335/21.4.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на деветнадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2398
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени от А.М.С.
с ЕГН ********** с адрес *** срещу С.А.С. от ЕГН **********
адрес ******** конститутивен брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака
по
вина на ответника, както и иск по чл.149
от СК за осъждане на ответника да заплати издръжка една година назад от
датата на завеждане на исковата молба в общ размер на 1 800 лв.
Ищцата
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са
съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 23.03.1989г., като
живеели заедно от 1987 година. От брака си имали общо 5 деца, четири от които
пълнолетни и със свои семейства. Най – малкото дете – С., била родена на ***г.,
като сега е на 11 години. Когато детето било на две години мъжа, заминал да
работи в чужбина, като от този момент досега не осъществил какъвто и да било
контакт със семейството си. Ищцата, заедно с детето живеели в къща, собственост
на едно от по-големите деца. Животът им бил труден, тъй като финансовите
средства не достигали. А.С. е неграмотна, затова се правят особени доказателствени искания за освобождаване от държавна такса
и разноски в производството, както и назначаване на адвокат, който да ѝ укаже правна помощ, чрез
осъществяване на процесуалното й представителство по делото.
С
Определение № 2835 от 08.10.2015г., съдът е освободил на основание чл.83, ал.2
от ГПК ищцата от заплащане на държавна такса и разноски по делото, като е
предоставил и правна помощ на основание чл.94 от ГПК, под формата на
процесуално представителство. Назначения адвокат, определен от Съвета на
Адвокатска колегия – Шумен бил адв. С.И. от ШАК.
С Определение № 446 от 17.02.2016г.
съдът е назначил на ответника особен представител – адв.М.Ц.
при ШАК, поради това, че С.С. не бил открит на посочения адрес, а от служебно
изисканата справка става ясно, че няма друг известен адрес на който да бъде
намерен. В законоустановения
едномесечен срок от страна на особения представител на ответника е
депозиран писмен отговор, в който се
излага, че исковете са допустими, като се оспорва основателността само на
искането за прекратяване на брака по вина на ответника, както и размера на претендираната издръжка.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание, ищцата лично и чрез адв. С.И. от ШАК, поддържа предявения иск за развод и за
издръжка за минало време, като моли за положително произнасяне по същите.
За ответникът се явява особения му представител – адв.
Ц., която оспорва частично основателността на исковете и в хода на съдебните
прения аргументира подробно доводите си.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните са
съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 23.03.1989г., за
което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 159 от същата дата, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Община – гр.Сливен. По време на брака
на страните им се раждат пет деца – четири от тях към момента са навършили пълнолетие, създали са собствени
семейства, като дори имат по две и повече деца. Страните се разделили за дълъг
период от време, когато четирите им деца били още много малки. През този период
от време ищцата, заедно с три от децата живеела в гр.Сливен в дома на своя
баща, а ответника, заедно с едно от децата
- в гр. Шумен. След негово упорито настояване, страните заживяли отново заедно и през това време се родило
най-малкото от децата – С. - родена на ***г. и сега е на 11 години. Когато детето
било на две години, бащата заминал да работи в чужбина, като от този момент
нататък не осъществил каквато и да е връзка със семейството или децата си. За С.
се грижила единствено ищцата, подпомагана от другите деца. Детето не познава
баща си. Има изградена силна връзка със
своята майка, и с леля си (първа братовчедка на майка ѝ), където прекарва
повече време. Живеят в жилище, което е от две стаи и е собственост на дъщеря
ѝ С. която живее и работи в Германия. Хигиенно – битовите условия в жилището
били добри.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита
на свид. С.С.А. (дъщеря на
страните) и А. Й.М. – далечна роднина и на двете страни. Изслушано е и детето в
съдебно заседание. Детето твърди, че не познава баща си, категорично заявява,
че желае да живее с майка си, където се чувства спокойна и сигурна. По делото е
приет и социален доклад.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.49 от СК основанието да бъде уважен иска за развода е безусловната констатация направена от съда за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в резултат на установените факти по делото. Липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака“, поради което съдът следва да се води от указанията дадени в точка 2 на Постановление на ВКС № 10/1971г., което и към момента запазва действието си. В постановлението се сочи, че „дълбоко“ е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и близки отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. „Непоправимо“ е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. В настоящия случай съдът намира, че е налице такова състояние на брачната връзка, в резултат на което тя е прекъсната и не би могла да бъде възстановена. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. По делото липсват доказателства за полагане на усилия от страна на съпрузите да закрепят брака. Това показва, че запазването му е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, като между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност и бракът им следва да бъде прекратен.
За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по
въпроса за вината, съдът намира, че с поведението си съпруга е допринесъл за
разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака. От събраните
по делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че ответника с поведението си е допринесъл за
разстройството на брачните отношения, като е напуснал семейството си и се е дезинтересирал напълно от него. Установи се, че същият не
само, че не е зачитал своята съпруга, като личност, не само, че не е проявявал
уважение и грижа към нея и децата си, но често е прибягвал и до физическо
насилие спрямо нея. От показанията на свид. С.А. се
установи, че след раздялата на родители им преди години, децата не са познавали
своя баща и не искали да го виждат, а така също, че освен майка им, често биел
и тях. С оглед изложеното съдът приема, че ищцата е доказала дълбокото и
непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, която е причина за разстройството
на брачната връзка. В хода на
производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с
което последната да е съпричинила неговото разстройство
и съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има
съпруга.
Основателно е искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата след развода, а
именно от С. на Г..
При
преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът
съобрази, че по делото са налице
доказателства за укоримо поведение на бащата и дезинтересиране към
детето. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че майката полага
основните грижи за неговото отглеждане. Предвид, че интереса на детето е
водещ при решаването на този въпрос, съдът следва да се съобрази с казаното от
детето при изслушването му в съдебно заседание, където е изразено категоричното
му желание да живее, заедно с майка си. С оглед на всичко гореизложено,
преценявайки обсъдените
обстоятелства в тяхната
съвкупност, съдът намира, че интересите на детето, с оглед неговата възраст,
пол, възпитателски качества и морален
оглед на родителите, биха били защитени в най-голяма степен, ако родителските
права бъдат предоставени на неговата майка, като местоживеенето му бъде
определено при нея. Съдът намира, че на ответника следва да бъдат определени
режим на лични контакти по отношение на детето всяка първа и трета неделя от
месеца от 10.00 часа до 18.00 часа. Няма
основание и не е в интерес на детето режима на лични контакти да бъде определен
по друг начин, тъй като се установи, че детето не познава своя баща и
евентуалното преспиване на друго място и с други хора би оказало негативно
влияние върху психиката на детето. По отношение на семейното жилище: Установи
се по делото, че семейното жилище е собственост на родителите на мъжа, като
страните отдавна са го напуснали, затова съдът не следва да се произнася по
въпроса за предоставянето на същото за ползване. По отношение на издръжката: Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка
съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата
възраст, нуждата от средства за храна,
облекло, неговите специфични потребности и обстоятелството, че по делото няма
представени доказателства за доходите на родителите. Съдът намира, че
ежемесечната издръжка по отношение на детето
следва да бъде в размер на 250 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с
възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето от страна на майката. Имайки в предвид
изложеното, съдът намира, че ответника следва да участва в издръжката със
сумата в размер на 150 лева. Въпреки, че по делото няма доказателства за
доходите, които реализира бащата, съдът намира, че същият е в трудоспособна
възраст, като няма данни за влошено здравословно състояние и лицето може без
затруднения да заплаща тази сума. Останалата част от издръжката в размер на 100
лева следва да се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на детето. При определяне
размера на издръжката съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК,
съгласно която минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от
размера на минималната работна заплата. Така определеният размер на издръжката
е дължим, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 19.09.2015г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до 1- во число на текущия месец, до настъпване на законни
причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка.
По
отношение основателността на иска за издръжка за минало време: Безспорно е по делото, че ответникът е баща
на малолетната С., което е видно и от удостоверението за раждане на детето.
Няма спор и по това, че родителите не живеят заедно от 2005-2006г. Възможността да се иска издръжка “за минало
време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като
законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска
за определяне на издръжка. По делото е
установено, че в този период единствената грижа за детето, включително и
неговата материална издръжка е поета единствено от майката – ищца по делото. От
разпита на свидетелите стана ясно, че бащата не се е срещал с детето, както и
не е давал никакви средства за издръжка за този период. По делото обаче не бяха
ангажирани каквито и да е доказателства за размера на претендираната
издръжка от 150 лв. Детето не посещава извънкласни форми на обучение, няма
здравословни проблеми или други нужди обуславящи размер на издръжката над
минимално установения. С оглед възрастта на детето и неговите нужди съдът
счита, че за периода 17.09.2014г. – 17.09.2015г. е имало нужда от сума за
издръжка в размер на 200 лв. месечно. Необходимо е обаче, освен нуждите на
детето, да се съобразят и възможностите на родителите. Доколкото за детето през
този период е полагала грижи само майка му, то бащата следва да поеме част от
тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето. Предвид гореизложеното
съдът намира, че определената месечна издръжка от 200 лв. следва да се поеме от
бащата в размер на 120 лв., а от майката в размер на 80 лв. Така определената
издръжка в размер на 120 лв. ще се дължи от 17.09.2015 г. до датата на подаване
на исковата молба 17.09.2016г., като на основание чл.242, ал.1 от ГПК следва да
бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта, досежно издръжката. Поради изложеното искът по чл.149 от
ГПК се явява основателен и доказан до размер на 120 лв., като в останалата си
част до пълният предявен размер от 150 лв. месечно следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 40 лв., която следва да бъде заплатена от ответника,
държавна такса общо в размер на 273.60 лв. за присъдените размери на издръжките
за в бъдеще и минало време, възнаграждението за особен представител в размер на
600 лв., както и 5 лв. при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между С.А.С. с ЕГН ********** и А.М.С. с ЕГН ********** ***,
сключен на 23.03.1989г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Община
Сливен, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 159/23.03.1989г.,
на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има мъжа, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване
на брака жената да ВЪЗСТАНОВИ предбрачното си фамилно име - Г..
ПРЕДОСТАВЯ родителските права
върху роденото от брака малолетно дете – С. С. А. с ЕГН ********** на майката А.М.С.
с ЕГН **********,
като местоживеенето на детето е при майката на
адрес *****.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето с бащата С.А.С. с
ЕГН ********** всяка
първа и трета неделя от месеца от 10.00
часа до 18.00 часа.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от
СК С.А.С. с ЕГН ********** да
заплати на малолетното си дете С. С. А. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.М.С. с ЕГН **********
сума в общ размер на 1440 лв.(хиляда и
четиристотин и четиридесет лева), представляваща ежемесечна издръжка в
размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), считано от 17.09.2014г. до 17.09.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 17.09.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от
1800 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК С.А.С. с
ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете С. С. А. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител А.М.С. с ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 150 лв.
(сто и петдесет лева), с падеж 1 – во число на
текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 17.09.2015г.,
ведно със законната лихва за забава, считано от влизане на решението в законна
сила до настъпване на законни причини,
водещи до нейното изменение или прекратяване.
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 40 лв. (четиридесет лева).
ОСЪЖДА С.А.С. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС
сумата от 40.00 (четиридесет лева) лева, представляваща окончателна държавна такса по иска
за развод, както и сума в размер общо на 273.60 лв. (двеста седемдесет и три лева и шестдесет стотинки),
представляваща държавна такса върху присъдените размери на издръжките, възнаграждение
за особен представител в размер на 600
лв. (шестстотин лева), както и 5 лв. (пет лева) при евентуалното издаване
на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК в
частта му по отношение на присъдените издръжки.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: