Р Е Ш Е Н И Е
212/17.3.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд,
в открито заседание, на втори март две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Л. Григорова
при секретаря Д. Х., като разгледа
докладваното от съдията гр. дело №2473 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
обективно, кумулативно съединени искове, с правно основание чл.127, ал.2 от СК
и чл.127а, ал.2 от СК.
В исковата молба ищецът- Н.Г.И., ЕГН
**********, с адрес: ***, излага, че с ответника- М.Р.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, живеели на семейни начала като от съвместното си съжителство имали
родено едно дете- В.М.Б., ЕГН **********. Ищцата твърди, че през месец август
2009 г. се разделили с ответника, като детето останало да живее при нея, а
бащата заминал да живее и работи в Англия. От тогава всеки един живеел
собствения си живот, като грижите по отглеждането и възпитанието на детето
изцяло са поети от майката. При отглеждане на детето майката получавала помощ
от нейните близки и по- конкретно от нейната майка, с която детето имало силна
връзка. Твърди, че с ответника са поддържали контакти по телефона и по
интернет, но в един момент ответникът не се обаждал да получи информация за
детето, а настоявал отново да заживеят заедно с ищцата. Имало период, в който ответникът не помагал
въобще при отглеждането на детето, не осигурявал издръжка или и даваната
издръжка била в минимални размери, което принудило ищцата да заведе дело за
присъждане на издръжка. По гр.д. №1569/2012 г. била присъдена издръжка, в
размер на 100.00 лв., която към момента на подаване на молбата се изплащала
редовно от бащата. Ищцата твърди, че поводът да заведе настоящото дело е
посещението на ответника в училището на детето, за първия учебен ден, както и
изявленията на бащата, че иска да вземе В. при себе си в Англия. На следващо
място ищцата искала да пътува с детето в чужбина, като получавала покани за
гостуване от нейни близки, живеещи във Франция, но бащата поставял условие, че
ще даде съгласието си, ако ищцата му предоставя детето, когато поиска. Поради
изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се предостави
упражняването на родителските права по отношение на детето В.М.Б., ЕГН **********
на майката Н.Г.И., ЕГН *****В857; да се определи местоживеенето на детето В.М.Б.
при нейната майка; да се определи режим на лични контакти с бащата М.Р.Б.,
както следва: всяка първа и трета събота от месеца от 09:00 ч. до 17:00ч., без
преспиване; да бъде разрешено детето В.М.Б., ЕГН ********** да напуска
пределите на Република България в държави на територията на Европа, а именно:
Гърция, Франция, Румъния, Сърбия, Унгария, Австрия, Швейцария, Германия,
Словения и Италия, до навършване на 13 годишна възраст, придружавано от своята
майка - Н.Г.И., ЕГН **********, като за целта се издаде и задграничен паспорт
на детето. Претендира и разноски.
В законния едномесечен срок,
предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, чрез назначения му от
съда особен представител, депозира отговор, в който заявява, че не се
противопоставя да се предостави упражняването на родителските права спрямо
общото на страните дете- В.М.Б., ЕГН ********** на майката, като се определи
местоживеенето на детето при майката. Моли да бъде определен разширен режим на
лични контакти на детето с баща му, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, съответно от 09.00 часа в събота до 18:00 часа в неделя /с преспиване/; всяка четна година на
Коледните празници, от 24 декември от 09.00 часа до 18:00 часа на 27 декември
/с преспиване/; всяка нечетна година на Новогодишните празници от 09.00 часа на
30 декември до 18:00 часа на 02 януари /с преспиване/; първите пет дни от всяка
пролетна ваканция на детето, с преспиване; всяка година през лятната ваканция,
съответно от 01 юли до 30 юли; на втория ден от всеки празник Великден; на
всеки рожден ден на детето - 03 юни по три часа, както и винаги, когато
страните постигнат устно съгласие детето да бъде при баща си. Първоначално оспорва
иска по чл.127а, ал.2 от СК като недопустим и неоснователен, сочейки аргументи.
В последствие изразява аргументи относно уважаването на тази претенция при
посочени условия.
От събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и
правна страна следното: Видно от представения официално заверен препис
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане №0681/04.06.2008
на длъжностното лице по гражданско състояние при Община- Шумен, се установи, че
страните са родители на детето- В.М.Б., ЕГН **********. Не се спори между
страните, че същите са разделени и не живеят заедно, като непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на малолетното дете се поемат от майката.
Не се оспорва, че детето, към датата на приключване на устните състезания, живее
при майка си, а бащата живее и работи в Англия. От събраните писмени и гласни
доказателства става ясно, че ищцата, заедно с детето живеят в общинско жилище
на адрес: ***, състоящо се от две стаи, кухня, баня и санитарен възел, като има
обособена стая за детето. С Решение №817/10.10.2012 г., постановено по гр. д. №
1569/2012 г. по описа на ШРС, ответникът е осъден да заплаща издръжка на малолетната
си дъщеря, в размер на 100.00 лв., месечно, считано от 07.05.2012 г. до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на
издръжка. От събраните гласни доказателства се установи, че от раждането на
детето основно майката полага грижи по отглеждането и възпитанието на детето,
като получава помощ от нейните близки. От същите доказателства става ясно, че
от 2009 г. родителите не живеят заедно, като от 2010 г. ответникът е заминал да
работи и живее в Англия. Свидетелката А. заяви, че контактите между детето и
бащата са по телефона, като след раздялата на страните, ответникът се е срещал
с дъщеря си, когато последната е била на седем години, при първия учебен ден, в
периода когато се е върнал в България. Съдът
дава вяра на сочените гласни доказателства, поради обстоятелството, че същите
са ясни, конкретни, непротиворечиви и са в синхрон с останалия събран
доказателствен материал. От
представения по делото социален доклад, се установи, че майката осъзнава своите
задължения и отговорности като родител за задоволяване базисните и емоционални
потребности на дъщеря си, като има изградена емоционална връзка между майката и
детето. Имайки предвид установеното от
фактическа страна относно желанието и възможностите на ищцата да полага
адекватни грижи за дъщеря си, както и предвид липсата на доказателства за
изявено желание от страна на ответника да полага грижи за детето си, и не на
последно място- съобразявайки се с ниската възраст на малолетната В.,
подкрепата от близките на майката и привързаността на родителя към детето, и на
детето към майката, съдът заключава, че в случая последната е по- подходящият
родител да упражнява родителските права спрямо общото на страните дете. Поради гореизложеното и местоживеенето на детето
следва да е при майката на посочения от нея адрес: ***.
Иманентна черта на упражняването на
родителските права над детето от единия родител е и режимът на лични контакти
на детето с другия родител. С оглед правилното развитие на детето и предвид
събраните по делото доказателства относно местоживеенето на ответника, желанието
и предпочитанията на детето относно контактите му с ответника /обстоятелства,
установяващи се от социалния доклад/, съдът счита, че подходящ режим на лични
контакти ще е следният: два пъти в месеца, през втората и четвърта събота и
неделя от месеца, от 10.00 ч. до 17.00 ч. за съответния ден, като през първата
година, считано от влизане в сила на решението, срещите да се осъществяват в
присъствието на майката, и десет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск. Съдът счита, че този режим на лични контакти ще е подходящ,
имайки предвид обстоятелството, че за период повече от шест години, детето е
осъществило личен контакт с баща си само веднъж, когато ответникът е бил в
България, с изключение на провежданите по телефон или скайп разговори, и реално
на малолетната ще й е необходимо време, при нужната подкрепа от другия родител,
през което да се опознае и сближи с баща си.
Доколкото има постановено съдебно
решение за издръжката на детето и няма заявена претенция за изменението й,
съдът счита, че не е необходимо да се произнася касателно месечната издръжка за
малолетната В..
По отношение претенцията по чл.127а,
ал.2 от СК, за да се произнесе, съобрази следното: От събраните по делото
гласни доказателства, се установи, че майката има роднини и близки, които
живеят във Франция и Швейцария, с които редовно контактува и, при които е
канена да гостува заедно с В.. Свидетелката заяви, че ищцата и В. имали желание
да гостуват на близките си в чужбина, но ответникът отказал да подпише
декларация, че е съгласен за това. Имайки предвид така установените факти,
съдът намира, че в случая изцяло в интерес на детето е да му се издаде
задграничен паспорт и да му се разреши да пътува извън пределите на страната
така, както е поискано в молбата, за да посети съответните държави, като по
този начин му са даде възможност да разшири познанията и мирогледа си. Не са
налице данни, сочещи, че пребиваването на В. в другите държави носи някакъв
риск за нея. Ето защо съдът заключава, че така предявеният иск е основателен и
следва да се уважи така, както е поискано от ищцата,
тъй като пътуването зад граница на детето не го застрашава и не крие опасност
за него, и изцяло в негов интерес е да посещава, през желания период, сочените
държави.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на
ищцата следва да се присъдят направените по делото съдебни разноски, съразмерно
с уважената част от претенциите, в размер на 734.00 лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването
на родителските права върху детето В.М.Б., ЕГН ********** на майката – Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***, като
ОПРЕДЕЛЯ детето да живее при нея на
адрес: ***
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на бащата М.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
с детето В.М.Б., ЕГН **********, както
следва: два пъти в месеца, през втората и четвърта събота и неделя от месеца,
от 10.00 ч. до 17.00 ч. за съответния ден, като през първата година, считано от
влизане в сила на решението, срещите да се осъществяват в присъствието на
майката, и десет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
РАЗРЕШАВА
на В.М.Б., ЕГН **********, действаща чрез своята майка и законен
представител
Н.Г.И., ЕГН ********** и двете с адрес: ***, да й бъде
издаден документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД – паспорт, както и
да напусне пределите на Република България, за да пътува в държави
на територията на Европа, а именно: Франция, Гърция, Румъния, Сърбия, Унгария, Швейцария,
Австрия, Германия, Словения и Италия, за срок до навършване на 13 годишна
възраст, придружавано от своята майка - Н.Г.И., ЕГН **********.
Настоящото разрешение замества
волята и съгласието на бащата- М.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, за издаване
на документ за самоличност по чл.38, ал.1, т.3 от ЗБЛД и за напускане пределите
на Република България на детето В.М.Б., ЕГН ********** за посочените държави и
период.
ОСЪЖДА М.Р.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Н.Г.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 724.00 лв. /седемстотин двадесет и четири лева/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - гр.Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: