Р Е Ш Е Н И Е

 

584/10.8.2016г.        Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А  

Шуменският районен съд                                                            седми състав

На 30 (тридесети) юни                                                                  Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 2217 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове, при условията на евентуалност, с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /първоначална редакция – чл. 53, ал. 2 от ЗКИР/ и чл. 108 от ЗС.

В исковата си молба /уточнена и допълнена/, Е.С.И., Н.Д.Б. и Д. Д. С.  твърдят, че са наследници на С. Й.Й.. Последният бил собственик на имот, представляващ дворно място с площ 785 кв.м, урегулиран от 800 кв.м, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, съставляващ УПИ*** по плана на с. Салманово, обл. Шумен. В хода на производството, след влизане в сила на кадастралната карта на посоченото населено място, имотът представлява поземлен имот с идентификатор *** с площ 659 кв.м, с адрес с. Салманово, ул. „Юрий Гагарин“. Ответникът Й.Г.Й. бил собственик въз основа на сключен от него договор за дарение през 2001 г. на съседния недвижим имот представляващ дворно място с площ 565 кв.м, урегулиран от 770 кв.м, без уредени сметки по регулации, ведно с построените в него жилищна сграда и стопански постройки, съставляващ УПИ*** от кв.*** по плана на с. Салманово, понастоящем поземлен имот с идентификатор *** с площ 659 кв.м, с адрес с. Салманово, ул. „Юрий Гагарин“. Границата между имотите не била променяна в продължение на 50 години, но през 2014 г. Й. преместил същата, като върху нови бетонови блокчета поставил нова теленаограда. По този начин същият владеел без правно основание 267 кв.м от имота на ищците. При влизане в сила на кадастралната карта на с. Салмански, ищците констатирали, че в същата имало грешка, изразяваща се в неправилно заснемане на тази част от имота им с посочената площ, находяща се в югоизточната част на същия, като тази част била погрешно заснета в съседния имот. Молят съда да постанови решение, по силата на което да бъде установено по отношение на ответницата наличието на грешка в кадастралната карта на с. Салмански, обл. Шумен, одобрена със Заповед № РД 18-64/06.10.2015 г., изразяваща се в неправилно заснемане на границите на поземлени имоти с идентификатори 65187.501.441 и 65187.501.542 по КК на с. Салмански, както и че ищците са собственици към 06.10.2015 г. на спорната площ от 267 кв.м, заключаваща се между регулационните линии на двата имота, ведно с намиращи се в тази площ стопанска постройка и резервоар за поливна вода, като при уважаване на този иск, да бъде признато по отношение на ответника, че са собственици на спорната площ от 267 кв.м и ответникът да бъде осъден да им предаде владението върху тази част от имота им. Претендират и направените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Сочи, че осъществява владение върху процесната част от имот на годно правно основание въз основа на деривативен способ. Евентуално се позовава и на изтекла в негова полза придобивна давност. Ищците също владеели друга част от имота, който бил негова собственост. Излага, че в процесния участък е направил редица подобрения. Моли, претенцията да бъде отхвърлена като неоснователна. В случай, че бъде уважена, прави възражения за извършени подобрения на стойност 1000 лв., като моли ищците да бъдат осъдени да му заплатят сумата, а до плащането прави възражение за задържане. Претендира деловодните разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното: видно от приложения нотариален акт № ***. на ШРС е, че С. Й.Й. бил признат за собственик по давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в с. Салманово, обл. Шумен: 1. Дворно място с площ 785 кв.м, което урегулирано ще съдържа 800 кв.м, със застроена в него жилищна сграда и стопански постройки, за което е отреден парцел *** в кв. ***по плана на селото; 2. Дворно място с площ 1500 кв.м, със застроена в него стопанска постройка, за което е отреден парцел *** в кв. *** по плана на селото. По делото е представено Решение от 19.10.1988 г. по гр.д. № 329/1988 г. по описа на ШРС, влязло в сила на 11.11.1988 г., от което се установява, че в дял на същия е поставен недвижим имот, представляващ дворно място с площ 780 кв.м, съставляващо парцел *** в кв. *** по плана на с. Салманово, а в дял на К.Й.Г. –  недвижим имот, представляващ дворно място с площ 780 кв.м, съставляващо парцел *** в кв. *** по плана на с. Салманово. Съдът констатира от нотариален акт № ***. на ШРС, че Г. Й.Г. бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот: къща и стопански постройки с подобрения и насаждения, и застроено и незастроено дворно място от 770 кв.м с неуредени сметки по регулация за 205 кв.м, представляващо парцел *** в кв.*** по плана на с. Салманово. По силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № ***. на нотариус рег.  222 на НК, Г. Г. и К. Г. дарили на ответника Й.Г.Й. недвижим имот, представляващ къща и стопански постройки в с. Салманово, построени в дворно място от 565 кв.м, съставляващо парцел *** в кв. *** по плана на с. Салманово, който урегулиран съдържа 770 кв. метра с неуредени сметки по регулация. От приложеното удостоверение за наследници № 67/15.06.2015 г., изд. от Кметство Салманово се установява, че С. Й. починал на 19.06.2010 г. и оставил за свои законни наследници Е.С.И., Д. Д. С. и Н.Д.Б..

Видно от представената скица на поземлен имот № ***., изд. от СГКК гр. Шумен е, че описания в нотариален акт № ***. на ШРС имот, понастоящем представлява имот с идентификационен № *** по кадастралната карта на с. Салмански, одобрена със заповед № РД-18-64/06.10.2015 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота с. Салмански, ул. ***, площ – 659 кв.м, трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/, като в имота попадат 3 сгради.

            Разпитаните в съдебно заседание свидетели Р. Р. и К. Т. сочат, че заключаващото се между съседните имоти на ищците и ответника място с площ около 200-250 кв.м се ползвало дълги години от С. Й. и неговите наследници, като в него имало поставен резервоар, поставен отпреди 1975 г. В тази част попадали и стопански постройки, ползвани от ответника и неговите праводатели за отглеждане на животни. Сравнително отскоро, обаче, оградата между двата имота била преместена и резервоарът вече бил в мястото на ответника.

            Като свидетели са разпитани и С. Й. /съпруга на ответника/ и Й. М., които излагат, че семейството на ответника ползва процесната част от 1975 г., като резервоарът не попада в нея. Й. ползвали половината от мястото, в което попадали стопанските постройки, които били изградени още през 1960-1970 г. След като между наследодателите на страните било водено дело за делба, двора бил поделен.

            Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по плана на с. Салманово от 1922 г., имот с идентификатор *** по КК попада в границите на парцел *** и парцел*** от кв.***. В разписните листи на регулационния план е записан като собственик С. Й.. По плана от 1972 г. имот с планоснимачен № *** е нанесен като имот с площ 2627 кв.м. Със заповед № 431/08.07.1987 г. УПИ *** е разделен на нов УПИ *** и УПИ *** и е променена границата между новия УПИ *** и УПИ***. За имот *** са образувани: УПИ *** с обща площ 734 кв.м, с включено придаваемо място от имот 442 от 30 кв.м, УПИ *** с обща площ 783 кв.м и УПИ *** с обща площ 834 кв.м. От имот № *** са придадени по регулация към УПИ *** 63 кв.м, като за придаваемите места от и към имот № 441 към съседните имоти няма данни да са уреждани сметки по регулация. Вещото лице заключава, че не е налице съвпадение в кадастралната и регулационната граница между имот с идентификатор *** и имот  с идентификатор ***. При така заснетите граници по кадастралната карта, северната и източните граници на втория имот не съвпадат с дворищно-регулационните линии на УПИ *** по плана от 1972 година. Излага, че при съпоставка на границите между двата имота, означени на одобрената кадастрална карта на с. Салманово от 2015 г. с границите на същите по плана от 1972 г. се установява, че оградената площ на имот № *** се е увеличила в КК с 267 кв.м в източна посока /оцветена в оранжев цвят на комбинираната скица, изготвена от вещото лице – Приложение 3/. В тази площ попадат стопанска постройка със застроена площ 31,32 кв.м, разположена в югоизточния край на УПИ ***. В изготвената комбинирана скица, вещото лице е оцветило в черен цвят границите и сградите от КК от 2015 г., в зелен цвят – по плана от 1972 г., в син цвят – номерата и границите на УПИ, в червен цвят – улично-регулационните линии.

            В заключението се сочи, че в спорната част има изградена стопанска постройка с размери 8,70х3,60 м, застроена площ 31,32 кв.м, височина до кота корниз 1,60 м, двускатен покрив. Вещото лице заключава, че стойността на строително-ремонтните дейности в момента на построяването – преди около 47 години, възлиза на 2500,00 лв., а понастоящем стойността, с която се е увеличила стойността на имота възлиза на 1923,00 лева.

            Предвид така визираната фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

            По претенцията с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР:

            Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /първоначална редакция – чл. 53, ал. 2 от ЗКИР/, представляващ установителен иск за установяване на наличието на грешка в кадастралната карта към минал момент – момента на изготвяне на кадастралната основа, послужила за изработване на подробен устройствен план. Предметът на тази претенция           включва и принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищците върху спорната площ към посочения по-горе момент. Ищците следва да докажат, че са собственици на площта, която твърдят, че е заснета в очертанията на имота на ответницата и в кой от предходните планове имота е заснет неправилно.

            В случая, Е.С.И., Н.Д.Б. и Д. Д. С. доказаха, че в качеството си на законни наследници на С. Й. са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. Салманово, обл. Шумен. Установи се, също така, че ответникът е собственик на съседния имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***. Спорната площ между двата имота е 267 кв. метра. Именно за нея са твърденията на ищците, че е неправилно заснета като част от недвижимия имот, собственост на ответника.

            Грешката в кадастралната основа е свързана с неправилно заснемане на имотите или погрешно разчитане на данните по снимките на заснемането. При заснемането в кадастралния план от значение са имотните граници, а не фактическите граници на място. Ако в кадастралния план имотът е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, има грешка в този кадастрален план. Най-общо, грешка в кадастралната основа е налице, когато при изработване на последващ дворищно-регулационен план не е взето предвид прекратителното условия за придобиване на собственост по регулация.

            В настоящото производство следва да бъде изследвано правното и реалното състояние на имота, собственост на ищците, съобразно всички действали дворищнорегулационни планове в с. Салманово, обл. Шумен.

            Установи се, че по плана от 1922 г. същият е попадал в два парцела. Според регулационния план на селото, одобрен със заповед № 669/06.05.1972 г. е попадал в имот с плсн. № 441. В хода на производството по извършване на съдебна делба, водено между праводателите на страните,, със заповед № 431/08.07.1987 г. съществуващият парцел *** е разделен на нов парцел *** и парцел ***. По силата на същата заповед, от парцел *** /собственост на праводателя на ищците/ към имот – парцел *** /собственост на праводателя на ответника/ била придадена по регулация площ от 205 кв. метра.

По време на действието на ЗТСУ /отм./, имотите, които по силата на дворищно-регулационен план се придават по регулация към съседни парцели, се считат отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план – чл. 110 от закона. Придобиването на правото на собственост върху придаваемите части, обаче, става под прекратително условие, защото ако придаваемия имот не се заеме, заемането става само след обезщетяване на лицата, чиято част от имот се придава към съседен имот. В настоящото производство е от значение дали към момента на съставяне на кадастралната основа за дворищно-регулационния план, предишния такъв е бил приложен, тоест дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и е следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план. В тази насока, са от значение разясненията, дадени с ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС. Регулационният план се счита приложен ако до деня на откриване на производство по изменение на регулационния план по чл. 32, ал. 1 т. 1 от ЗТСУ /отм./, какъвто е случая, придаваемите имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено. По смисъла на ЗТСУ, урегулирането е основано на принципа на заплащането на придадените по регулация части към съседни имоти, като отчуждителното действие на регулацията отпада, ако към момента на изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за тези придаваеми части не са заплатени и не е доказано упражняване на фактическа власт върху придадените части повече от десет години. Ако фактическата власт върху придадените части е била упражнявана повече от десет години, счита се, че регулацията е приложена и собствеността върху придаваемите части е придобита по силата на регулацията, а не по причина на придобиване по давност. В случая е безспорно, че плащане на придаваната към имота на праводателите на ответника част от имот не е извършвано. Относно упражняването на фактическа власт върху придаваемата част: по делото бе установено чрез показанията на разпитаните свидетели, че праводателите на ответника, респ. последният, упражнявали фактическа власт върху изградената стопанска постройка със застроена площ 31,32 кв.м, находяща се в придадената по регулация част към парцел ***, вкл. в периода 1987 г. – 1997 г. /по време на действието на ЗТСУ/. Не бе доказано, обаче, същите да са завзели придадената част към парцел *** с площ 205 кв. м, съобразно регулационните линии. Поради това, следва да се приеме, че дворищно-регулационния план, в частта му, изменена през 1987 г. не е приложен. Съгласно разпоредбата на § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ, действащите към деня на влизане в сила на ЗУТ дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по реда на ЗТСУ в 6-месечен срок от деня на влизане в сила на ЗУТ (тоест, до 30.09.2001 г.), а според алинея 4 на текста одобрените по стария ред до 31.12.2001 г. нови дворищно-регулационни планове могат да бъдат приложени по предвидения в ЗТСУ ред в 6-месечен срок от влизането им сила (тоест най-късно до 31.06.2002 г.). След изтичане на горепосочените срокове, по силата на § 8 от ПР на ЗУТ (от 2001 г.), отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно-регулационни планове се прекратява. Съгласно тази разпоредба на ЗУТ, отпада отчуждителното действие само на дворищната регулация. Тоест, тази разпоредба се отнася само до придадените към парцел маломерни места от съседни парцели и има предвид само страничните регулационни линии между два парцела (съседни отстрани и откъм дъното на парцела) – какъвто е настоящия случай. Тоест, установява се, че в настоящия случай отчуждителното действие на дворищната регулация по отношение на обсъжданата придаваема част, е отпаднало.

При извършване на преценката дали към момента на съставяне на кадастралната основа за дворищно-регулационния план, предишния дворищно-регулационен план е бил приложен, тоест дали парцелните граници по стария регулационен план са се трансформирали в имотни и са следвало да станат парцелни граници по новия регулационен план, настоящият състав намира, че това не се е случило поради прекратеното отчуждително действие на влезлия в сила, но неприложен дворищно-регулационен план от 1972 г., изменен през 1987 година.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че в кадастралния план имотът на ищците е заснет по неговите фактически, а не имотни граници, поради което е налице грешка в този кадастрален план, която следва да бъде поправена, на основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /първоначална редакция – чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. Поради това, претенцията следва да бъде уважена, като бъде установено по отношение на ответника, че при изготвяне на кадастралната карта на с. Салманово, обл. Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-64/06.10.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка при заснемане на границата между поземлен имот с идентификатор *** и  поземлен имот с идентификатор ***, в резултат на която част с площ 267 кв.м, оцветена в оранжев цвят на скица-приложение № 3 от заключението на вещото лице Р.Х. от 27.04.2016 г. неправилно е заснета към ПИ с идентификатор ***, а не като част от поземлен имот с идентификатор ***.

Изготвената от вещото лице комбинирана скица, следва да бъде приподписана от настоящия съдебен състав и да се счита за неразделна част от решението.

Досежно предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС:

            Съгласно тази норма, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Цитираната разпоредба осигурява на всеки собственик на определена вещ, който е лишен от фактическата си власт върху нея, възможността да иска тя да му бъде предадена от всяко лице, което упражнява тази фактическа власт неоснователно. Ревандикационният иск се предявява и провежда успешно при наличието на следните три предпоставки:

            – ищецът да е собственик на вещта – обект на спорното материално право;

            – вещта да се намира във владение или държане на ответника;

            – ответникът да владее или държи вещта без основание.

            Досежно обекта на ревандикация:

            Категорично се установи по делото, че в случая се претендира връщане на реална част с площ 267 кв.м от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***.

            По първата, посочена по-горе предпоставка по чл. 108 от Закона за собствеността: от направените от съда изводи касателно претенцията по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, следва да се приеме за доказано, че ищците, в качеството им на законни наследници на С. Й.,*** са собственици на процесния поземлен имот в описаните по-горе имотни граници, включващи и претендираната реална част с площ 267 кв. метра.

            Ответниците, чрез възражение, излагат, че са придобили правото на собственост върху половината от претендираната реална част от имот, позовавайки се на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

            Придобивната давност, като способ за придобиване на право на собственост включва два елемента – фактическо упражняване на това право (владение) и изтичане на определен период от време.

            Съгласно легалната дефиниция на чл. 68 от ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За да има законно владение е необходимо у владелеца да има намерение да държи вещта като своя, а така също, това намерение да се е изразило в упражняване на фактическата власт на лицето (лично или чрез другиго) върху вещта. Владението трябва да бъде постоянно (фактическата власт изразява воля трайно да се държи вещта), да е непрекъснато (да не е било прекъсвано за повече от шест месеца – чл. 81 от ЗС), да е несъмнено, да е спокойно и явно.

            Обективният признак на владението е упражняването на фактическа власт върху вещта. Необходимо е фактическата власт да е установена трайно, по начин, който позволява на владелеца да извършва желаните от него действия върху вещта. Тези действия, в своята съвкупност, съответстват на съдържанието на едно вещно право (в случая – на правото на собственост). Вторият признак на владението е намерението да се държи вещта като своя, тоест да се държи от владелеца, като че ли той е собственик. В тази насока, законодателят е предвидил презумпцията по чл. 69 от ЗС – предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

В тази насока, следва да се отбележи, че от 1941 г. досега придобиването по давност на реално определена част от парцел, без тази част да се присъединява към съседен парцел и остатъка от парцела да е с лице и повърхност над минималните за самостоятелен парцел, е недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 200 от Закона за устройство на територията от 2001 г., реално определени части от парцели могат да се придобиват по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери на парцелите по чл. 19 от ЗУТ – в градовете 14 м лице и 300 кв.м повърхност. Не се изисква такова лице и повърхност, ако частта от поземления имот се присъединява към съседен парцел при условията на чл. 17, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ или също се присъединява към съседен парцел. В случаят е безспорно, че процесната, претендирана от ответника част не отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ, поради което пълномощникът на същия се позовава на изключението, предвидено в чл. 200, ал. 2 от ЗУТ. Според практиката на ВКС, обаче, /Решение № 102/30.05.2016 г. по гр.д. № 5728/2015 г., I г.о./ предвиденото изключение намира приложение само в хипотеза на присъединяване към съседен имот по реда на чл. 17 от ЗУТ при първоначално урегулиране на територията. Тоест, изключението е неприложимо в случая и ответникът не е придобил по давност реална част от парцел.

Доказа се, че Й.Й. осъществява фактическата власт върху претендираната реална част от недвижим имот, собственост на ищците, поради което настоящият състав счита, че е налице и втората предпоставка за уважаване на ревандикационния иск. В тази насока са показанията на разпитаните свидетели, от които е видно, че след 2014 г. ответникът оградил тази част.

            От показанията на всички разпитани по делото свидетели се установи, че Й.Й., респ. неговите праводатели, владеят от седемдесетте години на двадесети век и понастоящем /повече от десет години/ стопански постройки, представляващи свинарник и кокошарник, описани от вещото лице по СТЕ като една стопанска постройка с площ 31,32 кв. метра, находяща се в процесната спорна част от имот. Безспорно е, че това владение е непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Поради това, съдът намира, че ответникът придобил по давност правото да държи описаната постройка в чужд имот – този на ищците.

            С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки, визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява частично основателен. Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението на реална част от недвижим имот – с площ 235,68 кв.м, на собствениците – Е.С.И., Н.Д.Б. и Д. Д.С.. Претенцията за ревандикиране на останалата част до 267 кв. м, следва да бъде отхвърлена, тъй като Й.Й. владее стопанската постройка, изградена върху 31,32 кв.м на правно основание – придобито по давност право на строеж.

            Поради отхвърляне на претенцията на ищците за осъждане на ответника да предаде изградената стопанска постройка, съдът не следва да се произнася по възраженията на Й. за извършени подобрения и за задържане, предявени в настоящото производство при условията на евентуалност.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците претендирания размер на направени разноски по делото съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК – в размер на 927,00 лева.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, следва да бъде определен шестмесечен срок на ищците, считано от влизане в сила на настоящото решение, да извършат отбелязването му в Службата по вписванията гр. Шумен.

            Водим от горното, съдът  

Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /първоначална редакция чл. 53, ал. 2 от ЗКИР/ от Е.С.И. с ЕГН **********,***, Н.Д.Б. с ЕГН **********,*** и Д.С.Й. с ЕГН **********,***, всички със съдебен адресат – адв. Р.К. *** срещу Й.Г.Й. с ЕГН **********,***, че при изготвяне на действащата кадастрална карта на с. Салманово, обл. Шумен, одобрена със Заповед № РД-18-64/06.10.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК е допусната грешка, както следва:

            означената на комбинирана скица /приложение № 3/ от заключението на вещото лице Р.Х., оцветена в оранжев цвят част с площ от 267 кв. метра от поземлен имот с идентификатор *** е неправилно заснета като част от имот с идентификатор ***, а не като част от имот с идентификатор ***, както и че Е.С.И., Н.Д.Б. и Д.С.Й. са собственици към 06.10.2015 г. на тази част от недвижим имот.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на Й.Г.Й., че Е.С.И., Н.Д.Б. И Д.С.Й., са собственици на частта с площ 267 кв. метра, оцветена в оранжев цвят на комбинирана скица /приложение № 3/ от заключението на вещото лице Р.Х., от недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Салманово, обл. Шумен.

            ОСЪЖДА  Й.Г.Й. да предаде на Е. С.И., Н.Д.Б. И Д.С.Й. неоснователно владяната от него незастроена част с площ 235,68 кв. метра от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на с. Салманово, обл. Шумен, оцветена в оранжев цвят – незастроена част на комбинирана скица /приложение № 3/ от заключението на вещото лице Р.Х., КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за предаване на владението върху застроената със стопанска постройка част с площ от 31,32 кв. метра от същия поземлен имот, също оцветена в оранжев цвят на комбинирана скица /приложение № 3/ от заключението на вещото лице Р.Х., КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Комбинирана скица /приложение № 3/ от заключението на вещото лице Р.Х. следва да се счита за неразделна част от настоящото решение.

            ОСЪЖДА Й.Г.Й. да заплати на Е. С.И., Н.Д.Б. и Д.С.Й. направените разноски по делото в размер на 927,00 лева /деветстотин двадесет и седем лева/.

            На основание чл. 115, ал. 2 от ЗС, ОПРЕДЕЛЯ шестмесечен срок на ищците Е. С.И., Н.Д.Б. и Д.С.Й., считано от влизане в сила на настоящото постановено по вписана искова молба решение, да извършат отбелязването му в Служба по вписванията гр. Шумен.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски окръжен съд.

 

                                                                                                                             Районен съдия: