Р Е Ш Е Н И Е
49/22.1.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На дванадесети
януари две хиляди и шестнадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Н.
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 2221 описа на ШРС за 2015 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
осъдителни искове с правно основание чл.327,
ал.1 от ТЗ, във връзка с чл. 79, ал.1, предл.първо от ЗЗД.
Производството
по настоящото дело е образувано по повод предявени от “Меггле България“ ЕООД с
ЕИК 837055486 със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от К.М.Г.
чрез адв. И.Б. от ШАК, съдебен адрес *** срещу “Елпида Нет“ ЕООД с ЕИК
202837201 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от Ц.Д.П.
искове за осъждане на ответника да изпълни реално задължението си за заплащане
на цената на доставени стоки (млечни изделия) в общ размер от 4 335.18
лв., формиран като сбор от продажна цена за доставка на стоки по издадени
фактура № 68724 от 01.07.2014г. за сумата от 3 270.88 лв. и фактура №
68850 от 03.07.2014г. за сумата от 1 064.30 лв., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 26.08.2015г. – датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: По силата на
сключени между страните по делото неформални договори за търговска
покупко-продажба, ищецът в качеството му на доставчик доставило през 2014г. на
ответника, като купувач, стоки - млечни изделия, подробно описани по вид,
количество, единична цена в следните фактури, оформили продажбите: Фактура ***,
заедно с експедиционен лист и Фактура ***, заедно с експедиционен лист.
Продажбите били на обща стойност 4 335.18 лв. Въпреки приемането на
стоките, което било удостоверено с експедиционните листове и изправността на
ищеца, до настоящият момент ответникът – купувач не задължения си за
плащане на дължимата цена в пълен размер
на доставените стоки.
Препис от
исковата молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника по
реда на чл.50 от ГПК. Въпреки предоставения му по чл.131 от ГПК
срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил
становище по допустимостта и съществото на предявените искове. На основание
чл.133 от ГПК и предвид липсата на данни по делото, че пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната законова
разпоредба, съдът приема, че ответникът
е загубил възможността да упражни тези си права в хода на предстоящото разглеждане
на спора.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание за ищеца не се явява представляващия
лично, като не изпраща и представител. Депозирана е по делото молба, с която се
моли разглеждането му да се проведе без участието на ищеца и да се постанови
неприсъствено решение. Моли се за присъждане на направените разноски по
настоящото дело и тези, направени в предхождащото обезпечително производство,
като се прилага списък за разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Същият не прави искане
и за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като
взе предвид, че на страните са указани последиците от неспазването на сроковете
за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание, както и че искът е вероятно основателен с оглед посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са
налице предпоставките по чл.238, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.239 от ГПК. Ето
защо решението по делото следва да бъде основано на положителна преценка за
наличие на предпоставките за постановяване на неприсъствено такова.
Изходът на
спора и искането от ищеца за присъждане на реализираните от него разноски,
подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обосновават
положителното произнасяне за тези в
настоящото производство. Поради това и ответникът следва да заплати разноски в
исковото производство в размер на общо 706.41 лв., от които 533 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 173.41 лв. за заплатена държавна такса.
Предвид
направеното искане за присъждане и на разноските, извършени в обезпечителното
производство, съдът дължи произнасяне по него. Въпреки погрешно посочване в
списъка на разноските на номера на гражданското дело, то видно от служебно
изисканото и приложено гр.д. № 1951/2015г. по описа ШРС, в хода на
обезпечителното производство са направени разноски в общ размер на 424 лв., от
които 380 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, 40 лв. държавна такса и 4
лв.такса за банков превод. Искането за присъждането им е основателно, съгласно
точка 5 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№
6/2012г. на ВКС.
Водим от
горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА“ЕЛПИДА НЕТ“ ЕООД с ЕИК 202837201 със седалище и адрес на
управление гр.София, район Триадица, бул.“България“ № 81В, представлявано от Ц.Д.П. да заплати на „МЕГГЛЕ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с
ЕИК 837055486 със седалище и адрес на управление *****, представлявано от К.М.Г.
сумата от 4 335.18 лв. (четири
хиляди триста тридесет и пет лева и осемнадесет стотинки), представляваща
общата неизплатена сума по договори за търговска покупко-продажба, обективирани
във Фактура *** и Фактура ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба
в съда – 26.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Елпида Нет“ ЕООД с ЕИК 202837201 да заплати на “Меггле България” ЕООД с ЕИК
837055486 разноските направени по настоящото и по обезпечителното производство по гр.д.№
1951/2015г. на ШРС общо в размер на 1 130.41 лв.(хиляда сто и тридесет
лева и четиридесет и една стотинки), съгласно представен списък
на разноските по чл.80 от ГПК.
На
основание чл.239, ал.4 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: