131/22.2.2016г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание на двадесет и втори февруари , през
две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2112 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени
са обективно съединени искове с правно
основание чл.23 , ал.1 от СК .
Депозирана е искова
молба от Д.Х.Ш. , ЕГН:********** , адрес *** срещу К.И.Г. ,
ЕГН:********** , адрес *** , в която
посочва , че ответницата е негова бивща съпруга , като бракът им е прекратен с
решение по бр.д.№1822/2014г. по описа на ШРС. От брака имат едно родено дете ,
което е на 14 години и след развода родителските права са предоставени за
упражняване на майката .. Ответницата по настоящото дело предявила иск за делба
на придобитото по време на брака имущество , в резултат на което е образувано
гр.д.№1825/2015г. по описа на ШРС , като претендира делбата да бъде допусната
при равни квоти . Той заявява , че не е съгласен делбата да е при равни дялове
, защото голяма част от придобитото по време на брака имущество е чрез
влагането на негови лични средства .
След множество уточнения на исковата молба , ищецът заявява , че по
време на брака му с ответницата , получил чрез възмездни сделки от продажбата
на негово лично имущество – недвижими имоти , съответно сумите от 27 300
лева , на 09.05.2006г. и 8 000 евро
или 16 000 лева , на 30.12.2010г.
Тези суми е вложил в закупуването на следните движими вещи : л.а. марка „Дайхатсу“ модел Фероза с ДК № ***;
л.а. „Шкода Фабия класик“ 1,2 , с двигател №*** и номер рама №*** , Тото павилион
с площ от 12 кв.м. , находящ се в гр.Шумен , ул.***, съдомиална „Zanysi“ , с №*** , готварска
печка „Gorenje , фарбичен №***; фризер „Csndy“
; камина с водна риза. Заявява , включително и в първото съдебно
заседание , че желае да бъде призната пълна трасформация по отношение на тези
вещи и те да бъдат признати за негова собственост .
На основание чл.131 от ГПК на ответника е
изпратен препис от исковата молба и доказателства . В посочения от съда и
предвиден от посочената разпоредба едномесечен срок , ответникът не е депозирал
писмен отговор .
В хода на съдебното дирене ищецът е
направил искане за постановяване на
неприсъствено решение . Съдът като констатира , че ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба , въпреки , че е редовно призован
, не се е явил в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие и на страните
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването им в съдебно заседание , както и че не съществуват пречките по чл.324,334 и чл.339 от ГПК , намира , че са налице кумулативно
изискуемите процесуално –правни предпоставки по чл. чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК
за постановяване на неприсъствено решение .
От друга страна
, при преценка на представените по делото доказателства : договор за покупко-продажба на МПС от
20.10.2010 г.; договор за покупко-продажба на движима вещ от 21.12.2013 г.;
договор за покупко продажба (дата и
година не се четат); служ. бележка от ВиК от 27.07.2015 г.;; решение №
936/11.12.2014 г. постановено по гр. дело № 1822/2014 г. на ШРС; удостоверение
за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК от 14.08.2015 г.; експедиционна бележка № 2450 от 2008 г. ;
стокова разписка от 14.03.2012 г.; стокова бележка от 12.10.2012 г. ведно с фискален бон; стокова
разписка от19.09.2013 г. ; стокова
разписка от 09.09.2013 г.; ф-ра № 7138 от 11.10.2013 г. ведно с фискален
бон; ф-ра 4000070449 от 16.09.2013 г. ведно със
фискален бон; фактура 34 от 20.102.2014 г. ведно с фискален бон. Ф-ра
1266 от 13.12.2014 г. ведно с фискален бон , съдът намира , че исковете се явяват вероятно основателни по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК , поради
което същите следва да се уважат в условията на неприсъствено решение .
На основание
чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените деловодни разноски в размер на 1
000
лева .
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на К.И.Г. , ЕГН:********** , адрес *** , че следните вещи :
·
л.а.
марка „Дайхатсу“ модел Фероза с ДК № ***;
·
л.а.
„Шкода Фабия класик“ 1,2 , с двигател №*** и номер рама №***1 ,
·
Тото
павилион с площ от 12 кв.м. , находящ се
в гр.Шумен , ул.*** ,
·
съдомиялна „Zanysi“ , с №*** ,
·
готварска
печка „Gorenje , фарбичен №***;
·
фризер
„Csndy“ ;
·
камина
с водна риза ,
придобити по
време на брака и с ответника Д.Х.Ш. , ЕГН:********** , адрес *** , са негова лична собственост ,
поради трансформация на негови лични средства , на основание чл.23 , ал.1 от СК
.
ОСЪЖДА К.И.Г.
, ЕГН:********** , да заплати
на Д.Х.Ш. , ЕГН:********** , сумата 1 000 (хиляда) лева –
деловодни разноски .
Решението не подлежи на обжалване .
На основание чл.240 ал.1 от ГПК
препис от настоящото решение да се връчи на ответника .
СЪДИЯ: