Р Е Ш Е Н И Е
315/18.4.2016г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Шуменският районен съд седми състав
На 17 (седемнадесети) март Година 2016
В публично съдебно заседание, в следния състав:
Председател Теодора Йорданова-Момова
Секретар Е.П.,
Прокурор . . . . . . . . . . . . . .
. .,
като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова
гражданско дело номер
2360 по описа за 2015 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и с
правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът А.Н.В. твърди, че ответникът
„Агро-топ“ ЕООД гр. Шумен, представлявано от М.С.Х. му дължи сума в общ размер
194388,88 лв., въз основа на сключен между „Арон“ ООД гр. Шумен, в качеството
му на цедент и В., в качеството му на цесионер, на договор за цесия от
20.07.2015 година. Вземанията, предмет на договора и на настоящото
производство, произтичали от следните сделки, осъществени между „Арон“ ООД и
„Агро-топ“ ЕООД: 1. договор за продажба на 45 000 кг. семена пшеница на
стойност 16650 лв., за което била съставена фактура и по който били извършени
частични плащания. Дължимата понастоящем сума от купувача – ответник възлизала
на 7050,00 лева. 2. Договори за заем от 29.04.2014 г., от 13.08.2014 г. и
от 02.09.2014 г., по силата на които цедентът по договора предоставил на едноличното
дружество следните суми, съответно: 10000 лв., 2100 лв. и 10000 лева.
Ответникът не платил дължимите суми по тези сделки, които станали изискуеми
след отправена от заемодателя покана за плащане в еднодневен срок, получена на
01.08.2015 г. След сключването на договора за прехвърляне на вземания, „Арон“
ООД изпълнило задълженията си по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД и уведомило „Агро-топ“
ЕООД за сключения договор, но и понастоящем последното не изпълнило описаните
по-горе задължения. Моли съда да постанови решение, по силата на което
ответната страна да бъде осъдена да му заплати цитираните суми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното изплащане, направените разноски по
обезпечителното производство по ч.гр.д. № 2216/2015 г. по описа на ШРС в размер
на 2923,00 лв. и направените
деловодни разноски в настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът,
чрез пълномощника си – адвокат, подава отговор на исковата молба. Оспорва претенциите,
като на първо място излага, че сключения между ищеца и „Арон“ ООД гр. Шумен
договор за цесия е нищожен – симулативен. Със сключването му се целяло
намаляване на активите на цедента, в който М.Х. била съдружник. Не оспорва
обстоятелството, че между „Арон“ ООД и ответника бил сключен договор за
търговска продажба, по който били извършени частични плащания. Оспорва
съществуването между двете дружества на облигационни отношения, представляващи
договори за заем. Моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа
страна следното:
В приложената по делото фактура № 1000000039/08.10.2014 г., издадена от „Арон” ООД гр. Шумен е отразено, че дружеството предало на „Агро-топ” ООД гр. Шумен 45000 кг. семена пшеница „Панония С1“ на единична цена 0,37 лв. на обща стойност 16650 лв., с включен ДДС. Видно от договор за продажба на вземане от 20.07.2015 г. е, че „Арон“ ООД гр. Шумен прехвърлило на ищеца А.Н.В. вземанията срещу „Агро-топ“ ООД гр. Шумен, възлизащи общо на 194388,88 лв. срещу сума в размер на 9719,44 лева. Описано е, че вземанията произтичат от предоставени заеми и от описаната по-горе фактура. От приложеното писмо от 29.07.2015 г., връчено на ответната страна на 01.08.2015 г. се установява, че цедентът уведомил длъжника за сключения договор за прехвърляне на вземания, като поканил длъжника в тридневен срок да изпълни всички свои задължения. Съдът констатира от представените извлечения от ТР по партидата на „Арон“ ЕООД гр. Шумен, че съдружници в дружеството били К.К. и М.Х., като последната, на 22.04.2015 г. депозирала предизвестие за прекратяване на участието си в субекта по Търговския закон. По делото са приложени счетоводни документи от счетоводството на „Арон“ ЕООД гр. Шумен, на „Агро-топ“ ООД гр. Шумен, както и изискани такива от трето, неучастващо по делото лице – „Алианц банк България“ АД.
Съгласно заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза от 26.01.2016 г., фактура № 1000000039/08.10.2014
г. е отразена в счетоводните регистри на „Арон“ ООД /“Арон“ ЕООД/ гр. Шумен и
на „Агро-топ“ ООД гр. Шумен и по нея е ползвано право на данъчен кредит. По
фактурата са извършени частични плащания, като понастоящем задължението по
същата възлиза на 7050,00 лева. Вещото лице сочи, че сумите, описани в
приложените по делото преводни нареждания са осчетоводени в счетоводствата и на
двете дружества, като не са отразени извършени плащания по тях.
По делото е изготвена и допълнителна
съдебно-счетоводна експертиза от 01.03.2016 г., като в нея се излага, че по
счетоводни данни на „Агро-топ“ ООД, към 22.07.2015 г. – датата на сключване на
договора за цесия, размерът на собствения капитал на дружеството е отрицателна
величина – 47382,48 лева. Плащането по процесната фактура в размер на 9719,44
лв. е постъпило по банкова сметка *** „Арон“ ООД и е отразено в счетоводните му
регистри. Вещото лице сочи, че по счетоводни данни на „Арон“ ООД /“Арон“ ЕООД/
счетоводно е отразено прехвърляне на вземания по договор за цесия в размер на
194388,88 лв., като към датата на проверката същите не се водят като актив на
дружеството. По преводно нареждане от 03.10.2014 г. за превод в размер на
10000,00 лв. не е отразено кои задължения се погасяват, то по правилото на чл.
76 от ЗЗД са погасени следните задължения: 2500,00 лв. с падеж 13.01.2014 г.;
1600,00 лв. – с падеж 14.02.2014 г.; 5000,00 лв. с падеж 11.03.2014 г. и 900,00
лв. – с падеж 15.04.2014 година.
Разпитаните
в съдебно заседание като свидетели К.К. /управител на „Арон“ ЕООД/ и Валентин
Стоянов /счетоводител на „Арон“ ЕООД/ излагат, че през 2014 г. многократно
„Арон“ ООД /с посочената организационна форма по това време/ предоставяло заеми
на „Агро-топ“ ООД след устна уговорка между управителите на двата търговски
субекта.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
На първо място, съдът следва да обсъди
действителността на сключения между ищеца и „Арон“ ООД гр. Шумен договор за
цесия. В тази насока, възражението на ответника, че евентуална недействителност
на същия води до недопустимост на претенциите е неоснователно. Относно
наличието на активна процесуална легитимация, съдът изхожда от обстоятелствата,
описани в исковата молба. Предвид твърденията в същата за валидно сключен
договор за прехвърляне на вземания, следва да се приеме, че А.В. е надлежна
страна в настоящото производство.
Установи се по делото, че на 20.07.2015 г. „Арон“ ООД гр. Шумен и А.В. сключили договор за прехвърляне на вземанията на дружеството от ответното дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. При този вид договори, цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора. Вземането преминава от първоначалния кредитор върху новия такъв от момента на сключване на договора, като правото на вземане на цесионера все още е неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор – чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Цитираната норма вменява в задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне с цел да защити последния срещу ненадлежно изпълнение. Доказа се по делото, че „Арон“ ООД надлежно уведомил длъжника на 01.08.2015 г. за сключения договор.
Първото
възражение на ответника е за нищожност на договора, тъй като е симулативен –
сключен с цел намаляване активите на „Арон“ ООД, с цел намаляване на сумата,
която следва да бъде платена на напускащ съдружник. В тази насока, „Агро-топ“
ООД следваше да установи в настоящото производство наличие на съгласие между „Арон“ ООД гр.
Шумен и ищеца сключения между тях договор за цесия да не прояви характерните си
правни последици между тях,
а същите да са го
сключили само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито
не са желаели. Освен, че не ангажира годни доказателства досежно тези
обстоятелства, по делото бе доказано, че цесионерът платил уговорената между
страните цена, че договора за цесия е отразен в счетоводството на „Арон“ ООД
/понастоящем „Арон“ ЕООД/, както и че ищецът предприел действия за събиране на
вземания, предмет на атакувания договор. Изброените факти обуславят извода за
наличие на съгласие между страните по договора от 20.07.2015 г. същият да
прояви характерните последици на сделката – прехвърляне на вземания.
Второто възражение на ответната страна е за недействителност на договора за цесия поради липса на еквивалентност на престациите, тъй като цесионерът платил продажна цена, двадесет пъти по-ниска от размера на вземанията. Нормата на чл. 9 от ЗЗД определя свобода на договарянето, позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността на насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. Понятието „добри нрави“ предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие, се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази неравностойност следва да е такава, че практически да е сведена до липса на престация, което да прави сделката нищожна. Настоящият състав счита, че в случая не е налице несъответствие на престациите по договора за цесия. Действително, „Арон“ ООД продало вземания, възлизащи на 194388,88 лв. срещу цена в размер на 9719,44 лева. Установи се, обаче, че ответното дружество е с отрицателен собствен капитал – минус 47382,48 лв. – обстоятелство, водещо до малка вероятност за събиране на вземанията. Горното, съпоставено със свободата на договаряне между страните, води до извода, че не е налице несъответствие на престациите по договора за цесия, водещо до недействителност на сделката.
Предвид
всичко изложено, съдът намира, че възраженията на „Агро-топ“ ООД за нищожност
на договора за цесия от 20.07.2015 г. са неоснователни и следва да се приеме,
че сделката е действителна и е породила своите правни последици, а именно А.В.
придобил вземанията на „Арон“ ООД гр. Шумен от ответната страна.
По
иска с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ:
Съдът,
изхождайки от обстоятелствената част на исковата молба, намира, че в случая се
касае за сключена между „Арон“ ООД гр. Шумен и ответника търговска сделка –
договор за търговска продажба. Въз основа на същия, продавачът бил длъжен да
предостави на купувача семена за пшеница. В тази насока основно доказателствено
средство представлява описаната по-горе фактура. Същата следва да се приеме
като доказателство, установяващо наличието на сключен договор за продажба на
движими вещи, тъй като съдържа всички необходими елементи, квалифициращи
договора за продажба като такъв и фактурата е отразена в счетоводствата на
двете дружества. Тоест, съдът намира, че между двата търговски субекта е създадено
валидно облигационно правоотношение. Чрез описаното във фактурата, въз основа
на която от ответната страна е ползвано право на данъчен кредит, съдът приема,
че продавачът изпълнил задълженията си по сделката. От друга страна, „Агро-топ“
ООД гр. Шумен извършило частични плащания по договора, възлизащи общо на
9600,00 лева. Не се представиха
доказателства, установяващи, че купувачът изпълнил задължението си за плащане
на продажната цена в цялост. Според заключението на ССЕ по делото, размерът на неизплатената
продажна цена възлиза на 7050,00 лева.
Поради
изложеното по-горе досежно валидността на сключения между ищеца и „Арон“ ООД
договор за цесия, следва, че А.В. притежава вземането за плащане на продажната
цена по договора за продажба, възлизащо на 7050,00 лева.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че искът с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ
се явява основателен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сума в размер цитираната сума, ведно със законната лихва, считано от
предявяване на иска – 12.09.2015 г.
По трите иска с правно основание чл.
240, ал. 1 от ЗЗД:
Ищецът
твърди, че цедентът – „Арон“ ООД предоставил три пъти в собственост на
ответника пари, чиято стойност възлиза съответно на 10000,00 лв., на 2100,00
лв. и на 10000,00 лева. „Агро-топ“ ООД гр. Шумен оспорва наличието на подобен
вид облигационни връзки. Настоящият състав, като съобрази събраните
доказателства – 3 бр. преводни нареждания, документи от счетоводствата на
страните и заключенията по изготвените съдебно-счетоводни експертизи, намира за
доказано, че на 29.04.2014 г., на 13.08.2014 г. и на 02.09.2014 г. „Арон“ ООД
предоставило в собственост на ответника цитираните парични суми. Тоест, между
посочените субекти по ТЗ са налице валидно сключени договори за заем по смисъла
на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД. В тази насока, безспорно се установи, че предоставянето
на парите е отразено надлежно в счетоводствата и на двете дружества.
От
своя страна, „Агро-топ“ ООД гр. Шумен се задължило да върне всяка от заетите
суми. Падежът и на трите задължения на ответната страна настъпил на 05.08.2015
г., тъй като с връчването на покана на 01.08.2015 г., цедентът предоставил на
„Агро-топ“ ООД тридневен срок за изпълнение на задълженията на последното.
Установи се, че и понастоящем, ответникът не изпълнил задълженията си по всеки
от трите договора за заем и не върнал на заемодателя, респ. на цесионера
получените парични суми.
Относно
посоченото в заключението по ССЕ погасяване на задължения от страна на
„Агро-топ“ ООД гр. Шумен, извършено на 03.10.2014 г.: вещото лице сочи, че чрез
плащане на сума в размер 10 000,00 лв. са погасени задължения на ответника
към „Арон“ ООД с падежи, настъпили преди 29.04.2014 г. – най-ранната дата на
сключен договор за заем, предмет на настоящото производство, поради което това
плащане е ирелевантно по делото.
Поради
това и съобразно сключения действителен договор за цесия от 20.07.2015 г.,
съдът счита, че „Агро-топ“ ООД гр. Шумен дължи на А.В. изпълнение по силата на
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД по всеки от трите договора за заем, като следва да бъде
осъден да му заплати следните суми: 10000,00 лв., представляваща
задължение за връщане на заета сума по договор за заем от 29.04.2014 г.; 2100,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за заем от
13.08.2014 г. и 10000,00 лв., представляваща задължение за връщане на заета
сума по договор за заем от 02.09.2014 г., ведно със законната лихва върху всяка от тях, считано от 12.09.2015 г. до
окончателното й изплащане.
По разпределението на разноските по делото:
Единствено
ищцовата страна прави искане за присъждане на направените по делото разноски,
като предоставя списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Предвид
изхода на делото и съобразно представените доказателства, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по
ч.гр.д. № 2216/2015 г. по описа на ШРС, представляващи разноски по
обезпечително производство, в размер на 2923,00 лева.
На основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените от разноски по делото в размер на 3220,66 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „АГРО-ТОП”
ООД с ЕИК 127586617, със седалище гр. Шумен, адрес на управление гр. Шумен 9700,
обл. Шумен, ул. „***” № 1, ап. 36, представлявано от М.С.Х.,
да заплати на А.Н.В. с ЕГН **********,***, със съдебен адресат – адв. Б.Б.
***, на основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, сума
в размер на 7050,00 лева (седем хиляди и
петдесет лева), представляваща
продажна цена по договор по търговска продажба с отразено предаване на стоките
от продавача във фактура № 1000000039/08.10.2014 г., издадена от „Арон” ООД гр.
Шумен – вземане, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от
20.07.2015 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 12.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АГРО-ТОП”
ООД гр. Шумен да заплати на А.Н.В.,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, сума
в размер на 10000,00 лева (десет хиляди
лева), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за
заем от 29.04.2014 г., сключен между „Арон“ ООД гр. Шумен и „Агро-топ“ ООД гр.
Шумен
– вземане, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АГРО-ТОП”
ООД гр. Шумен да заплати на А.Н.В.,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, сума
в размер на 2100,00 лева (две хиляди и
сто лева), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за
заем от 13.08.2014 г., сключен между „Арон“ ООД гр. Шумен и „Агро-топ“ ООД гр.
Шумен
– вземане, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „АГРО-ТОП”
ООД гр. Шумен да заплати на А.Н.В.,
на основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, сума
в размер на 10000,00 лева (десет хиляди
лева), представляваща задължение за връщане на заета сума по договор за
заем от 02.09.2014 г., сключен между „Арон“ ООД гр. Шумен и „Агро-топ“ ООД гр.
Шумен
– вземане, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 20.07.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.09.2015 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Агро-топ” ООД гр. Шумен да заплати на А.Н.В., направените деловодни разноски в производството по ч.гр.д. № 2216/2015 г. по описа на ШРС в размер на 2923,00 лева (две хиляди деветстотин двадесет и три лева).
ОСЪЖДА „Агро-топ” ООД
гр. Шумен да заплати на А.Н.В., направените деловодни разноски в настоящото
производство в размер на 3220,66 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Шуменски
окръжен съд.
Районен съдия: