Р Е
Ш Е Н
И Е
293/12.4.2016г.
Шуменски
районен съд в публичното
заседание на десети март , през
две хиляди и шестнадесета година
в състав :
Председател: Зара Иванова
при секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2089 по описа за 2015 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК
.
Депозирана е искова молба от „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***1, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес *** срещу
Д.Г.Ч. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че ответникът е ползвател на ел.енергия, като за
периода от 19.10.2013 г. до 20.12.2013
г. дължи сума за незаплатена ел. енергия
в размер на 441.63 лв., представляваща главница, мораторна лихва върху главницата в размер на 54.07 лв., представляваща сбора
от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 09.04.2015 г.,
за което вземане е подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, , въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 907/2015 г. на ШРС, по което има
подадено възражение. Ищецът претендира заплащане на горепосочените суми,
разноски по заповедното и по настоящото дело.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
депозира отговор, в който заявява, че счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан.
Посочените писмени доказателства от ищцовата страна не доказвали по никакъв
начин дължимост на претендираната сума. Това представлявала ел.енергия за
етажната собственост , на която той бил управител , ето защо следва да се
заплати от ЕС.
Съдът, като съобрази становището на страните, прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Въз основа на депозирано
от „Енерго-Про Продажби ” АД, заявление по реда на чл.410 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№907/2015г. по описа
на ШРС , по което е издадена
Заповед №388/23.04.2015г. , по
силата на която е разпоредено ответникът
, като длъжник да заплати на
заявителя сумата от 441,63 лева ,
главница за ел.енергия по фактури ,
издадени за периода 19.10.2013г. до
20.12.2013г. за обект абонатен №*** , в
гр.Шумен , ул*** , сумата 54,07 лева ,
мораторна лихва върху всяка от претендираните главници , за периода от датата
на падежа им до 09.04.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението
-23.04.2015г. , до окончателното и плащане на задължението , както и
сумата 325 лева - деловодни разноски .В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е
депозирал възражение , поради което е предявен настоящият иск .
Най същественото
възражение на ответника е , че той не е надлежен клиент за посочените по-горе
суми , защото те са за изразходвана ел.енергия на общите части на сградата в
гр.Шумен , ул*** , т.е. потребител се
явява етажната собственост . Обстоятелството , че претендираните суми са за ел.енергия на
горепосочените общи части не е спорно между страните , поради което съдът го
приема за установено . От друга страна обаче , ищецът е представил препис от Протокол
от проведено ОС на ЕС , в което е
отразено решение за прехвърляне
партидата на ЕС на името на ответника . В резултат , от ответника е подадена
молба в посочения смисъл , с което той е
станал клиент по смисъла на ОУ , ето защо намира , че е пасивно материално
легитимирана страна .
Следващото възражение е , че
претендираните суми са заплатени . Тежестта за доказване на погасяване на
задължението , чрез плащането му е на ответника , който не е представил
доказателства в този смисъл . От друга страна от заключението на
назначената ССЕ , което е изготвено след
проверка в счетоводството на ищеца , се установява , че в регистрите за вземания
от клиенти съществуват незаплатени
задължения на името на ответника на обща
стойност 441,63 лева , от които по фактура №0102063909/19.10.2013 г. , консумирана ел.енергия на стойност 98,90 лева , с падеж 25.11.2013г.
, фактура № 0102879252/22.11.2013 г. , за консумирана ел.енергия , на стойност
106,28 лева , с падеж 27.12.2013г. , фактура №0103612096/20.12.2013г. , за
консумирана ел.енергия , на стойност 217,45 лева , с падеж 27.01.2014г. и
фактура №3300950197/18.12.2013 г. за
възстановяване на ел.захранване , на стойност 19,00 лева . Според ВЛ размерът на мораторната лихва върху
неизплатените задължения е 54, 07 лева , считано от датата на падежа върху
всяка от фактурите до датата на подаване
на заявлението по чл.410 от ГПК . Отчитайки изложеното , съдът намира , че
претенцията се явява изцяло основателна
.
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК ,
ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 840 лева , от които
515 лева в настоящото производство и 325 лева в заповедното производство .
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО ,
че Д.Г.Ч.
, ЕГН:********** , адрес *** ., дължи на „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***1, седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Бизнес парк, сграда 6, съдебен адрес ***
, представлявано от Б. Г. М. , Б. Д. П. и П. С. С. , обща сума в
размер на 495,70(четиристотин деветдесет и пет лева и седемдесет ст.) лева от която : 98,90 лева – стойност на консумирана
електроенергия по фактура
№0102063909/19.10.2013 г. , 106,28 лева
– стойност на консумирана ел.енергия по
фактура № 0102879252/22.11.2013 г.
, 217,45 лева – стойност на консумирана
ел.енергия по фактура №0103612096/20.12.2013г. , 19,00 лева –
сума за възстановяване на ел.захранване по фактура
№3300950197/18.12.2013 г. , за
обект с абонатен №*** , адрес : гр.Шумен
, ул*** , клиентски №1300115615 и 54,
07 лева
- мораторна лихва върху всяка от посочените главници , считано от датата
на падежа им до 09.04.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата ,
считано от датата на подаване на заявлнеието по чл.410 от ГПК –
23.04.2015г. , за които суми е издадена Заповед №388/23.04.2015г. по ч.гр.д.№907/2015г. по описа на ШРС .
На основание чл.78
, ал.1 от ГПК , ОСЪЖДА Д.Г.Ч. , ЕГН:********** да заплати на „Енерго-Про
Продажби ” АД, ЕИК:***1, деловодни разноски в размер на 840 (осемстотин и четиридесет ) лева , от които 515 лева в настоящото
производство и 325 лева в заповедното производство по ч.гр.д.№907/2015г. по описа на ШРС .
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните .
СЪДИЯ: