Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

209/17.3.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На осми март                                                                      две хиляди и шестнадесета година

В закрито заседание в следния състав:                         Председател: Жанет Марчева  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2831 по описа на ШРС за 2014 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Производство по делба на недвижими имоти във втора фаза.

С Решение № 345/30.04.2015г. по настоящото дело, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между страните при квоти по 1/5 ид.ч. за всяка от страните на следните недвижими имоти: Полска култура от 4.095 дка, трета категория, местност Коджа Кору, представляваща имот № 008009 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 008007, № 008010, № 000763 и № 008008,   Полска култура от 17.298 дка, трета категория, местност Юрк Сърт, представляваща имот № 024013 по плана за земеразделяне,  при граници: имот № 024014, № 000980, № 024053, № 024035 и № 024034, Полска култура от 16.813 дка, трета категория, местност Иланлък, представляваща имот № 033004 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 033014, № 033015, № 033016, № 033003, № 000878 и  № 033005, Полска култура от 0.575 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар Махала, представляваща имот № 038545 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 000750, № 038547 и № 038706, Полска култура от 3.734 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар Махала, представляваща имот № 038703 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038704, № 038730, № 000861, № 000732 и № 038702 и Полска култура от 1.387 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар Махала, представляваща имот № 038706 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 038545, № 038705, № 038730 и № 038707;

Във втората фаза ищците Н.М.И., Ф.М.И., М.М.Б. и Е.М.М. са направили искане на основание чл.346 от ГПК за осъждане на ответника Р.М.А. да заплати сума в общ размер на 2 500 лв,. представляваща полученото от него арендно плащане за стопанската 2014/2015г.  и е отправена покана за заплати обезщетение в размер на 2 500 лв. за стопанската 2015/2016г. до окончателното предаване на владението на ищците. Правят изричното искане да получат общ дял и за четиримата ищци равняващ се на 4/5 ид.ч. Молят съда чрез процесуалния си представител – адв. М.Д. от ШАК да подели недвижимите имоти, съобразно приетия втори вариант на съдебно-техническата експертиза.

Страната Р.М.А. е направил искане на основание чл.346 от ГПК срещу останалите съделители  да му заплатят сума в размер на по 660 лв. за всеки от тях или в общ размер 2 640 лв. за положени от него грижи за процесните недвижими имоти за периода м.октомври 2012г.- м.май 2015г. В съдебно заседание преупълномощения процесуалния представител на страна – адв. С.С. моли съда да обяви за окончателен изготвения проект за разделителен протокол.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено от фактическа страна следното:

С оглед направено искане в исковата молба с основание чл.30, ал.3 от ЗС, което се поддържа и в съдебно заседание, съдът е открил производство по реда на чл.346 от ГПК в полза на ищците за заплащане от ответника на полученото от него арендно плащане в размер на 2 500 лв. за стопанската 2014/2015г.  Открито е производство по сметки и в полза на Р.А. срещу ищците за заплащане на сума общо в размер на 2 640 лв., представляваща претенции за положени грижи за процесните имоти, изразяващи се в третиране с препарати, извършване на дълбока оран и почистване от камъни и плевели на нивите  в периода от м.октомври 2012г. до м. май 2015г. В тази връзка е назначена и изготвена съдебно – арготехническа експертиза, заключението,  по която не е оспорено от страните и е прието от съда като пълно и компетентно дадено. В него се сочи, че разходите по стопанисването на недвижимите имоти през октомври 2012г. - май 2015г. възлизат общо на 1095.52 лв. Определения пазарен наем за поземлените имоти с обща площ 43.902 дка, трета категория в землището на с. Тимарево за стопанската 2014-2015г. е в размер на 2 195.10 лв. Вещото лице е умножило тази сума по две, приемайки, че задачата към него е за стопанска 2014г. и стопанска 2015г.

По делото е назначена и съдебно-техническа оценителна експертиза, която е изготвена в два варианта. Дадено е заключение относно стойността и поделяемостта на процесните земеделски земи.  Страните се съгласяват с втория вариант на експертизата, който установява, че първи дял предстявляващ 1/5 ид.ч. от имотите се образува от имот № 024013/4 с площ 6.818 дка (образуван от имот № 024013), имот № 038545 с площ 0.575 дка и имот № 038706 с площ от 1.387 дка, като общата стойност на този дял е 9 658 лв. Ищците получават общ дял от 4/5 ид.ч. , който включва реално имот № 008009 с площ 4.095 дка, имот № 033004 с площ 16.813 дка, имот № 024013/5 с площ от 10.480 дка (образуван от имот № 024013) и имот № 038703 с площ 3.734 дка, като общата стойност на имотите включени в този дял е 38 632 лв. По делото е изготвен проекто-разделителен протокол от Общинска служба Земеделие – с. Хитрино, който одобрява втория вариант на експертизата, като страните категорично изразяват становища за одобряване на проекта.

Видно от писмо изх.№ 02-270-6500/7182 от 17.11.2015г. на Държавен фонд земеделие Р.А. е ползвал субсидиране като земеделски производител за годините 2013, 2014 и 2015, като от лицето не са посочени пред ДФЗ всички процесни имоти.

При установената фактическа обстановака, съдът намира следното:

Имотите, допуснати до делба са поделяеми, съгласно определените квоти на страните, като проекта за разделителен протокол е изработен при спазване на изискванията на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗС. Вземайки предвид становищата на страните по отношение на изготвения проект за делба, то съдът намира, че същия следва да бъде обявен за окончателен.

По отношение на основателността на претенцията на ищците с правно основание чл.30, ал.3 от ЗС:  Понятието ползи на общата вещ" по чл.30, ал.3 от ЗС е с по-широко съдържание от понятието използване на общата вещ по чл.31, ал.2 от ЗС. Тоест  нормата на чл.30, ал.3 от ЗС има предвид такова служене с общата вещ, при което последната се използва като средство за производство или стока и от нея съсобственика събира доходи. Идеята и на двата текста е, че когато правото на собственост принадлежи общо на две и повече лица, то всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ, съобразно частта си, като може да си служи с вещта по начин, че да не пречи на другия съсобственик  да си служи с нея, съобразно правата си. Когато някой от съсобствениците е лишен от възможността да си служи с общата вещ заради друг съсобственик, който го възпрепятства и добива доходи от вещта - той следва да бъде обезщетен от този, който е събирал доходите за ползата, от която е лишен. Това правило произтича от принципа за недопустимост на неоснователно обогатяване. За приложението на чл.30, ал.3 от ЗС е без значение как и защо ползващият съсобственик е ползвал общата вещ (за да развива търговска дейност лично - в случая като земеделски производител, или като предоставя веща на друго лице - възмездно или безвъзмездно). От правно значение е само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която последният е бил лишен. Това е така, защото всеки съсобственик има право да получи такава част от ползите от общата вещ, която съответства на неговия дял в съсобствеността. Когато цялата обща вещ се ползва от един от съсобствениците за развиване на търговска дейност и липсват доказателства за конкретния размер на реализирания от него доход, то оценката на ползите, от които е бил лишен неползващия съсобственик следва да бъде осреднена, като се съобрази съответната пазарна стойност. Видно от заключението по съдебно-агротехническата експертиза е, че дохода от който са били лишени ищците за стопанската 2014-2015г. е в размер на 2 195 лв., като претенцията им по чл.30, ал.3 от ЗС следва да бъде уважена в този размер, а до пълния предявен размер  от 2500 лв. се явява неоснователна.

По отношение на претенцията на Р.А. за поддържането на имотите: Съгласно т.5 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС ако съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици, отношенията му с тях за подобрения се уреждат съгласно чл.30, ал.3 от ЗС. Поради това и правните доводи по отношение основателността на претенцията следва да бъдат преповторени и тук.  Безспорно се установи по делото, че земите са обработвани от А. в процесния период, като от заключението по експертизата се сочи, че разходите за стопанисване в периода октомври 2012г.-май 2015г. възлизат на общо 1095.52 лв., като претенцията следва да се уважи в този размер. Искът до пълния размер от 2 640 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По отношение на разноските, които следва да заплатят страните в делбеното производство, то същите се определят съобразно чл.8 от Тарифа за Държавните такси, събирани от съдилищата от ГПК, изчислени върху даденото експертно заключение за пазарната стойност на имотите.  Таксата се определя върху стойността на дяловете на страните в съсобствеността, поради което ищците следва да заплатят държавна такса по делото за делба в размер на 386.32 лв .всеки от тях, а по исковете по чл.30, ал.3 от ЗС всеки от тях дължи държавна такса в размер на по 50 лв. всеки от тях. Ответника следва да заплати на ищците заплатените от тях 170 лв., представляващи възнаграждение за вещите лица, на основание чл.78, ал.1 от ГПК

Водим от горното, съдът  

 

                              Р  Е  Ш  И:

 

ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН съставения проект за разделителен протокол за допуснатите до делба земеделски земи в землището на с. Тимарево, ЕКАТТЕ 72401,  като

-        Полска култура с площ от 6.818 дка, трета категория, местност “Юрк Сърт”, представляващ имот № 024058, при граници и съседи: имот № 024053, № 024035, № 024034, № 024059 и имот № 000980, като имотът е образуван от имот № 024013;

-         Полска култура с площ от 0.575 дка, трета категория, местност „Ясаци Чавдар Махала“, представляваща имот № 038545 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 000750, № 038547 и № 038706;

-        Полска култура с площ от 1.387 дка, трета категория, местност Ясаци Чавдар Махала, представляваща имот № 038706 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038729, № 038545, № 038705, № 038730 и № 038707 се ПОСТАВЯТ В ДЯЛ на  Р.М.А. с ЕГН **********;

-        Полска култура с площ от 4.095 дка, трета категория, местност „Коджа Кору“, представляваща имот № 008009 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 008007, № 008010, № 000763 и № 008008;

-        Полска култура с площ от 16.813 дка, трета категория, местност „Иланлък“, представляваща имот № 033004 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 033014, № 033015, № 033016, № 033003, № 000878 и  № 033005;

-        Полска култура с площ от 10.480 дка, трета категория, местност “Юрк Сърт”, представляващ имот № 024059, при граници и съседи: имот № 024014, № 024034, № 024058 и  № 000980, като имотът е образуван от имот № 024013;

-        Полска култура от 3.734 дка, трета категория, местност „Ясаци Чавдар Махала“, представляваща имот № 038703 по плана за земеразделяне, при граници: имот № 038704, № 038730, № 000861, № 000732 и № 038702  се  ПОСТАВЯТ В ОБЩ ДЯЛ на Н.М.И. с ЕГН **********, Ф.М.И. с ЕГН **********, М.М.Б. с ЕГН ********** и Е.М.М. с ЕГН **********;

ОСЪЖДА Р.М.А.  с ЕГН ********** да заплати на Н.М.И. с ЕГН **********, Ф.М.И. с ЕГН **********, М.М.Б.  с ЕГН **********  и Е.М.М. с ЕГН ********** сумата от 2 195 лв. (две хиляди сто деветдесет и пет лева), представляваща обезщетение за ползване на процесните имоти за стопанската 2014/2015 година, на основание чл.30, ал.3 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2 195 лв. до пълния му предявен размер от 2 500 лв., като неоснователен.

            ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН **********, Ф.М.И. с ЕГН **********, М.М.Б.  с ЕГН **********  и Е.М.М. с ЕГН ********** да заплатят на Р.М.А.  с ЕГН ********** сумата от по 273.88 лв.( двеста седемдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки), представляваща обезщетение за поддържането на процесните имоти за периода месец октомври 2012г. – месец май 2015г. на основание чл.30, ал.3 от ЗС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата в общ размер от 1095.52 лв. до пълния му предявен размер от 2 640 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА Р.М.А.  с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 386.32 лв. (триста осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и държавна такса по иска по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 50 лв. (петдесет лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на  изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Н.М.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 386.32 лв. (триста осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и държавна такса по иска по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 50 лв. (петдесет лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на  изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Ф.М.И. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 386.32 лв. (триста осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и държавна такса по иска по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 50 лв. (петдесет лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на  изпълнителен лист.

ОСЪЖДА М.М.Б.  с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 386.32 лв. (триста осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и държавна такса по иска по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 50 лв. (петдесет лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на  изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Е.М.М. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС държавна такса, съобразно дела си в размер на 386.32 лв. (триста осемдесет и шест лева и тридесет и две стотинки), както и държавна такса по иска по чл.30, ал.3 от ЗС в размер на 50 лв. (петдесет лева), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на  изпълнителен лист.

ОСЪЖДА Р.М.Ариф  с ЕГН ********** да заплати на Н.М.И. с ЕГН **********, Ф.М.И. с ЕГН **********, М.М.Б.  с ЕГН **********  и Е.М.М. с ЕГН ********** на основание чл.78, ал.1 от ГПК  сумата от  170 лв. (сто и седемдесет лева), представляваща направени от ищците разноски за възнаграждения за вещи лица.

  Решението подлежи на обжалване пред Шуменския Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: