Р Е Ш Е Н И Е
400/30.5.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Районен
съдия: Бистра Бойн
при
секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №
2000/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от “РВ
Инженеринг”- ЕООД - гр. Шумен, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Шумен, ул. “Отец Паисий" №19, ет.1, ап.2, представлявано от М. С. В., срещу
“Билдинг строй експрес” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр.Шумен, местност "Смесе" - Автошкола, представлявано от Т.
И., имаща за предмет обективно съединени осъдителни искови претенции с правно
основание: а/ чл. 258 и сл. от ЗЗД, във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД– за обща
сума от 23 553.90 лева– главница по фактура с №297/21.05.2015 г. с ДДС и
фактура № 296/21.05.2015 г. с ДДС и акцесорна претенция с правно основание
чл.86 ал.1 от ЗЗД– за сумата от 426.13 лева– мораторна лихва за забавено
изпълнение по всяка фактура от деня, следващ падежа й за периода от
28.05.2015г. до 31.07.2015г.- датата на депозиране на исковата молба в съда/по
отношение на който производството по делото е прекратено с определение от
14.01.2016г., поради отказ от иска/ и законната лихва върху главницата, считано
от датата на предявяване на иска до окончателното й заплащане. Ищецът сочи че
между страните имало сключен договор с предмет „Консервационни и реставрационни
дейности по НИАР „Мадара“ и „Консервационно реставрационни дейности по ГАНКЦ
„Шуменска крепост“. По силата на този договор ищецът в качеството му на изпълнител
бил извършил множество строително монтажни работи, описани в исковата молба. Ответното
дружество не му заплатило дължимата за извършените дейности суми, поради което
за ищеца се е породил правен интерес от предявяването на настоящите искове.
Допуснато било обезпечение на бъдещите му искове чрез налагане на запор върху
вземанията на ответника.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК,
ответникът депозира писмен отговор, в който излага становище по
неоснователността на исковите претенции. Оспорва искът по основание и размер.
Твърди, че от съдържанието на представените протоколи става ясно, че ищецът е
извършвал различни дейности, които съгласно договора са за негова сметка и за
тези дейности не се дължи допълнително заплащане.
Съдът, като съобрази предявената претенция и
като взе предвид разпределянето на доказателствената тежест в процеса намира,
че задължение на ищеца е да установи надлежно твърдените от него обстоятелства,
и то най- вече досежно основния факт, въз основа на който се претендира
исковата сума- съществуването на валидни облигационни отношения с ответника,
както и изпълнение на своите задължения породени от сключения договор. При
евентуално оспорване, ответника следваше да установи, или че е изпълнил
задължението си, или че изобщо не дължи такова.
От фактическа и правна страна съдът
установи следното: По делото е приложен договор за изработка, сключен между
страните на 11.07.2014г., съгласно който ищецът в качеството на изпълнител поел
задължението да извърши консервационно реставрационни работи на обекти НИАР
„Мадара“ и ГАНКЦ „Шуменска крепост“, включващи доставка на материали,
организационни дейности и процедури по въвеждане в експлоатация. Възложителят
„Билдинг строй експрес“ ЕООД бил част от сдружение, което по силата на Договор
№ BG161РО001/3.1-03/2010/027-S-15
от 04.06.2014г. и Договор №BG161РО001/3.1-03/2010/027-S-14 от 04.06.2014г. било изпълнител на реставрационни дейности на обектите, с
възложител- Община Шумен. От приложените първични счетоводни документи и други
писмени доказателства, както и от заключението на назначената и изготвена
съдебно-счетоводна експертиза, съдът приема, че между страните е било налице
валидно облигационно правоотношение по договор за изработка. По силата на тези
облигационни отношения ищецът осъществил допълнителни строително-монтажни
дейности, извън приложените към договора количествено стойности сметки и без
същите да са отразени в строителната документация на обектите. Съгласно чл.11
т.2 от договора, те били посочени в отделени Констативни протоколи/Акт.
Обр.19/- 3 броя, приложени по делото, които нямат подпис за възложителя. За
извършените СМР, които се наложили в процеса на работа поради технологична
необходимост, съгласно заключението на вещите лица, ответното дружество
останало задължено за сумата от 23553,90лв. с данък върху добавената стойност. Издадени
били фактури с номера №297/21.05.2015г. за
сумата 20525,26лв. и №296/21.05.2015г. за сумата 3028,64лв. Същите били осчетоводени
и в двете дружества. В счетоводството на ищцовото дружество, фактурите били включени
в дневниците за продажби за периодите, за които се отнасят, в
Справки-Декларации по ЗДДС, като по тях нямало отразени частични плащания. При
ответника, фактурите били включени в дневниците за покупки и в
справки-декларации по ЗДДС, като в справка-декларация за месец ноември 2015г. в
НАП-Варна, същите фигурират, заедно с отчетните регистри за месеца. Поради
което съдът приема за доказан факта, че ищцовата страна е изпълнила своите
задължения, а ответната не е извършила плащане по издадените фактури. На
основание чл.55 ал.1 от ТЗ, редовно водените търговски книги и записванията в
тях могат да се приемат като доказателство между търговци за установяване на
търговски сделки. Отделно от изложеното бяха назначени СТЕ, бяха събрани
писмени доказателства и приобщени гласни доказателствени средства- разпити на
свидетели, които установиха факта на извършването на претендираните дейности. Ето
защо, съдът намира искова претенция за основателна и доказана, поради което и
същата следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва, считано от деня на
депозиране на исковата молба- 31.07.2015г.
до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца направените по настоящото производство разноски,
/държавна такса и адвокатско възнаграждение и разноски по обезпечителното
производство без направените пред частен съдебен изпълните /, съобразно
представения списък на разноските в размер на 2850,66лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “Билдинг строй експрес”ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, местност
"Смесе"- Автошкола, представлявано
от Т.
И. да заплати на “РВ Инженеринг”- ЕООД -
гр. Шумен, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. “Отец
Паисий" №19, ет.1, ап.2,
представлявано от М. С. В., на
основание чл.258 и сл. от ЗЗД, във връзка с чл.79 ал.1 от ЗЗД– за сумата от 23 553.90лв./двадесет
и три хиляди петстотин петдесет и три лева и деветдесет стотинки/, главница по
фактури №297/21.05.2015 г. с ДДС и фактура № 296/21.05.2015 г. с ДДС, представляваща
незаплатена цена на строително-ремонтни дейности по договор за изработка между
страните по фактури, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 29.04.2015г.
до окончателното й заплащане,
както
и сумата 2850,66лв /две хиляди
осемстотин и петдесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от уведомяване на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: