09.2016г. обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да събира повече доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение и предлага на съда да наложи на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” на основание чл.58, ал.1 от НК за срок от 1 /една/ година, което да бъде намалено с 1/3, което на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. По отношение на приетия за съвместно разглеждане граждански иск счита, че същия е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло. По отношение на веществените доказателства по делото не изразява становище.

Представляващият гражданския ищец – ЕТ „Р.А.–А.“, гр.Шумен поддържа така предявения граждански иск и моли същия да бъде уважен изцяло.

В хода на съдебното следствие подсъдимият Х. заявява, че разбира в какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посоченото в обвинителния акт деяние, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях. Изказва съжаление и разкаяние за стореното, като заявява, че няма други противообществени прояви и занапред не смята да продължава по този неправомерен начин. В последната си дума моли съда за налагане на справедливо наказание. Защитникът на подсъдимия моли съда при условията на чл.58а от НК да бъде определено наказание “лишаване от свобода” в размер около минимума, предвиден в закона, което на основание разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. По отношение основателността на предявения граждански иск предоставя преценката на съда, заявявайки, че същия е неубедително защитен от постаралото лице.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установени от фактическа страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:

През инкриминирания период подсъдимият Х.Н.Х. имал постоянно местоживеене ***.

На 15.04.2015г. подсъдимият Х. встъпил в трудови правоотношения с ЕТ „Р.А.–А.“, гр.Шумен, като съгласно сключения трудов договор следвало да работи като барман в кафе-аперитив „Ара“ в гр.Шумен с трудово възнаграждение от 360 лв. Работникът постъпил на работа на 16.04.2015г.

На 06.05.2015г. Х. депозирал пред работодателя молба, че желае да бъде освободен от заеманата длъжност с предизвестие от 30 дни, считано от 05.05.2015г., тъй като възнамерявал да започне работа в някой от морските курорти.

Вместо да изчака обаче да изтече посочения в молбата 30-дневен срок, подсъдимият решил да напусне по-рано. На 19.05.2015г. Х.Х. работел като барман втора смяна. Той знаел, че парите от дневния оборот на заведението се съхраняват в портфейл, който пък стоял в чекмедже на барплота и се възползвал от това обстоятелство. Незабелязано от колегите си взел от въпросния портфейл сумата от 520 лв. /колкото считал, че му се дължат за отработеното време/ и с тези парични средства напуснал търговския обект. За да не буди излизането му съмнение, Х. уведомил свидетеля И.О. /работеща като сервитьорка в кафенето/, че отива да си купи цигари. В действителност обаче се прибрал в дома си.

Тъй като отсъствието на подсъдимия Х. от работното му място се проточило, И.О. позвънила на работодателя си – свидетеля Р.Ц.А. и я уведомила за отсъствието на колегата си. От своя страна А. помолила за съдействие сина си А.А.А.. Последният, след като отишъл в заведението и прегледал записите от охранителните камери, констатирал, че Х., преди да излезе, е взел част от оборота.

Още същата вечер свидетелите А.А.А. и И.М.Р. посетили Х.Х. в дома му, за да разговарят с него за случилото се. В проведения разговор подсъдимият не отрекъл, че е взел сумата от 520 лв., но отказал да ги върне, като заявил, че вече ги е похарчил.

До настоящия момент причинените с деянието имуществени щети не са възстановени.

След подадения в полицията сигнал от пострадалото лице, в хода на проведените процесуално-следствени действия, подсъдимия Х. признал, че е автор на процесното деяние.

Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия Х., направено в хода на съкратеното съдебно следствие, който в съдебно заседание на основание разпоредбата на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Освен това съдът счита, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство по съответния процесуален ред доказателства, които са приобщени по реда на чл.283 от НПК, а именно разпитите на свидетелите Р.А., И.О., А.А. и И.Р., както и от приобщените към делото веществени доказателства, представляващи запис от охранителната камера в заведението.

Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават решението му в следния смисъл:

Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимия Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по чл.195, ал.1, т.6 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК, поради следното:

Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху движими вещи.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението, но притежава качеството длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Това качество е налице по отношение на подсъдимия Х., тъй като видно от приложените по делото ксерокопие на трудов договор и длъжностна характеристика на Х. е било възложено срещу възнаграждение да изпълняват работа, свързана с пазене на повереното му имущество от посегателства, като е изпълнявал длъжността “барман”.

От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.

От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение противозаконно да ги присвои, като се разпореди с тях, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е целял настъпването на обществено-опасните последици.

При определяне на квалификацията на инкриминираното деяние съдът установи, че подсъдимия е действал в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”б” от НК. Това качество е налице по отношение на подсъдимия Х., тъй като видно от приложените по делото ксерокопие на трудов договор и длъжностна характеристика на Х. е било възложено срещу възнаграждение да изпълняват работа, свързана с пазене на чуждо имущество от посегателства, като е изпълнявал длъжността “барман”. От изложеното се налага извода, че подсъдимият е извършил деянието в качеството си на длъжностно лице, като се е възползвал от служебното си положение, поради което деянието следва да бъде квалифицирано по чл.195, ал.1, т.6 от НК.

Обвинението се доказва по безспорен начин от всички, събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са еднопосочни и непротиворечиви и установяват по безспорен начин, както предмет на извършеното от подсъдимия престъпление, но и неговата вина. В тази връзка съдът счита, че извършеното деяние е кражба, въпреки показания на подсъдимия, първоначално разпитан като свидетел в хода на досъдебното производство, че той е взел тези пари, защото е смятал, че му се дължат като изработени за времето, през което той е работил като барман. Според трайната съдебна практика на Върховния касационен съд отнемането на лични вещи на пострадалия без неговото съгласие, заради непогасено парично задължение към дееца съставлява кражба. В този смисъл е Решение № 242/1993г. на Военната колегия, Решение № 603/1999г. на ІІ-ро н.о. на ВКС, както и Решение № 178/2011г. на І-во н.о. на ВКС. Т.е. независимо, че подсъдимият е смятал, че има основание да вземе тази сума, в действителност той е осъществил престъплението кражба.

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на собственост.

При определяне на наказанието на подсъдимия Х. за извършеното от него престъпление съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява като висока - с оглед на ръста и динамиката на престъпленията против собствеността на гражданите, като същевременно съобрази факта, че се касае за отнемане на чужди движими вещи на невисока стойност, а и по отношение на които подсъдимият е имал задължение да ги пази. Степента на обществена опасност на самия подсъдим, която съдът преценява като невисока, с оглед данните за личността му, които сочат, че Х. е с чисто съдебно минало. По делото липсват данни за други противообществени прояви, извършени от подсъдимия, което налага извода, че извършеното е инцидентна проява в неговото поведение, а не трайна престъпна нагласа. Това обстоятелство съдът счита, че следва да се тълкува като смекчаващо вината обстоятелство. Като такова обстоятелство следва да се тълкува и младежката възраст на подсъдимия, изказаното от негова страна разкаяние, както и и съжаление за стореното. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът възприема недоброто материално положение на подсъдимия, което се установява от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства.

Обсъждайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати, като на подсъдимия Х. бъде наложено наказание при превес на констатираните по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства. При тяхното отчитане съдът съобрази обстоятелството, че изложените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни или изключителни и не могат да обосноват приложение разпоредбата на чл.55 от НК, поради което съдът намери за справедливо наказанието на Х. да бъде определено при приложение разпоредбата на чл.54 от НК в рамките на предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1, т.6 от НК, във вр. чл.194, ал.1 от НК. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че доколкото делото се разглежда по реда на глава ХХVІІ от НПК, то разпоредбата на чл.373, ал.2 от НК задължава съда при осъдителна присъда да определи наказанието при приложение разпоредбата на чл.58а от НК. В тази връзка ръководейки се от разпоредбите на Общата част на НК и съобразявайки предвиденото наказание в разпоредбата на чл.195, ал.1 от НК /предвидено е наказание „лишаване от свобода“ от 1 /една/ до 10 /десет/ години, счете за справедливо и съответно на извършеното да определи на Х. наказание “лишаване от свобода” в размер на 1 /една/ година. В същото време, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така определеното наказание с 1/3, което представлява 4 /четири/ месеца и осъди подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 8 /осем/ година “лишаване от свобода”. При определяне на наказанието съдът взе в предвид тежестта на престъплението, данните за личността на подсъдимия, неговата възраст, размера на нанесената щета, както и останалите обсъдени по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът като съобрази това обстоятелство, тежестта на извършеното от подсъдимия престъпление, както и останалите смекчаващи вината обстоятелства, обсъдени по-горе, намери, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, посочени в чл.36 от НК не се налага неговото ефективно изтърпяване. Съдът счита, че с оглед на изложеното по-горе, за да укаже своето възпитателно, възпиращо и предупредително влияние върху дееца не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно, поради което приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и отложи изпълнението на същото за срок от 3 /три/ години. При определяне размера на изпитателния срок съдът съобрази гореизложените обстоятелства, степента на обществена опасност на деянието, за което се налага наказанието, но и данните за личността на подсъдимия, които сочат, че Х. е с чисто съдебно минало и по делото няма данни за други висящи производства, образувани спрямо него.

Съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху подсъдимия и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото.

При преценка на предявения и приет за съвместно разглеждане граждански иск от страна на пострадалото лице – ЕТ „Р.А.–А.“, гр.Шумен съдът счита същия за основателен и доказан до пълния приет за съвместно разглеждане размер, който съвпада и с размера, посочен в диспозитива на обвинителния акт, а именно 520 лева, поради което съдът с присъдата си го уважи изцяло. При преценката на гражданския иск съдът прецени обстоятелството, че причинените щети не са били възстановени на пострадалото лице до приключване на съдебното производство по делото. При преценка на претенцията за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от датата на деянието до окончателното изплащане на същата съдът съобрази обстоятелството, че вредите от непозволено увреждане са изискуеми към момента на деликта – престъплението. От този момент виновният им причинител изпада в забава. Като носимо парично задължение при забава на плащане длъжникът дължи законната лихва определена от Министерския съвет за съответния период на забавата до пълното издължаване. Поради това уваженият размер на гражданският иск за неимуществени вреди следва да бъде присъден ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на деянието, а именно – 19.05.2025г. до окончателното изплащане на тази сума.

С оглед претенцията на пострадалото лице за заплащане на съдебни и деловодни разноски съдът счете същата за неоснователна и недоказана, поради което остави без уважение. При преценка на тази част от претенцията съдът съобрази обстоятелството, че от страна на гражданския ищец няма представени доказателства за направени разноски. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че страната има право само на направените, т.е. на заплатените от нея разноски по делото. Следователно при липса на доказателства страната да е направила такива разноски, и конкретно – да е заплатила договореното адвокатско възнаграждение или други разноски, тя няма право да й бъдат присъдени такива. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК.

На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс подсъдимия бе осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева /петдесет лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.301, ал.1, т.11 от НПК, във вр. чл.112, ал.4 от НПК съдът с присъдата си се произнесе и относно приложените по делото веществени доказателства, като съобрази че същите следва да бъдат оставени приложени по делото, поради което реши веществените доказателства – 1 брой диск, съдържащ запис от охранителните камери на кафе – аперитив „АРА“ да бъдат оставени по делото.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия: