Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

131/22.2.2016г. , гр. Шумен  

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и втори февруари  ,   през две хиляди и  шестнадесета    година,  в състав:

 

                                                                                        СЪДИЯ:   Зара Иванова  

при секретаря  А.П.   , като разгледа докладваното  от  районният  съдия  гр.д. №2112  по описа за 2015  г., за да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно  съединени искове с правно основание чл.23 , ал.1 от СК  .  

Депозирана е искова молба от Д.Х.Ш.  , ЕГН:********** , адрес *** срещу К.И.Г. , ЕГН:********** , адрес ***  , в която посочва , че ответницата е негова бивща съпруга , като бракът им е прекратен с решение по бр.д.№1822/2014г. по описа на ШРС. От брака имат едно родено дете , което е на 14 години и след развода родителските права са предоставени за упражняване на майката .. Ответницата по настоящото дело предявила иск за делба на придобитото по време на брака имущество , в резултат на което е образувано гр.д.№1825/2015г. по описа на ШРС , като претендира делбата да бъде допусната при равни квоти . Той заявява , че не е съгласен делбата да е при равни дялове , защото голяма част от придобитото по време на брака имущество е чрез влагането на негови лични средства .  След множество уточнения на исковата молба , ищецът заявява , че по време на брака му с ответницата , получил чрез възмездни сделки от продажбата на негово лично имущество – недвижими имоти , съответно сумите от 27 300 лева  , на 09.05.2006г. и 8 000 евро или 16 000 лева , на 30.12.2010г.   Тези суми е вложил в закупуването на следните движими вещи :  л.а. марка „Дайхатсу“ модел Фероза с ДК № ***; л.а. „Шкода Фабия класик“ 1,2 , с двигател №*** и номер рама №*** ,  Тото павилион  с площ от 12 кв.м. , находящ се в гр.Шумен , ул.***, съдомиална    Zanysi“ , с №*** , готварска печка „Gorenje , фарбичен №***; фризер „Csndy“ ; камина с водна риза.   Заявява , включително и в първото съдебно заседание , че желае да бъде призната пълна трасформация по отношение на тези вещи и те да бъдат признати за негова собственост .

На основание чл.131 от ГПК на ответника е изпратен препис от исковата молба и доказателства . В посочения от съда и предвиден от посочената разпоредба едномесечен срок , ответникът не е депозирал писмен отговор .

В хода на съдебното дирене ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение . Съдът като констатира , че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба , въпреки , че е редовно призован ,  не се е явил в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие  и на страните  са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание , както и че не съществуват  пречките по чл.324,334 и чл.339 от ГПК  , намира , че са налице кумулативно изискуемите процесуално –правни предпоставки по чл. чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 т.1 от ГПК   за постановяване на неприсъствено решение . 

От друга страна , при преценка на представените по делото доказателства :  договор за покупко-продажба на МПС от 20.10.2010 г.; договор за покупко-продажба на движима вещ от 21.12.2013 г.; договор за покупко продажба  (дата и година не се четат); служ. бележка от ВиК от 27.07.2015 г.;; решение № 936/11.12.2014 г. постановено по гр. дело № 1822/2014 г. на ШРС; удостоверение за данъчна оценка по чл. 264 ал. 1 от ДОПК от 14.08.2015 г.;  експедиционна бележка № 2450 от 2008 г. ; стокова разписка от 14.03.2012 г.; стокова бележка  от 12.10.2012 г. ведно с фискален бон; стокова разписка от19.09.2013 г. ; стокова  разписка от 09.09.2013 г.; ф-ра № 7138 от 11.10.2013 г. ведно с фискален бон; ф-ра 4000070449 от 16.09.2013 г. ведно със  фискален бон; фактура 34 от 20.102.2014 г. ведно с фискален бон. Ф-ра 1266 от 13.12.2014 г. ведно с фискален бон , съдът намира , че исковете се явяват вероятно основателни  по смисъла на чл.239 ал.1 т.1 от ГПК , поради което същите следва да се уважат в условията на неприсъствено решение  .

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца  извършените деловодни разноски в размер на 1 000  лева .

Водим от горното съдът

Р          Е          Ш          И  :             

ПРИЗНАВА за установено  по отношение на К.И.Г. , ЕГН:********** , адрес *** , че следните  вещи  :

·        л.а. марка „Дайхатсу“ модел Фероза с ДК № ***;

·        л.а. „Шкода Фабия класик“ 1,2 , с двигател №*** и номер рама №***1 , 

·        Тото павилион  с площ от 12 кв.м. , находящ се в гр.Шумен , ул.*** ,

·        съдомиялна    Zanysi“ , с №*** ,

·        готварска печка „Gorenje , фарбичен №***;

·        фризер „Csndy“ ;

·        камина с водна риза ,

придобити по време на брака и с ответника Д.Х.Ш. , ЕГН:********** , адрес ***  , са негова лична собственост  , поради трансформация на негови лични средства , на основание чл.23 , ал.1 от СК .

ОСЪЖДА К.И.Г. , ЕГН:********** ,  да заплати на  Д.Х.Ш. , ЕГН:********** ,  сумата 1 000  (хиляда) лева  – деловодни разноски .  

           Решението не подлежи на обжалване .

 

           На основание чл.240 ал.1 от ГПК препис от настоящото решение да се връчи на ответника .

 

СЪДИЯ: