Решение по Гражданско дело 2413/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

236/24.3.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:

Районен съдия: Д. Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2413/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два субективно съединени искове от Н.С. А., чрез процесуален представител адв. М. Д., срещу М.Е.М. и Х.И.М., за разваляне на алеаторен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД, оформен НА № ***., по описа на Нотариус № 024, с район на действие ШРС, обективно съединени с инцидентен установителен иск, предявен от ищцовата страна, по реда на чл. 212 ГПК.

В исковата си молба се твърди, че на 01.12.2009 г. в гр. Шумен, при нотариус per. № 024, ищцата и съпругът и Е. А., сключили Договор за гледане и издръжка, по силата на който прехвърлили на дъщеря си М.М. ***. След 04.02.2010г., когато Е. А. починал, отношенията охладнели – ответниците, които живеели самостоятелно, престанали да се интересуват от нея, да помагат в издръжката, от която се нуждае, както и, поради влошаване на здравословното и състояние, да осигуряват елементарни медицински грижи и лекарства. Не се излагат твърдения за липса на полагани грижи към прехвърлителите до сключване на договора. Твърди, че не само се чувства изолирана в собствения си дом, но от страна на дъщеря си била подложена на психически и физически тормоз. Иска да бъде постановено решение, с което договорът за издръжка и гледане, оформен с НА № *** г., по описа на нотариус № 024 и район на действие PC гр. Шумен, да бъде развален изцяло. Претендира разноски.

В приетия за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, предявен в срока и по реда на чл. 212 ГПК, се твърди, че съпругът на ищцата страдал от злокачествено заболяване, от което починал два месеца след прехвърлянето на имота от сериозно злокачествено онкологично заболяване, поради което по отношение на този прехвърлител не е имало физическо време за изпълнение, а ответниците са знаели за заболяването му и въпреки това са сключили договора за гледане и издръжка, поради което счита, че е налице пълно неизпълнение. Твърди се, че през лятото на 2012 г. в здравословното състояние на ищцата настъпило рязкото влошаване и реални нужди от ефективно изпълнение на задълженията по сключения договор относно нея настъпили след м. август 2012 г., но такива не били престирани, като предвид нуждата от финансови средства за посрещане на разходите по лечението била принудена да работи. На 26.02.2015 г. с нотариална покана поискала ответниците да изпълняват поетите от тях договорни задължения, но до ден днешен те не сторили това. Иска се да бъде признато за установано, че процесния алеаторен договор в частта касаеща прехвърлителя Е. А. е нищожен поради липса на основание.

В общите писмени отговори на исковата молба и инцидентния установителен иск, ответниците оспорват изцяло претенциите, като неоснователни. Направени са, както възражение за частична недопустимост на главния иск, по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, поради липса на легитимация на ищцата по отношение 2/6 идеални части от имота, по арг. от чл. 26, ал. 2 ГПК, така и възражение за неоснователност поради погасяване на същия иск по давност за 1/6 идеална част. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа страна се установи следното:

Ищцата и съпругът и Е. А. са родители на ответницата М.Е.М.. На 01.12.2009г. с НА № ***., по описа на Нотариус № 024, с район на действие ШРС, ищцата и съпругът и Е. А. прехвърлили на дъщеря си - ответницата М.Е.М., по време на брака й с Х.И.М., собствен недвижим имот: къща от 82 кв.м., построена върху държавна земя, в парцел от 650 кв. м., представляващ УПИ VI, кв. 9, по плана на с. Коньовец, Шуменска област, срещу задължението приобретателката да полага грижи, лично или чрез трето лице, и поеме издръжката им при нужда и поискване, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили до тогава и докато са живи. Прехвърлителите си запазили пожизнено право на ползване върху имота. От представената и приета по делото медицинска документация, издадена във връзка със здравословното състояние на Е. А., през периода септември – декември 2009 г., както и от заключение на допуснатата съдебно - медицинска експертиза, се установява, че към 01.12.2009г. последният е бил в четвърти стадий, който се явява последен в международната TNM класификация, на злокачествено заболяване: СА /карцином/ на панкреаса, с множествени хистологично доказани далечни метастази – М1, артериална хипертония и захарен диабет. На 17.12.2009г. А. е приет в Онкохирургията при МОДОЗС – Шумен, от където е изписан на 29.12.2009г. и на 04.02.2010г. умира, за което е съставен Акт за смърт № 1/05.02.2015г., по описа на Кметство с. К.. От представената и приета по делото медицинска документация, издадена във връзка със здравословното състояние на ищцата, се установява, че на 13.08.2012 г. Н.С. А. е освидетелствана от ТЕЛК към МБАЛ гр. Шумен, като с Експертно решение № 1840/13.08.2012 г. е установена 64% трайно намалена работоспособност.

По делото бяха ангажирани множество гласни доказателства, от които се установи, че месец преди прехвърляне на имота приобретателката М.М., заедно със семейството си от квартира в гр. Шумен се нанесли да живеят в дома на прехвърлителите в с. К.. След смъртта на Е. А. ищцата се преместила да живее в приспособена и обзаведена от ответниците пристройка - бивш гараж, където живее и към момента. Постепенно между майка и дъщеря започнали да възникват противоречия, но доколкото не беше установена причината, съдът намира, че проблемите, достигнали до демонстриране на лошо отношение, са от личен характер. През месец юни 2015г. конфликтите се изострили, за което ищцата споделила на другата си дъщеря - свидетелката А. Е.М., която от началото на месец октомври 2015г. се преместила да живее на квартира в с. Коньовец, както и на сестра си свидетелката – Ф. И., която живее в с. Развигор и периодично ходела на гости при ищцата, като им се оплакала, че не получавала от ответниците дължимите грижи. Свидетелката Ф. И. твърди, че ищцата поискала и получила от нея пари, като обяснила, че са за лекарства. От показания на свидетеля Х. Е. се установява, че водомерът и електромерът са общи за целия процесен имот, а от писмените доказателства представени от ответниците се установява, че партидите за електроенергия и вода са с титуляр М.М., като разходите за целия имот - сметките за вода за периода от м. януари 2012г. до м. ноември 2013г. и за електроенергия за периода от м. септември 2009г. до м. януари 2016г., са плащани от ответниците, а доколкото отоплението в пристройката обитавана от ищцата е чрез климатик, то и разходите за отопление на последната са били поети от тях. Показанията на всички свидетели са безпротиворечиви относно въпроса, че към момента на предявяване на исковата молба ищцата сама се грижи за себе си, но относно дължимостта на грижи те са противоречиви. Когато свидетелите са от кръга лица, по смисъла на чл. 172 ГПК, каквито са Ф. И. и А. М., показанията им следва да се преценяват с оглед всички данни по делото, поради което относно твърдението на Ф. И., че през последните 5-6 години ищцата, като вземе пенсията плаща тока и водата, както и твърдението, че сестра и има нужда от грижи, а младите не полагат такива, че сама си доставя лекарства от Шумен, както и относно твърдението на А. М., че майка и имала здравословни проблеми и няма кой да я гледа и помага, съдът цени, като има предвид тяхната заинтересованост. В този смисъл показанията на свидетелите К. Д. и Х. Е., че ищцата не е била на легло, че някой да полага специални грижи за нея и дори ходела на работа т. е. няма нужда от гледане, както и, че основни грижи за медикаментите необходими за ищцата полага М., съдът кредитира като безпристрастни и обективни.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно приетият за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД.

Този иск е предявен от ищцовата страна, по реда на чл. 212 ГПК, във връзка и по повод отговора на исковата молба от ответната страна и релевираните в този отговор възражения за частична недопустимост на главния иск, поради липса на легитимация на ищцата по отношение 2/6 идеални части от имота и за неоснователност поради погасяване по давност на същия за 1/6 идеална част. Инцидентният установителен иск е за прогласяване нищожността на договора за гледане и издръжка, поради липса на основание, в частта касаеща прехвърлителят Е. А. т. е. относно 1/2 идеална част от прехвърления имот. Доколкото такъв иск може да предяви, както всяка страна по договор, така и всяко трето лице, чиято правна сфера е засегната от нищожността, то в процесния случай искът е предявен от легитимирана по договора страна, като тази възможност се запазва неограничено във времето, т. е. тя не се погасява по давност. Основанието на един договора е причината страните да се задължат, която причина не е необходимо да е посочена в договора, тъй като се предполага. Ищцовата страна релевира твърдения за липса на основание на процесния договор извеждайки доводи, както от доказания по делото факт, че прехвърлителят Е. А. е починал два месеца и четири дни след прехвърляне на имота, така и от обстоятелството, че на приобретателката е била известна близката му смърт. От приетото заключение на допуснатата по делото съдебно – медицинска експертиза, се установява, че към момента на сключване на процесния договор за издръжка и гледане е могло да се предположи, че леталния край на прехвърлителя Е. А., като много вероятен, би настъпил в близките месеци, но с точност никой не е могъл да каже, кога това ще се случи. Развитието на заболяването е предполагало фатален край за пациента в близките 2-3 месеца. Този летален край е бил известен, както на приобретателката на имота, така и на самия прехвърлител, който според показанията на свидетелката К. Д. е помолил приобретателката да се върнат на село, защото имал нужда от гледане, а според показанията на свидетеля Х. Е. повода тя и семейството и да се върнат в с. Коньовец бил, че Е. се разболял. От показанията на тези свидетелите се установява, че до смъртта на прехвърлителя Е. А. за него са били полагани грижи, както от неговата съпруга – ищцата, така и от дъщеря му – приобретателката на имота. Конкретните грижи спрямо прехвърлителя от М.Е. са се изразявали не само в общи такива, но и в инжектиране на предписан от лекарите морфин, обстоятелство което се потвърждава и от показанията на свидетелката Ф. И.. Фактът, че грижи за него е полагала и ищцата не променя факта на положените грижи на ответницата. В съдебната практика е застъпено становище, което настоящия съдебен състав споделя, според което случай на нищожност поради липса на основание е налице, когато договорът за прехвърляне на собственост върху имот срещу задължение за издръжка и гледане е сключен, въпреки че на приобретателя е била известна близката смърт на прехвърлителя. Договорът е алеаторен и отнапред не е известно, какво ще престира проибретателят. Той може и да не престира нищо, ако такъв е случаят, но такъв договор също има основание. Основание няма, ако на приобретателя отнапред е било известно, че няма да се наложи да престира нищо или почти нищо. Трябва да се отчита също, че най-нормално е прехвърлителят, който е в тежко състояние и има нужда от най-интензивна грижа да си я осигури чрез прехвърлянето на имот, стига близката перспектива за смъртта му да не е известна на приобретателя.

Съдебната практика обективирана в ТР № 30/1981 г., т. 3, ОСГК на ВС, приема че задължението за издръжка и грижи се прекратява със смъртта на прехвърлителя, като прекратяването засяга и неделимостта на задълженията. Предвид естеството на алеаторния договор, когато задължението за издръжка и гледане е поето към повече от едно лице и когато не е уговорена разграничение на задълженията към всяко едно от тях, както е в случая, същото е неделимо по волята на договарящите. В случай че, задължението е изпълнявано по отношение на единия от прехвърлителите, а не се изпълнява по отношение на другия, е налице основание за разваляне на договора и за двамата. Конкретни твърдения за неизпълнение задължението за гледане спрямо прехвърлителя Е. А. от М.Е. по делото няма изложени и не се събраха доказателства в тази връзка. В случая обаче до смъртта на прехвърлителя Е. А., договорът е бил изпълняван по отношение и на двамата прехвърлители. С неговата смърт, по отношение на него договорът е прекратен, като прекратителното действие засяга и неделимостта на задълженията. Наследниците могат да реализират само такива права, включително и правото на иск за разваляне на договора, които са възникнали в патримониума на наследодателя до смъртта му. Доколкото до този момент договорът е бил изпълняван, в патримониум на наследодателя не е възникнало право да иска разваляне на договора, което по силата на наследственото правоприемство да премине в патримониума на ищците. /Определение № 475/10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1793/2009 г., III г. о./. Поради което, съдът намира, че искът, предявен от преживялата прехвърлителка срещу приобретателите за признаване нищожност на договор за гледане и издръжка, поради липса на основание, в частта касаеща прехвърлителят Е. А. т. е. относно 1/2 идеална част от прехвърления имот, следва да бъдат отхвърлен, като неоснователен.

Относно главният иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД.

Искът е за разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, оформен НА № ***., по описа на Нотариус № 024, с район на действие ШРС, поради пълно неизпълнение по отношение, както на ищцата, така и по отношение на починалия съпруг. В отговора на исковата молба ответната страна прави възражения, както за частична недопустимост на този иск, поради липса на легитимация на ищцата по отношение 2/6 идеални части от имота, така и за неоснователност на същия поради погасяване на същия по давност за 1/6 идеална част.

По възражението за частична недопустимост на иска, поради липса на легитимация на ищцата по отношение 2/6 идеални части от имота настоящият състав на ШРС намира следното: Активно легитимирани да предявят иск, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, са както прехвърлителите, така и техните наследници. При смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява и наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора, поради неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на наследените права – ТР № 30/17.06.1981г., на ОСГК на ВС. От представеното и прието по делото удостоверение за наследници изх. № 12/10.12.2015г., по описа на Кметство с. Коньовец, след смъртта си починалият Е. А. е оставил трима наследници по закон: съпруга - Н.С.А. и две дъщери – ответницата М.Е.М. и А. Е.М. – свидетел по делото, допусната по искане на ищцата при режим на водене. В хипотезата на смърт на единия от прехвърлителите, договорът за издръжка и гледане се прекратява, като в случая се прекратява и неделимостта на задълженията на длъжника. В процесния случай по арг. от чл. 9 ЗН преживялата съпруга наследява част, равна на частта на всяко дете – по 1/6 идеални части. Искът е предявен само от преживялата съпругата, чиято квота в наследената част от процесния имот е 1/6. Останалите по 1/6 идеални части от имота, или общо 2/6, са наследени от двете дъщери на починалия. Наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника, съобразно размера на наследените права - в този смисъл Решение № 937/2009г., постановено по ГД № 2958/2008г., IV г.о. на ВКС, по реда на чл. 290 ГПК. Предвид изложеното възражението за частична недопустимост на иска, поради липса на легитимация на ищцата по отношение наследените от двете дъщери на починалия общо 2/6 идеални части от имота, по арг. от чл. 26, ал. 2 ГПК, се явява основателно.

По възражението за погасяване на искът по давност за 1/6 идеална част наследена от ищцата настоящият състав на ШРС намира следното: Възражението е направено в срока за подаване отговор на исковата молба, поради което е допустимо. Правото да се иска разваляне на договор за издръжка и гледане е наследимо и се погасява с петгодишна давност, която тече от откриване на наследството, т. е. от деня на смъртта, който е и последният ден на неизпълнението - в този смисъл Решение № 19/2010г.,№ 937/2009г., постановено по ГД № 2372/2008г., III г.о., на ВКС. Наследството на Е. А. е открито на 04.02.2010г., исковата молба е заведена на 23.09.2015г. – след изтичане на срока по чл. 110 ЗЗД, ищцовата страна, в чиято тежест с определение № 3307/27.11.2015г. изрично е указано да установи факти и/или обстоятелства довели до спиране или прекъсване на давностния срок, не е представила и не е поискала за събиране такива, поради което разгледано по същество възражението е основателно.

По основателността на главният иск относно 1/2 идеални части от процесния имот прехвърлени от ищцата с договора за издръжка и гледане, настоящият състав на ШРС намира следното: В Решение № 82/05.04.2011г., постановено по ГД № 1313/2009г., IV г.о., по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че ако задължението е било изпълнявано до смъртта на единия кредитор, а след това е допуснато неизпълнение спрямо преживелия кредитор, последният може да иска само частично разваляне на договора съобразно прехвърлените от него права. В този смисъл ищцата е процесуално легитимирана да иска разваляне на процесния договор, по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, до размера на 1/2 идеални части. Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане е единен и задължението по него е неделимо, както по своя характер, така и поради намерението на страните. Стандартът, който приобретателят следва да осигури на прехвърлителя в изпълнение на задълженията си за издръжка, зависи от уговорения в договора обем на престацията на длъжника. Ако нищо не е уговорено, то издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя, и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. В процесния договор относно дължимата от приобретателката престация е била използвана бланкетната формулировка „да осигури живот, какъвто прехвърлителите са водил до сега“. В практиката на върховната съдебна инстанция е пояснено, че ако е уговорено осигуряване на живот, какъвто прехвърлителят е водил до момента, то това е стандарта на живот на прехвърлителя към момента на сключване на договора, при отчитане промяната на нуждите му, с оглед здравословното състояние – арг Решение № 82/05.04.2011г., постановено по ГД № 1313/2009г., IV г.о. на ВКС, по реда чл. 290 ГПК. Предвид, че липсва в договора ограничение относно обема на дължимата грижа и издръжка, следва да се приеме, че страните са се съгласили да се осигурява цялата необходима на прехвърлителите издръжка и да бъдат полагани всички необходими за тях грижи, на базата на действителните им конкретни нужди във всеки един момент. От свидетелските показания бе установено, че към момента на сключване на договора страните са живеели в общо домакинство. В неустановен момент след това ищцата се е преместила да живее в пристройка – гараж, пригодена от ответниците за живеене. След преместването и до момента ищцата се грижи сама за себе си, а от месец юни 2015г. конфликтът е до такава степен изострен, че страните не си говорят, а ответниците дори не пускали ищцата в къщата /от показанията на Ф. И./. Ответната страна ангажира доказателства установяващи престиране на издръжка – плащане на разходи за вода и електроенергия, но не ангажира такива за редовното, непрекъснато, системно и в пълен обем изпълнение на задълженията си по гледане на ищцата. За установяване на това изпълнение, съгласно правната доктрина /”Договор за издръжка и гледане” на Петко Венедиков/ доказателствената тежест е именно на ответника. В настоящия случай е без значение причината за влошените отношения между страните. Доколкото ответницата не е изпълнявала поетите задължения по договора изцяло в продължение на месеци и не е поискала незабавно от съда трансформиране на задължението си в парично, то констатираното неизпълнение дава основание на прехвърлителката да иска разваляне на договора за гледане и издръжка. Предвид изложеното съдът намира, че предявеният от ищцата иск за разваляне на сключения договор за 1/2 ид. ч. е основателен и следва да бъде уважен.

Относно разноските: При този изход на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да платят дължимите държавни такси съобразно уважената част от двата кумулативно субективно съединените искове, с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в размер на 50 лв., на основание чл. 78 ал. 1 ГПК. С определение постановено в производство по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцата е освободена от внасяне на дължими държавна такса и разноски по производството.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Оставя без уважение предявеният, в срока и по реда на чл. 212 ГПК, от Н.С. А., срещу М.Е.М. и Х.И.М., инцидентния установителен иск, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради липса на основание, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане оформен НА № ***., по описа на Нотариус № 024, с район на действие ШРС, в частта касаеща прехвърлителя Е. М. А., с ЕГН: ***********, починал на 04.02.2010г., като неоснователен.

Разваля сключеният между Н.С. А., с ЕГН: ********** *** и Е. М. А., с ЕГН: ***********, починал на 04.02.2010г. от една страна и от друга страна М.Е.М., с ЕГН: ********** ***, договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението издръжка и гледане, оформен с НА № *** г., по описа на нотариус № 024 и район на действие PC гр. Шумен, за 1/2 идеална част от недвижим имот: къща със застроена площ от 82 кв.м., построена върху държавна земя - парцел от 650 кв.м. находяща се в УПИ VI, в квартал № 9, при граници и съседи: улица; УПИ – 5; УПИ – 7, по плана на с. К., Шуменска област, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД.

Отхвърля предявения от Н.С. А., с ЕГН: ********** ***, срещу М.Е.М., с ЕГН: ********** и Х.И.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, оформен с НА № *** г., по описа на нотариус № 024 и район на действие PC гр. Шумен, като недопустим, поради липса на легитимация на ищцата по отношение наследените от двете дъщери на починалия на 04.02.2010г. наследодател Е. М. А., с ЕГН: *********** - М.Е.М., с ЕГН: ********** *** и А. Е.М., с ЕГН: ********** и постоянен адрес: с. Величково, общо 2/6 идеални части от недвижим имот: къща със застроена площ от 82 кв.м., построена върху държавна земя - парцел от 650 кв.м. находяща се в УПИ VI, в квартал № 9, при граници и съседи: улица; УПИ – 5; УПИ – 7, по плана на с. К., Шуменска област, на основание чл. 26, ал. 2 ГПК.

Отхвърля предявения от Н.С. А., с ЕГН: ********** ***, срещу М.Е.М., с ЕГН: ********** и Х.И.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, оформен с НА № ***г., по описа на нотариус № 024 и район на действие PC гр. Шумен, поради погасяване по давност по отношение наследените от съпругата на починалия на 04.02.2010г. наследодател Е. М. А., с ЕГН: *********** - Н.С. А., с ЕГН: ********** ***, 1/6 идеални части от недвижим имот: къща със застроена площ от 82 кв.м., построена върху държавна земя - парцел от 650 кв.м. находяща се в УПИ VI, в квартал № 9, при граници и съседи: улица; УПИ – 5; УПИ – 7, по плана на с. К., Шуменска област, като неоснователен.

Осъжда М.Е.М., с ЕГН: ********** и Х.И.М., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: ***, да платят солидарно на сумата 50 /петдесет/ лева, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните

Районен съдия: