Р Е Ш Е Н И Е

 

260/31.3.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На единадесети март  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                                               Председател: Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2012 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Делото е образувано по повод депозирана искова молба от С И.Й., ЕГН***********, чрез адвокат Д М от АК – гр.София срещу М Й., гражданин на Р Турция с правно основание чл.49 от СК.

Ищцата сочи, че с ответника по делото сключили граждански брак на 23.12.2010г., който не бил първи по ред и за двамата. От брака си нямали родени деца, нямали придобито и имущество. След сключване на брака живели в България до началото на пролетта на 2013г., когато ответникът уведомил ищцата, че  трябва да свърши нещо важно в родината си – Р Турция, след което щял да се върне. Твърди, че от този момент са във фактическа раздяла, ответникът по никакъв начин не е осъществявал контакт с нея, не го е виждала, не знае къде е. Счита, че предвид създалата се ситуация е настъпило трайно  отчуждение в отношенията им, разстройството на бракът им е непоправимо и бракът  съществува формално.

Моли съда да постанови решение, с което да прекрати брака й с ответника   като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Моли да й бъде предоставено ползването на семейното  жилище в с. О, общ. В, ул. „С.“ №13, да бъде възстановено предбарачното й фамилно име  – Р.. Претендира направените разноски по делото.

В съдебно заседание ищцата С Й. се явява лично и с упълномощен представител - адв.Д М от САК.

Доколкото ответникът не е бил открит на адреса, посочен в исковата молба и не предвид обстоятелството, че същият няма регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната, на основание разпоредбата на чл.48, ал.2 от ГПК му е назначен особен представител - адвГ. Г. от ШАК, на която са редовно връчени препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея. В законоустановения едномесечен срок от страна на назначения на ответника особен представител е депозиран писмен отговор, в който е изразено становище, че   предявеният иск е допустим.

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично. Явява се назначения  особен представител, който в хода на устните състезания изразява становище и за основателност на брачния иск.

             От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак - дубликат, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 23.12.2010г. От брака си страните нямат родени деца. От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и  непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила около три години и не поддържат  контакти. Налице е ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. В подкрепа на изложеното са  показанията на свидетелите Н Х З и М Н Х. От показанията на свидетелите се установява , че след като ответникът напуснал семейното жилище през 2013г. и заминал за Р Турция до настоящият момент не се е връщал и не е осъществявал никакви контакти с ищцата нито лични, нито по телефон.  От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2013 год. говори за  разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото в исковата молба се съдържа искане за произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът, доколкото същият със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо нарушаване на нормалните брачни отношения.    

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака има ответникът.

Относно ползването на семейното жилище, съдът съобрази следното: Семейното жилище, намиращо се в с. О, общ. В, ул. „С.“ №13 е напуснато от ответника.Към настоящият момент същото се обитава от ищцата и в исковата молба изрично заявява, че иска да й бъде предоставено за ползване. Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване на ищцата, която и понастоящем живее в него.  

Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име Й., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено предбрачното й фамилно име Р.. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното  фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име Р., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

Доколкото в исковата молба ищцата не изразява претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25 лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде осъден да довнесе държавна такса  до пълния определен размер, а именно – 15 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните разноски по делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото съдът е приел с решението, че именно той има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 670 лева, от които 25 лева – първоначално заплатена държавна такса, 5 лева такса за съдебно удостоверение, 600 лева възнаграждение на особен представител, 40 лева такса за публикация в ДВ..

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

 

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С И.Й., ЕГН*********** с постоянен адрес:с*** и М Й., роден на ***г.,гражданин на Р Турция, сключен на 23.12.2010г. в с. В, обл..Шумен с Акт №0042, като ДЪЛБОКО И  НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.    

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с. О, обл. Шумен, ул.”С.” №13  на жената С И.Й., ЕГН*********** като констатира, че мъжът М Й. го е напуснал.

След прекратяване на брака С И.Й. възстановява предбрачното си фамилно име Р..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева.

ОСЪЖДА  М Й., роден на ***г.,гражданин на Р Турция да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/ лева, представляваща държавна такса по делото.

ОСЪЖДА  М Й., роден на ***г.,гражданин на Р Турция да заплати на  ищцата С И.Й., ЕГН*********** сумата от 670 лева /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: