Р Е Ш Е Н И Е

23/14.1.2016г. , гр. Шумен,

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: Димитър Димитров

при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията-докладчик ГД № 2511/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Кондюфрут“ ЕООД гр. Шумен, срещу „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД гр. Шумен, с която е предявен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да плати на ищеца – цесионер сумата 1200лв., платена от цедента, като възложител по предварителен договор за присъединяване към «В и К» мрежата и получена от ответника без основание.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на исков процес, релевирайки следните фактически твърдения: По силата на договор за цесия от 23.09.2015 г. цедентът М. Н. Д. продава на цесионера „Кондюфрут“ ЕООД, вземането си от „В и К Шумен“ ООД - сума в размер на 1200 лв., представляваща плащане по предварителен договор за присъединяване към «В и К» системи. Твърди се, че сумата е платена без правно основание. Иска се осъждане на ответника да върне получената без основание сума, ведно със законна лихва върху главницата считано от 30.09.2015 г., когато е предявена исковата молба, до окончателно плащане, както и искане за присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът подава отговор на исковата молба, като изразява становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва факта, че на 07.10.2011 г. между М. Н. Д. и „ВИК – Шумен“ ООД е сключен Предварителен договор за присъединяване към «В и К» системи, но оспорва твърдението, че сумата е внесена във връзка с този предварителен договор, както и че ответникът не е изпълнил задълженията си по него. Същевременно твърди, че сумата внесена от М. Н. Д., в размер на 1200 лв., е дължимо плащане за консумирана и неплатена вода, изразходвана в жилищен имот на адрес: гр. Ш., ***, отчетена по партида № 635439 с титуляр М. Н. Д.. Представя писмени доказателства. Претендира разноски.

След връчване на ищеца препис от отговора на ответника и определение № 3235/19.11.2015г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, ведно с проект за доклад по делото, с писмена молба изменя фактическите си твърдения изложени в исковата молба и добавя, че преди сключване на предварителния договор цедентът била уведомена, че дължи процесната сума за консумирана вода в имот на адрес: гр. Ш., ***, като твърди, че била принудена, чрез злоупотреба с власт от страна на служители при ответното дружество, да плати несъществуващо задължение, но поради належаща необходимост от Предварителен договор за присъединяване към «В и К» мрежата, за магазин на адрес: гр. Ш., ***, внесла сумата въпреки, че жилището на адрес: гр. Ш., ул. ***, за периода януари 2004г. – януари 2010г., не било ползвано. Ищецът оспорва, че между цедента и ответника има валиден договор за предоставяне на «В и К» услуга за имот на адрес: гр. Ш., ***, както и прави възражение за изтекла три годишна погасителна давност за платеното в полза на ответника.

В съдебно заседание, ответната страна, чрез процесуален представител - адв. П.от ШАК, поддържа доводите си.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК се приеха за безспорни в отношенията между страните обстоятелствата, че по сметката на ответника е постъпила сумата в размер на 1 200 лв. и че между цедента по договора за цесия и ответника има валиден предварителен договор за присъединяване към «В и К» мрежата.

Съгласно отразеното в титулната част на представения от ищеца и приет, като писмено доказателство по делото, договор за цесия от 23.09.2015 г., цедентът М. Н. Д. е с постоянен адрес:***. От представените и приети по делото писмени доказателства от ответното дружество се установява, че за този имот във „В и К Шумен“ ООД е била открита и водена партида за отчитане на потребена вода с № 635439 и титуляр М. Н. Д..

Във връзка с преустройство на две стаи от имот находящ се в гр. Ш., ***, в магазин за хранителни стоки, М. Н. Д., като собственик, е поискала от ответното дружество, след съответно положително становище за съгласуване изх. № 11/07.01.2011г., по описа на „В и К Шумен“ ООД, да бъде сключен, по реда на чл. 12, ал. 2, т. 2 от Наредба № 4/14.09.2004г. за УРПППВКСК, предварителен договор за присъединяване на този имот към «В и К» системи. В отговор на жалба вх. № 800/09.05.2011г., по описа на „В и К Шумен“ ООД, с писмо изх. № 827/11.05.2011г., по описа на „В и К Шумен“ ООД, молителката е уведомена, че предварителният договор не е подписан поради неплатени задължения за консумирана вода, в размер на 1057.06 лева, към 09.05.2011г., отчетени по партида № 635439, с титуляр М. Н. Д., за имотът на адрес: гр. Ш., *** както и, че след съответно плащане или сключване на договор за разсрочено плащане, исканият предварителен договор ще бъде подписан. На 05.10.2011г. М. Н. Д. внася по сметка на „В и К - Шумен“ ООД сума в размер на 1200лв. От приетото по делото извлечение от счетоводните книги на ответното дружество, към 05.10.2011г., по партида № 635439 с титуляр М. Н. Д., за имотът на адрес: гр. Ш., ***, стойността на отчетена неплатена консумация на вода е била 1195.13лв. Във вносната бележка, като основание за плащане вносителката е отбелязала „превод – предварителен договор за присъединяване“, а касиерът, свидетелката Р. Г. С., приела плащането, е отбелязала: „такса вода/635439 аб. №“ и сумата е отнесена по счетоводна сметка за погасяване на задължението. Действията на длъжностното лице при ответното дружество са регламентирани със Заповед № на Управителя № 448/26.06.2009г., по описа на „В и К Шумен“ ООД. След внасяне на сумата от 1200 лв., между М. Н. Д. и „В и К Шумен“ ООД е сключен предварителен договор за присъединяване към «В и К» системи № 139/07.10.2011г.. за имотът на адрес: гр. Ш., ***, а на 18.07.2012г., въз основа на Заявление до Управителя на „ВиК – Шумен за откриване на партида на частен абонат, ответното дружество открива партида на този имот, с което е изпълнил задължението си по предварителния договор.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, от правна страна, намира следното:

Предявеният иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е процесуално допустим - налице е активна процесуална легитимация, правен интерес от воденето на процеса, както и надлежно упражнено право на иск от страна на ищеца.

В производството по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, когато ищецът твърди, че ответникът е получил парична сума при начална липса на основание – т. е. без наличие на валидно правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е получил претендираната сума. При възражение на ответника, че е получил сумата на определено основание, в негова тежест е да установи твърдяното основание. В този смисъл е и практиката на ВКС по подобен вида дела постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 89/ 20.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1184/ 2012 г., III г. о., ГК, Решение № 21/ 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/ 2011 г., IV г. о., ГК и др.

Ищецът поддържа, че без наличието на валидно правоотношение, цедентът по договор за цесия от 23.09.2015 г., М. Н. Д., е превела по банкова сметка ***, процесната сума. Ответникът не оспорва обстоятелството, че е получил претендираната сума, следователно той следва да установи наличието на правно основание на базата на което задържа получената сума. В случая ответникът успя, при условията на пълно и главно доказване, да установи, с надлежните по ГПК доказателствени средства, подобно правно основание. Тезата на ищеца, че отбелязвайки във вносната бележка от 05.10.2011г., като основание за плащане „превод – предварителен договор за присъединяване“, вносителката е платила без основание, не намира опора в доказателствата по делото, доколкото от същите е безспорно, че сумата е отнесена за погасяване на дължимо старо задължение. Въпросната вносна бележка от каса в ТБ „ОББ“ АД, с нареждане да се преведе парична сума по определена сметка на ответника, удостоверява депозирането на паричната сума в брой и понеже сметката на получателя е в същата банка е подписана и от банков служител, поради което служи като доказателство за плащането. Вносната бележка е частен документ, подписан от лицето, което го е издало и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържа в него, са направени от това лице. Документът е диспозитивен, защото обективира правен акт и като такъв материализира изявление, нямащо свидетелстващо значение. Положения печат на банката, извършваща превода доказва, че изявлението е депозирано пред нея. Текстът на вносната бележка е попълнена от вносителката, която носи отговорност за неправилното съставяне и като нейно изявление се ползва единствено с формална доказателствена сила по чл. 180 ГПК.

Предвид установеното съдът намира за доказано, че цедентът по договор за цесия от 23.09.2015г., е бил потребител на ВиК услуги за адрес: гр. Ш. ***, на който имот в ответното дружество „В и К Шумен“ ООД е открита и водена партида за потребена вода с № 635439 и титуляр М. Н. Д., по която към 05.10.2011г. е имало отчетена неплатена консумация на стойността 1195.13лв. и с внасяне на сумата 1200 лв. на същата дата дължимото задължение е било погасено. Следователно предявеният иск от страна на ищеца е неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли изцяло.

Относно оспорването от ответника, че между цедентът по договор за цесия от 23.09.2015 г. - М. Н. Д. и ответника не е имало валиден писмен договор за предоставяне на В и К услуги, за адрес: гр. Ш. ***, по смисъла на чл. 14 Наредба № 4/14.09.2004г. за УРПППВКСК, съдът счита следното: писмен договор по посочената разпоредба се предлага за сключване от оператора, в едномесечен срок, след поискване от потребителя, а такова писмено искане се изисква в изчерпателно изброените пет хипотези за присъединяването към водоснабдителната система, по смисъла на чл. 13 от същата наредба, като никоя от тези хипотези не е относима към разглеждания случай. Отделно от изложеното ищецът „оспорва изцяло твърденията на ответника“, но не и представените от него писмени доказателства, а доколкото съдът не може служебно да събира доказателства за проверка истинността на представени документи и тъй като такива доказателства могат да се ангажират само от страните при открито производство по чл. 193 ГПК, то след тяхното приемане съдът прецени всички доказателства по делото по вътрешно убеждение и намира оспорването за необосновано

Относно възражението на ответника за изтекла три годишна погасителна давност за твърдяното вземане на ответника – съгласно правната доктрина погасителната давност доже да се определи, като бездействие на носителя на едно гражданско право да го упражни или да поиска принудителното му изпълнение, през определен от закона срок, което води до погасяване на искането за принудително изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 118 ЗЗД ако длъжникът изпълни задължението след изтичане на давността, той няма право да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че давността е изтекла. Предвид изложеното съдът намира възражението за неоснователно.

По разноските.

При този изход на спора в тежест на ищеца следва да се възложат разноските сторени от ответника, в размер на 300 лв., съгласно представения по делото договор за правна помощ и съдействие, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Възражението на ищеца за прекомерност съдът намира за неоснователно, предвид разпоредбите на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд

Р Е Ш И:

Отхвърля предявеният от „Кондюфрут“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“, № 18, вх. 3, ет. 6, ап. 71, срещу "ВиК - Шумен." ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Воин“, № 1, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане ответникът да плати на ищеца сумата 1200 лева, като платена без основание, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателно плащане, като неоснователен

Осъжда „Кондюфрут“ ЕООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Владайско въстание“, № 18, вх. 3, ет. 6, ап. 71, да плати на "ВиК - Шумен." ООД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „Воин“, № 1, сумата 300 лева, представляваща разноски по договор за правна помощ и съдействие в настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните

Районен съдия: