Р Е Ш Е Н И Е
260/31.3.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, петнадесети състав
На единадесети март две хиляди и шестнадесета
година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Пл. Недялкова
Секретар: Цв. К.
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №2012 по описа на ШРС за 2015 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.49 от Семейния кодекс.
Делото е образувано по повод депозирана искова
молба от С И.Й., ЕГН***********, чрез адвокат Д М от АК – гр.София срещу М Й.,
гражданин на Р Турция с правно основание чл.49 от СК.
Ищцата сочи, че с ответника
по делото сключили граждански брак на 23.12.2010г., който не бил първи по ред и
за двамата. От брака си нямали родени деца, нямали придобито и имущество. След
сключване на брака живели в България до началото на пролетта на 2013г., когато
ответникът уведомил ищцата, че трябва да
свърши нещо важно в родината си – Р Турция, след което щял да се върне. Твърди,
че от този момент са във фактическа раздяла, ответникът по никакъв начин не е
осъществявал контакт с нея, не го е виждала, не знае къде е. Счита, че предвид
създалата се ситуация е настъпило трайно
отчуждение в отношенията им, разстройството на бракът им е непоправимо и
бракът съществува формално.
Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака й с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен по вина
на ответника. Моли да й бъде предоставено ползването на семейното жилище в с. О, общ. В, ул. „С.“ №13, да бъде
възстановено предбарачното й фамилно име – Р.. Претендира направените разноски по
делото.
В съдебно заседание ищцата С Й. се явява лично и с
упълномощен представител - адв.Д М от САК.
Доколкото ответникът не е бил открит на адреса,
посочен в исковата молба и не предвид обстоятелството, че същият няма
регистриран постоянен и настоящ адрес на територията на страната, на основание
разпоредбата на чл.48, ал.2 от ГПК му е назначен особен представител - адвГ. Г. от ШАК, на която са редовно връчени препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея. В законоустановения едномесечен
срок от страна на назначения на ответника особен представител е депозиран
писмен отговор, в който е изразено становище, че предявеният иск е допустим.
В съдебно заседание
ответникът не се явява лично. Явява се назначения особен представител, който в хода на устните
състезания изразява становище и за основателност на брачния иск.
От събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от
фактическа страна: Видно от представеното по делото Удостоверение за сключен
граждански брак - дубликат, страните са законни съпрузи, сключили граждански
брак на 23.12.2010г. От брака си страните нямат родени
деца. От материалите по делото се установява по безспорен
начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия
момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила около три
години и не поддържат контакти. Налице е
ненормално протичане на брачните отношения, което не може да бъде преодоляно. В
подкрепа на изложеното са показанията на
свидетелите Н Х З и М Н Х. От показанията на свидетелите се установява , че
след като ответникът напуснал семейното жилище през 2013г. и заминал за Р
Турция до настоящият момент не се е връщал и не е осъществявал никакви контакти
с ищцата нито лични, нито по телефон. От
изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в
предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и
разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и
същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и
закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което
запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални
условия за семеен живот. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа
раздяла от 2013 год. говори за разпадане
на връзките между тях – духовни, физически и имуществени. Поради изложеното
съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва
да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49,
ал.1 от СК.
Доколкото в исковата молба се съдържа искане за
произнасяне на съда по въпроса за вината, на основание чл.49, ал.3 от СК, то
съдът дължи произнасяне и по този въпрос. В настоящия случай съдът счита, че
вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът, доколкото
същият със своето поведение е допринесъл за трайното и непоправимо нарушаване
на нормалните брачни отношения.
Поради всичко изложено по-горе настоящият състав
намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и
са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да
бъде прекратен, като се приеме, че вина за разстройството на брака има ответникът.
Относно ползването на семейното жилище, съдът
съобрази следното: Семейното жилище, намиращо се в с. О, общ. В, ул. „С.“ №13 е
напуснато от ответника.Към настоящият момент същото се обитава от ищцата и в
исковата молба изрично заявява, че иска да й бъде предоставено за ползване.
Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище следва да бъде предоставено
за ползване на ищцата, която и понастоящем живее в него.
Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази
обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното
име Й., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено
предбрачното й фамилно име Р.. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид
разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на
фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил
фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното фамилното име или неговата промяна не е
необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от
негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление
от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си
фамилно име Р., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да
бъде уважено.
Доколкото в исковата молба ищцата не изразява претенции
за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не следва да
се произнася по този въпрос.
С оглед задължението на съда с решението си да
определи окончателен размер на дължимата държавна такса съдът намира, че
окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да
бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява,
че при завеждането на делото ищцата е внесла държавна такса в размер на 25
лева, то същите следва да бъдат приспаднати, като ответникът следва да бъде
осъден да довнесе държавна такса до
пълния определен размер, а именно – 15 лева. В този смисъл съдът съобрази и
разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните разноски по
делото следва да бъдат възложени в тежест на ответника, доколкото съдът е приел
с решението, че именно той има вина за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищцата направените от нея разноски в размер на 670 лева, от които
25 лева – първоначално заплатена държавна такса, 5 лева такса за съдебно
удостоверение, 600 лева възнаграждение на особен представител, 40 лева такса за
публикация в ДВ..
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С И.Й., ЕГН*********** с
постоянен адрес:с*** и М Й., роден на ***г.,гражданин
на Р Турция, сключен на 23.12.2010г.
в с. В, обл..Шумен с Акт №0042, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН.
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ВИНАТА за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака е на мъжа.
ПРЕДОСТАВЯ
ползването на семейното жилище, находящо се в с. О, обл. Шумен, ул.”С.” №13 на жената С И.Й., ЕГН*********** като констатира, че мъжът М Й. го е напуснал.
След прекратяване на брака С И.Й. възстановява предбрачното си фамилно име Р..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер
на 40 /четиридесет/ лева.
ОСЪЖДА М Й., роден на ***г.,гражданин на Р Турция да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 15 /петнадесет/
лева, представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА М Й., роден на ***г.,гражданин на Р Турция да заплати на ищцата С И.Й., ЕГН*********** сумата от 670
лева /шестстотин и седемдесет лева/, представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: