Р Е
Ш Е Н
И Е
849/28.11.2016г.
Шуменски
районен съд в публичното
заседание на тринадесети октомври ,
през две хиляди и
шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: Зара Иванова
При секретаря А.П. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2365 по описа за 2015
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.108 от ЗС и претенция по чл.537 , ал.2 от ГПК .
Депозирана
е искова молба от К.Р.Й. ЕГН : ********** , адрес *** , Съдебен адрес и адрес
за призоваване: гр.Шумен,ул .***срещу А.Х.Х.
, ЕГН: ********** *** , С.Р.Х. , ЕГН :********** с адрес *** и С. Р.А.
, ЕГН: ********** с адрес: *** , в която
посочва , че че през 1984г. станал собственик на недвижим имот/дворно място с
построена в него паянтова жилищна сграда , съгласно Нотариален акт №***, том ***, дело № ***на
Нотариус при ШРС. През 1990г. се снабдил с разрешително за строеж № *** от общ.
Шумен и започнал да строи в дворното си место, за което му бил издаден Акт за
узаконяване №*** от Общински народен
Съвет -Шумен, в който, Акт незнайно защо
фигурирало и името на баща му Р. Й. , а акта е издаден въз основа на
разрешителното за строеж и ремонт № **., където фигурирало само неговото име.
Заявява, че след като приключил
строежите на двата етажа на къщата се обърнал към община Шумен за нередността
относно фигуриращото име на баща му и получил заповед на Главния архитект на
община Шумен в която било отразено, че се поправя Акт за узаконяване № ***,. и
се заличава името на баща му от акта. Твърди, че ходел в чужбина да работи за
да можел да завърши цялата къща, тъй като
през 2014г се сдобил с разрешително за надстрояване на подпокривно
пространство на същия имот. Докато бил в чужбина брат му А.Х. и баща му Р. Й. К. си построили в
близост до неговия имот незаконни
постройки, в които да живеят и без негово съгласие са се регистрирали на
неговия адрес, тъй като там където били техните постройки нямало улица и адрес.
Твърди, че при последното му завръщане в гр.Шумен установил,че не може да си
влезе в две от стаите,защото била сменена ключалката,а в последствие разбрал
,че брат му А. се е нанесъл и в две стаи на първия етаж от неговата къща.
Ищецът твърди, че при работа в общината
установил,че за неговия имот имал съставен акт за собственост с № ***
том *** рег. №*** ,дело № *** на Нотариус А. А. , съставен по молба на брат му А.Х.Х..
Съобразно горното моли да бъде постановено съдебно решение , по силата на което
да бъде признато за установено , че е собственик на описания по-горе недвижим
имот , както и да бъде отменен на нотариален акт №*** , том ***
,
рег.№*** , дело №*** на Нотариус рег.***
, с район на действие ШРС и да му
бъдат присъдени извършените деловодни разноски .
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.Р.Й. депозира отговор, в който заявява, че
предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е недопустим, евентуално
неоснователен, почиващ на неверни факти и обстоятелства. Заявява, че от
представените с исковата молба писменни доказателства - Нотариален акт за
покупка на недвижим имот чрез ОНС №***, том ***, дело №***-ШРС и НА за
собственост върху недвижим имот №***, том***, рег.№***, дело №***. нот.***-РС
Шумен, недвижимият имот е описан в първия от посочените по-горе нотариални
актове като паянтова жилищна сграда , без посочена квадратура. Описаните в НА
акт за собственост върху недвижим имот №***, том ***, рег.№***, дело №***. -
нот.***-РС Шумен самостоятелни обекти от жилищна сграда имат своите точно
дефинирани, съгласно закона, характеристики. Заявява, че не е налице доказана идентичност между закупения
от ищеца недвижим имот и описаните в
нот.акт самостоятелни обекти в сграда, т.е. той, като носител на права по НА акт за
собственост върху недвижим имот №***, том ***, рег.№***, дело №***-нот.***-РС
Шумен не бил процесуално легитимиран да отговаря относно предмета на предявения
срещу него иск, поради което изразява становище, че следва искът да бъде
прекратен като недопустим.
В срока
по чл.131 от ГПК ответниците С. Р. Х. и С.Р. А. депозират отговор, в който
заявяват, че от обстоятелствената част
на исковата молба и от петитума не може да се направи извод дали ищецът с
предявил владелчески иск с правно основание чл.76 от ЗС или е предявил
ревандикационен по чл. 108 от ЗС. Това било от съществено значение за защитата
им, защото двата иска имали различен състав и предмет на доказване. Заявяват,
че ако ищецът е предявил владелчески иск
по чл.76 от ЗС, то този иск се явявал процесуално недопустим. Ако ищецът е предявил иск с правно основание чл.
108 от ЗС - исковата молба- следва да се остави без движение до представяне на
скица на поземления имот и схеми на сградите , разположени в имота, както и
удостоверение за наследниците на Р. Й. К.,ЕГН **********, починал на 30.08.2006
година. Заявяват, че предявеният
ревандикационен иск е допустим, но е неоснователен. Оспорват всички
обстоятелства, твърдения и искания, заявени с исковата молба. Твърдят, че в
административното производство по издаването на заповедта те не са участвали, а също така се позовават
и на изтекла в полза на наследодателя им
Р. Й. К., ЕГН: ********** придобивна давност, съгласно разпоредбата на чл. 79
ал.1 от ЗС
По делото не е спорно и
се доказва от нотариален акт №***, том *** , дело
№*** на ШРС , че ищецът е придобил чрез покупка от Община Шумен , следният недвижим имот : дворно място от 170
кв.м. , находящо се на ул.*** ,
представляващо пл.№*** , в квартал *** , по плана на гр.Шумен , с находяща се в
имота паянтова жилищна сграда . На 07.09.1984г.
е издадено Разрешение за строеж №*** от Община Шумен , с което на ищеца
е разрешено да ремонтира три стени от съществуващо жилище в горепосочения имот
, без други изменения във вертикалното , хоризонталното и конструктивно отношение
. През 1990 г. , Община Шумен е
съставила Акт за узаконяване №*** , в
което е констатирано , че лицата К.Р. и Р.Й . са построили в същият имот
масивна жилищна сграда , която на
основание чл.162 , 180 от ЗТСУ (отм.) и чл.302 от ППЗТСУ (отм. ) е узаконена . Със Заповед №***. е извършена поправка на горецитирания Акт за
узаконяване , а именно заличава се името Р. Й. . На 30.10.2014г. на ищеца е
издадено Разрешение за строеж №*** , с което
му разрешено надстрояване на еднофамилна двуетажна жилищна сграда със самостоятелно жилище . Посочено е , че
обектът се намира в УПИ *** , в кв.*** по РП на гр.Шумен , ул.*** .
От друга страна ответниците са
снабдили с нотариален акт №*** , том *** , рег.№*** , дело №***г. на Нотариус рег.*** , с район на действие ШРС , с който
на ищеца е признато право на собственост върху 5/8 ид.ч. , а на
всеки от ответниците по 1/8 ид.ч. от масивна жилищна сграда , на два етажа , състояща се от жилищен етаж
с квадратура от 94 кв.м. , гараж
с квадратура от 40 кв.м. и гаражен етаж от 54 кв.м. , построени в общински парцел с планоснимачен №*** , в кв.*** , който имот съобразно кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Шумен , представлява и включва 1.самостоятелен обект с идентификатор №*** , намиращ се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.***
. 2. самостоятелен обект с идентификатор №***
, намиращ се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.*** и 3 . самостоятелен обект с идентификатор №***. , намиращ се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.***.
Ищецът твърди , че описаните в НА обекти
, разположени масивна жилищна
сграда са изцяло негова собственост , т.к. са построени в имот с с
идентификатор №*** , придобит от него от Община Шумен . С оглед установяване идентичността на имота , посочен във всички цитирани документи
е назначена СТЕ, според която имот с
пл.№*** от кв.*** , описан в нотариалния акт с който ищецът е придобил земята
от общината , съответства на имот с пл.№***
от кв.*** , описан в Акт за узаконяване №***.
и съответства на поземлен имот с идентификатор №*** от КК , за който е отреден УПИ *** , от кв.*** по плана на гр.Шумен .
Касателно сградата ВЛ заключава , че
съобразно прегледаните документи за преустройство , Акт за узаконяване ,
Поправка на акта за узаконяване , разрешение за строеж и надстрояване ,
паянтовата жилищна сграда , описана в нотариален акт №***том ***дело №***. на
ШРС , с който ищецът е придобил имота е идентична с описаната в нотариален
акт №*** , том*** , рег.№*** , дело №***. на Нотариус рег.*** , с район на действие ШРС , макар , че не е във вида в който е
закупена и към момента се състои от три
самостоятелни обекта , така както са описани в документа за узаконяване – гараж
, гаражен етаж и жилищен етаж .
Допълнително , след акта за узаконяване е изграден трети жилищен етаж , който
макар и част от сградата , не е предмет на делото , т.к. за него ответниците не
притежават титул за собственост . Съдът възприема за изцяло обективни
констатациите на ВЛ , в резултат на което заключава , че към момента процесната
сграда представлява сграда с идентификатор №*** , в която има обособени три самостоятелни
обекта с идентификатори №*** , №***.
и №***
и трети жилищен етаж , за който
по делото липсват документи към момента
да е снабден с идентификатор и тази сграда е построена върху земя
собственост на ищеца , придобита с нотариален
акт №*** , том *** , дело
№***. на ШРС. Това заключение означава ,
че е приложима разпоредбата на чл.92 от ЗС , според която собственикът на
земята е собственик и на построеното , освен ако трето лице не е придобило и
реализирало право на строеж върху чуждата земя . В настоящият случай сградата е
построена незаконно , което обаче не изключва автоматично силата
на приращението . Основното възражение на ответниците е , че
Акт за узаконяване №***. , издадена от Община Шумен е съставен на името на ищеца и общият им
наследодател , техния баща Р.Й. , като
едновременно с това искат съдът , на основание
чл.17 , ал.2 от ГПК да осъществи
косвен контрол за законосъобразност по отношение на последващо съставената Заповед №***
, с която е извършена поправка в горепосоченият акт , като името на баща
им е заличено . Както Актът за узаконяване , така и Заповедта нямат
вещноправни последици , а само
такива от административен характер . Те уреждат статута на сградата , променят
правния мир , но само по отношение на факта дали строежът е законен , но не се
отразяват върху принадлежността на правото на собственост . Дори и да се възприеме становището , че Заповедта е материално незаконосъобразна или
нищожна , каквато е претенцията на ответниците
, този извод няма да рефлектира върху
релевантните по делото факти. Поради
горното съдът намира , че липсва интерес
да осъществи инцидентна проверка по смисъла на чл.17 ал.2
от ГПК на административният акт.
Следващото основно възражение на
ответниците е , че те са придобили отразените в
нотариален акт №*** , том *** , рег.№*** , дело №***г. на Нотариус рег.*** , с район на действие ШРС ид.ч.
от сградата , по силата на изтекла
придобивна давност , осъществявана от праводателя им Р. Й. , а след смъртта му
и от тях. Първият , обективен елемент на
владението е осъществяване на фактическо господство върху вещта – лично или
чрез другиго . Показанията на разпитаните
свидетели , са крайно
противоречиви по отношение ползването на
имота от Р. Й. ., но от съвкупната им преценка , базирана на по- последователните и логични твърдения
на свидетелите на ищеца , съдът формира вътрешно убеждение , че той е участвал
в строежа на сградата , неопределен
период след построяването и е живял в нея
, но впоследствие се е преместил
да живее в къща , която е в имот граничещ , с този в който е процесният
. Не се доказа с категоричност и субективното намерение на наследодателя Р. Й. за своене на имота .
Фактът , че името му е вписано в цитирания по-горе Акт за узаконяване не обективира намерението му да ползва имота като свой , защото по делото не е установено , че именно въз
основа на негова молба е издаден документът .
В резултат на горното съдът счита , че преживе Р.Й. не е придобил имота по давност , поради
и което ответниците не се явяват
собственици на съответните
идеални части по наследство . Не са
налице предпоставките за присъединяване на владението на основание чл.82 от ЗС
, т.к. е налице прекъсване на
фактическата власт осъществявана от Р. Й. , от показанията на свидетелите , съдът приема , че той не е живял в имота , за
период по-дълъг от шест месеца преди смъртта си . Ответниците алтернативно твърдят , че дори и да не се признае правото на
собственост на баща им или неговото
владение да не е годно да се присъедини , те паралелно с баща
си били владелци на имота и след неговата смърт това владение е продължило , т.е. са придобили съответните идеални части в резултат на изтичането „собствена“ придобивна давност . По отношение на ответниците С.Р.Х. и С. Р.А.
съдът счита , че по делото липсват доказателства в тази насока . Всички
разпитани свидетели заявяват , че сестрите от много години живеят извън
пределите на страната , имат собствени имоти в които пребивават когато са в
България или са отсядали във визирания по-горе
съседен имот , ползван от родителите им . По отношение на ответника А.Х.Х. , съдът счита , че с убедителност се установи , че той живее в процесната сграда и по-конкретно в част от самостоятелния обект
с идентификатор №***. Както показанията на разпитаните по негово искане
свидетели , така и на св.И.К. , изслушан по молба на ищеца доказват , че този
ответник повече от десет години живее
в процесната сграда . Изясни се , че той ползва отделен вход , като за целта е изградено външно масивно стълбище до жилищния етаж на сградата
. В този самостоятелен обект , ищецът
обаче ползва само част от всички
помещения . Съобразно Доклад за оценка на съответствието със съществуващи
изисквания , жилищният етаж се състои от
две обособени жилища – едностайно и двустайно имайки предвид , че ответникът А.Х. е ползвал
входа със изградено стълбище , той е осъществявал фактическа власт върху част от жилищния етаж , обособен като едностайно жилище . Съдебната практика допуска придобиването по давност на идеална част от
недвижим имот в рамките на обема на владяната реална част , но в настоящият
случай , ответникът не е доказал , това
съответствие . Няма пречка чрез СТЕ да
се установи реалната част от имота , който ответникът владее , на каква идеална
част от жилищният етаж съответства , но това не е сторено по делото . При това
положение , въпреки , че ответникът е осъществявал фактическо господство за
десет и повече години , според съда с намерение за придобие имота , т.е. налице
е и субективният елемент на владението , съдът не е в състояние да установи ,
че е придобил именно 1/8 ид.ч. от жилищния етаж , каквито са констатациите в нотариален акт №*** , том ***
,
рег.№*** , дело №***г. на Нотариус рег.***
, с район на действие ШРС .
За пълнота е необходимо да се посочи , че
владението върху реална част от имот
може да има за последица придобиването му по давност , но само ако тази
реална част съответства на строителните правила и норми за самостоятелно жилище
. В случая не са събрани доказателства и в тази насока .
Относно
останалите два самостоятелни обекта с идентификатори №*** , №***.по делото липсват доказателства ,
че е реализиран обективният елемент на владението – фактическо господство , ето защо
не е придобито и право на собственост на оригинерно основание , а по отношение
на жилищният етаж , ответникът не е доказал , че ползваната от него реална част
съответства на признатото му право на
собственост върху 1/8 ид.ч.
Обобщавайки горното , съдът намира , че
ищецът се явява собственик на процесната
сграда (към
момента част от сграда ) ,
състояща се от самостоятелни обекти с идентификатори , като част от имота , а
именно реална част от самостоятелен обект с идентификатор №*** , се ползва от ответника А.Х., без правно
основание , ето защо следва да бъде осъден да го предаде на ищеца . Доколкото частта от имота не е правно
обособена като самостоятелен обект , по правилно е ответникът да бъде
осъден да предаде на ищеца целия имот с
идентификатор №***. По отношение на
ответниците С.Р.Х. и С. Р.А. ,
претенцията за предаване на владението е неоснователна , защото не се доказа по
делото , че те ползват този обект.
Относно обектите с идентификатори №***
№*** , те също са изцяло собственост на ищеца и това
обстоятелство следва да бъде признато от съда , но ответниците не ги ползват ,
поради което претенцията за предаване на владението следва да бъде оставена без уважение .
На основание чл.537 , ал.2 от ГПК , нотариален акт №*** , том *** , рег.№*** , дело №***. на Нотариус рег.*** , с район на действие ШРС следва да бъде отменен в частта , с която ответниците са признати за собственици на по 1/8 ид.ч. от процесните самостоятелни обекти
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК от ГПК ответниците дължат на ищеца деловодни
разноски в размер на 2 563,08 лева .
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Х.Х. , ЕГН: ********** ***
, С.Р.Х. , ЕГН :********** с адрес *** и С. Р.А. , ЕГН: ********** с адрес: *** , че К.Р.Й. ЕГН
: ********** , адрес *** , Съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.Шумен, ул .***
.е собственик на масивна жилищна сграда
, на два етажа , състояща се от
жилищен етаж с квадратура от 94
кв.м. , гараж с квадратура от 40 кв.м. и
гаражен етаж от 54 кв.м. , построени в
общински парцел с планоснимачен №*** , в
кв.*** , който имот съобразно кадастралната
карта и кадастралните регистри на
гр.Шумен , представлява и включва 1.самостоятелен обект с идентификатор №*** , намиращ се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.***
. самостоятелен обект с идентификатор №***
, намиращ се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.*** и 3 . самостоятелен обект с идентификатор №*** , намиращ се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.***.и
ОСЪЖДА А.Х.Х. , ЕГН: ********** ДА МУ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО върху
самостоятелния обект с идентификатор №***..
ОТХВЪРЛЯ претенцията на К.Р.Й. ЕГН : **********
, срещу С.Р.Х. , ЕГН :********** и С. Р.А. ,
ЕГН: ********** за предаване на владението върху масивната жилищна сграда , с намиращите се в нея самостоятелни обекти
с самостоятелен обект с идентификатори №***
, №*** и №***
, намиращи се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.***
и
претенцията срещу А.Х.Х. , ЕГН: **********
за предаване на владението върху самостоятелните обекти с идентификатори №*** и №***
ОТМЕНЯ
, на основание чл.537 , ал.2 от ГПК , нотариален акт №*** , том ***
,
рег.№***. на Нотариус рег.*** , с район
на действие ШРС , в
ЧАСТТА , в която А.Х.Х. , ЕГН: **********,
С.Р.Х. , ЕГН :********** и С. Р.А. ,
ЕГН: ********** са признати за собственици на по 1/8 идеална част от
масивна жилищна сграда , представляваща
и включваща и включваща 1.самостоятелен обект с идентификатор №*** 2. самостоятелен обект с идентификатор №*** , и 3 . самостоятелен обект с идентификатор №*** , намиращи се в сграда с идентификатор №*** , разположена в поземлен имот с идентификатор
№*** , адрес на имота : гр.Шумен , ул.***.
ОСЪЖДА А.Х.Х.
, ЕГН: ********** , С.Р.Х. , ЕГН :********** и С. Р.А. , ЕГН: ********** да заплатят на К.Р.Й. ЕГН : **********
, сумата на 2 563,08 (две
хиляди петстотин шестдесет и три лева и осем ст.) лева - деловодни разноски .
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: