Р Е Ш Е Н И Е
76/2.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменски районен съд, ІХ-ти състав, в
публично заседание, на дванадесети януари, две хиляди и шестнадесета година, в
състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2430/2015 г., по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от “Бургаска Газова Компания” ЕООД, гр. Бургас, чрез
адв. В. от БАК, срещу “Купро-Емайл” ЕООД, гр. Ш., чрез пълномощника адв. Ж. от ВАК,
положителен установителен иск, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК
вр. чл. 243 ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, за признаване, като установено
в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане против
ответника, произтичащо от Договор за заем за послужване, по силата на който
първият, в качеството му на заемодател, е предоставил на ответника, в
качеството му на заемател, възможност временно да ползва газово оборудване на
стойност 960 лв., срещу поето от последния задължение за връщане, ведно със
законната лихва върху сумата, за която е образувано заповедно производство по ЧГД №
1964/2015 г., по описа на ШРС, от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.07.2015 г.
до окончателно плащане.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на производството, навеждайки следните фактически твърдения: На 15.07.2013 г. между „Бургаска газова компания“ ЕООД и „Купро-Емайл“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на газово оборудване № 6043, за срок от една година, на обща стойност 960 лв.. Поради неизпълнение на задължението след изтичане срока да договора предоставеното оборудване да бъде върнато и поради невъзможност да бъде идентифицирано, по заявление на заемодателя, срещу длъжника, е учредено заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК - ЧГД № 1964/2015г., по описа на ШРС и в полза на заявителя е издадена Заповед за изпълнение. Срещу така издадената Заповед за изпълнение, длъжникът в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е направил възражение за недължимост на претендираното вземане, поради което за ищеца е налице правен интерес от провеждане на избраната форма на искова защита. Ищецът претендира вземане за главница, разноските по заповедното производство и разноски по делото - внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение. Моли за постановяване на положително решение по предявения иск.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, като заявява че не дължи изпълнение на вземането по издадената Заповед за изпълнение, твърдейки, че процесното оборудване е върнато на ищеца. Относно цената на иска счита, че посочената в исковата молба стойност на оборудването е към датата на сключване на договора, като не е отчетена неговата амортизация за една година.
В открито съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържат заявените с исковата молба и отговора по нея становища.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Към доказателствата е приобщено служебно изисканото ЧГД № 1964/2015г. по описа на ШРС, от което се установява, че по подадено от ищцовото дружество заявление срещу ответника е била издадена Заповед № 1006/31.07.2015г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, за претендираната в настоящото производство сума, представляваща стойността на предоставено за временно ползване обурдване по Договор за заем за послужване. Срещу издадената заповед за изпълнение от ответника е постъпило в срок възражение.
Като писмени доказателства са приети надлежно заверени копия на: Фактура № 1070042822/19.12.2011 г.; Договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан от 15.07.2013 г.; Справка от търговския регистър за „Купко-Емайл“ ЕООД гр. Шумен; Справка от търговския регистър за „Бургаска газова компания“ ЕООД гр. Бургас; Кредитен картон на „Купко-Емайл“ ЕООД гр. Шумен, адвокатско пълномощно; Договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан ДЗП 6043/29.07.2013г. от 15.07.2013г.; Стоково-паричен приходен ордер № 0000025825/01.10.2013 г. на ГАЗКО „Бургаска газова компания“ ЕООД гр. Варна. Ежедневен лист на шофьор - продавач Маргарит Петров за дата 16.12.2013 г. и ежедневен лист на шофьор - продавач Маргарит Петров за дата 01.10.2013 г., Стоково-паричен приходен ордер № 0000025926/15.12.2013 г. и договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан от 01.10.2013 г. № 000016, Стоково-паричен приходен ордер в копие с рег.№ 0000025823 от 16.12.2013 г.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
На основание чл.
146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е приел за безспорен в отношенията между страните и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/че на 15.07.2013 г. между
страните е възникнало валидно правоотношение относно сключен договор за заем за
временно предоставяне на газово оборудване № 6043 за срок от една година; 2/че
ищецът е изпълнил задължението си за предаване на вещта и е изправна страна по
това правоотношение; 3/че срокът за връщане на вещта е изтекъл; 4/че по
инициатива на ищеца е образувано заповедно производство по реда на чл. 410 ГПК;
5/че в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение; 6/че от длъжника е
депозирано възражение по реда на чл. 414 ГПК и че то е в законоустановения срок; 7/че е спазен срокът по чл. 415, ал. 1
ГПК, за предявяване на настоящия иск;
В полза на ищеца
са допуснати гласни доказателства относно обстоятелствата по доставката и
връщането на оборудването. Свид. . П. заявява, че работи при ищеца на длъжност
„Началник база Ахелой“ и следи за получаването и връщането на оборудването. На предявения
му писмен документ „Ежедневен лист шофьор-продавач М. П. за дата 01.10.2013 г.“
обяснява какво е вписано в документа и че на дата 01.10.2013 г. в базата в
Шумен не е излизало и не е прибирана бутилка за този ден, т.е. не е оставена
при клиентите под наем или не е прибирана, като тези отбелязвания се правят от
служителя в гр. Шумен и той е съставил ежедневния ответен лист. Твърди, че не
сключва договорите за доставка, нито при прекратяване на договора прибира
оборудването. За тази дейност отговарял служителя в гр. Шумен и ако той не
впише дадена дейност, ще има липса в листа и той следва да носи отговорност за
това.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
По делото е безспорно, че между ищеца и ответника е сключен Договор по смисъла на чл. 243 ЗЗД - заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан от 15.07.2013 г.. Договорът е формален - в писмена форма.
Правния спор между страните е относно изпълнението задължението на
заемателя, след изтичане на срока на договора, да върне заетата вещ, като в
негова тежест бе разпределено да установи, при условията на пълно и главно
доказване, че задължението му е погасено. В изпълнение на така разпределената
доказателствена тежест заемателят, в качеството си на ответник, представи като
приложение към отговора на исковата молба заверен препис на Стоково-паричен
приходен ордер № 0000025825/01.10.2013 г., с издател ГАЗКО „Бургаска газова
компания“ ЕООД гр. Варна, за връщане на заетото оборудване, който в хода на
делото, по реда на чл. 190 ГПК, бе приет и приложен в оригинал. Ищецът не оспори
автентичността на това писмено доказателство и не отрече че посоченият като
получател на оборудването, е бил негов служител, както и, че този служител е
отговарял за получаването при връщане на съответното оборудване. Това беше
потвърдено и от показанията на свидетеля Д. П., които съдът приема за обективни,
непротиворечиви и подкрепени от останалите доказателства. Свидетелят твърди, че
служителя в гр. Шумен е отговарял за получаването и връщането на оборудването и
негова е отговорността за правилното отразяване в документите. Доводите на
ищеца, че оборудването не му е предадено, не се подкрепят от събраните
доказателства. Така издадения от длъжностно лице при ищеца стоково-паричен
приходен ордер е автентичен в частта относно подписа на получател, поради което
макар и частен диспозитивен документ, има материална доказателствена сила
спрямо отразените в него неизгодни за страната факти. Представени
са и други неотносими към предмета на правния спор писмени доказателства.
Крайният извод на съда е, че при получаване и връщане на оборудването е издаден стоково-паричен приходен орден, който е подписан от служител на ищеца. Предявеният установителен иск, относно претендираната главница е неоснователен и следва да се остави без уважение.
Относно разноските:
Разноски не следва да се присъждат на страната, в чиято полза се постановява решението, предвид диспозитивното начало в процеса.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено в отношенията между “Бургаска Газова Компания” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. “Алеко Константинов”, № 10 и“Купро-Емайл” ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, Индустриална зона, че в полза на ищеца не съществува вземане против ответника, в общ размер 960 лева (деветстотин и шестдесет лева), представляваща стойността на получено, но не върнато оборудване съгласно Договор за заем за послужване и доставка на газ пропан-бутан от 15.07.2013 г., за което е била издадена Заповед за изпълнение по ЧГД № 1964/2015 г., по описа на Шуменски районен съд, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на
страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание
чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ЧГД №1964/2015 г. по описа на Шуменски районен съд да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен съдия: