Р Е Ш Е Н И Е

165/7.3.2016г. , гр. Шумен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание, на десети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д.№ 2514 по описа за 2015 г. на ШРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.92, във вр. с чл.228 и сл. от ЗЗД и чл.232, ал.2 от ЗЗД.

В молбата си до съда, ищецът „КО-95“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** представлявано от С.С.С., излага, че с ответника „Таита България“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, представлявано от Т.Г.М., имали сключени договори за наем, както следва: договор за наем от 01.03.2011 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №5, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, с уговорена наемна цена 480.00 лв., договор за наем от 01.08.2014 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №9, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, с уговорена наемна цена 480.00 лв., договор за наем от 01.02.2015 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №4, с площ от 220.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, с уговорена наемна цена 600.00 лв. По първия договор, страните уговорили, че наемът следва да се заплаща до всяко пето число на месеца срещу представена данъчна фактура, по втория- в седемдневен срок от датата на съставяне на данъчната фактура и по третия- до всяко пето число на месеца срещу представена данъчна фактура. Ищецът твърди, че ответникът е заплащал месечния наем със закъснение. В договорите била предвидена мораторна неустойка при несвоевременно изпълнение задължението за заплащане на наема, в размер на 1 % върху наемната цена за всеки просрочен ден. На следващо място, ответникът не бил изпълнил задълженията си по третия договор за заплащане на дължимия наем за месеците май и юни 2015 г., равняващи се общо на сума от 1 200.00 лв. Поради гореизложеното моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: сумата от 3 039, 60 лв., представляваща уговорена по силата на сключен, на 01.03.2011 г., между страните договор за наем на недвижим имот /покрит склад №5, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***/, мораторна неустойка, формирана по подробно описан в исковата молба начин; 3 326, 12 лв., представляваща уговорена по силата на сключен, на 01.08.2014 г., между страните договор за наем на недвижим имот /покрит склад №9, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***/, мораторна неустойка, формирана по подробно описан в исковата молба начин; 3 239.59 лв., представляваща уговорена по силата на сключен, на 01.02.2015 г., между страните договор за наем на недвижим имот /покрит склад №4, с площ от 220.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***/, мораторна неустойка, формирана по подробно описан в исковата молба начин; 1 200.00 лв., представляваща неплатен наем по договор за наем от 01.02.2015 г., считано за месеците май и юни 2015 г. Ищецът претендира и обезщетение за забава върху посочените по- горе суми, считано от датата на предявяване на исковата молба, до окончателното им изплащане, както и присъждане на извършените по делото разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът депозира отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни сочейки аргументи. Заявява, че претендирания от ищеца наем е заплатен от ответника на 20.11.2015 г. По отношение на исковете за неустойка прави възражение за нищожност на клаузата за неустойка и в трите договора за наем, поради противоречието й с добрите нрави. Претендира и разноски.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи от фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между страните са налице облигационни правоотношения, основаващи се на сключени договори за наем, както следва: договор за наем от 01.03.2011 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №5, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, с уговорена наемна цена 480.00 лв., с включен ДДС, договор за наем от 01.08.2014 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №9, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, с уговорена наемна цена 480.00 лв., с включен ДДС, договор за наем от 01.02.2015 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №4, с площ от 220.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, с уговорена наемна цена 600.00 лв., с включен ДДС. По силата на тези договори ищецът в облигационните връзки има качеството на наемодател, а ответникът- на наемател. Видно от представените по делото частно заверени преписи от договор за наем от 01.03.2011 г. и анекс към договора от 01.03.2013 г., се установи, че страните са уговорили наемателят да заплаща месечния наем до всяко пето число срещу предоставена данъчна фактура от наемодателя. От представения от ищеца частно заверен препис от предизвестие за напускане с дата 01.06.2014 г., става ясно, че ответникът е уведомил ищцовото дружество, че считано от 01.08.2014 г. освобождава имота, предмет на същия договор за наем. От представения по делото частно заверен препис от договор за наем от 01.08.2014 г., се установи, че страните са уговорили наемателят да заплаща месечния наем в седемдневен срок, считано от датата на съставяне на данъчната фактура от наемодателя. Касателно договора за наем от 01.02.2015 г., срокът за изпълнение задължението на наемателя за заплащане на наема е до всяко пето число срещу предоставена данъчна фактура от наемодателя. Няма спор, а се установява и от доказателствата, ангажирани по делото, че след завеждане на настоящите искове, а именно на 20.11.2015 г., ответникът е заплатил на ищеца по договора за наем от 01.02.2015 г., сумата от 1 200 лв., представляваща дължими наеми за месеците май и юни 2015 г. Този факт се признава и от представителя на ищеца в първото по делото заседание. Ето защо заключава, че към датата на приключване на устните състезания, това задължение е изпълнено от ответника и искът по чл.232, ал.2 от ЗЗД, следва да се отхвърли, поради погасяване, чрез плащане, на дълга в хода на процеса. Доколкото има предявена и претенция за заплащане на обезщетение за забавено плащане, в размер на законната лихва върху главните задължения, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане на главния дълг, счита, че за периода от 30.09.2015 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда / до 20.11.2015 г. /датата на плащане/, на основание чл.86 от ЗЗД, ответникът следва да бъде осъден да заплати мораторно обещетение, в общ размер на 17.37 лв. За изчисляване размера на обезщетението, съдът използва общодостъпните в интернет пространството електронни калкулатори.

По отношение претенциите за заплащане на предвидените и в трите договора неустойки за забавено плащане на уговорените наеми, за да се произнесе, съобрази следното: Ответникът въведе възражение за нищожност на неустоичните клаузи и в трите договора за наем, поради противоречието на тези клаузи с добрите нрави, поради прекомерност на неустойките, като основният спор между страните е дали тази клауза е действителна по смисъла на текста на разпоредбата на чл.26, ал.1, предл. трето от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична неустоична клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението. В разглеждания казус съдът приема за установен фактът на несвоевременно изпълнение на поетите от ответника с договорите за наем задължение, за което неизпълнение са предвидени и мораторните неустойки. Неустойката е винаги проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 от ЗЗД/. Автономията на волята означава предвидена от законодателя възможност на страните свободно да определят съдържанието на договора, в това число и на неустойката, като се съобразяват с повелителните разпоредби на закона и добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието със закона. Добрите нрави са критерии и норми на поведение, които се установяват в обществото, поради това, че значителна част от хората, според вътрешното си убеждение, ги приемат и се съобразяват с тях. Те не са писани, систематизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им, при риск за присъждане на неустойка, съдът следи служебно /Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010 на ВКС по тълк. дело №1/2009 г. на ОСТК/. В цитираното тълкувателно решение се приема, че нищожна, поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценката за нищожност следва да се прави за всеки конкретен случай при сключване на договора. В мотивите на същия съдебен акт са изброени примерно някои от критериите, въз основа на които следва да се извършва тази преценка, а именно: естеството на задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойка, обезпечено ли изпълнението на задължението с други правни способи, вид на уговорената неустойка, вид на неизпълненото задължение- съществено или незначителна част, съотношението между размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В разглежданата хипотеза, не е спорно, че и в трите договора за наем е предвидена мораторна неустойка, в размер на 1% за всеки просрочен ден върху наемната цена. В договорите е предвидено и право на наемодателя да прекрати договора за наем, без предизвестие, в случай, че наемателят закъснее при изплащане на наема повече от тридесет дни. Няма спор, че така уговорен, размерът на неустойката и в трите договора, надвишава повече от седемнадесет пъти размера на законната лихва. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената мораторна неустойка позволява на наемодателя да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. Ето защо стига до извода, че в случая неустойките не целят да задоволят имуществения интерес на наемодателя, като кредитор, обезщетявайки го за вредите при неточно, във времето, изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно. Нещо повече, безспорно се установява, че и в трите договора, за наемодателя изричното е предвидено правото да прекрати едностранно договора, без предизвестие, в случай, че е налице забава при плащане на наема, повече от тридесет дни. Последното обстоятелство дава основание на съда да направи извод, че смисълът на тази уговорка е именно с цел осуетяване неоснователното обогатяване от страна на наемодателя, респ. обедняването на насрещната по договора страна. Поради изложеното заключава, че неустойката и в трите договора е уговорена извън присъщите й функции, което води до нарушаване на добрите нрави, възприети в настоящия етап на развитие на обществото, на които законодателят с нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е придал правно значение. На следващо място, безспорно установената с чл.9 от ЗЗД свобода на договаряне е ограничена от императивните правила на закона и добрите нрави, които в своето единство формират и границите на договорната автономия на съконтрахентите. Ето защо, когато договорената неустойка, както е в разглеждания случай, съдържа различни от възложените в закона функции, /обезпечителна, обезщетителна и санкционна/, сочещи на явна несправедливост, то тя е несъвместима с установените в обществото норми на поведение и общоприет морал и на това основание е нищожна, което възпрепятства настъпването на целените от страните с договарянето й правни последици. В посочения смисъл е Решение №142/12.03.2011 г. на ВКС по т.д. №336/2010 г., II ТК. Поради изложеното счита, че исковете за неустойка следва да се отхвърлят като неоснователни, тъй като са основани на невалидна /нищожна/ клауза в договорите.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски съобразно размера на дълга, погасен в хода на процеса, в размер на 154, 92 лв.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника извършените от последния разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, в размер на 938, 72 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „КО-95“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** представлявано от С.С.С., срещу „Таита България“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, представлявано от Т.Г.М., осъдителен иск, с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, за заплащане на сума от 1 200.00 лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща дължими, въз основа на договор за наем от 01.02.2015 г. на недвижим имот, представляващ покрит склад №4, с площ от 220.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***, наеми за месеците май и юни 2015 г., поради плащане на задължението в хода на процеса.

ОСЪЖДА „Таита България“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, представлявано от Т.Г.М., да заплати на „КО-95“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** представлявано от С.С.С., на основание чл.86 от ЗЗД, сумата от 17, 37 лв. /седемнадесет лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща мораторно обезщетение, в размер на законната лихва, считано от 30.09.2015 г. /датата на завеждане на исковата молба в съда/ до 20.11.2015 г. /датата на плащане/.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „КО-95“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** представлявано от С.С.С. , срещу „Таита България“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, представлявано от Т.Г.М., обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.92 от ЗЗД, за заплащане на следните суми: сумата от 3 039, 60 лв. /три хиляди тридесет и девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща уговорена по силата на сключен, на 01.03.2011 г., между страните, договор за наем на недвижим имот /покрит склад №5, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***/, мораторна неустойка, формирана по подробно описан в исковата молба начин; 3 326, 12 лв. /три хиляди триста двадесет и шест лева и дванадесет стотинки/, представляваща уговорена по силата на сключен, на 01.08.2014 г., между страните договор за наем на недвижим имот /покрит склад №9, с площ от 200.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***/, мораторна неустойка, формирана по подробно описан в исковата молба начин; 3 239.59 лв. /три хиляди двеста тридесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща уговорена по силата на сключен, на 01.02.2015 г., между страните договор за наем на недвижим имот /покрит склад №4, с площ от 220.00 кв.м., находящ се в гр. Шумен, ул. „***/, мораторна неустойка, формирана по подробно описан в исковата молба начин, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „Таита България“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, представлявано от Т.Г.М., да заплати на „КО-95“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** представлявано от С.С.С., сумата от 154, 92 лв. /сто петдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки/, представляваща извършените от ищеца разноски съобразно размера на дълга, погасен в хода на процеса.

ОСЪЖДА „КО-95“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. *** представлявано от С.С.С., да заплати на „Таита България“ ЕООД, ***, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, бул. ***, представлявано от Т.Г.М., сумата от 938, 72 лв. /деветстотин тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: