Р Е Ш Е Н И Е

251/28.3.2016г. , Гр.Шумен

Шуменският районен съд, в публичното заседание на двадесет и осми януари , през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при секретаря А.П. , като разгледа докладваното от районният съдия гр.д. №2343 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:

Предявен е иск с правно основание чл.208 ал.1 от Кодекса за застраховането (отм) .

Депозирана е искова молба от А.П.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , пл.“**** срещу ЗАД “Армеец“ , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , район Средец , ул.“*** представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К. , в която посочва , че на 25.06.2014 г. сключил с ответното дружество комбинирана застраховка „КАСКО – клауза П“ и „Злополука“, със застрахователна полица № 0306Х0039514 с валидност до 24.06.2015 г. , за собственото му МПС с марка „АУДИ А4“ с ДК № ***. На 08.05.2015 г. настъпило застрахователно събитие – увреждане на паркинг на собственото му МПС за което своевременно уведомил застрахователя, за което била образувана преписка № 36015030100211/08.05.2015 г., извършен бил оглед на МПС-то, опис на видимите щети и други фактически действия от страна на служителите на застрахователя в офиса в гр. Шумен. Заявява, че на 28.05.2015 г. в офиса на застрахователя в Шумен, и срещу подпис на 01.06.2015 г. получил писмо изх. № 100-3694 от 28.05.2015 г. , с което ответникът отказвал да покрие застрахования риск с мотив, че не възниквало задължение за изплащане на застрахователно обезщетение, поради несъответствие между декларирания механизъм на събитието и характера на настъпилите по автомобила увреждания. Ищецът твърди, че отправил жалба до застрахователя с искане да му бъде изплатено обезщетение до размера на претърпените от него щети, но поради бездействието на ответника с одобрение, чрез офиса му в Шумен наел оторизиран сервиз за да извърши ремонт на щетите по автомобила. Автомобилът бил ремонтиран, за което ищецът заплатил сума в размер на 2405.81 лв. + 481.16 лв. ДДС, за което му била издадена фактури и фискален бон. Претендира заплащане от страна на ответника дължима сума за ремонта на личното му МПС в размер на 2 886.97 лв., ведно със законната лихва до изплащане на вземането както и направените по делото разноски.

В отговора по чл.131 от ГПК , ответникът депозира отговор, в който заявява, че оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е реализирано застрахователно събитие по смисъла на ОУ на застрахователния договор. Липсвали доказателства, официални свидетелстващи документи относно механизма на възникване на увреждането нито по щетата, нито в съдебните книжа били приложени документи или други доказателства, от които можело да се направи обоснован извод, относно настъпването на застрахователното събитие. Липсвал протокол за ПТП или друг вид официален свидетелстващ документ, а такъв следвало да има. Оспорва иска по размер. Заявява, че неоправдано автомобилът е бил ремонтиран в сервиз на официален вносител – „Порше Интер АутоБГ“ където било всеизвестно, че стойността на ремонта и резервните части били завишени. Претендира присъждане на разноски по делото

Съдът като прецени представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Не е спорно между страните и се установява от Комбинирана застрахователна полица №0306Х0039514 за застраховка „Каско“ и „Злополука“ , че между страните е имало сключен застрахователен договор за имуществено застраховане , с уговорен период от 25.06.2014г. до 25.06.2015г. ., за МПС „АУДИ А4“ с ДК № ***. Също не е спорно , че към момента на настъпване на ПТП - 08.05.2015 г. , респективно на щетите , посоченият застрахователен договор е действал между страните . Възраженията на ответника са в няколко насоки , като първото е , че липсват доказателства , официални свидетелстващи документи относно настъпване на застрахователното събитие и механизма му . Това е и основаният мотив на застрахователя за откаже изплащане на застрахователното обезщетение . По застрахователната преписка и в настоящото съдебно производство , ответникът поддържа тезата , че щетите по МПС не съответстват на посоченият от застрахования начин на увреждане на автомобила , а именно в паркирано състояние . В тази връзка е назначена СТЕ , по която ВЛ дава заключение , че са възможни и и и двете хипотези , както настъпване на щетите при паркирано състояние , така и ако МПС е било в движение . Според показанията на разпитания по искане на ищеца св Н. Я.Н. , на процесната дата -08.05.2015г. , видял автомобила на ищеца , той бил до него . В първия момент не разбрал , че автомобилът бил ударен отпред в дясно. Попитал го, защото знаел, че имал щета преди, колата му беше ударена и го попитал дали не си е оправил колата . Ищецът му обяснил, че я е оправил, но имал повторна щета на сходното място – отпред , вдясно . В близост до автомобила имало строителен обект и при разговора възникнало предположение , че вероятно камион който се движи в обекта е блъснал МПС на ищеца . Анализирайки изложеното , а именно заключението на ВЛ , което не изключва възможността автомобила да е увреден в паркирано състояние и показанията на свидетеля , за които няма основание да се приеме , че са недостоверни , съдът приема за доказано че щетата е настъпила по начина описан от ищеца , следователно е настъпило застрахователно събитие .

Следващото възражение на ответника , обосноваващо отказ за изплащане на застрахователно обезщетение е неизпълнение на задължения , предвидени в ОУ на застраховката и по- конкретно , че не са уведомени органите на МВР за настъпилото ПТП . Обосновава тази необходимост и задължение с разпоредбата на чл.125 , т.8 ЗДвП .. Съдът не споделя заявеното от ответника възражение , касателно наличието на хипотезата по чл.125 , т.8 от ЗДвП , според която службите за контрол на Министерството на вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, когато произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от произшествието вреди. Необходимо е да се направи разграничение между фактическо и юридическо препятствие за придвижване на автомобила . Автомобилът е бил със счупен десен фар , движение в това състояние е предпоставка за движение на МПС в условията на административно нарушение , но не се явява пречка същото да извърши физическо придвижване , ето защо съдът приема , че за ищеца не е възникнало нормативно задължение да уведоми органите на МВР за настъпилото ПТП .

Отговаря на истината възражението на ответника , че не е съставен Протокол за ПТП , съответно не е представен такъв , каквото изискване е въведено от т.59.6.1 от ОУ . Действително, в случай, че такъв протокол е съставен и не е представен от застрахования, може да се приеме , че е налице неизпълнение на клауза от ОУ . Но в конкретната хипотеза , поради коментираните вече обстоятелства и правни разпоредби, такъв документ не е бил съставен и по-същественото не е могъл да бъде съставен . Според чл.6 , ал.1 , т.1 3 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР , КФН и ИЦ към ГФ , не се посещават от органите на МВР - "Пътна полиция", и не се съставят документи за повреди на МПС, възникнали в паркирано състояние . След като съдът приема за доказано , че повредата е настъпила в паркирано състояние , основателно се налага изводът , че не е било възможно съставянето на Протокол за ПТП и в този смисъл е приложима и разпоредбата на чл. 105, ал.5 от КЗ (отм.), която предвижда , че не се допуска изискване на доказателства, с които потребителят на застрахователната услуга не може да се снабди поради съществуващи нормативни пречки или поради липсата на правна възможност.

Обобщавайки горното , съдът намира , че са налице всички кумулативни предпоставки за изплащане на застрахователното обезщетение – валидна имуществена застраховка , настъпване на застрахователно събитие с покрит риск , изпълнение на всички задължения на застрахования съобразно сключения договор за застраховка .

Последното възражение на ответника касае стойността на претендираното обезщетение . Твърди , че действителната стойност на щетите е в по-нисък размер . Ищецът не възразява , че ремонтът е извършен в оторизиран сервиз „ Порше Интер Ауто“ АД , както и не навежда доводи , че е била налице необходимост ремонтът да се извърши по необходимост в такъв сервиз – например да е в гаранционен срок , лизинг или др. подобни . От друга страна обаче , видно от заключението по назначената САТЕ , ремонтът на констатираните щети е на стойност 2 886.97 лв., определена по средни пазарни цени , т.е. съвпада със сумата заплатена от ищеца . Имайки предвид разпоредбите на чл. 208, ал.3 вр. чл. 203, ал.2 от КЗ , според които размера на обезщетението следва да е равно на размера на вредата към дата на настъпване на събитието, като същото не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, а за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същото качество , съдът приема , че претенцията е изцяло основателна .

На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 715,48 лева .

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ , ЕИК:*** , седалище и адрес на управление : гр.София , район Средец , ул.“*** представлявано от Р.Р.Г. и Ц.Д.К. да заплати на А.П.Д. , ЕГН:********** , адрес *** , съдебен адрес *** , пл.*** , сумата от 2 886.97 (две хиляди осемстотин осемдесет и шест лева и деветдесет и седем ст.) лв., - застрахователно обезщетение за имуществени вреди причинени на собственото му МПС „АУДИ А4“ с ДК № *** , на 08.05.2015 г. , в гр.Шумен , дължимо на основание сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“ , ведно със законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 10.09.2015г. , до окончателното и изплащане .

ОСЪЖДА ЗАД “Армеец“ , ЕИК:*** , да заплати на А.П.Д. , ЕГН:********** , сумата 715,48 (седемстотин и петнадесет лева и четиридесет и осем ст. ) лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ :