Р Е Ш Е Н И Е

454/17.6.2016г. , гр. Шумен

Шуменският районен съд, в открито заседание, на осми юни две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 2260 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е положителен установителен иск, с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.535 и сл. от ТЗ.

В исковата си молба до съда ищецът- “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.Д., излага, че има парично вземане от ответника Н.Г.Х., ЕГН **********,***, в размер на 8 863, 49 лв. Вземането е въз основа на редовен запис на заповед, с дата на издаване 08.06.2010 г. и падеж 08.07.2010 г. Въз основа на посочената ценна книга на заповед, по ч.гр.д. №993/2012 г. по описа на ШРС, е издаден изпълнителен лист за сумата от 8 863, 49 лв., като е присъдена законната лихва, считано от 21.03.2012 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски, в размер на 177, 27 лв. Въз основа на изпълнителния лист е образувано изп.дело №20157740400271 по описа на ЧСИ Я.Дж., с район на действие ШОС. Ищецът е получил съобщение по ч.гр.д. №993/2012 г. по описа на ШРС, че срещу издадената по делото заповед за изпълнение има подадено от длъжника възражение. Ето за ищеца възниквал интерес от предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че в негова полза, на основание запис на заповед, издаден на 08.06.2010 г. с падеж 08.07.2010 г., съществува парично вземане в размер на 8 863,49 лв., ведно със законната лихва за забава върху това вземане, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК в ШРС - 21.03.2012 г., до окончателното му заплащане. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита иска за неоснователен, сочейки подробни аргументи. Ответникът оспорва наличието на каквито и да е облигационни отношения между страните, като оспорва да е получавал претендираната от ищеца сума. Оспорва авторството на представената от ищеца ценна книга на заповед, като твърди, че не е подписвал процесния менителничен ефект. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, като му се присъдят извършените по делото разноски.

По отношение на откритото производство по чл.193 от ГПК, за да се произнесе, съобрази следното:

Във връзка с представени от ищеца документи, а именно: процесния запис на заповед, издаден на 08.06.2010 г. с падеж 08.07.2010 г., договор за паричен заем №734 от 08.06.2010 г. и декларация от 08.06.2010 г., и при оспорване истинността им, по отношение авторството на документите, касателно положените и в трите документа подписи, както следва: на първия документ- в графата „подпис на издател“; на втория документ- в графата „заемател“ и в третия документ- в графата „декларатор“, съдът, с оглед обективираното изявление на процесуалния представител на ищеца, че желае да се ползва от тях, е открил производство по чл.193 от ГПК по отношение на така оспорените документи, досежно проверка автентичността на документите, касателно подписите, положени в горепосочените части на документите. Така оспорените документи представляват по същността си частни диспозитивни документи и като такива притежават т. нар. формална доказателствена сила, прогласена в разпоредбата на чл.180 от ГПК. Съобразно разпределянето на доказателствената тежест, предвидена в разпоредбата на чл.193, ал.3 от ГПК, тежестта за доказване неистинността, /в настоящата хипотеза неавтентичността/ на документа пада върху страната, която го оспорва, в настоящия случай- ответникът. Съобразявайки се със събраните по делото писмени доказателства и с изготвените заключения по извършените СГЕ и повторна СГЕ, според които положените и в трите документа подписи, както следва: на първия документ- в графата „подпис на издател“; на втория документ- в графата „заемател“ и в третия документ- в графата „декларатор“, са изпълнени от ответника Н.Г.Х., заключава, че в случая не е установена неистинността на оспорените документи. Напротив, ангажирани са доказателства, даващи основание да се направи извод за истинност /автентичност/ на документите. Ето защо счита, че оспорването не е доказано и документите не следва да се изключват от доказателствения материал по делото.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна: По ч.гр.д. №993/2012 г. по описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист в полза на ищеца срещу ответника, за сумата от 8 863, 49 лв., представляваща задължение по запис на заповед, издаден на 08.06.2010 г., с определен падеж- 08.07.2010 г., като е присъдена законна лихва върху главницата, считано от 21.03.2012 г. до изплащане на вземането и 177, 27 лв.- разноски. В законоустановения двуседмичен срок, по реда на чл. 414 от ГПК, е подадено възражение от длъжника. Последният, по реда на чл.419 от ГПК е подал и частна жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение, с аргументи за нередовност на процесния запис на заповед. С Определение №470/08.10.2015 г., постановено по ч.т.д.№525/2015 г. по описа на ШОС, е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед №571 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 23.03.2012 г. За да постанови това си определение, съдът е счел, че процесният запис на заповед представлява редовен от външна страна документ по чл.535 от ТЗ, т.е. запис на заповед, съдържащ всички предвидени в закона реквизити. Видно от приложения по делото запис на заповед с дата на издаване- 08.06.2010 г., се установи, че ответникът Н.Г.Х. се е задължил безусловно да плати на поемателя по ценната книга- ищцовото дружество, сумата от 8 863, 49 лв. В текста на документа е отразено, че падежът на задължението е 08.07.2010 г.,т.е. падежът на менителничния ефект е конкретно и точно определен ден, т.е. изискуемостта на вземането настъпва на този ден. Поради изложеното заключава, че процесната ценна книга на заповед е редовна от външна страна и отговаря на законовите условия за валидност /чл.535 от ТЗ/. Съгласно разясненията, дадени в т.17 от ТР №4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК, се определя от правното твърдение на ищеца в исковата му молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл.417, т.9 от ГПК, въз основа на запис на заповед е вземането по редовен от външна страна менителничен ефект. Записът на заповед е ценна книга, материализираща права и доказателства за вземането. Вземането по запис на заповед произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа. В разглеждания казус, ответникът отрича съществуването на каквито и да е облигационни правоотношения между страните, свързани с процесната ценна книга на заповед, т.е. направено е общо оспорване на вземането. В горепосоченото тълкувателно решение е разяснено, че при редовен от външна страна менителничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение между него като поемател и длъжника- издател по повод и във връзка, с което е издаден записът на заповед. В случая нито ищецът, нито ответникът въвеждат твърдения, респ. възражения за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед. Ето защо счита, че в настоящата хипотеза съдът не е длъжен да изследва наличието на каузално правоотношение, връзка между такова правоотношение със записа на заповед, респ. възникването, съществуването, погасяването на някакво каузално правоотношение, по повод на което е издадена ценната книга на заповед. В посочения смисъл е и преобладаващата съдебна практика. Ето защо съдът приема за безспорно установено съществуване вземането на ищеца срещу ответника, обективирано в процесния запис на заповед. В този смисъл намира за неоснователни възраженията на ответника, че претенцията на ищеца не следва да се уважава, поради липсата на доказателства за „разместване на блага“ и „прехвърляне на средства“, тъй като, както е посочено по-горе, в случая, предвид липсата на въведено от страните твърдение за наличието на конкретно каузално правоотношение, съдът не е длъжен да изследва обстоятелства във връзка с такова правоотношение. Поради изложеното заключава, че предявеният иск е основателен и доказан, и следва да се уважи.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска, в общ размер на 1288, 54 лв. /177, 27 лв.- в заповедното производство и 1 111,27 лв. в исковото/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.Д., че Н.Г.Х., ЕГН **********,***, дължи на търговското дружество сумата от 8 863,49 лв. /осем хиляди осемстотин шестдесет и три лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща задължение, обективирано в запис на заповед, издаден на 08.06.2010 г., с падеж 08.07.2010 г., ведно със законната лихва, считано от 21.03.2012 г. до окончателното изплащане на главницата, присъдени по ч.гр.д. №993/2012 г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА Н.Г.Х., ЕГН **********,***, да заплати на “ЛИЗИНГОВА КОМПАНИЯ ЕВРОЛИЙЗ“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от управителя Д.М.Д., сумата от 1288, 54 лв. /хиляда двеста осемдесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от иска /177, 27 лв.- в заповедното производство и 1 111,27 лв. в исковото/.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО направеното от ответника Н.Г.Х., ЕГН **********,***, оспорване истинността на представените от ищеца документи, по отношение авторството на документите, касателно положените и в трите документа подписи, както следва: на първия документ- в графата „подпис на издател“; на втория документ- в графата „заемател“ и в третия документ- в графата „декларатор“.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от уведомяване на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: