Р Е Ш Е Н И Е

 

181/9.3.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и трети февруари, две хиляди и шестнадесета година, в състав:  

Районен съдия: Димитър Димитров  

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2416/2015 г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, от А. С. А. и Ф.Р.А., срещу М.Р.Ю., за признаване, като установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 36 кв.м. - част от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот № ХI – 105, в квартал 23, по плана на с. Я., Общ. В., обл.т Ш., при граници и съседи УПИ с № XII-109; IX-104; XI-108 и улица, както и осъждане на ответника да предаде владението.

Ищците обосновават исковата си претенция на следните фактически твърдения: С НА № *** г., по описа на нотариус с рег. № 019 на Нотариалната камара, с район на действие ШРС, на основание чл. 587, ал. 1 ГПК, са признати за собственици на недвижим имот, с площ 520 кв. м., на адрес: село Я., ***. Твърдят, че дворищно-регулационните сметки със съседите били уредени. Ответникът бил собственик на съседния УПИ с № IX-104, владеел част от имота на ищците, с площ около 30 кв.м. и въпреки многократните покани отказвал да предаде владяната част. Считат, че владението на ответника е без основание. Представят писмени доказателства. Претендират разноски.

Въпреки предоставения срок по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не е изразил становище по допустимостта и съществото на иска и по обстоятелствата, на които се основава; не е изложил възражения срещу исковите претенции; не е посочил доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведените по делото съдебни заседания ищците, чрез процесуален представител адв. Д., поддържат предявения иск, като молят за постановяване на решение срещу ответника, с което исковите претенции бъдат уважени. Ответникът, чрез процесуален представител адв. К., взема становище, като счита исковите претенции за неоснователни и недоказани, твърдейки че дворищната регулация между имотите не е приложена, предаване на спорната част по регулация не е извършена, ответникът не е обезщетен, поради което оспорва предаването на владението.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа следното:

Страните владеят съседни дворни места в квартал 23 по плана на село Я., Община В., като общата граница между имотите е в дъното на имота владян от ищците. Имотът на ищците е образуван с регулационен план одобрен със заповед № 862/1971г., като парцелът по регулационни линии е с площ 520 кв. м.. На 19.03.2015г., по молба на ищците, в производство по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК и въз основа приложени документи, Нотариус с рег. № 019 на Нотариалната камара, с район на действие ШРС, ги признал за собственици на УПИ № ХI – 105, с площ 520 кв. м., в квартал 23, по плана на село Я., Община В., област Ш., на адрес: ***, при граници и съседи УПИ с № XII-109; IX-104; XI-108 и улица, за което съставил констативен НА № *** г. Уличната регулация на квартала е приложена, но дворищната регулацията между двата имота не е приложена и действителната граница на имота, който владеят ищците не съвпада с регулационната линия - по регулационни линии ищците владеят 3 кв. м. от имота на ответника, а последният владее 39 кв. м. от имота на ищците. Върху част от владените от ответника 39 кв. м., придаваеми по дворищна регулация към имота на ищците, има изградена стопанска сграда - сайвант. От показанията на разпитания, по искане на ищците, при режим на довеждане, свидетел И. А., които съдът кредитира, като логични, обективни и непротиворечиви, се установява, както че ответникът владее процесните 36 кв. метра и спорът между страните е много отдавна, така и че от както той се помни сайвантът бил построен на това място. Свидетелят твърди, че конфликтът се изострил в началото на лятото на 2015г., когато ответникът довел майстор, за да прави ремонт на сайванта, защото бил към срутване.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, съдът намира за установено от правна страна следното:

При предявен иск, с правно основание чл. 108 ЗС, в тежест на ищцовата страна е да установи, както фактите, които сочат на осъществяване твърдяното в исковата молба основание за придобиване право на съсобственост върху спорните 36 кв. м., така и факта, че именно ответникът упражнява фактическа власт /владение/ върху същите, вкл. и да установят наличието на факти, които изключват добросъвестност на ответника, а в тежест на ответника е да установи всички евентуално наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, включително и валидно правно основание, по силата на което упражнява фактическата власт.

Ищците се легитимират като собственици на процесните 36 кв. м., като представят констативен НА № *** г., съставен на 19.03.2015г., по тяхна молба, в производство по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК. От удостовереното в него се установява, че въз основа приложени към молбата документи Нотариус, с рег. № 019 на Нотариалната камара и район на действие ШРС, признал молителите за собственици на УПИ № ХI – 105, с площ 520 кв. м., в квартал 23, по плана на село Я., Община В., област Ш., на адрес: ***, при граници и съседи: УПИ с № XII-109; IX-104; XI-108 и улица. Част от представените пред нотариуса документи, като: Скица на имот изх. № 12/21.01.2015 г. издадена от Община Венец; Удостоверение за данъчна оценка, изх.№ 7702000368/13.03.2015 г. издадено от Община Венец и Удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № 20/09.06.2010 г. на Кметство село Ясенково, са представени с исковата молба, приети и приложени, като писмени доказателства по делото. От съдържанието на Скица на имот изх. № 12/21.01.2015 г. се установява, че площта на имота и площта на парцела измерена графично е еднаква - 520 кв. м., като не е отбелязано дали сметките за придаваемите по регулация части са уредени или не са уредени. Ответникът не оспорва, по предвидения в закона ред, истинността на представения от ищцовата страна титул за собственост, но твърди, че регулацията не е приложена - придаваемото място, ведно с построеното в него не е оценено и платено, а процедурата по предаване на владението не е спазена. От показанията на разпитания свидетел се установи, че ответникът владее процесните 36 кв. м. макар същите да са придаваеми към имота на ищците. От една страна констативният нотариален акт, съставен по реда на чл. 587, ал. 1 ГПК, като титул за собственост, има обвързваща доказателствена сила относно удостоверено в него вещно право. Тази доказателствена сила не е установена с изрична законова разпоредба, но се основава на задължение на нотариуса да провери легитимацията на молителите при съставяне на нотариалния акт. На това основание се приема, че когато такава проверка е била извършена и това е отразено в акта, той се ползва със своеобразна законна доказателствена сила относно удостоверителното изявление на нотариуса, че правото на собственост съществува. Последиците са, че: този, който разполага с констативен нотариален акт се освобождава от необходимостта да доказва основанието, на което е придобил удостовереното в акта вещно право. Ако насрещната страна по спора твърди свои права, които изключват тези на ползващия се от акта, в нейна тежест е да ги докаже в производство по чл. 193, ал. 1 ГПК. При успешно проведено доказване ще се стигне до оборване на законната доказателствена сила на нотариалния акт, като може да не се доказват собствени права, а да се ангажират само доказателства за факти, чието установяване оборва легитимацията на ползващото се от акта лице. От друга страна, както съдебната практика, така и правната доктрина, са безпротиворечиви, че констативния нотариален акт формира обвързваща доказателствена сила само относно факта, че пред нотариуса са били представени описаните в приложната част на акта документи, но не и че същите действително легитимират молителя, като собственик и съдът не е обвързан от преценката на нотариуса относно съществуването на удостовереното вещно право, а следва да съобрази това по вътрешно убеждение, тъй като е възможно нотариусът да не е направил правилна правна преценка за валидността на представените документи. С други думи законната доказателствена сила на констативния нотариалния акт относно съществуването на правото на собственост, не е абсолютна и не задължава съда във всички случаи, когато правото не е оспорено от противната страна, да приеме за собственик ползващото се от акта лице, като е свободен по вътрешно убеждение, с оглед всички данни по делото, да прецени дали в действителност това лице е собственик и при наличие на доказателства, обуславящи извод в противен смисъл, респ. при преценка, че констатацията на нотариуса относно придобиването на правото противоречи на закона, не следва да зачете доказателственото значение на констативния нотариалния акт, като титул за собственост.

В заключенията на вещите лица е отразено, че регулационния план на село Ясенково, е одобрен със Заповед № 862/1971г.. Следователно този регулационния план е приет при действието на отменения ЗПИНМ – приет с ДВ, бр. 227/1949г.. Съгласно чл. 39, ал. 3 ЗПИНМ /отм./ за придадените по дворищна регулация части от собственост върху недвижим имот на едно лице към парцели на други лица, собствеността се придобива по силата на самия план. През 1973г. е влязъл в сила ЗТСУ /отм./ - приет ДВ, бр. 62/1973г. който отменя ЗПИНМ. По ЗТСУ /отм./ отчуждителното действие на дворищно – регулационен план е установено с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, съгласно която недвижими имоти, придадени от парцела на едно лице, към парцели на други лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно – регулационен план. Както по ЗПИНМ /отм./, така и по ЗТСУ /отм./, плащането на паричното обезщетение, респ. получаването на имотно обезщетение, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг с дворищно – регулационен план. Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения между собственика на имота, от който се отчуждава част и този, притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. С приемането на ЗУТ, обн. ДВ, бр. 1/2001г., в сила от 31.03.2001г., се отменя ЗТСУ и фактическият състав, на промяната на собствеността върху засегнатите имоти или части от тях при отчуждаване или промяна на границите им с подробни устройствени планове по чл. 15 и чл. 17 ЗУТ, е сложен, като включва два елемента: гражданско – правен /сделка, при това сключена в определена от закона форма за действителност/ и административно – правен /влязла в сила заповед на административния орган по чл. 129 ЗУТ/. По ЗУТ отговорът на въпроса кога следва да се счита „регулацията приложена“ е изрично, нормативно регламентиран с пар. 22 ЗУТ, в съответната редакция с оглед момента във времето, към който се твърди „ПУП да е приложен“. Съгласно първоначалното правило на пар. 22 ЗУТ /редакцията, обн. ДВ, бр. 1/2001г./ ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията с плащането на дължимите суми по договорите по чл. 17, ал. 3, когато такива се предвиждат; с нанасяне на имота в кадастъра и с вписване в имотния регистър. С изменение на пар. 22 ЗУТ /обн. ДВ , бр. 64/2012г., в сила от 26.11.2012г./ ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията: с влизането в сила на административния акт за одобряване на ПУП по чл. 16 ЗУТ; със сключването на окончателни договори за прехвърляне ПС, когато такива се предвиждат и с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. Относно въпроса кога следва дворищно – регулационен план да се счита приложен, при действието на ЗТСУ, следва да се има предвид указанията дадени в ТР № 3/1993г., ГД № 2/1993г., ОСГК, съгласно което прякото вещно-правно отчуждително действие на дворищно – регулационен план е под условие, което има прекратителен характер - отчуждителното действие на регулационен план настъпва от момента на влизането му в сила, но окончателното разместване на собствеността настъпва от момента, в който този план бъде „приложен“, при наличие на предпоставките по чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ /отм./. Правната последица от доказано в съдебния процес отрицателно обстоятелство- „неприлагане на регулация“, обуславя извода за отпадане на отчуждителното действие на РП с обратна сила, като се счита, че с него не са придадени съответните части по регулация от имот, собственост на едно лице, към друг съседен имот, притежание на друго лице и имотните граници на двата имота се възстановяват по първоначалното им местоположението преди регулацията, съгласно разпореждането на чл. 33, ал. 1, изр. 1 ЗТСУ. С отпадане на отчуждителното действие на влезлия в сила неприложен дворищно – регулационен план, правното положение на имотите се възстановява по предходния регулационен план, а ако и той не е приложен - по още по-предходния план, за който се установи, че е приложен или до първоначалното положение на имотите. Предпоставките за приложението на регулацията са разграничени, в зависимост от различните предпоставки за изменение на регулационен план, регламентирани от нормите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗТСУ. При наличие на условията за изменение на дворищно – регулационен план от кръга на тези по чл. 33, ал. 1 ЗТСУ, а именно: по чл. 32, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ЗТСУ - „дворищно – регулационен план се приема за приложен“ при доказаното наличие на две кумулативно дадени предпоставки: 1/завземане на имота по законоустановения ред и 2/ изтичане на 10 г. срок от това завземане - упражнявано владение в рамките на този срок върху завзетата част. В случай, че основанията за изменение на плана са установените от чл. 32, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗТСУ, за да се приеме за доказан фактът на „приложение на регулацията“, следва да е налице едно от алтернативно посочените в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ условия – 1/до деня на откриване на производството за изменение на регулационен план, придадената по регулация част с предходния регулационен план да е завзета по законоустановения ред или 2/дължимото за нея обезщетение да е изплатено по нормативно определения ред от ППЗСТУ. При доказано приложение на дворищната регулация, определените с нея парцелни граници на имотите се приемат за имотни такива при изработването на следващия регулационен план. Относно приложното поле на даденото с ТР № 3/1993г., ГД № 2/1993г., ОСГК. по отношение тълкуване на понятието приложена регулация, следва да се има предвид задължителното за долните на ВКС съдебни инстанции Решение № 200/11.05.2011г., ГД № 439/2010г., 1 г. о., на ВКС, постановано по реда на чл. 290 ГПК, съгласно което макар ТР № 3/15.07.1993г., да е прието при действието на ЗТСУ, то не е изгубило значението си, както преди ЗТСУ - ЗПИНМ, ЗБНМ в Царство България от 1949 г., така и при действието на ЗУТ и ЗКИР. Това следва от разпоредбите на § 6, ал. 2 и § 8, ал. 1 и 2 ПРЗУТ, които придават значение на прилагането на дворищно – регулационен план, действащ към момента на влизане в сила на ЗУТ. В случай, че такъв заварен дворищно – регулационен план не е могъл да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ, той не би могъл да бъде изменен и при условията на § 8, ал. 2, т. 2 ПРЗУТ. Съгласно § 6, ал. 2 ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищно - регулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Общинската администрация осигурява извършването на необходимите оценки в едномесечен срок от постъпване на искането, а съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищно - регулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищно - регулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Следователно отпадането на отчуждителното действие на неприложените ДРП в срока по § 6, ал. 2 ЗУТ, настъпва автоматично – в този смисъл е в ТР № 3/2011г., постановено по ТД № 2010г., ОСГК, на ВКС.

Към момента на приключване на устните състезания пред настоящата съдебна инстанция, по категоричен начин се установи, че спорните 36 кв. м. са във владение на ответника, а от приетите по делото заключения на двете допуснати по делото СТЕ /първоначално и повторна/, че по отношение на собствения на ищците УПИ № ХI – 105, с площ 520 кв. м., дворищната регулация с УПИ IX-104, не е приложена, съобразно регулационния план на с. Ясенково. По изложените съображения настоящият състав намира, че относно процесните 36 кв. м. не следва да зачете доказателственото значение на констативен НА № *** г., като титул за собственост на ищците, макар правото претендирано от тях да не бе оспорено от противната страна по предвидения в закона ред, поради което исковата претенция се явява неоснователна.

Относно разноските: При този изход на спора и липса на искане от ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива не следва да бъдат присъдени.

Мотивиран от така изложеното, Шуменски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

Отхвърля иска, с правно основание чл. 108 ЗС, от А. С. А. и Ф.Р.А., срещу М.Р.Ю., за признаване, като установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на 36 кв.м. - част от дворно място, съставляващо урегулиран поземлен имот /УПИ/ № ХI – 105, в квартал 23, по плана на село Я., Община В., област Ш., при граници и съседи: УПИ с № XII-109; IX-104; XI-108 и улица, както и осъждане на ответника да предаде владението на ищците, като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

 

Районен съдия: