Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  

293/12.4.2016г. , гр. Шумен  

Шуменски районен съд  в  публичното  заседание на десети март  ,  през  две хиляди и шестнадесета  година в състав :  

                                                                                              Председател: Зара Иванова  

при секретаря А.П.  като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2089   по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен е иск с правно основание чл.422 , ал.1 от ГПК   .

Депозирана е искова молба от    „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***1,  седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6,  съдебен адрес ***  срещу    Д.Г.Ч. , ЕГН:********** , адрес *** , в която посочва , че  ответникът е ползвател на ел.енергия, като за периода от 19.10.2013 г. до  20.12.2013 г.  дължи сума за незаплатена ел. енергия в размер на 441.63 лв., представляваща главница, мораторна лихва върху главницата  в размер на 54.07 лв., представляваща сбора от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 09.04.2015 г., за което вземане е подадено заявление  за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, , въз основа на  което е образувано  ч.гр.д. № 907/2015 г. на ШРС, по което има подадено възражение. Ищецът претендира заплащане на горепосочените суми, разноски по заповедното и по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска  за допустим, но неоснователен и недоказан. Посочените писмени доказателства от ищцовата страна не доказвали по никакъв начин дължимост на претендираната сума. Това представлявала ел.енергия за етажната собственост , на която той бил управител , ето защо следва да се заплати от ЕС.

Съдът, като съобрази становището на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на депозирано от   „Енерго-Про Продажби ” АД,  заявление по реда на чл.410 от ГПК е образувано ч.гр.д.№907/2015г.  по описа на ШРС  , по което  е издадена  Заповед №388/23.04.2015г.    , по силата на която е разпоредено ответникът  , като длъжник  да заплати на заявителя сумата от 441,63 лева  , главница за ел.енергия  по фактури , издадени за периода 19.10.2013г.  до 20.12.2013г.  за обект абонатен №*** , в гр.Шумен , ул***  , сумата 54,07 лева , мораторна лихва върху всяка от претендираните главници , за периода от датата на падежа им до 09.04.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението  -23.04.2015г. , до окончателното и плащане на задължението , както и сумата 325 лева  - деловодни разноски .В срока по чл.414 от ГПК длъжникът  е депозирал възражение , поради което е предявен настоящият иск .

Най същественото възражение на ответника е , че той не е надлежен клиент за посочените по-горе суми , защото те са за изразходвана ел.енергия на общите части на сградата в гр.Шумен , ул*** , т.е.  потребител се явява етажната собственост . Обстоятелството , че  претендираните суми са за ел.енергия на горепосочените общи части не е спорно между страните , поради което съдът го приема за установено . От друга страна обаче , ищецът е представил препис от Протокол от проведено ОС   на ЕС , в което е отразено  решение за прехвърляне партидата на ЕС на името на ответника . В резултат , от ответника е подадена молба в посочения смисъл  , с което той е станал клиент по смисъла на ОУ , ето защо намира , че е пасивно материално легитимирана страна .

Следващото възражение е , че претендираните суми са заплатени . Тежестта за доказване на погасяване на задължението , чрез плащането му е на ответника , който не е представил доказателства в този смисъл . От друга страна от заключението на назначената  ССЕ , което е изготвено след проверка в счетоводството на ищеца , се установява , че в регистрите за вземания от клиенти  съществуват незаплатени задължения на името на ответника  на обща стойност   441,63 лева , от които  по фактура №0102063909/19.10.2013 г.  , консумирана ел.енергия  на стойност 98,90 лева , с падеж 25.11.2013г. , фактура № 0102879252/22.11.2013 г. , за консумирана ел.енергия , на стойност 106,28 лева , с падеж 27.12.2013г. , фактура №0103612096/20.12.2013г. , за консумирана ел.енергия , на стойност 217,45 лева , с падеж 27.01.2014г. и фактура №3300950197/18.12.2013 г.  за възстановяване на ел.захранване , на стойност 19,00 лева  .  Според ВЛ размерът на мораторната лихва върху неизплатените задължения  е 54, 07  лева , считано от датата на падежа върху всяка от фактурите  до датата на подаване на заявлението по   чл.410 от ГПК .  Отчитайки изложеното , съдът намира , че претенцията  се явява изцяло основателна .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 840 лева , от които 515 лева в настоящото производство и 325 лева в заповедното производство .

Мотивиран от изложеното, съдът  

Р     Е     Ш     И  :

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че  Д.Г.Ч. , ЕГН:********** , адрес *** ., дължи на  „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***1,  седалище и адрес на управление: гр. Варна, Бизнес парк, сграда 6,  съдебен адрес *** , представлявано от Б. Г. М. , Б. Д. П. и П. С. С.  ,  обща сума в размер на 495,70(четиристотин деветдесет и пет лева и седемдесет ст.) лева от  която :  98,90 лева – стойност на консумирана електроенергия по  фактура №0102063909/19.10.2013 г.  , 106,28 лева – стойност на консумирана ел.енергия  по фактура  № 0102879252/22.11.2013 г. ,  217,45 лева – стойност на консумирана ел.енергия по фактура №0103612096/20.12.2013г. ,  19,00 лева –  сума за възстановяване на ел.захранване по фактура №3300950197/18.12.2013 г.  , за обект  с абонатен №*** , адрес : гр.Шумен , ул*** , клиентски №1300115615  и 54, 07  лева  - мораторна лихва върху всяка от посочените главници , считано от датата на падежа им до 09.04.2015г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлнеието по чл.410 от ГПК – 23.04.2015г.  ,  за които суми е издадена  Заповед №388/23.04.2015г.    по ч.гр.д.№907/2015г.  по описа на ШРС  .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ОСЪЖДА Д.Г.Ч. , ЕГН:**********   да заплати на „Енерго-Про Продажби ” АД, ЕИК:***1,   деловодни разноски в размер на 840 (осемстотин и четиридесет ) лева , от които 515 лева в настоящото производство и 325 лева в заповедното производство по ч.гр.д.№907/2015г.  по описа на ШРС   .  

 

  Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от уведомяване на страните .

 

СЪДИЯ: