Р Е Ш Е Н И Е

 

45/21.1.2016г., Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:  

                                                                         Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2316 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

            Предявен е иск с правно основание чл.49 от Семейния кодекс.

Депозирана е искова молба от С.С.Ъ., с ЕГН**********,***, чрез адв. К.П. от ШАК срещу М.Ъ., роден на *** год. в гр.***, Република Турция с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №15а. в която   твърди, че с ответника сключили граждански брак на 27.03.2006 год. Счита, че брака им е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което моли съда да ги призове на съд и след като се увери във верността на твърденията й да постанови решение, по силата на което: да прекрати гражданския брак между тях, без да се произнася по въпроса за вината; да предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете Е. М.Ъ. на майката; на бащата да бъде определен режим на лични контакти с детето всяка първа и трета неделя от месеца, от 09.00 до 16.00 часа, като детето бъде вземано и връщано на адреса на майката, да бъде осъден ответника да заплаща ежемесечна издръжка на детето Е., чрез неговата майка и законен представител в размер на 100 лева месечно, считано от датата на завеждане на настоящата искова молба, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж до 10-то число на текущия месец; да бъде възстановено предбрачното й фамилно име С..

В съдебно заседание ищцата С.С.Ъ. се явява лично и с упълномощен представител - адв.К.П. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.   

            В съдебно заседание ответникът не се явява лично и не изпраща представител.

            ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

            Ищцата С.С.Ъ. и ответника – М.Ъ. сключили граждански брак на 27.03.2006 год. От брака си имали родено едно дете – Е. М.Ъ., роден на *** год.. В началото на брака им между тях възникнали противоречия и несъгласия, които с годините не успели да преодолеят. Двамата живеели в семейно жилище, собственост на родителите на ответника, намиращо се в гр.***, Република Турция. От около седем години живеели във фактическа раздяла, като ищцата живеела в Република България, а ответникът – в Турция. 

            Последното семейно жилище, в което са живели съпрузите преди фактическата им раздяла се намирало в гр.***, Република Турция, като същото е собственост на родителите на ответника. Ищцата го е напуснала и не изразява претенции за неговото ползване. При сключване на гражданския брак ищцата е приела фамилното име на своя съпруг - Ъ..

            Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално: от разпита в съдебно заседание на свидетелката М. С. Р. и от следните писмени доказателства: Удостоверение за сключен граждански брак, Удостоверение за раждане от *** год., Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно, Вносна бележка за заплатена държавна такса от 07.09.2015 год., Социален доклад.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и  непоправимо разстроен. Очевидно е, че към настоящия момент двамата се намират във фактическа раздяла, която е продължила повече от осем години. В подкрепа на изложеното са и показанията на свидетелката Руменова, която заявява, че ищцата се е завърнала в България през 2008 год. и от тогава двамата са във фактическа раздяла, както и че никой от двамата съпрузи няма желание брака да бъде заздравен. От изложеното може да се направи категоричния извод, че общността между съпрузите е разкъсана, имайки в предвид, че между тях е изчезнала взаимната любов, доверието, уважението и разбирателството. Брачната връзка е продължила да съществува само формално и същата е изпразнена от своето вътрешно съдържание, съответстващо на морала и закона. Отношенията между съпрузите са дълбоко разстроени, поради което запазването на брака противоречи на принципите на морала и не създава нормални условия за семеен живот и за отглеждане и възпитание на детето. Обстоятелството, че съпрузите са във фактическа раздяла от 2008 год. говори за тотално разпадане на връзките между тях – духовни, физически и имуществени, поради което и никой от тях не желае продължаване на брака. Разстройството на брака е трайно, постоянно и  не може да бъде преодоляно, поради което е невъзможно и възстановяването на нормалните съпружески отношения. Настъпилата между съпрузите фактическа раздяла е продължила дълъг период от време – около 8 години, а според константната практика на ВКС такава продължителна раздяла се счита за важно обстоятелство, налагащо прекратяване на сключения брак. Поради изложеното съдът намира, че запазването на този брак не е в интерес на страните и следва да бъде прекратен, като дълбоко и непоправимо разстроен на основание чл.49, ал.1 от СК.

Доколкото никой от страните по делото не е поискал съдът да се произнесе по въпроса за вината, то на основание разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК съдът не следва да се произнася по този въпрос.

Поради всичко изложено по-горе настоящият състав намира, че бракът между ищцата и ответника е дълбоко и непоправимо разстроен и са налице условията, визирани в разпоредбата на чл.49, ал.1 от СК същият да бъде прекратен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.  

Предвид обстоятелството, че роденото от брака на съпрузите дете е на почти 6 години, т.е. не е навършило пълнолетие, съдът намира, че с решението си следва да се произнесе по въпросите относно упражняването на родителските права, личните контакти, местоживеенето на детето и неговата издръжка. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че претенция за присъждане на родителските права върху детето е направена от страна на ищцата още в исковата молба. От друга страна в съдебно заседание ответникът не се явява и не изразява становище по този въпрос. В този смисъл съдът като съобрази изложеното, както и заключението на изготвения по делото социален доклад относно възпитателските качества на майката, условията на живот и възможностите за помощ от трети лица, счита за справедливо родителските права върху детето Е. да бъдат предоставени на майката С.С.Ъ., да бъде определено местоживеене на детето при нея, а на бащата да бъде определен подходящ режим на лични контакти с детето.

При преценка на режима на лични контакти съдът съобрази обстоятелството, че майката с исковата молба е поискала ограничен режим на лични контакти на детето с неговия баща. В същото време обаче съдът, като съобрази материалите по делото и събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, намира, че доколкото не са налице данни за поведение на бащата, което да застрашава детето или други причини, налагащи по-ограничен на лични контакти на детето с бащата, намира, че следва да бъде определен обичайния за дете на тази възраст режим на лични контакти. Съобразявайки гореизложените обстоятелства, съдът намира, че е подходящо личните контакти между бащата и детето да бъдат осъществявани всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Като с оглед формулираното от ищцата искане следва при осъществяване на личните контакти детето да бъде вземано и връщано от и на адреса на местоживеене,***.

При преценка на въпросите относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето и режима на лични контакти, съдът съобрази възпитателските качества на всеки един от родителите, полаганите до момента грижи и отношението на всеки един от тях към детето, изразеното желание от страна единствено на майката да отглежда и възпитава детето, привързаността на детето към неговата майка, пола на детето, неговата възраст, както и материалните възможности на майката и липсата на доказателства за тези на бащата.

По отношение искането на ищцата за определяне на месечна издръжка, която следва да бъде заплащана на детето Е., съдът съобрази материалното състояние на родителите, родителските грижи, които ще бъдат осъществявани от майката, възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата възраст, нуждата от  средства за храна, облекло, помагала, за интелектуално и културно развитие, както и средствата, необходими за неговото ежедневие. От материалите по делото и по-специално от изготвения социален доклад се установява, че майката към настоящия момент е безработна, но разчита на финансовата подкрепа на своите близки, които живеят и работят в Република Турция. По делото липсват данни за финансовото състояние на ответника, но доколкото същия е в трудоспособна възраст и с оглед липсата на данни за влошено здравословно състояние, се налага извода, че същия е в състояние да реализира доходи, поне в размер на минималната работна заплата, установена за страната. Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Република България и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете Василена следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 160 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката и получаваните от нея месечни помощи за дете. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката със сумата от 105 лева, който размер е съобразен с възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката в размер на 55 лева следва да се поеме от майката, която  ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, а съгласно Постановление на МС №375 от 28.12.2015 год. от 01.01.2016 год. е определен размер на минималната месечна работна заплата за страната в размер на 420 лева. 

Така определеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 07.09.2015 год., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето число от месеца, за който се отнася.

По отношение задължението на съда, служебно да се произнесе относно ползването на семейното жилище, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.1 от СК съдът съобрази следното: Видно от материалите по делото семейното жилище, намиращо се в гр.***, Република Турция е собственост на родителите на ответника. Ищцата, заедно с детето го е напуснала и в исковата молба изрично заявява, че няма претенциите относно неговото ползване. Поради изложеното съдът намира, че семейното жилище, доколкото липсва искане за неговото ползване от страна на ищцата, следва да бъде предоставено за ползване на ответника, който и понастоящем живее в него.  

Досежно фамилното име на ищцата, съдът съобрази обстоятелството, че при сключване на гражданския брак същата е приела фамилното име Ъ., а в настоящото производство прави искане да бъде възстановено предбрачното й фамилно име С.. При преценка на този въпрос съдът взе в предвид разпоредбата на чл.53 от СК, съгласно която правото за възстановяване на фамилното име е предоставено единствено на волята на съпруга, променил фамилното си име при сключване на брака. За запазване носенето на брачното  фамилното име или неговата промяна не е необходимо съгласието на другия съпруг, дори законът не изисква и мнение от негова страна по този въпрос. Поради изложеното, доколкото е налице изявление от страна на ищцата, че желае след развода да възстанови предбрачното си фамилно име С., то настоящия състав намира, че искането в тази насока следва да бъде уважено.

Доколкото в исковата молба ищцата не изразява претенции за изплащане на издръжка от страна на ответника, съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.

С оглед задължението на съда с решението си да определи окончателен размер на дължимата държавна такса, като взе в предвид липсата на представени по делото доказателства досежно доходите на съпрузите, но доколкото и двамата са в трудоспособна възраст, съдът намира, че окончателния размер на дължимата държавна такса в настоящия случай следва да бъде 40 лева. В същото време, доколкото от материалите по делото се установява, че при завеждането на делото ищцата е внесла пълния размер на определената държавна такса не се налага доплащане. В същото време ответникът следва да заплати държавна такса върху определения размер на издръжката в размер на 151.20 лева. В този смисъл съдът съобрази и разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съгласно която съдебните разноски по делото остават в тежест на всеки от съпрузите, както са направени, в случай, че никой от тях няма вина за прекратяване на брака.  

Водим от горното, съдът  

РЕШИ

  

ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.С.Ъ., с ЕГН**********,***, чрез адв. К.П. от ШАК и М.Ъ., роден на *** год. в гр.***, Република Турция с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №15а, сключен с Акт за граждански брак №0072/27.03.2006 год., като ДЪЛБОКО И  НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да изследва въпроса за вината.

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху детето Е. М.Ъ., с ЕГН********** на майката С.С.Ъ., с ЕГН**********, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на бащата М.Ъ., роден на *** год. в гр.***, Република Турция с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца – от 09.00 в събота до 18.00 часа в неделя, с приспиване, както и десет дни през лятото,            когато майката не е в платен годишен отпуск, като при осъществяване на личните контакти детето следва да бъде вземано и връщано от и на адреса на местоживеене на майката: гр.Търговище, ул.“***“ №32. 

ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Е. М.Ъ. при неговата майка С.С.Ъ. на адрес: ***.

ОСЪЖДА М.Ъ., роден на *** год. в гр.***, Република Турция да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Е. М.Ъ., с ЕГН********** чрез неговата майка и законен представител С.С.Ъ., с ЕГН********** в размер на 105 /сто и пет/ лева, считано от датата на предявяване на иска – 07.09.2015 год. до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до десето число на месеца, за който се отнася. 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в гр.***, Република Турция на ответника М.Ъ., като констатира, че ищцата С.С.Ъ., заедно с детето са го напуснали.

След прекратяване на брака С.С.Ъ. възстановява предбрачното си фамилно име С..

ОПРЕДЕЛЯ окончателна държавната такса по делото в размер на 40 /четиридесет/ лева, като констатира, че същата е внесена изцяло.

ОСЪЖДА М.Ъ., роден на *** год. в гр.***, Република Турция с адрес за призоваване: гр.Шумен, ул.”***” №15а да заплати по сметка на ШРС сумата от 151.20 лева /сто петдесет и един лева и двадесет стотинки/, представляваща държавна такса върху присъдената с решението издръжка.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на  решението само в частта относно присъдената издръжка.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: