Р Е Ш Е Н И Е

273/1.4.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На двадесет и втори март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2266 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.441 от ГПК, във връзка с чл. 74 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по повод предявен от В.Р.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.В.Б. ***, съдебен адрес *** иск срещу ЧСИ А.А.Т. вписан под рег.№ 877 в Камарата на ЧСИ с ЕГН ********** с адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 904.54 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ вследствие наложени принудителни изпълнителни мерки по изпълнително дело № 20098770400291 на ЧСИ А.Т. в периода от 01.09.2011г. до 31.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2015г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищецът сочи, че бил длъжник по изп.д. № 20098770400291 по описа на ЧСИ А.Т.., като през месец август 2011г. му бил наложен запор върху пенсията. През процесния период по сметка на ответника от пенсията на ищеца били удържани по 115.75 лв. (от 01.09.2011г. – 31.03.2013г.), по 127.09 лв. (от 01.04.2014г. до 31.07.2014г.), по 130.52 лв. (от 01.08.2014г. до 31.05.2015г.). Размера на пенсията на ищеца за горните периоди била в размер на 347.25 лв. за първия период, в размер на 381.27 лв. за втория период и в размер на 391.56 лв. за третия период. Излага се, че до размера на минимално определената за страната работна заплата вземането върху пенсията на длъжника е изцяло несеквестеруемо, като от горницата се правят удръжки по ¼ от горницата. Ответника незаконосъобразно удължал по 1/3 част от цялата пенсия, с което нанесъл на ищеца имуществени вреди в размер на 4 904.54 лв. Предвид това се моли за положително решение по делото и присъждане на разноските в производството.

В законоустановения срок за писмен отговор ответника депозира такъв. Счита иска за допустим, но изцяло неоснователен, като излага подробни мотиви за това. Твърди, че ищецът имал образувани две изпълнителни дела по негов опис – изп.д.№ 291/2009г. и изп.д.№ 2440/2011г. Твърди се, че размера на направените от пенсията удръжки по изпълнителните дела се прави не от ЧСИ, а от трето задължено лице, което в случая е НОИ РУ“Социално осигуряване“-гр.Шумен, които следва да съблюдават законовите норми. Твърди се, че с акт на ЧСИ удръжките от пенсията на ищеца били разпределяни по двете му изпълнителни дела. Сочи се, че до настоящия момент не е постъпвала жалба или възражение против неправомерни действия на ЧСИ. Изхождайки от наличието на противоречивата съдебна практика по въпроса относно начина на определяне на несеквестеруемата част, ЧСИ обосновава извода, че не е извършвал противоправни действия, които да са нанесли вреди на ищеца в претендирания размер. В заключение моли за отхвърляне на иска.

Ответникът е направил искане в производството да бъдат привлечени като трето лице – помагач ЗАД„Виктория“ в качеството му на застраховател на ЧСИ А.Т., „Болкан Фроузен Фуудс“ ООД, в качеството си на взискател по изп.д. № 20098770400291 по описа на ЧСИ и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството си на взискател по изп.д. № 20118770402440 по описа на ЧСИ. В уточняващата молба от ответника се посочват точните адреси за призоваване на лицата, като се обосновава и правния интерес от привличането в производството на „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД“. С Определение № 77 от 08.01.2016г. тези лица са конституирани като трето лице – помагач в производството.

В писмения отговор на „Дженерали Застраховане“ АД се оспорва изцяло предявения срещу ответника иск. Моли се при признаването на иска за основателен да се присъди обезщетение за имуществени вреди в рамките на самоучастието на застрахования. В писмения отговор на БНП“Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Твърдят, че иска е неоснователен, като излагат аргументи в подкрепа на горното.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с процесуалния си представител – адв. Р.Б. ***. Поддържа се исковата молба и се моли за уважаване на иска изцяло. В представените по делото писмени бележки се излагат подробни доводи за основателността им.

Ответника, редовно призован не се явява лично, за него се явява адв. Д.Т. от ШАК, която моли за отхвърляне на иска, като се поддържа писмения отговор. В представените писмени бележки излага мотиви за отхвърляне на иска. Моли се присъждане на разноските.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.03.2009г. бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 44/2009г. по описа на РС – гр.Горна Оряховица, с който ищеца В.Р.Б. бил осъден да заплати на „Болкан Фроузен Фуудс“ ООД сумата от 4000 лв., представляващо авансово дадена сума за доставка на броколи и зелен фасул, ведно със законната лихва, считано от 15.01.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и извършените по делото разноски. Въз основа на изпълнителния лист на 29.05.2009г. по инициатива на кредитора срещу длъжника било образувано изпълнително дело № 20098770400291 на ЧСИ А.Т., рег.№ 877, с район на действие ОС – Шумен. Била изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 12.11.2009г. Били изпратени и писмо до НОИ за справка за получаваната от длъжника пенсия. Видно от Удостоверение от НОИ към 17.08.2011г. лицето получавало пенсия в размер на 347.24 лв. С Акт от 18.08.2011г. бил наложен запор върху пенсията на длъжника в РУ на НОИ – гр.Шумен. Било изпратено запорно съобщение вх.№ ИП.В.5514/19.08.2011г. до НОИ, с което се уведомява третото задължено лице за налагането на запор върху пенсията, като му е дадена възможност в 3-дневен срок да бъде съобщено дали се признава основателността на вземането, както и готовност сумите да бъдат привеждани по посочена от ЧСИ банкова сметка. ***о до ЧСИ, ежемесечна удръжка от пенсията на лицето е в размер на 115.75 лв. Видно от представено от ищеца писмо до него от НОИ (стр.11 от делото) Б. бил уведомен, че от месец септември 2011г. от неговата пенсия ще бъде правена удръжка в размер на по 115.75 лв. , съгласно наложен запор по изп.д.№ 20098770400291 на ЧСИ Тонев. В последствие били изпращани писма от НОИ до Б. за всяка промяна в размер на удръжките, които се правили от неговата пенсия.

По данни от страните срещу ищеца имало образувано още едно изпълнително дело № 20118770402440 по описа на ответника със взискател БНП“Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД. В хода на производството е оттеглено доказателственото искане да се изиска и представи по настоящото дело и копие от цитиранато изпълнително дело. На 21.05.2015г. постъпила молба от длъжника – ищец до ЧСИ, касаеща и двете изпълнителни дела, в която се посочва, че получавал пенсия в размер на 391.56 лв., като дохода от 360 лв. е несеквестеруем, а удръжките които следвало да се правят са в размер на 7.89 лв. На 29.06.2015г. на НОИ е изпратено указание от ЧСИ Тонев, че по изпълнителното дело удръжката от пенсията на длъжника следва да е в размер на 7.89 лв. В резултат на подадена молба от длъжника ЧСИ е определил размер на удръжка от 4.75 лв., за което е уведомено третото задължено лице и длъжника. Видно от приложена Вносна бележка от 09.07.2015г. надвзета сума в размер на 122.63 лв. е върната на длъжника.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните. Съдът кредитира представеното заключение, като обосновано, компетентно и пълно дадено. Видно от заключението за процесния период от 01.09.2011г. до 31.05.2015г. от пенсията на Б. по изпълнителното дело е удържана и приведена от сметка на ЧСИ сума в размер на 5 537.89 лв. Пенсията на лицето в периода от 01.09.2011г. до 31.03.2013г. е била 347.24 лв., в периода от 01.04.2013г. до 30.06.2014г. е била 381.27 лв., за периода 01.07.2014г. до 31.05.2015г. е била 391.56 лв. Ежемесечната сума представляваща ¼ от горницата между размера на минималната работна заплата за страната и размера на пенсията на лицето за процесния период е общо в размер на 640.94 лв.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства.

По допустимостта на иска: В случая са налице абсолютните положителни предпоставки за завеждане на иска, като липсват отрицателни такива. По реда на Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ) пасивно легитимирани да отговарят са длъжностите лице, които изпълняват дейност по принудително изпълнение на съдебни решения, за действията им при или по повод на тази дейност. Поради това предявения иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска: Предявения иск е с правно основание чл.441, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.74 от ЗЧСИ, във връзка с чл.45 от ЗЗД, като ищецът претендира обезщетение за претъпени от него имуществени вреди в размер на 4 904.54 лв., причинени от противоправното поведение на ответника като частен съдебен изпълнител по изпълнително дело, по което ищецът е длъжник.

Съдът приема от събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, че по делото е установено, че ищецът е длъжник по изпълнително дело № 20098770400291 по описа на ЧСИ Тонев, че ответникът е частен съдебен изпълнител, извършвал действия по същото, че на 18.08.2011г. ответникът като ЧСИ е наложил запор върху пенсията на длъжника в РУ на НОИ – гр.Шумен, като в изпълнение на запорно съобщение от третото задължено лице - НОИ са правени месечни удръжки от пенсията на ищеца в общ размер от 5 537.89 лв. за процесния период, като професионалната отговорност на ответника като ЧСИ е била застрахована при третото лице-помагач ЗАД „Виктория“ („Дженерали застраховане“ АД).

При иск, предявен на основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ отговорността на съдебния изпълнител ще е налице, когато са налице следните обстоятелства: неправомерни действия на ЧСИ; вреда настъпила по повод и вследствие упражняване на дейността на съдебния изпълнител; както и причинна връзка между настъпилата вреда и действията му. Тогава се дължи обезщетение за всички вреди, пряка и непосредствена последица на увреждането. Пряка вреда означава директно въздействие върху имуществената сфера на увредения, който не би претърпял вредите, ако не е било налице незаконосъобразното действие или бездействие на частния съдебен изпълнител. В този смисъл са Решение № 264 от 08.04.2010г. на ВКС по гр.д.№ 474/2009г. на IV г.о., Решение № 120 от 08.07.2011г. на ВКС по т.д. № 1123/2010г. II т.о., Решение № 281 от 10.12.2014г. по гр.д.№ 3219/2014г. III г.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК.

При деликтния иск по чл.74 от ЗЧСИ противоправността, която е елемент от фактическия състав на вземането за обезщетение, се състои в процесуалната незаконосоъобразност на действие или бездействие на частния съдия - изпълнител. В настоящия случай съдът намира, че съдия-изпълнителя не е действал противоправно при изпълнение на служебните си задължения, поради следното: Вземането за пенсията не е абсолютно, а относително несеквестеруемо, тъй като взискателя може да се удовлетвори над определен в чл.446, ал.1 от ГПК размер от това вземане. Безспорно настоящия случай попада в хипотезата на чл.446, ал.1, т.2, предл. първо от ГПК, а не както неправилно е посочил ищеца - чл.446, ал.1, т.1, предл. първо от ГПК, тъй като размера на получаваната от него пенсия е надвишавала сумата от 300 лв. още към 01.09.2011г.

През целия процесен период обаче, е действала разнопосочна съдебна практика по отношение на начина на определяне на секвестеруемата и несеквестеруемата част от трудовото възнаграждение или пенсия.

Според едното становище когато изпълнението е насочено срещу трудово възнаграждение или пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, то се удържа размер от нея, изрично посочен в чл.446 от ГПК, като се възприема подхода, че следва да се удържа 1/3 част от цялата получавана сума. В случая размера на пенсията на Б. към датата на налагане на запора е била 347.25 лв., т.е. над минималната работна заплата действала към тогава – 270 лв. В съответствие с възприетата практика и видно от доказателствата по делото по този начин е определена удръжката в настоящия случая от третото задължено лице, като една трета част от 347.25 лв. е 115.75 лв.

Според другото становище несеквестеруемата част от вземането е еднаква за всички и това е минималната работна заплата определена към момента на изпълнението. Секвестеруемата част е променлива величина и зависи от дохода и от обстоятелството дали длъжника има или няма деца. Или съобразно това становище, в случая от размера на пенсията на длъжника следва да се извади минималната работна заплата и да се направи удръжка в размер на 1/3 от горницата над 300 лв., тъй като настоящата хипотеза попада в чл.446, ал.1, т.2 от ГПК.

С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№ 2/2013г. ОСГТК този спорен въпрос е разрешен окончателно. В мотивите на т.3 от ТР е дадено разяснението, че ОСГТК възприемат второто становище при определяне на секвестеруема и несеквестеруема част от доход от труд или пенсия, като тълкувателното решение съгласно чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за съдебния състав от момента на постановяването му.

Съобразно гореизложеното, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че при упражняване на дейността си частния съдебен изпълнител е действал противоправно и виновно, като е следвал съдебна практика при приложение на чл.446 от ГПК, изоставена понастоящем. Неговата отговорност евентуално би подлежала на ангажиране при неправилно изчисление на секвестеруема част от пенсията на длъжника за времето след постановяване на цитираното Тълкувателно решение. Видно от доказателствата по делото след постановяването на Тълкувателното решение частния съдебен изпълнител незабавно е съобразил дейността си по принудителното изпълнение с точка 3 от него. Така от месец август 2015г. удръжката от пенсията на осъденото лице е била в размер на 4.75 лв., съгласно указание от съдебния изпълнител дадено в съобщение до НОИ изх.№ 9249/03.07.2015г. Следва да се отбележи, че ищеца е бил уведомяван за размера на правените му удръжки от пенсията, видно от писмо от НОИ до него от 19.08.2011г. (стр.11 от делото), като едва след постановяване на Тълкувателното решение, същият е направил преценката за увреждащо го поведение от страна на ЧСИ.

Или в случая не се доказа наличието на първата дадена предпоставка на чл.74 от ЗЧСИ – неправомерно поведение на ответника, частен съдебен изпълнител, поради което и иска се явява неоснователен.

С оглед изхода на делото ищецът следва да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените от ответника разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. В съдебно заседание процесуалния представител на ищеца прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Д.Т., което е в размер на 550 лв., като възражението е бланкетно и не се излагат аргументи. Съдът намира, че същото е неоснователно, доколкото същото не надвишава предвидения размер в чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЯ предявения от В.Р.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Р.В.Б. ***, съдебен адрес *** иск срещу ЧСИ А.А.Т. вписан под рег.№ 877 в Камарата на ЧСИ с ЕГН ********** с адрес ***, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 4 904.54 лв., представляваща претърпени от него имуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на ЧСИ от наложени принудителни изпълнителни мерки по изпълнително дело № 20098770400291 на ЧСИ А.Т. в периода от 01.09.2011г. до 31.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.09.2015г. – датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК В.Р.Б. с ЕГН ********** да заплати на ЧСИ А.А.Т. с ЕГН ********** разноските направени от ответника в производството в размер на 550 лв. (петстотин и петдесет лева), за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК и адвокатско пълномощно.

Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на страната на ответника – ЗАД„Виктория“ („Дженерали Застраховане“ АД с ЕИК 030269049 ) със седалище и адрес на управление гр.*****, „Болкан Фроузен Фуудс“ ООД с ЕИК 104632226 със седалище и адрес на управление с. ***** и „БНБ Париба Пърсънъл Файненс“ с ЕИК 130697606 със седалище и адрес на управление гр.*****.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: