Р Е
Ш Е Н
И Е
115/17.2.2016г.
Шуменският
районен съд, XIІІ състав
на петнадесети февруари 2016
година
В публично
заседание в следния състав:
Секретар: С. Л.
като разгледа докладваното от
съдията ГД № 2472/2015г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство за
делба, във фазата на извършването.
С Решение № 1848/30.11.2015г, по настоящото
дело, до делба, е допуснат следният недвижим имот:
1.
Апартамент № 13,
находящ се в гр. ***, състоящ се от две стаи, кухненска ниша, антре и санитарно
помещение, със застроена площ 47,06 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 83510.668.1.2.13, в сграда № 2, разположена в ПИ № 83510.668.1,
с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно и площ 47,06 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата :
на същия етаж – 83510.668.1.2.14, под обекта – 83510.668.1.2.10 и над обекта –
83510.668.1.2.16, заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото,
при квоти : 1/2
ид.ч. за И. И.И., ЕГН : **********, с адрес *** и 1/2 ид.ч. за М.И.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***.
По начина за извършване на
делбата, към така описания недвижим имот, е заявена претенция за възлагане, с
правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, от съделителката М.И.Д..
Тя, е предявила и претенции по
сметки, по реда на чл. 346 ГПК, както следва :
- с правно основание чл. 61, ал.
2 от ЗС, за заплащане от страна на И. И.И.,
сумата от 2665 лева, представляваща половината от разходи за твърдени за
извършени подобрения в делбения имот за периода 2008 – 2013г.;
- с правно основание чл. 30, ал.
3 от ЗС, за заплащане от страна на И. И.И.,
сумата от 184,29 лева, представляваща сбор от дължими от него суми за данъци и
такси за имота платени от ищцата, за периода 2005 – 2015г..
Ответникът и по двете претенции е
заявил възражения за погасяване вземанията по тях с изтичане на предвидената в
закона давност.
От фактическа страна в
производството се установи следното: Според заключението на вещото лице, по
допуснатата СТЕ, прието от съда, като компетентно и обективно дадено, и
неоспорено от страните, се установява, че процесният недвижим имот се явяват
неподеляем, съобразно квотите им, разпоредбите на ЗУТ и актовете по прилагането
му, като общата му стойност възлиза на 28372 лева, а стойността на дяловете е по
14186 лева всеки. Заключението определя увеличението на стойността на имота на 2875,
в следствие извършените подобрения, а квотата на всеки съсобственик е съответно
за 1437,50 лева. Извършването на подобренията и стойността им освен от
заключението се установяват и от показанията на разпитаните свидетели, които не
доказаха съгласие на ответника по претенциите за извършването им. От същите
следва, че преди, след смъртта на наследодателя и по настояще жилището се
обитава от ответницата по делото, която не разполага с друг жилищен имот, за
разлика от ищеца.
Така
приетата фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
По
възлагателната претенция на М.И.Д., с правно основание чл. 349, ал. 2 от ГПК –
за извършване на делба, чрез възлагане на съделител, на неподеляемо жилище, е
необходимо спрямо претендента да са налице, предвидените в чл. 349, ал. 2 от
ГПК положителна и липсата на отрицателна
предпоставка – да е живял в неподеляемото жилище, при откриване на наследството
и да няма друго жилище. В конкретният случай, предявената възлагателна претенция
отговаря на посочените предпоставки, поради което следва да се уважи, като
делбения имот се възложи на М.И.Д., която, за уравнение дела на И. И.И. му
заплати сумата от 14186 лева.
По
претенцията по сметки на М.И.Д. срещу И. И.И. за
заплащане от страна на И. И.И.,
сумата от 2665 лева, представляваща половината от разходи за твърдени за
извършени подобрения в делбения имот за периода 2008 – 2013г. – За уважаване на иска с правно основание чл. 61, ал.
2 от ЗЗД, е необходимо да са налице следните предпоставки : предприета е чужда работа
без пълномощие и в собствен интерес, за което са извършени разноски, в случая,
че са извършени подобрения от единият съсобственик, без съгласието на
останалите съсобственици, което да е довело до увеличение стойността на квотата
на всеки, и размера на това увеличение. Изброените са налице. Както се спомена,
показанията на свидетелите установяват факта, извършени ли са подобрения в
делбения имот, а СТЕ посочва както стойността им, така и размера на
увеличението на квотата, на всеки съсобственик.
Неоснователно
е възражението за погасяване на вземането с изтичане предвидената давност. В
случая тя е пет годишна и почва да тече от извършване на подобренията – 2013г.
от когато до предявяване на иска – 25.01.2016г., е изтекъл срок по кратък от 5
години. Поради това искът, следва да се уважи за сумата от 1437,50 лева, а в
останалата му част до пълния предявен размер отхвърли за сумата от 1227,50 лева,
като неоснователен.
По
претенцията по сметки на М.И.Д. срещу И. И.И. за
заплащане на сумата от 184,29 лева, представляваща сбор от дължими от него суми
за данъци и такси за имота платени от ищцата, за периода 2005 – 2015г. – за
уважаването и е нужно да се установи, че един от съсобствениците е участвал в
тежестите на вещта в повече от дела си, в случая заплатил е припадащата се част
от дължимите от другия съделител данъци и такси. Приложените писмени
доказателства сочат, че за исковия период ищцата е заплащала всички данъци и
такси за имота, дължими по ЗМДТ, като платената от нея част на ответника е
повече от претендираната, но е частично основателно ответното възражение за
погасяване на вземанията с изтичане на предвидената давност. Тя е 5 годишна и
почва да тече от плащане на задължението. Съобразявайки датата на предявяване
на иска, то погасени по давност са вземанията за платени задължения до 2010г.
включително и искът следва да се отхвърли за сумата от 75,58 лева, съобразно
общия предявен размер, като е основателен за сумата от 108,71 лева, за
платените задължения от 2011г. до 2014г./плащането за 2011г. е извършено на
05.10.2011г./.
На основание чл. 355 от ГПК,
страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса съобразно
стойността на дяловете им, по сметка на ШРС, в размер на 567,44 лева, всяка, а
по приетите за съвместно разглеждане претенции по сметки, И. И.И., следва да заплати държавна такса в
размер на 107,50 лева.
Разноски по претенциите по сметки не са претендирани, а в делбеното
производство не са извършвани в повече от съответните за дела, поради които и
не се присъждат такива.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
Р Е
Ш И :
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на М.И.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, следният недвижим имот :
Апартамент № 13,
находящ се в гр. ***, състоящ се от две стаи, кухненска ниша, антре и санитарно
помещение, със застроена площ 47,06 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 83510.668.1.2.13, в сграда № 2, разположена в ПИ № 83510.668.1,
с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно и площ 47,06 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата :
на същия етаж – 83510.668.1.2.14, под обекта – 83510.668.1.2.10 и над обекта –
83510.668.1.2.16, заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, на
стойност 28372 лева.
ОСЪЖДА М.И.Д., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати, в шест месечен срок от влизане на решението в сила, на
И. И.И., ЕГН : **********, с адрес ***, сумата от 14186
лева, за уравнение на дела му от 1/2 ид.ч., от Апартамент № 13, находящ се
в гр. ***, състоящ се от две стаи, кухненска ниша, антре и санитарно помещение,
със застроена площ 47,06 кв.м., представляващ самостоятелен обект с
идентификатор № 83510.668.1.2.13, в сграда № 2, разположена в ПИ № 83510.668.1,
с предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой нива на
обекта – едно и площ 47,06 кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата :
на същия етаж – 83510.668.1.2.14, под обекта – 83510.668.1.2.10 и над обекта –
83510.668.1.2.16, заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.
ОСЪЖДА И. И.И., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на М.И.Д., ЕГН :
**********, с адрес ***, сумата от 1437,50 лева, на основание чл. 61, ал. 2 от
ЗЗД, представляваща стойност, с която се е увеличила квотата му, вследствие на
извършени от ищцата подобрения в делбения имот, без негово съгласие.
ОСЪЖДА И. И.И., ЕГН : **********,
с адрес ***, да заплати на М.И.Д., ЕГН :
**********, с адрес ***, сумата от 108,71 лева, на основание чл. 30, ал. 3 от
ЗЗД, представляваща заплатени от М.И.Д. данъци и такси дължими от И. И.И., за
½ ид.ч. от Апартамент № 13, находящ се в гр. ***, за периода 2011-2014г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д.,
ЕГН : **********, с адрес *** срещу И. И.И., ЕГН : **********, с адрес ***, иск
с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, в останалата му част, до пълния
предявен размер от 2665 лева, за сумата от 1227,50 лева, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Д.,
ЕГН : **********, с адрес *** срещу И. И.И., ЕГН : **********, с адрес ***, иск
с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, в останалата му част, до пълния
предявен размер от 184,29 лева, за сумата от 75,58 лева, поради погасяване на
вземанията с изтичане на предвидената в закона давност.
ОСЪЖДА страните да
заплатят, по сметка на ШРС, държавна такса върху стойността на дяловете си
както следва: И. И.И., ЕГН : ********** – 567,44
лева и М.И.Д., ЕГН : ********** – 567,44
лева.
ОСЪЖДА И. И.И., ЕГН : **********,
да заплати по сметка на ШРС, сумата от 107,50 лева държавна такса по претенциите
по сметки, с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Разноските
извършени в производството по извършване на делбата остават за страните както
са направени, а в производствата по сметки не се присъждат.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – гр. Шумен, в двуседмичен срок, от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: