Р Е Ш Е Н И Е

 

140/25.2.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА  

Шуменският районен съд                                                                          десети състав

На двадесет и шести януари                                  две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:                      Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.  

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2336 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:  

Предявен иск по чл.34 от ЗС за делба на недвижими имоти, съединен с искане  по чл.76 от ЗН за прогласяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка с идеални части от наследствения имот извършена от един от сънаследниците, като производството е във фаза по допускане на делбата.

Производството е образувано, въз основа на искова молба от ищците  З.Е.Е. с ЕГН ********** и С.Е.Е. с ЕГН ********** ***  срещу Л.Д.Е. с ЕГН ********** с адрес *** и Н.Н.И. с ЕГН ********** ***. В исковата молба се сочи, че след смъртта на бащата на ищците - Е.Н.Е. (починал 21.12.1998г.) ищците, заедно с майка си (първата ответница), станали съсобственици по наследство на по 1/3 ид.ч. от сграда с идентификатор 83510.680.68.4 със застроена площ от 70 кв.м. с предназначение – жилищна сграда, състояща се от първи жилищен етаж, маза, кухня, стая със салон и втори жилищен етаж, състоящ се от две стаи кухня и салон; гараж в източната част на двора с идентификатор 83510.680.68.3 разположен в ПИ 83510.680.68 със застроена площ от 22 кв.м. разположени в поземлен имот с идентификатор 83510.680.68, цялото с площ от 508 кв.м., както и на  по 1/12 ид.ч. от дворното място с посочения идентификатор, при граници за дворното място:  83510.680.78, 83510.680.77, 83510.680.69, 83510.680.35, 83510.680.67, които имоти били с административен адрес *****. С Нотариален акт № *** на Нотариус рег.№ 222 на НК, първата ответница дарила на дъщерите си по 1/12 ид.ч. от наследствените имоти, като дарила 1/6 ид.ч. от имотите на Н.Н.И. – втория ответник. С това действие се разпоредила в полза на лице, което не е наследник  в нарушение на чл.76 от ЗН, който предвиждал, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не падат в негов дял при делбата. Поради това, считат, че направеното дарение е валидно спрямо тях двете, като с това техния дял се увеличавал по 5/12 ид.ч. от къщата и гаража и на по 5/48 ид.ч. от дворното място. В заключение се моли прогласяване на относителната недействителност на дарението направено от Л.Е. спрямо Н.И., като бъде допусната делба между ищците и първия ответник на процесните имоти по 5/12 ид.ч. на З.Е. и С.Е. за жилищната сграда и гаража, както и 5/48 ид.ч. от дворното място, а по отношение на Л.Е. 2/12 ид.ч. от жилищната сграда и гаража, както и 2/48 ид.ч. от дворното място. При условията на евентуалност в случай на отхвърляне на иска по чл.76 от ЗН  да бъде допусната делба между ищците и ответника Н.И. при разпределение на дяловете с посочените по горе по квоти.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответниците. В законоустановения срок е постъпил отговор от първия ответник – Л.Е.,  в който се сочи, че исковете са изцяло основателни и се прави признание на същите, като се моли да бъде допусната делба между нея и ищците в посочените квоти. В писмения отговор на втория ответник – Н.И., се сочи, че иска по чл.76 от ЗН е недопустим, а по същество и неоснователен. Прави се възражение за придобиване на съсобствената от нея идеална част по давност. В заключение се моли за отхвърляне на иска по чл.76 от ЗН и допускане на делба между нея и ищците в посочените квоти.

В съдебно заседание ищците се явяват лично, заедно с адв. Х. от ШАК, като поддържат исковата молба и молят за уважаване на исковете, както и присъждане на разноските. В представената писмена защита се излагат аргументи в подкрепа на исковите претенции.

В съдебно заседание не се явява първия ответник, не изпраща представител и не депозира становище по хода на делото.

В съдебно заседание втория ответник се явява лично, заедно с адв. С.С. от ШАК, като оспорват иска по чл.76 от ЗН и молят за отхвърлянето му. В представените по делото писмени бележки се развиват доводи за придобиването на 1/6 ид.ч. от наследствените имоти по давност. Моли се за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от Нотариален акт № *** на районен съдия при ШРС Е.Н.Е. (наследодател на ищците и първия ответник) бил надарен от своята майка със следния недвижим имот: източна част от жилищна сграда построена в парцел IV-185 в кв.11 по плана на гр.Шумен, кв. „Дивдядово“, състояща се от първи жилищен етаж с маза, кухня и стая със салон и втори жилищен етаж състоящ се от две стаи, кухня и салон, заедно с гараж, при граници на източната част на сградата: отдолу – земя, отгоре – покрив, от север – двор, от изток – двор, от юг – двор, от запад – западна част от сградата, ведно с ¼ ид.ч. от дворното място, цялото от 520 кв.м., при граници: улица, парцели V-188, XIII -187, XIV – 186 и III-184 в кв.11 по плана на гр.Шумен. Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници № 709 от 24.02.2015г. Е.Н.Е. починал на 21.12.2998г., като оставил за свои законни наследници съпругата си Л.Д.Е. (първи ответник) и дъщерите си – С.Е. и З.Е. (ищци по делото). От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** на Нотариус К.М. се установява, че Л.Е. дарила на своите дъщери по 1/12 ид.ч. от гореописаните недвижими имоти, а на Н.И. (сестра на съпруга ѝ и втори ответник по делото) дарила 1/6 ид.ч. от наследствените имоти.

Видно от представените скица на сграда № 15-252009 от 17.06.2015г. на СГКК – Шумен,  скица на сграда № 15-252010 от 17.06.2015г. на СГКК – Шумен и скица на  поземлен имот № 15-252005 от 17.06.2015г. на СГКК-Шумен жилищната сграда била с идентификатор 83510.680.68.4 със застроена площ от 70 кв.м. и предназначение еднофамилна жилищна сграда, гаража бил с идентификатор 83510.680.68.3 и застроена площ от 22 кв.м.,  а поземления имот бил с идентификатор 83510.680.68 и площ от 508 кв.м.     

По делото се събраха гласни доказателства чрез разпита на свидетели и за двете страни – свид. Р.Б.А. – приятел на първата ищца, свид. Л.Р.Д. – близка на ищците, свид. А.С.Й. – леля на втората ответница, както и свид. С.Й.Д. – роднина на страните. Съдът кредитира показанията и на двете групи свидетели, като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, съобразявайки роднинските им връзки със страните или близките приятелски такива. За част от показанията на свидетелите А. и Д., съдът взема предвид начина, по който свидетелите са узнали за фактите, досежно собствеността и владението на наследствените имоти, тъй като впечатленията на тези свидетели  са основани изцяло на разкази на ищците и тяхната майка. 

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявения иск за делба и инцидентния иск по чл.76 от ЗН: Предявения иск е с правно основание чл.34 от Закона за собствеността – делба на съсобствени имоти и е във фаза на допускането ѝ. Искът е допустим, тъй като исковата претенция се предявява от лица, които към момента на образуване на делото се легитимират като съсобственици на процесните имоти. По отношение на допустимостта на иска по чл.76 от ЗН съдът е изложил съображенията си в доклада по делото, поради което не следва да излага мотивите си повторно. За яснота само следва да се посочи, че право да предяви иск по  чл.76 от ЗН има само сънаследник, който не е извършил акт на разпореждане със сънаследствена вещ, каквито са ищците в случая.  Така също иска е предявен в законоустановения срок -  в първа фаза на делбата, поради което и подлежи на разглеждане в делбеното производство.

По основателността на иска по чл.76 от ЗН: Спора по чл.76 от ЗН е преюдициален и обуславя спора за собственост в делбения процес, тъй като с решението си съда следва със сила на присъдено нещо да разреши спора за страните съделители, титуляри на правото на собственост. Съгласно чл.76 от ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с определени наследствени вещи са недействителни, ако не попадат в негов дял при делбата. Целта на нормата е да не се раздробява наследственото имещуство, т.е. да не се увеличава броя на съсобствениците, за да може делбата да се извърши при спазване принципа на чл.69, ал.2 от ЗН.  Според тълкуването, дадено в точка 1 от Тълкувателно решение № 1/ 2004г. на ОСГК на ВКС акта на разпореждане на сънаследник изцяло или отчасти с отделна сънаследствена вещ следва да се приеме като относително недействителен по право. Разпоредителната сделка, извършена в нарушение на чл.76 от ЗН накърнява отношенията между ограничен кръг лица – сънаследници и приобритател по сделката. Недействителността има ограничен обхват и няма действие по отношение на всички, затова и на нея могат да се позоват само лица, които са страни по сделката и сънаследници. Изключенията, които не попадат в хипотезата на чл.76 от ЗН са  разпореждания, с които се изчерпва наследството и поради това представляват продажба на наследство по смисъла на чл.212 от ЗЗД, разпореждания на всички наследници със сънаследствените им дялове или разпореждания между самите сънаследниците. В този смисъл е и приетото в точка 1 от Тълкувателно решение № 72 от 09.04.1986г. по гр.д. № 36 от 1985г. на ОСГК на ВКС, което не е загубило значението си, както и постановена по чл.290 от ГПК задължителна съдебна практика – Решение № 187 от 20.04.2012г. на ВКС по гр.д. № 696/2011г. I г.о., Решение № 70 от 15.07.2014г. на ВКС по гр.д.№  7091/2013г. на I г.о. и други. В настоящия случай сме изправени пред именно такава законова хипотеза, тъй като първата ответница – Л.Д.Е. (сънаследник на ищците) е извършила   акт на разпореждане с идеална част от наследствени имоти ( дарение) в полза на трето лице – втората ответница Н.Н.И..

В производството обаче е направено възражение от Н.И. за изтекла в нейна полза придобивна давност. Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Друг елемент фактическия състав на давностното придобиване на недвижим имот не съдържа.  Владението върху имота след изтичане на законния срок за придобиването му се превръща автоматично в право на собственост, с правомощията и начина на предявяването и защитата ѝ.  В настоящия случай след дарението на идеални части от наследствените имоти, извършено на 28.12.2001г. от Л.Е. в полза на И., последната е владяла имотите непрекъснато до септември 2015г., когато е предявен иска по чл.76 от ЗН.  Съдът приема за доказано по делото, че през този период само И. е упражнявала фактическата власт върху имотите, тъй като единствено тя е посещавала и се е грижила за тях, както и само тя е разполагала с ключ за къщата. Съдът приема за доказана и субективната страна на владението, изразена като манифестиране на собственическото отношение, поради факта, че И. никога не е търсила останалите съсобственици за поддържането  на имота. Така например през 2012г. е направен ремонт на покрива на къщата-близнак, като е заплатен изцяло от нея. Няма данни останалите съсобственици да са се противопоставили на владението или да са изразили желание да участват в поддържането или стопанисването на имотите. Така също никой от свидетелите не е виждал ищците да посещават имота, като първото им посещение датира през януари 2015г. Същевременно след безвъзмездното ѝ прехвърляне на идеални части от имотите,  тя е упражнявала фактическата власт върху целия имот, като последната е станала владелец на своите идеални части и държател на идеалните части на останалите съсобственици. В Решение № 178 от 09.07.2014г. на ВКС по гр.д.№ 7749/2013г. I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, се приема, че владението на приобритателя по относително недействителна сделка е недобросъвестно, поради което е допустимо придобиването на имота да стане след изтичане на 10 годишната давност. Поради това и съдът намира, че Н.И. е придобила собствеността върху прехвърлените ѝ идеални части от имота след изтичане на 10 годишна давност, която е с начало  от  датата на дарението – декември 2001г.  Неоснователно е направеното възражение в писмената защита на ищците, че давността в посочения период не е текла, тъй като ищците поради недееспособността си не са могли да защитят правото си по съдебен ред. Защитата на  правото на собственост по отношение на малолетни и непълнолетни деца е гарантирана от закона, чрез уреждането на процесуалното им представителство чрез законния им представител или при противоречие на интересите помежду им  чрез назначаването на особен представител. Цитираното Решение  № 289 от 26.03.2010г. по гр.д.№ 458/2009г. на ВКС, I г.о.,  касае приложимостта на придобивната  давност за имоти, след отмяна на присъдите за конфискацията по ЗКПСННИ и давност текла ли е срещу осъдените лица, чийто имущество е конфискувано за периода от конфискацията до отмяна на присъдата, щом те са били лишени от възможността да защитят правата си през този период.  В решението се сочи, че права, които все още не са възникнали не могат да се защитават с искове за собственост и предявяването им в този случай би било преждевременно с всички произтичащи от това последици, включително и отговорност за разноски. Затова съдът приема, че до отмяната на присъдата давност по отношение на ищците не е могла да тече. В настоящия случай обаче не сме изправени пред подобна хипотеза, затова и цитираното решение е несъотносимо в случая. 

Поради гореизложеното съдът намира предявения иск по чл.76 от ЗН за неоснователен, поради изтекла придобивна давност в полза на ответницата И. върху прехвърлените ѝ чрез дарение идеални части от сънаследника на ищците. 

По основателността на иска по чл.34 от ЗС: По отношение на този иск, съдът намира на изложените по-горе мотиви, че страните по делото са съсобственици по наследство и чрез правна сделка на недвижимите имоти, предмет на делбата, при следните квоти: за З.Е.Е. и С.Е.Е. по 5/12 ид.части от жилищна сграда и гараж, и 5/48 ид.ч. от дворното място в което са разположени, а за Н.Н.И. – 2/12 ид.ч. от жилищната сграда и гаража и 2/48 ид.ч. от дворното място, в което са разположени. Поради това предявения иск за делба между ищците и тяхната майка Л.Д.Е. е неоснователен, като основателен се явява предявения в условията на евентуалност иск и делбата следва да се допусне при исканите квоти между ищците и втория ответник.

Предвид изхода на делото, съдът намира, че направеното искане за присъждане на разноски по делото, направено от ответника Н.И. е основателно, доколкото има представен списък за разноски и адвокатско пълномощно, в което е вписано, че реално е заплатено възнаграждение само за иска по чл.76 от ЗН в размер на 800 лв..

Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения иск с правно основание  чл.76 от ЗН от З.Е.Е. с ЕГН ********** и С.Е.Е. с ЕГН ********** *** срещу Н.Н.И. с ЕГН ********** *** за обявяване на относителната недействителност на разпоредителната сделка с идеални части от наследствени имоти, за която е съставен Нотариален акт № ***** на Нотариус с рег. № 222 на НК, поради изтекла придобивна давност в полза на Н.Н.И..

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба на наследствените имоти, останали след смъртта на Е.Н.Е., починал на 21.12.1998г. по отношение на  Л.Д.Е. с ЕГН **********  с адрес ***, като неоснователен.

ДОПУСКА делба на следните недвижими имоти : Източна част от жилищна сграда, построена върху парцел IV – 185 в кв. 11 по плана на гр.Шумен, кв. Дивдядово, състояща се от първи жилищен етаж, маза, кухня и салон, с идентификатор 83510.680.68.4 с адрес *****, със застроена площ от 70 кв.м. с предназначение жилищна сграда – еднофамилна, брой на етажите – два, Гараж в източната част на двора с идентификатор 83510.680.68.3, със застроена площ 22 кв.м., брой етаж – един и предназначение – хангар, депо, гараж, ведно с ¼ ид.ч. от дворно място, в които са построени сградите, който поземлен имот е с идентификатор 83510.680.68 с площ 508 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: 83510.680.78; 83510.680.77; 83510.680.69; 83510.680.35; 83510.680.67 да се извърши между съделителите с дялове както следва: за З.Е.  Е.  с ЕГН ********** при квота  5/12 ид.ч. от жилищната сграда и гаража и квота 5/48 ид.ч. от дворното място,  С.Е.Е. с ЕГН ********** при квота  5/12 ид.ч. от жилищната сграда и гаража и квота 5/48 ид.ч. от дворното място и за Н.Н.И.  с ЕГН ********** при квота 2/12 ид.ч. от жилищната сграда и гаража и при квота 2/48 ид.ч. от дворното място.

ОСЪЖДА З.Е.  Е.  с ЕГН ********** и С.Е.Е. с ЕГН ********** да заплатят на Н.Н.И.  с ЕГН ********** направените от нея разноски в размер на 800 лв., представляващо заплатено от нея адвокатско възнаграждение по иска по чл.76 от ЗН.

            Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.  

 

                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: