Решение по Гражданско дело 2335/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

105/11.2.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На пети февруари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Пламена Недялкова

Секретар: Цв.К.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2335 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от Е.А.М. с ЕГН**********,***, съдебен адрес *** - партер - кантора адвокат С. С. срещу M. С.А. с ЕГН**********,***. Област Шу., улица „Т.” № 28 - съдебен адрес ***.

В исковата молба ищецът излага, че с Решение № 923 от 08.12.2014г.по гр.д. № 1786 /2014г. на Районен съд Ш., влязло в сила на 08.12.2014 г. бил прекратен гражданския му брак с ответницата. Със същото решение му бил определен режим на лични отношения с детето им Г. Е.А. - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/, от 9,00 часа в съботния ден до 17,00 часа в неделния ден. Поради това, че се установил да работи в Англия, така определения режим на лични отношения се оказал неудачен за него, тъй като не било възможно да се връща от А. всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца. Имал възможност на няколко месеца веднъж да стори това, за да не загуби работата си,поради това не бил в състояние да използва в пълен обем постановения режим на лични отношения с детето. Посочва, че имал възможност да ползва 30 дни отпуск през лятото, което би компенсирало невъзможността му през останалото време на годината да осъществява лични контакти с детето. Счита, че е нА.це съществено изменение на обстоятелствата, при които е бил определен режима на лични контакти на ищеца с детето, поради което моли съда да измени режима като същия бъде разширен с право на лични контакти на ищеца с детето и 30 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Не претендира разноски в процеса.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответницата като в законоустановения едномесечен срок от нейна страна е депозиран писмен отговор. Смята предявеният иск за допустим, но неоснователен като излага съображенията си за това. Счита, че не е нА.це изменения на обстоятелствата, което да обуславя промяна на режима на лични контакти с детето. Посочва, че ищецът не осъществявал редовно определения режим. Излага и съображения , относно здравословното състояние на детето. Счита, че ищецът не би могъл обективно да полага грижи за малко и хронично болно дете. Твърди се, че системно употребявал алкохол. Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.

Едновременно с отговора ответницата по първоначалния иск предявява и насрещен иск срещу Е.А.М. като моли съда да постанови решение, по силата на което да измени присъдената с Решение № 923/08.12.2014г. по гр.д. № 1786 /2014г. на Районен съд Ш., издръжка като измени размера на заплащаната от ответника месечна издръжка на детето Г. от 90 лева на 200 лева, с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на завеждане на насрещния иск, до настъпване на законните основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за всяка закъснява вноска от падежа до окончателното изплащане. Счита че са нА.це обстоятелства, които налагат увеличение на размера на присъдената издръжка. Посочва, че освен за детето Г., полага грижи и издържа по – голямо дете Е., чийто баща не изпълнявал задължението си да му заплаща издръжка, за което бил и осъден с присъда по НОХД № 1368/2011г. по описа на ЩРС, а също така бил и лишен от родителски права с решение по гр.д. №1254/2013г. по описа на ШРС. Посочва, че здравословното състояние на детето Г., грижата за двете деца не й позволявА.да работи и да реА.зира трудови доходи. Присъдената издръжка за Г. била недостатъчна, тъй като с оглед здравословното му състояние се увеличили разходите за храна, лекарства, чести посещения при лекар.

На ищеца по първоначалния иск и ответник по насрещния иск е бил изпратен препис от насрещната искова молба. Депозиран е отговор в срок. Намира предявеният насрещен иск за допустим, но неоснователен. Счита че от приключване на брачното дело, с влязло в сила решение на 08.12.2014г., до настоящият момент не е налице промяна в обстоятелствата, която да налага увеличение на определеният размер на издръжката. Намира за непроменени условията за живот в Б.я, финансовите възможности на майката, както и неговите финансови възможностите. Посочва, че няма постоянна работа в А.. Годишните му доходи разпределени месечно били около 350 – 400 лева месечно.Моли предявеният иск за увеличение на издръжката да бъде уважен до размер 95 лева.

Ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния Е.А.М. в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв.С. С. от РАК. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. По отношение на насрещният иск изразява становище същият да бъде уважен до размер на 105 лева.

Ответницата по първоначалния иск и ищца по насрещния M. С.М. в съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител – адв. А. Ш.от ШАК. Поддържа предявения насрещен иск и моли да бъде уважен, по отношение на първоначално предявения иск намира същия за неоснователен.

За ДСП – В.представител не се явява.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Е.А.М. и M. С.А. са бивши съпрузи като гражданският брак между тях бил прекратен по взаимно съгласие с Решение № 923 от 08.12.2014г. по гр.д. № 1786 /2014г. на Районен съд Ш., влязло в сила на 08.12.2014 г. Със същото решение родителските права по отношение на детето им Г. Е.А. били предоставени за упражняване на майката като бил определен режим на лични отношения на бащата Е.А.М. с детето - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ от 9,00 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделния ден, два дни през всяка четна година по време на религиозния празник К.Б., както и два дни през всяка нечетна година по време на новогодишните празници. Бащата Е.А.М. се задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 90 лева, считано от 08.12.2014г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

1. По иска с правно основание чл. 51, ал. 4 от СК, предявен от Е.А.М..

Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от СК изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата може да се поиска при изменение на обстоятелствата, с оглед на които е взето решението относно същите. В тази връзка Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр. дело №3/1974г. на Пленума на ВС, което не е изгубило значението си при сега действащия СК, като обобщава съдебната практика по предоставяне упражняването на родителските права и определяне личните отношения между децата и родителите при развод, развива и подробни съображения относно обстоятелствата, които следва да се имат предвид от съда, както при първоначалното определяне на мерките относно упражняването на родителските права, така и при искане за тяхното изменение. Съгласно т. 5 от горецитираното постановление избирането на мерките цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Невинаги изменените обстоятелства обаче съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. Съдебната практика е последователна относно това, че промяната на обстоятелствата следва да е трайна и съществена.

Ищецът Е.М. обосновава искането си режимът на лични отношения с детето да бъде разширен с правото да взема детето и 30 дни през лятото , поради обстоятелството, че се бил установил на работа в А., поради което не бил в състояние да ползва в пълен обем така определените с решението на ШРС лични отношения с детето. От показанията на св.Г. И. /майка на ищеца/ се установява, че бащата е работил в А. за около 3 месеца като от м. март 2015г. се върнал в Б.. Като причина за завръщането му сочи обстоятелството, че майката не разрешавала на нея и съпруга й, които са баба и дядо на детето по бащина линия, да се виждат с детето. Доколкото се установи, че ищецът пребивава трайно в Р Б. същият не е възпрепятстван да осъществява определения режим на лични контакти с детето, поради което съдът намира, че не се събраха доказателства за наличие на трайно изменение на обстоятелствата, изразяващи се в невъзможност на бащата да осъществява определените с решението лични контакти, поради пребиваване трайно в чужбина. От друга страна съдът съобрази и следното: към момента на постановяване на решението по гр.д. №1786/2014г. детето е било на 1 година и 3 месеца, а към настоящият момент е на 2 години и 4 месеца. Налице е изменение на обстоятелствата, което да обуславя промяна на режима на лични контакти с детето. В настоящия случай съдът намира, че по делото се събраха доказателства, че ищецът не се е дезинтересирал от детето си, възползва се изцяло от определения режим на лични отношения. В интерес на детето е то да осъществява контакти и с двамата си родители, както и с техните близки с оглед на това да не прекъсне емоционалната връзка между тях. Съдът намира, че е в интерес на детето да бъде разширен режима на лични контакти с правото на бащата да вижда детето и 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, тъй като не следва да се прекъсва биологичната, социалната и емоционалната връзка дете - родител и бащата трябва да има възможност да осъществява и поддържа контакти с детето.Твърденията на ответницата, че ищецът не е осъществявал редовно определения режим, че пребиването на детето при бащата се отразявало на здравословното му състояние , както и твърдението , че ищецът системно употребявал алкохол не се доказаха. Установи се, че ищецът живее с родителите си, поради което съдът намира за неоснователен и доводът, че ищецът не би могъл обективно да полага грижи за малко и хронично болно дете, тъй като е налице възможност за помощ от страна на трети лица.Мотивиран от горното, съдът намира, че определения режим на лични отношения на ищеца с детето, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ от 9,00 часа в съботния ден до 16,00 часа в неделния ден, два дни през всяка четна година по време на религиозния празник К. Б., както и два дни през всяка нечетна година по време на новогодишните празници, следва да бъде разширен и с 15 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, предвид все още ниската възраст на детето.

2. По насрещния иск с правно основание чл.150, във с чл.143 от СК , предявен от M. С.А..

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че от датата, към която е била определена първоначалната издръжката до настоящия момент е изминал период от малко над една година. Съгласно разпоредбата на чл.150 от СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка може да бъде изменена, а изменение на обстоятелствата е налице при трайно съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. С оглед възрастта на детето, изминалия период от време, обстоятелството, че детето често боледува от респираторни заболявания следва да се приеме, че са нараснА. ежедневните му потребности. Нуждите на детето следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото за деца на същата възраст, като се съобрази нуждата от средства за храна, облекло, техните специфични потребности, както и доходите на родителите. В разпоредбата на чл. 142, ал.2 от СК е определена минималната издръжка на едно дете, която е равна на една четвърт от минималната работна заплата. Към настоящият момент е определен размер на минималната работна заплата от 420лв., съобразно който размера на минималната дължима от родителя издръжка не може да е по-нисък от 105лв., независимо от възможностите му да плаща такава.

По отношение доходите на майката, е приложена декларация, в която ищцата декларира, че не работи по трудов договор или граждански правоотношения и няма трудови доходи.Тези обстоятелства се установяват и от показанията на св. Н. М.. Същата полага грижи и за друго малолетно дете. По делото липсват писмени доказателства за реализирани от ответника доходи от трудови правоотношения. Според показанията на св. Г. И. ответникът е пенсионер по болест и получава 190 лева пенсия. Работи на частно ако му се обадят приятели. По делото липсват данни за задължения на ответника към други ненавършили пълнолетие деца.

Поради изложеното, съобразявайки разпоредбата на чл.27, т.2 от Конвенцията за правата на детето, която е ратифицирана от Р.Б. и е част от вътрешното ни право, съгласно която родителите имат първостепенна отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за живот, необходими за развитието на детето, с оглед на описаните нужди на детето от издръжка и очертаното фактическо материално състояние на неговите родители, съдът намира, че за малолетното дете Г. следва да бъде определена обща месечна издръжка в размер на 250 лева, въпреки че и посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката, както и получаваните от нея семейни помощи по чл.7 от Закона за семейните помощи за деца. Имайки в предвид изложеното относно доходите на ответника, липсата на други задължения и доказани разходи от негова страна, съдът намира, че същият следва да участва в издръжката на детето със сумата от 130 лева, който размер е съобразен с изложеното по-горе относно възможностите му и няма да затрудни неговата собствена издръжка. Останалата част от издръжката следва да се поеме от майката, която ще продължи да полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата.

Така увеличеният размер на издръжката е дължим считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 27.10.2015г. до изменение на обстоятелствата, при които е присъдена, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът по насрещният иск следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния иск направените от него разноски в размер на 109.09 лева, включващи адвокатско възнаграждение,съразмерно на уважената част от иска, както и държавна такса върху увеличения размер на издръжката в размер на 57.60 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ИЗМЕНЯ определените с решение №923/08.12.2014г. по гр.д.№1786/2014г. на ШРС мерки относно режима на лични отношения на бащата Е.А.М. с ЕГН********** с детето Гюней Е.А.с ЕГН********** като ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношение на бащата Е.А.М. с ЕГН********** с детето Г. Е.А.с ЕГН********** - всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца /с преспиване/ от 9,00 часа в съботния ден до 16.00 часа в неделния ден, два дни през всяка четна година по време на религиозния празник К. Б.два дни през всяка нечетна година по време на новогодишните празници, както и петнадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение №923/08.12.2014г. по гр.д.№1786/2014г. на ШРС ИЗДРЪЖКА дължима от Е.А. М. с ЕГН********** в полза на детето Г. Е.А. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законен представител M. С.А. с ЕГН********** КАТО Я УВЕЛИЧАВА от 90 /деветдесет/ лева на 130 /сто и тридесет/ лева месечно, считано от 27.10.2015г.. , платима до първо число на текущия месец до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния предявен размер като неосновател и недоказан.

На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението само в частта относно присъдената издръжка.

ОСЪЖДА Е.А. М. с ЕГН********** да заплати в полза на бюджета по сметка на ШРС сумата от 57.60 лева /петдесет и седем лева и шестдесет стотинки/, представляваща държавна такса по делото, съобразно увеличения размер на издръжката.

ОСЪЖДА Е.Али М. с ЕГН********** да заплати на ищцата M. С.А. с ЕГН********** сумата от 109.09 лева /сто и девет лева и девет стотинки/, представляваща направените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - гр.Ш. в двуседмичен срок от уведомяването.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: