Р Е Ш Е Н И Е

48/22.1.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На дванадесети януари две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2411 описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството по повод предявени обективно съединени искове с правна квалификация по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.128 от КТ и по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.215 от КТ.

Исковата молба е депозирана от Б.Ш.М. с ЕГН **********, чрез адв. П.П. и адв. Л.В. от ШАК със съдебен адрес ***-13, кантора 25 срещу „Джан- Бей“ ЕООД с ЕИК 201605075 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Х.. Излага се, че ищеца работил при ответника по силата на Трудов договор № 18/07.01.2014г. с шестмесечен изпитателен срок, като изпълнявал длъжността „общ работник“. На 31.07.2014г. между страните било сключено допълнително споразумение, по силата на което трудовия договор се трансформирал в такъв за неопределено време. През времето на действието на трудовия договор ищецът бил командирован, като било уговорено командировъчните да бъдат по 60 евро на ден. Трудовото правоотношение между страните било прекратено на 01.02.2015г. За времето от 13.09.2014г. до 01.02.2015г. на ищеца не му били изплатени дължимите суми за трудово възнаграждение в размер на 340 лв. месечно или в общ размер на 1552.61 лв., както и сумите за командировки в общ размер на 7056 лв. Върху тези суми се претендира и законна лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.07.2015г. до окончателното им заплащане. Поради неплащането на сумите ищеца подал заявление по чл.410 от ГПК и било образувано заповедно производство - ч.гр.д. № 1826/2015г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Срещу така издадената заповед за изпълнение, длъжникът депозирал възражение в срок, поради което за ищеца се породил правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. В заключение се моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

В законоустановения едномесечен срок ответника депозирал писмен отговор. В него се оспорва основателността на исковете. Сочи се, че в периода на действие на трудовия договор ищецът ползвал платен и неплатен отпуск, поради което не му се дължало възнаграждение, както трудово, така и командировъчно. Твърди се, че ищецът отказвал да подпише ведомостта за заплати, поради което и не му било изплатено възнаграждението. Същите доводи се изтъкват и за претенцията за незаплатени командировъчни пари. Сочат се нередовности на исковата молба, водещи до невъзможност да се подготви защитата на ответника. В заключение се моли за отхвърляне на исковете и присъждане на деловодните разноски.

В съдебно заседание ищеца се явява лично, заедно с адв. Л.В. от ШАК. Поддържа се исковата молба и се излагат подробни аргументи за уважаването ѝ в хода на съдебните прения. Молят и за разноски, като представят списък по чл.80 от ГПК.

В съдебно заседание за ответника се явява преупълномощения адвокат – адв. С.Г. от ШАК. Моли за отхвърлянето на исковете, като се излагат доводи в съдебно заседание. Моли се за разноски, като се представя списък по чл.80 от ГПК.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1826/2015г. на ШРС е видно, че по подадено от ищеца - работник заявление била издадена Заповед № 941/15.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу ответника за сума в размер на 8 608.61 лв. с ДДС, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 13.09.2014г. до 01.02.2015г. и неплатени суми за командировки за същия период, ведно със законната лихва върху сумата от 13.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането, както и 932.17 лв. разноски в заповедното производство.

Страните не спорят, а и видно от представения по делото Трудов договор № 18 от 07.01.2014г., ищеца бил назначен на длъжността „общ работник на строителство на сгради“, с място на работа в обекти на фирмата. Първоначално договора бил със срок за изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, като след изтичане на срока договорът се трансформирал в такъв за неопределено време. Между страните било договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 340 лева, което следвало да се изплаща ежемесечно между 20 –то и 30-то число на следващия месец. Бил договорен и размер на платен годишен отпуск от 20 дни. Ищецът бил командирован за работа на строителни обекти на работодателя във Франция със Заповед 113 от 04.09.2014г. за периода 05.09.2014г. – 30.09.2014г., със Заповед № 122 от 01.10.2014г. за периода от 01.10.2014г. – 31.10.2014г. и със Заповед № 130 от 31.10.2014г. за периода от 03.11.2014г. – 30.11.2014г. В периода от 01.12.2014г. до 30.12.2014г. ищецът бил в платен годишен отпуск, съгласно Заповед № 65 от 27.11.2014г., а в периода от 01.01.2015г. до 31.01.2015г. бил в неплатен отпуск, съгласно Заповед № 66/24.11.2014г. Със Заповед № 28 от 02.02.2015г. правоотношението между страните било прекратено по взаимно съгласие на страните, считано от 01.02.2015г.

По делото са събрани доказателствата чрез разпита на свид. Б.С.Н., свид. А.О.А. и свид. Д.А.А., които свидетелстват за установената във дружеството практика за начина и мястото на изплащане на изработеното от работниците възнаграждение. Съдът кредитира разпитите на свидетелите, съобразявайки обстоятелството, че показанията им изясняват единствено механизма на извършване на плащанията, но не се отнасят за конкретните факти по делото. Свид. Н. е във влошени отношения с представляващия ответното дружество, като между двамата има и съдебен спор развиващ се във Франция. Въпреки това показанията му кореспондират с останалите събрани по делото доказателства и съдът ги кредитира.

По делото е назначена и съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която не е оспорено от страните и е прието по делото, като пълно и обосновано дадено. Вещото лице заключава, че нетния размер на полагащото се на ищеца трудово възнаграждение за процесния период бил 1 015.35 лв. На ищеца било изплатено дължимото възнаграждение за месец септември 2014г. в размер на 215.76 лв., като неизплатеното му възнаграждение за месец октомври, ноември и декември 2014г. било в общ размер на 799.59 лв. Общо дължимата сума за командировки за процесния период възлизала на 10 200 лв.

Съдът като взе предвид представените по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност и съобразявайки становищата на страните, намира за установено от правна страна следното:

По отношение на допустимостта на исковете: При извършената проверка относно допустимостта им, съдът е установил, че са налице положителните процесуални предпоставки за надлежното упражняване правото на иск, като не е налице някоя от отрицателните такива. В срока по чл.414 от ГПК било подадено възражение срещу заповедта, като исковата молба била предявена в едномесечния срок, което обосновава и допустимостта на предявените искове.

По отношение основателността на исковете: За успешното доказване на исковете е необходимо да се установи съществуване на трудово правоотношение между страните, по силата на което ищецът да е изпълнявал трудовите си задължения и да е бил командирован от работодателя през посочените периоди в чужбина, да не му е било изплатено дължимото трудово възнаграждение, както и уговореното възнаграждение за периодите на командироване.

По делото не се спори, че ищецът е изпълнявал в пълен обем трудовите си задължения в процесния период, като бил командирован в чужбина, за която цел са били издавани заповеди за командировка с предвидено в тях възнаграждение. Видно от неоспореното от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза, за положения от лицето труд за месец септември 2014г. на работника било изплатено възнаграждение в размер на 215.76 лв., като обаче не било изплатено това за м. октомври 2014г., месец ноември 2014г. и месец декември 2014г. в размер на общо 799.59 лв. Довода на ответника, че за месец декември 2014г. възнаграждение не се дължало, тъй като работника бил в отпуск, не почива на правно основание, предвид, че за периода на ползването на предвидения по трудов договор платен годишен отпуск, възнаграждение се дължи от работодателя, съгласно чл.177, ал.1 от КТ. За периода на ползването на неплатен отпуск такова възнаграждение не се дължи, но това е съобразено и от вещото лице в заключението. Поради гореизложеното съдът намира, че претенцията е частично основателна и следва да бъде уважена в размер на 799.59 лв., като в останалата част до пълния предявен в исковата молба размер следва да бъде отхвърлена.

По иска по чл.215 от КТ за установяване на задължение в размер на 7056 лв. за периодите на командироване, видно от представените по делото Заповеди между страните е уговорено възнаграждение в размер на 120 лева дневно. Видно от експертизата дължимото и неизплатено възнаграждение за периодите на командироване, а именно 05.09.2014г. – 30.09.2014г., 01.10.2014г. – 31.10.2014г. и 03.11.2014г. – 30.11.2014г. било в общ размер на 10 200 лв. Претенцията на ищеца в исковата молба е за сума в размер на 7 056 лв., поради което и съдът намира иска по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.215 от КТ за доказан по основание и размер и същия следва да бъде уважен изцяло. Възраженията на ответника, че възнагражденията не били изплатени, поради отказа на работника да подпише ведомостта за заплати остана неподкрепено с каквито и да било доказателства. Останаха недоказани и останалите твърдения на ответника, от които извлича благоприятни последици.

На основание чл.83, ал.1 от ГПК доколкото спорът е трудов, ищецът е освободен от такси и разноски в производството. Такива обаче реално са направени от него, както в заповедното, така и в исковото производство, като е заплатена държавна такса за образуване на делата. Поради това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в размер на 157.11 лв., представляваща заплатена държавна такса, съразмерно с уважената част на исковете.

Разноските в заповедното производство са в размер на 850.63 лв., за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт разноските направени за изготвяне на заключението по съдебно-счетодовната експертиза, които са в размер на 109.50 лв., съобразно с уважената част от иска.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните, че “ДЖАН БЕЙ” ЕООД – гр.Шумен с ЕИК 201605075, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Д.Х. дължи на Б.Ш.М. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***-13, кантора 25, чрез адв. П.П. и адв. Л.В. – П., заедно и поотделно сума в размер на 799.59 лв. ( седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща сбор от дължими и неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците октомври, ноември и декември 2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.07.2015г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1826/2015г. по описа на ШРС, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.128, т.2 от КТ до пълния ѝ предявен размер от 1552.61 лв., като неоснователна.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415 от ГПК, в отношенията между страните, че “ДЖАН БЕЙ” ЕООД – гр.Шумен с ЕИК 201605075 дължи на Б.Ш.М. с ЕГН ********** сума в размер на 7 056 лв. ( седем хиляди и петдесет и шест лева), представляваща сбор от дължими и неизплатени дневни командировъчни пари за периодите на командироване 05.09.2014г. – 30.09.2014г., 01.10.2014г. – 31.10.2014г. и 03.11.2014г. – 30.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 13.07.2015г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1826/2015г. по описа на ШРС.

ОСЪЖДА “Джан Бей” ЕООД – гр.Шумен с ЕИК 201605075 на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Шуменския районен съд сума в размер на 109.50 лв. (сто и девет лева и петдесет стотинки), представляваща разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице, както и сумата от 5 лева (пет лева), представляваща държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Джан Бей” ЕООД – гр.Шумен с ЕИК 201605075 да заплати на Б.Ш.М. с ЕГН ********** направените в исковото производство разноски в размер на 157.11 лв. (сто петдесет и седем лева и единадесет стотинки), съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК “Джан Бей” ЕООД – гр.Шумен с ЕИК 201605075 да заплати на Б.Ш.М. с ЕГН ********** направените в заповедното производство разноски в размер на 850.63 лв. (осемстотин и петдесет лева и шестдесет и три стотинки), съразмерно с уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: