Р Е Ш Е Н И Е

167/7.3.2016г. , Град Шумен

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Шуменският районен съд седми състав

На 04 (четвърти) февруари Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2079 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявено е искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК.

В исковата си молба ищцата Ж.А.А. твърди, че с ответника С.Х.Н. са родители на детето А., родено на *** година. Преди известно време двамата се разделили, като оттогава ищцата, заедно със своята майка и родителите на ответника полагали грижите за детето. В дома на А. били осигурени добри битови условия, същата притежавала нужния родителски капацитет. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето А. да бъде определено при неговата майка; да й бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ответника бъде определен режим на лични отношения с детето; ответникът да бъде осъден да заплаща на малолетното дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 120,00 лв., считано от датата на предявяване на иска – 14.08.2015 г.

Ответникът оспорва предявените искове. Излага, че през 2012 г. ищцата напуснала семейното жилище, находящо се в с. Вазово, обл. Разград, като след този момент грижите по отглеждането и възпитанието на детето били поети изцяло от него, подпомаган от своите родители. Ищцата посещавал дома периодично, като срещите между нея и детето не били възпрепятствани. Едва през лятото на 2015 г., с помощта на полицейски служители, А. взела детето със себе си и оттогава то заживяло в дома й, находящ се в гр. Шумен. Н. счита, че в жилището на ищцата не са осигурени нормални условия за отглеждане на дете. Заявява, че полага труд и е в състояние да се грижи за детето си, каквото е и желанието му. Моли, предявеното искане да бъде отхвърлено като неоснователно.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, ответникът С.Н. предявява насрещно искане с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК, позовавайки се на изложените по-горе обстоятелства. Моли съда да постанови решение, по силата на което местоживеенето на детето А. да бъде определено при неговия баща в с. Вазово, обл. Разград; на последния да бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете; на ищцата да бъде определен режим на лични отношения с детето; Ж. А. да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка на дете от родител в размер на 100,00 лв., както и да му бъдат присъдени деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото удостоверение за раждане от *** г., изд. въз основа на акт за раждане № ***/29.03.2010 г., съставен от длъжностното лице по гражданското състояние в Община Шумен е, че Ж.А.А. и С.Х.Н. са родители на детето А. С.Х., род. на *** година. Съдът констатира от служебна бележка от 01.09.2015 г., изд. от Кметство Вазово, обл. Разград и служебна бележка изх. № 187/01.09.2015 г., изд. от ЦДГ „***“ с. Вазово, че страните по делото, както и детето А. са адресно регистрирани в с. Вазово, обл. Разград, като последното посещавало детско заведение в посоченото населено място до 30.07.2015 г. По делото са представени служебни бележки №№ 96/11.09.2015 г. и 190/12.01.2016 г., изд. от ЦДГ № 27 „Златната рибка“ гр. Шумен, в които е отразено, че А. Х. е записана и посещава детската градина. От приложената служебна бележка изх. № 20-07-04-307/02.12.2015 г., изд. от Дирекция „Бюро по труда“ гр. Исперих се установява, че С.Н. е регистриран като безработен от 08.09.2015 г. В удостоверение № 94-И-463/18.11.2015 г., изд. от Община Шумен е отразено, че на адрес гр. Шумен, ул. „*** № 6 са регистрирани с постоянен адрес 5 лица, между които и ищцата, а с настоящ адрес – 7 лица, между които и ищцата.

В изисканите социални доклади, изготвени от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ. Шумен е отразено, че ищцата и ответникът съжителствали съвместно до м. декември 2014 г., след което детето останало при своя баща, но от м. август 2015 г. заживяло при майка си. А. и А. обитавали къща, находяща се в гр. Шумен, ул. „***“ № 6, собственост на майката на ищцата. Жилището се състояло от две стаи и салон, външна баня, отоплението било на твърдо гориво. Били осигурени добри битови условия. Ищцата била безработна, като полагала труд без трудов договор, осигуряващ й доход около 500 лв. месечно. Жилището било обитавано освен от А. и детето, от майката на ищцата /която към момента на изготвяне на доклада вече живеела и полагала труд в с. Пробуда, обл. Търговище/ и братът на същата – Е.А. на 19 години. Другият брат на А. – И.А. бил настанен в ДПБ с. Царев брод отпреди 2-3 години. Детето било записано в детска градина в гр. Шумен, но не владеело добре български език. Заключава се, че ищцата притежава нужния родителски капацитет за отглеждане на детето.

По делото е изготвен социален доклад и от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Исперих. Страните съжителствали съвместно в с. Вазово, обл. Разград, като се разделили през 2012 г., когато ищцата напуснала семейното жилище. Причина за неразбирателствата между съжителстващите било обстоятелството, че ответникът бил родител на друго дете, род. през 2008 г. с увреждания. Последното било отглеждано от майка си също в с. Вазово, като С.Н. ги подпомагал постоянно и поддържал връзка с тях във връзка с необходимите многобройни операции на детето. От 2012 г. Ж.А. заживяла при майка си в гр. Шумен, а детето А. било отглеждано от своя баща, активно подпомаган от неговите родители. Семейството обитавало двуетажна къща в селото, където били осигурени много добри битови условия, вкл. и обособена самостоятелна стая за детето. Последното посещавало редовно детската градина в с. Вазово до м. август 2015 г. Тъй като ответникът работил в областта на строителството, по време на негови краткотрайни отсъствия, детето било отглеждано от своите баба и дядо. Н. не ограничавал контактите между А. и майка й, която посещавала дома им периодично. Социалният работник заключава, че С.Н. притежава необходимия родителски капацитет, има добра социална среда и получава подкрепа от своите роднини.

Разпитаните в съдебно заседание Х.Ч. и С.А. (сестра на ищцата) сочат, че след страните съжителствали в с. Вазово, в дома на родителите на ответника. Свид. Ч. излага, че двамата се разделили през 2012 г., а свид. А. – че това се случило преди около една година. Ищцата се завърнала в жилището на своята майка в гр. Шумен, а детето било при нея от лятото на 2015 година. По време на престоя на А. в с. Вазово, Ж. А. редовно го посещавала с намерение да го вземе със себе си. Според свид. Ч. (който я превозвал дотам) тези посещения били с периодичност на около два-три месеца, като сочи, че зимно време почти не е пътувал. Свид. А. излага, че посещенията на ищцата в с. Вазово били два пъти месечно. По време на срещите на майката с детето, ответникът не присъствал, като те продължавали около 2-3 часа, като Ж. А. носила винаги храна и подаръци. Родителите на ответника не позволявали на същата да вземе А. със себе си. Ищцата осигурявала доходите си като събирала орехи и почиствала орехови ядки в дома си. Понастоящем детето се чувствало добре, било облечено подходящо.

Свидетелите С.Ф. и С.В. излагат, че ищцата не живее в с. Вазово отпреди около три години. За детето били осигурени много добри битови условия в дома на ответника. Последният работил в строителството, като по време на отсъствията му, грижите за детето били полагани от неговата майка. Детето било привързано към баща си. Свид. В., която е директор на детската градина в с. Вазово, сочи, че А. посещавала редовно детското заведение, водена и прибирана или от баща си, или от баба си. Детето било нормално, щастливо, добре облечено.

В съдебно заседание, като свидетел е разпитан и социалният работник при ДСП общ. Шумен, изготвил доклад по делото С.Х.. Същата потвърждава отразеното в доклада, като излага, че не се е убедила лично, че посоченото й помещение представлява баня.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че в настоящото производство, по реда на спорната съдебна администрация, съдът следва да реши въпроса при кой от родителите ще живее за в бъдеще детето и обусловените от това въпроси за упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката му, независимо от предявяването на насрещни, взаимно изключващи се искания за това, настоящият състав счита, че изследването на правно значимите и относими към спора обстоятелства следва да бъде извършено общо по отношение на двете насрещни претенции.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от СК, когато родителите не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето си, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, спорът се решава от съда. Претенции за местоживеенето на детето А. и за упражняването на родителските права спрямо него са предявени и от двете страни.

Установи се по делото, че родителите на детето не са сключвали граждански брак и са разделени отпреди повече от три години – от 2012 година. Тогава, А. напуснала съвместно обитаваното жилище в с. Вазово, обл. Разград и заживяла в дома на своята майка в гр. Шумен. Грижите по отглеждането и възпитанието на А. били поети от ответника, подпомаган от неговите родители, вкл. и по време на отсъствията му от селото поради полагане на труд в други населени места. Майката посещавала периодично, на няколко месеца детето си, като срещите между тях не били препятствани, като при посещенията си, А. носила храна и подаръци. През м. август 2015 г. ищцата, съпровождана от адвокат и полицаи посетила с. Вазово и взела детето със себе си. Оттогава, А. заживяла при своята майка в гр. Шумен, като през м. януари 2016 г. започнала да посещава детска градина.

При разделеното живеене на родителите липсва обективно възможността да вземат текущи решения относно цялостното упражняване на родителските права, както и ежедневно да решават въпроси, свързани с конкретни права на децата. Когато родителите са трайно разделени или когато не са в граждански брак и не живеят заедно, с решението си по чл. 127, ал. 2 от СК съдът следва да определи не само при кого от тях да живее детето, но и кой от родителите да упражнява родителските права.

При определянето на родител, който еднолично ще упражнява родителските права в бъдеще, следва да се държи сметка за интересите на детето. В понятието „интереси на детето” се включват необходимостта от правилното му отглеждане и възпитание, създаване на трудови навици и дисциплинираност, подготовка за общественополезен труд. В това понятие влизат и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия, управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и други. Решаващо значение за интересите на детето има цялата съвкупност от интереси, но от аспекта на всестранното развитие на личността. От значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права е съвкупността от обстоятелствата във всеки конкретен случай, които са от най-разнообразно естество:   възпитателски качества на родителите – в случая съдът приема, че бащата на детето А. притежава родителските качества, необходими за неговото правилно отглеждане и възпитание. Действително, същият често отсъства краткотрайно от дома си в с. Вазово, обл. Разград, но физическата му липса не е довела до влошаване на положението на детето и до необходимостта майката да поеме непосредствените грижи по отглеждането му. Детето не е прекъснало връзката с баща си. Съдът приема, че ищцата не доказа наличието на такива свои качества в необходимата степен. Основание за този извод е установеното поведение на същата – фактическото разделяне с малолетното дете по нейна инициатива в продължение на три години и допуснатото от нея без сериозна причина (преценено на плоскостта на естествената връзка майка – малолетно дете) дистанциране спрямо отглеждането и възпитанието на детето, обстоятелство, сочещо на фактическо отчуждение.   Желанието на родителите – изявена е готовност от страна и на всеки от двамата родители да отглежда и възпитава детето, факт, който е указание за тяхната сериозна загриженост и желание да се изпълни родителският дълг;   полът и възрастта на детето – детето А. е момиче на близо 6 години – възраст, при която ежедневната непосредствена майчина грижа не е незаменима, независимо от пола му. Още повече, в периода между двегодишната и петгодишната възраст на детето именно бащата е полагал грижи за него;   социално обкръжение – социалната среда, в която предстои да живее детето е в зависимост от обкръжението на родителя, на когото ще се предостави упражняването на родителските права. Този критерий определя възпитателното въздействие на околната социална среда. В тази насока, съдът счита, че най-благоприятна за развитието на детето А. е социалната среда в дома на ответника – при неговите близки и роднини, с чието присъствие детето е свикнало; подкрепа на близки и роднини: в тази насока се установи, че ответникът разчита на помощ от своите родители; от друга страна, в социалния доклад, изготвен от ДСП Шумен се сочи, че подкрепящата своята дъщеря за няколко месеца баба на детето по майчина линия, понастоящем се установила да живее в друго населено място, а другият роднина, съжителстващ с ищцата и детето – братът на Ж. А. е на 19 години и от същия не може да се очаква помощ в тази насока;   жилищно-битови и други материални условия на живот – установи се, че в жилището на ответника са осигурени много добри битови условия, превъзхождащи многократно тези, налични в жилището на ищцата.

След извършената съвкупна преценка на обстоятелствата, имащи значение за интересите на малолетното дете, съобразявайки и становището на социалните работници, изготвили социални доклади по делото, съдът счита, че следва да бъде определено детето А. да живее при своя баща – С.Н., който ще упражнява родителските права по отношение на същото, като детето следва да живее в жилището му, по регистрирания от последния постоянен адрес ***.

С оглед установените по делото обстоятелства, обсъдени по-горе при определяне на местоживеенето и родителските права спрямо детето, съдът намира, че на майката следва да бъде определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване), един ден по време на Новогодишните празници, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск. Така, за същата, както и за детето, освен гарантиране на правата им на лични отношения, ще бъде предоставена по-пълноценна възможност за възстановяване на връзката майка – дете, което несъмнено е в интерес на детето.

Досежно определянето на издръжка на детето по реда на чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК:

При определяне на размера на необходимата за детето издръжка, настоящият състав съобрази възрастта му, нуждите му и материалните възможности на родителите му. Ответникът представя доказателства, че е регистриран като безработен, като в същото време заявява, че получава доходи като строителен работник. Ищцата не представя доказателства за реализираните от нея доходи, като сочи, че получава доходи чрез събиране на орехи и почистване на орехови ядки. Налице са алиментни задължения за ответника в полза на друго малолетно дете. Предвид тези обстоятелства, съдът определя обща месечна издръжка за детето А. в размер на 200,00 лв., от които майката следва да заплаща по 105,00 лв. месечно, а останалите 95 лв. следва да се заплащат от бащата. По-голямото парично участие на майката е обусловено от факта, че непосредствената тежест от грижите по отглеждането и възпитанието на детето се понася от бащата.

Размерът на така определената издръжка се дължи от датата на влизане в сила на настоящото решение, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.

По разпределението на разноските по делото:

Претенции за разноски е предявил единствено ответникът, който не представя списък на разноските.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищцата следва да заплати на ответника направените деловодни разноски в размер на 330,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

На основание чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс, ПОСТАНОВЯВА детето А. С.Х. с ЕГН ********** да живее при родителя си С.Х.Н. с ЕГН **********,***.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето А. С.Х. с ЕГН ********** на бащата С.Х.Н. с ЕГН **********, като определя режим на лични отношения на майката Ж.А.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. С.П. ***, с детето А., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца, от 10,00 часа в събота до 18,00 часа в неделя (с преспиване); един ден по време на Новогодишните празници, както и един месец през лятото, когато бащата не е в платен годишен отпуск.

ОСЪЖДА Ж.А.А. с ЕГН **********, да заплаща, на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 от СК, на детето А.С.Х. с ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител С.Х.Н. с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 105,00 лв. (сто и пет лева), считано от влизане на решението в сила, до настъпването на законни предпоставки за изменение или за прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяко забавено месечно изплащане, на основание чл. 146, ал. 1 от СК.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ОСЪЖДА Ж.А.А. да заплати на С.Х.Н. направените разноски по делото в размер на 330,00 лева (триста и тридесет лева).

Решението, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, може да се обжалва с въззивна жалба, пред Окръжен съд гр. Шумен, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия: