Р Е Ш Е Н И Е

132/22.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на четвърти февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2015 по описа за 2015г. на ШРС за да се произнесе взе предвид следното:

Гр.д.№2015/2015г. по описа на ШРС е образувано по повод предявени обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.415 ал.1, във връзка с чл.422 от ГПК, във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД от “Агенция за събиране на вземания ” ООД, гр. София, ЕИК: ***, адрес гр. София, бул. “Петър Дертлиев” №25 офис сграда Лабиринт ет.2 офис 4, представлявано от М. д., чрез пълномощника юрисконсулт А. А., срещу Р.Й.А. с ЕГН: ********** *** за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит № 3-225-1081-2016768 от 02.05.2012г., сключен с трето лице „Кеш Кредит“ЕАД в размери 615,61лева, от която сума 390,75лв. представляваща дължима и непогасена главница и договорна лихва в размер 173,25 за период от 30.09.2012г. до 02.01.2013г. и обезщетение за забава в размер на 51,61 лв. за периода от 01.10.2012г. до датата на депозиране на заявлението. Главницата се претендира ведно със законната лихва върху нея считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК– до окончателното изплащане на задължението. Претендират се разноски в настоящото производство на осн. чл.78 ал.1 от ГПК и направените в заповедното производство. Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителните искове, навеждайки следните фактически твърдения: Ищеца сочи, че остатъка от вземането по договора в така посочения размер не е платена, с оглед на което дружеството се е снабдило със Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№706/2015г. На 28.03.2014 г. между ищцовото дружество и „Кеш Кредит“ЕАД е подписан Договор за прехвърляне на вземания /цесия/, като задължението на ответника било цедирано на ищеца и ответника бил уведомен за това. В срока по чл.412 ал.2 от ГПК ответника е възразил и не е оттеглил възражението си, поради което за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на настоящите искове, за да не бъде обезсилена издадената заповед.

Ответникът е представил писмен отговор в законния едномесечен срок по чл.131 от ГПК, представляван от особен представител. Оспорва исковете по основание и размер. Прави възражение за нищожност на клаузите в договора, уговарящи годишен лихвен процент и годишен процент на разходите, като противоречащи на закона и добрите нрави.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

Видно от представеното искане за кредит № 1017894 от 02.05.2012г. и Договор за потребителски кредит № 3-225-1081-2016768 от същата дата, ответникът е получила от ,,Кеш Кредит"ЕАД сумата от 600.00лв. Съгласно договора, срокът за връщане на заемната сума е осем месеца до 02.01.2013г., при месечна вноска от 141.00лв., с първа вноска на 02.06.2012г. Видно от Общите условия към Договора за кредит, безусловно приети от кредитополучателя, в т.15 е посочено, че кредитополучателят се съгласява, да му бъде предоставен кредитът като сума в брой и че поема задължението за изплащане на погасителните вноски, които представляват главница, ведно с разноски и добавка, съставляваща печалба на кредитодателя. Общите условия са надлежно подписани от кредитополучателя на 22.05.2012г.

На 28.03.2014 г. кредитодателя ,,Кеш Кредит" ЕАД с Договор за цесия прехвърлил на ищеца вземания, индивидуализирани в приложение, неразделна част от договора. Видно от Приложение №1, в него е посочено вземането на цедента към ответника по договор № 3-225-1081-2016768, което е в размер на 1128,00лв. Било изпратено уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ККР/3-225-1081-2016768, с което цедентът уведомил ответника за извършената цесия. Според приложената обратна разписка към товарителница, уведомлението било връчено на адресата на 25.07.2015г.

Видно от приложеното ч.гр.дело №706/2015г. по описа на ШРС, съдът издал заповед за изпълнение на парично задължение № 291/30.03.2015г., с която било разпоредено длъжникът и ответник по настоящото дело да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания” ООД гр. София, сумата 615,61лева, от която 390,75лв. представляваща дължима и непогасена главница и договорна лихва в размер 173,25 за период от 30.09.2012г. до 02.01.2013г. и обезщетение за забава в размер на 51,61 лв. за периода от 01.10.2012г. до датата на депозиране на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2015г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414 ГПК постъпило писмено възражение от длъжника, което обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК.

По делото е назначена и изготвена съдебно–икономическа експертиза, чието заключение, неоспорено от страните, съдът приема като компетентно дадено. Видно от същото, общият размер на остатъка от задължението на ответника по процесния договор за кредит е 564,00лв., от която сума 390,75лв. е главница, а 173,25лв.– договорна лихва. Вещото лице е изчислило дължимата лихва за забава към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, която е в размер на 93.51лв. В т.4 от констативно–съобразителната част на заключението вещото лице е посочило подробно падежната дата и главницата по всяка от неизплатените от ответника месечни вноски по договора за кредит, както и на изпратените суми по договора преди и след неговото цедиране, като общия размер на постъпилите плащания е 564.00лв. От същите били погасявани лихви и главница. Видно от доказателствата, последната платена вноска била на 28.02.2013г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за от правна страна следното: В настоящото производство се претендира установяване съществуване на вземане на ищеца, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, като се твърди, че главното вземане е породено от неизпълнено от ответника към „Кеш Кредит” ЕАД задължение по сключен помежду им договор за кредит, като впоследствие заемодателя е прехвърлил това свое вземане на ищеца. Основателността на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за цесия между него и кредитодателя, по силата на който да му е прехвърлено конкретно (индивидуализирано по основание и размер) вземане срещу ответника, както и надлежното уведомяване на длъжника за цесията. По делото се установяват фактите, подлежащи на доказване, поради което съдът приема, че на основание чл.99 от ЗЗД прехвърленото вземане е преминало върху ищеца с всичките му обезпечения и принадлежности. Съдът приема, че договорът за цесия има действие спрямо длъжника съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД, тъй като същата е уведомена за прехвърлянето чрез писмо и в последствие чрез искова молба, с която е инициирано производството по чл.422 от ГПК, като към нея е приложен договорът за цесия и уведомлението, адресирано до ответницата. В този смисъл е формирана и практиката на ВКС.

Относно направеното от ответника възражение за неравноправност на договорките за лихва и годишен процент на разходите, съответно за тяхната нищожност по смисъла на ЗЗП, съдът намира същото за основателно. Действително страните могат свободно да определят условията на договора, но тяхната свободна воля е ограничена от повелителните разпоредби на закона и на добрите нрави. Кредитополучателят А., като потребител е изразила информирано съгласие за размера на лихвата, което е безспорно е установено по делото. Видно от приложения договор за потребителски кредит, в същия са заложени годишен лихвен процент в размер на 199,69% и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 525,32%, което е довело до оскъпяване на кредита с повече от 100% за срок от осем месеца.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС за установяване на съответствието на уговорката за заплащане на възнаградителна лихва с добрите нрави следва да се извърши преценка на нейното съотношение към размера на законната лихва за просрочени задължения, която се определя от държавата. В тази насока е и становището на законодателя, предвид предприетите промени и въвеждането на забраната по чл. 19 ал.4 от ЗПК с изменение на закона от 2014г. Съгласно § 6 на ЗИД на ЗПК, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Нормите не са приложими към процесния договор, доколкото не са действали при сключването му, поради което размерът на ГПР в настоящия случай следва да се преценява с оглед критериите за добрите нрави. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва е ограничен от чл. 9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Добрите нрави са критерии за норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това че значителна част от хората според вътрешното си убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. Съгласно установената съдебна практика за противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като липсата на материални средства на един субект се ползва с цел облагодетелстване на друг субект и е възприето, че уговорка за лихва многократно превишаваща размера на законната лихва е нищожна, като нарушаваща принципа за справедливост и добрите нрави, тъй като се създава възможност за неоснователно обогатяване. В съдебната практика се застъпва виждането, че уговорка за лихва надвишаваща трикратния размер на законната лихва е противна на добрите нрави. Видно е в настоящия казус, че уговорените размери на надбавките– договорна лихва и ГПР многократно и значително надвишават трикратния размер на законната лихва, поради което и са нищожни на основание противоречие с добрите нрави/чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД/. Доколкото се касае за договор за потребителски кредит, при които при недействителност се дължи чистата стойност на кредита, при нищожност на клауза за възнаградителна лихва съдът не следва да попълва договора. Такова правомощие е предвидено по отношение на търговските сделки, а договорът за потребителски кредит по отношение на потребителя не е търговска сделка. Неприложимо е и правилото на ал.6 на чл.19 от ЗПК, надвзетите средства над прага по ал. 4 да се удържат при последващи плащания по кредита, понеже нормата е материална и няма обратно действие, поради което и съдът не следва да съобразява максималния законово определен размер на лихвата и ГПР при извършените от ответника плащания. Нищожността на клаузите относно лихвите не влече нищожност на целия договор на основание чл. 26 ал.4 от ЗЗД и ответникът дължи главницата по кредита, която при заплатени 564.00лв. е с оставащ размер 36.00лв. Исковете следва да бъдат уважени до така установения размер на вземането и да се отхвърлят частично в останалия си част.

На осн.чл.78 ал.1 от ГПК, следва да бъдат присъдени в полза на ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, законен представител: М. д. Д.– управител, чрез пълномощника юрисконсулт А. Х. А., със съдебен адрес:***, офис 6, че Р.Й.А. с ЕГН: ********** *** дължи на търговското дружество сумата 36,00лева /тридесет и шест лева/- главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 27.03.2015г. до окончателното изплащане на вземането по Договор за потребителски кредит № 3-225-1081-2016768/02.05.2012г., сключен с ,,Кеш Кредит" ЕАД, присъдена по гр.д.№706/2015г. по описа на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове до пълния им предявен размер от 390,75лв.- главница, договорна лихва в размер 173,25лв. за периода от 30.09.2012г. до 02.01.2013г. и обезщетение за забава в размер на 51,61лв. за периода от 01.10.2012г. до 30.03.2015г., ведно със законната лихва, считано от 27.03.2015г. до изплащане на вземането, като неоснователни.

ОСЪЖДА Р.Й.А. с ЕГН: ********** *** да заплати на “Агенция за събиране на вземания” ООД, гр. София, ЕИК-*** сумата от 48,24лв./четиридесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, представляваща направени по настоящото дело и 19,00лв./деветнадесет лева/ по заповедното производство деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: