Р Е Ш Е Н И Е
83/3.2.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Шуменският
районен съд седми състав
На
29 (двадесет и девети) януари Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,
като разгледа докладваното
от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер 2287 по
описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В исковата си молба ищцата Г.Д.С. твърди, че се намира в
договорни отношения с ответника „Енерго-про продажби” АД гр. Варна,
представлявано от Б.М., Б.П., П.С. и Я.Д., по силата на които последното й
продавало електрическа енергия. Доставката била извършвана до имот, находящ се
гр. Варна, кв. Виница, с абонатен № 1100242969. На 26.02.2014 г. била издадена
електронна фактура № 0105071184, в която било отразено, че за периода от
04.01.2013 г. до 06.02.2014 г. в обекта били потребени 844 квтч. електрическа
енергия. Сочи, че това количество не отговаря на действително потребеното от
нея. Излага, че дружеството-доставчик било задължено да извършва периодични и
извънредни технически проверки на средствата за измерване, тъй като било
собственик на същите. Моли съда да
постанови решение, по силата на което да признае за установено по отношение на ответника,
че ищцата не му дължи сума в размер на 181,85 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за
периода от 04.01.2014 г. до 06.02.2014 г., в
обект, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „***“ № 16, отразено във фактура №
0105071184/26.02.2014 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът, чрез
пълномощника си – юрисконсулт, подава отговор на исковата молба. Сочи, че
страните по делото са в договорни отношения, по силата на които ищцата била
потребител на електрическа енергия, продавана от ответника. С. не изпълнила
основното си задължение да плати цената на потребената енергия. Моли,
предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени
деловодните разноски.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното: по делото са
представени „Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.Он
България продажби“ АД“, одобрени с Решения №№ ОУ-061/07.11.2007 г. и
ОУ-004/06.04.2009 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране.
Според чл. 4, ал. 1, потребител на електрическа енергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. В чл. 17, т. 2 от ОУ е предвидено задължение за
потребителя да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия
в срок и начин, подробно уредени в общите условия. В настоящото производство е обявено за ненуждаещо се от
доказване, като безспорно обстоятелството, че между страните по делото е налице
валидна облигационна връзка за продажба на електрическа енергия, основана на
влезли в сила, при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на
които е възникнало индивидуалното правоотношение между страните. Съдът констатира, че ищцовото дружество издало фактура №
0105071184/26.02.2014 г., за сума в размер на 181,85 лв. за консумирана енергия
за периода 04.01.2014 г. до 06.02.2014 г. В приложение А към фактурата са
подробно описани количествата потребена енергия по различни тарифи. Като
получател на фактурата фигурира Г.Д.С., за обект № 1550014, клиентски номер
1100298476, адрес на обекта гр. Варна 9000, кв. Виница, ул. „***“ № 16.
Съгласно заключението по извършената
по делото съдебно-техническа експертиза, процесното СТИ с фабр. №
1125081110178825 е от одобрен тип и е метрологично годно да отчита електрическа
енергия. Същото е преминало през метрологична проверка през м. февруари 2015 г.
Начисленото количество електрическа енергия за процесния период е реално
доставено до процесния обект на потребление. Консумираното количество енергия
през процесния период от порядъка на 844 квтч. е напълно реално да премине през
електромера.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Ищцата предявява отрицателен
установителен иск, като твърди, че в полза на ответника не съществува право да
получи сума в размер на 181,85 лв., представляваща
цена на продадена и използвана електрическа енергия за периода 04.01.2014 г. – 06.02.2014
г. в обект, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „***“ № 16.
По делото е прието за безспорно
обстоятелството, че е налице валидна облигационна връзка между „Енерго-про
продажби” АД гр. Варна и Г.С., основано на влезли в сила, при спазване на
процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното
правоотношение между дружествата. По силата на това правоотношение, в периода
от 04.01.2014 г. до 06.02.2014 г. ответникът продавал на ищцата, която ползвала в
процесния обект електрическа енергия срещу цена, уговорена съгласно Общите
условия и решенията на ДКЕВР /КЕВР/ на Република България.
Доказа се по делото, че ответникът
изпълнил задълженията си по договора, като доставил на ищцата електрическа
енергия в процесния обект, за което издал фактура. Не са налице доказателства,
оборващи отразеното във фактурата количество доставена енергия. Напротив, чрез
заключението на изготвената СТЕ се установи, че действително количеството
консумирана електрическа енергия е от порядъка на 844 квтч.
Предвид изложеното
съдът намира, че в процесния случай ответната страна, в съответствие с Общите
условия, правилата за измерване на количеството електрическа енергия, одобрени
от ДКЕВР и ЗЕ, доставило на ищцата за полвания от нея имот електрическа енергия
за периода от 04.01.2014 г. до 06.02.2014 г. на стойност 185,81 лева. По тези
съображения следва да се приеме, че Г.С. дължи на електроразпределителното дружество
цената на доставената електрическа енергия за посочения период, поради което
предявеният отрицателен установителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен и недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените
разноски по делото в размер на 500,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.Д.С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК ***,
със седалище: гр. Варна, адрес на управление: гр. Варна 9009, общ. Варна, обл.
Варна, район „***”, бул. „***” № 258, „Варна Тауърс – Г”, представлявано по закон от Б.Г.М., Б.Д.П., П.С.С.
и Я.М.Д. иск с правно основание чл. 124, ал.
1 от ГПК, за признаване за установено, че Г.Д.С. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД сума в размер на 181,85 лв. (сто осемдесет и един лева и
85 стотинки), представляваща цена на продадена и използвана електрическа
енергия в обект, находящ се в гр. Варна, кв. Виница, ул. „***“ № 16, клиентски
номер 1100298476, абонатен номер 1550014, за периода от 04.01.2014 г. до 06.02.2014
г., отразено във фактура № 0105071184/26.02.2014 г., съставена от „Енерго-про
продажби” АД, КАТО НЕОСНОВЕТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Д.С. да заплати на „Енерго-про
продажби” АД гр. Варна направените деловодни разноски в размер на 500,00 лв. (петстотин
лева).
Решението може да се обжалва с въззивна жалба, пред
Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: