299/14.4.2016г.
Шуменският районен съд,
в публичното заседание на десети март , през две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
при секретаря А.П.
, като разгледа докладваното
от районният съдия
гр.д. №2526 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Предявени са искове с правно основание чл.232 , ал.2 , чл.236 , ал.2 , чл.92 и чл.86
, ал.1 от ЗЗД .
Депозирана е искова молба от Министерство
на вътрешните работи - гр.София, представлявано от Р. Б., министър на вътрешните , чрез
. И. С. И., главен юрисконсулт процесуален представител на МВР, адрес за призоваване: гр. Шумен, ул. ***срещу „Толини” ООД с.
Дибч, ЕИК : *** седалище и адрес: с. Дибич, общ. Шумен, обл. Шумен,
ул. *** , представляван от Л.Б.И., ЕГН **********, управител , в която посочва
, че ищецът е бил наемодател по сключени договори за отдаване
под наем на обособени части от имот - частна държавна собственост в гр. Шумен,
с наемател- ответника , както
следва;
- договор за наем per. № 5678/19 03.2013 г. с предмет
обособена част от имот – частна държавна собственост, находят се в
гр. Шумен, общ. Шумен, бул. ***, Магазин 3, включващ търговска зала, коридор и
санитарен възел, полезна площ 29,68 кв.м за извършване на търговска дейност - търговия на едро и дребно с всички видове
хранителни продукти, плодове и зеленчуци, за срок от 10 години, месечна наемна вена 93,60 лева с ДДС,
- договор за наем per.№ 5679/19.03.2013г. с предмет обособена част от имот -частна държавна собственост, находящ се в гр. Шумен, общ. Шумен, бул *** Магазин 4, включващ търговска зала, обслужващо помещение и тоалетна,
полезна площ 110, 54 кв.м., за извършване на търговска
дейност - търговия на едро и дребно с всички видове хранителни продукти, плодове
и зеленчуци за срок от 10 години, месечна наемна цена 342 лева с ДДС.Наемните
правоотношения възникнали въз основа на проведен търг по ЗДС и ППЗДС, открит със Заповед per. № Із-1833 от 04.09.2012г, на министъра
на вътрешните работи. Единствен участник в този търг е „Толини” ООД ЕИК *** и
същият е определен да наемател, със заповед per. №Із-245/07.02.2013 г. на министъра на
вътрешните работи. Съгласно сключените наемни договори , плащанията е следвало
да постъпват по банкова сметка ***.
Директорът на ОДМВР Шумен е упълномощен от министъра на вътрешните работи –
както за сключване на договорите, така и за тяхното изменение и прекратяване и
последващо уреждане на отношенията
. Владението върху двата имота е предадено на наемателя на 20.03.2013г. Още в самото начало на действие на
двата договора наемателят започнал да
закъснява с плащанията на уговорените наемни вноски и консумативни
разходи(вода, ел. енергия) . Поради горното ,
договорите са прекратени на предвиденото в тях основание (чл.28, ал.1),
с едностранни 20 дневни предизвестия на наемодателя МВР, действащ чрез
директора на ОДМВР (надлежно упълномощен) - предизвестие №16655/25.03,2014г.
(за договор N°5678/19.03.2013г.) и предизвестие №
16656/25.03.2014г. (за договор № 5679/19.03.2013г.). Считано от
16.09.2014 г.. двата договора за наем са прекратени.
Наемателят е следвало да предаде имотите на представители на наемодателя в
двуседмичен срок (чл. 23 от съдържанието на договорите). Вместо това, с молба,
вх. N° 21945/30.09.2015г„ подадена от Н. П. (съдружник при
наемателя), е посочено че ще освободят имота до 30 дни, а за плащанията на наем
и консумативи, искането е да бъде даден срок до 30.11.2014 г. Въпреки
противопоставянето от наемодателя, наемателят е продължил да ползва имотите до
датата на фактическото им предаване –
03.11.2014 г. Предвид посоченото моли да бъде постановено решение , по силата
на което ответникът да бъде осъден да заплати обща сума от 6650,05 лева , разпределена както
следва : дължимите суми , както следва :, която към датата на предявяване на
иска включва:
-
2565,00
лева – наемна сума по чл. 232, ал.2 от
Закона за задълженията и договорите по прекратения договор за наем, per № 5679/19.03 2013 г за периода от м
февруари 2014г. до 15.09.2014г. (от 16.09.2015г. договорът е прекратен, с
изтичане на 20 дневно предизвестие, отправено от името на наемодателя),
-
338.40
лева – договорна неустойка по чл 92 от
ЗЗД , върху посочените по-горе
неизплатени наеми от датата на падежа за
забавената наемната цена до датата на предявяване на иска
-
1288,26
лева - консумативни разноски - ел. енергия за ползване на имота, дължими по чл.
232, ал.2 от Закона за задълженията и договорите, за времето от м. януари
2014г. до 03.11.2014 (датата на фактическото връщане на имота).
-
171,63
лева представляващи договорна неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД по Договор за наем per. № 5679/19.03,2013 г. върху дължимите,
но неплатени главници за консумативни разноски — за ел. енергия, за времето от
м, януари 2014г. до 03.11 2014 (датата на фактическото връщане на имота).
-
83,16
лева - консумативни разноски - вода, за ползване на имота, дължими по чл. 232,
ал.2 от Закона за задълженията и договорите, вр, чл. 21 от Договор за наем per. № 5679/19.03.2013 г. за времето от м,
януари 2014г, до 03,11.2014 (датата на фактическото връщане на имота).
-
10.60
леви представляващи договорна неустойка за забава по чл 92 от ЗЗД вр, чл. 31,
вр. чл 14, вр. чл, 21 от Договор за наем per. № 5679/19.03.2013 г. върху неплатените
главници за консумативни разноски - за вода, за времето от м. януари 2014г, до
03.11.2014 (датата на фактическото връщане иа имота).
-
1136,42
лева главница за такса битови отпадъци (ТБО) и данък недвижими имоти (ДНИ),
дължими по чл. 21 от Договор за наем per, № 5679/19,03,2013 г., за периода от м.
април 2013 до м, август 2014г,
-
124,62
лева неустойки за забава по чл. 31, вр. чл. 14, вр. чл. 21 от Договор за наем per. № 5679/19.03,2013 г. върху неплатената
главница за ТБО и ДНИ
-
535,
80 лева - обезщетение по чл. 236, ал.2 от Закона за задълженията и договорите
за за продължилото въпреки противопоставянето на наемодателя ползване на имота
от наемателя за времето от 16.09.2014г. (датата на прекратяване на договора за наем per. № 5679/19,03,2013г.) до фактическото
връщане на имота на наемодателя (03,1 ] .2014г.).
-
50,50 лева представляващи мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД
за забава върху месечните обезщетения по чл. 236, ал.2 от ЗЗД от датата на падежа за съответното
обезщетение до датата на предявяване на иска .
-
338,
58 лева - неустойка по чл. 92 от ЗЗД, вр чл.32,
вр. чл. 23 от договор за наем per. № 5679/19.03.201Зг (в размер на 3 % от
стойността на месечната наемна цена 432 лева за всеки просрочен ден - за
неизпълнение на задължението имотът да бъде върнат в срока за доброволно
предаване), е период на забава от 01.10,2014 г. (датата на изтичане на срока за
доброволно връщане на имота след прекратяване на договора) до датата на
реалното връщане на имота (03.11.2014г.)
-
7.08
лв, неустойка за забава по чл. 92 от ЗЗД, вр, чл. 31, вр, чл. 14, вр. чл. 21 от
Договор за наем per. № 5678/19.03.2013 г. върху неплатените
главници за консумативни разноски, ТБО и ДНИ за периода от 05.03,2015г, до
датата на плащане (08.04.2015г,)..
Моли ответникът да бъде осъден да ни
заплати и изтеклите след датата на предявяване на иска - 01.10.2015г.: неустойки върху неплатените
главници (за
наемни
вноски, консумативи, ТБО и ДНИ), както и
законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху обезщетението по чл. 236, ал2, от ЗЗД, до окончателното
плащане на главниците , както и да им бъдат присъдени извършените деловодни
разноски .
Ответникът
депозира отговор по реда на чл.131 от ГПК , в който частично оспорва исковете , в открито съдебно
заседание се явява лично и заявява , че
признава както изложените обстоятелства в исковата молба , така и предявеният иск изцяло .
В
открито съдебно заседание ищецът прави искане за постановяване на решение при
признание на иска .
За
да бъде постановено решение при признание на иска , разпоредбата на чл.237 , ал.3 от ГПК , предвижда липса на определени
материално-правни и процесуално правни предпоставки , а именно признатото право
да не противоречи на закона идобрите
нрави и да бъде признато право , с което страната може да се разпорежда . В
настоящият случай , относно предявените искове по чл.232 , ал.2 от ЗЗД за заплащане на наемна цена и консумативни разходи по прекратен Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г. , за имот в
гр.Шумен , ул.*** – Магазин №4 , както и по чл.92 от ЗЗД . – договорна
неустойка върху посочените главници , считано
до датата на подаване на исковата молба и договорна неустойка върху
неизплатени в срок главници по прекратен Договор за наем рег.№5678/19.03.2013г. , за имот в
гр.Шумен , ул.*** – Магазин №3 не са налице визираните по-горе
отрицателни предпоставки , поради което
не съществува пречка за постановяване решение , с което исковете да бъдат
уважени , съобразно признанието на иска или в настоящият случай изцяло .
В исковата молба е
направено искане и за присъждане на неустойка в размерите предвидени в
договорите , считано и след датата на подаване на исковата молба . Съдът намира
подобна претенция за недопустима ,
защото не може да се претендира неустойка за неопределен срок след подаване на
исковата молба . Неустойката е обезщетение за неизпълнение на определено
договорно задължение , което следва да е налице към момента на присъждането и
. Неустойката за бъдеще време не е
изискуема , защото не са настъпили предпоставките за нейната дължимост – неизпълнението
на договора . След като претенцията е
недопустима , по нея не може да бъде постановено решение при признание за иска
. Само допустима претенция може да бъде основателна , ето защо не е възможно приложението на
закономерната последица по чл.237 от ГПК .
Доколкото не се касае за отделен иск , не е необходимо прекратяване на
производството в тази част , достатъчно е съдът да остави без разглеждане
недопустимото искане .
Частично неоснователна се явява
претенцията по чл.236 , ал.2 от ЗЗД , за присъждане на обезщетение за
обект в гр.Шумен , ул.*** – Магазин
№4 , поради продължилото
използване на имота от наемателя ,
въпреки прекратяването на Договор за
наем рег.№5679/19.03.2013г. . Недопустимостта произтича от факта , че е
предявена и претенция по чл.92 от ЗЗД , за сумата от 338,58 лева ,
представляваща договорна неустойка за неизпълнение на задължението за връщане
на имота при прекратяване на посочения договор за наем , за периода от 10.10.2014г. до 03.11.2014г. .
Посоченото обезщетение репарира вредите,
които наемодателят търпи от това, че е лишен от ползването на вещта. В
конкретния случай страните са уговорили неустойка , която е за същия вид
неизпълнение, за което в закона е предвидено обезщетението по чл.236, ал.2 ЗЗД.
С оглед нормата на чл.92 ЗЗД и тази на чл.9 ЗЗД, които не ограничават страните
да уговарят неустойка за всеки вид неизпълнение, няма пречка страните по един
наемен договор да уговорят, че ще се дължи неустойка за неизпълнение
задължението на наемателя да предаде вещта след преустановяване действието на
договора. Недопустимо е кумулиране на двете претенции за едни и същи вреди ( Решение №68/09.07.2012г. по
т.д.№450/2011г. на ВКС, І т.о.). При условие , че се претендират и двете
обезщетения , какъвто е настоящият случай , следва да бъде присъдено
обезщетението предвидено в договора под формата на неустойка или сумата от 338,58 лева . Периодите за които се претендира неустойката
и обезщетението по чл.236 , ал.2 от ЗЗД не се припокриват напълно , за периода от 16.09.2014г. до 30.09.2014г. не е заявен
иск за неустойка , поради което няма пречка да се присъди обезщетението
по чл.236 , ал.2 от ЗЗД , което е сума в размер на 171 лева , за разликата до пълния предявен размер от 535,80 лева , искът подлежи на отхвърляне .Поради
горното , частично неоснователен се явява и искът по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , за
лихва за забава върху обезщетението по чл.236 , ал.1 от ЗЗД . Такава се дължи в размер на 17,09 лева , изчислена върху главницата от 171 лева
, за периода от 07.10.2014г. до 30.09.2014г. За разликата от 17,09 лева до пълния предявен размер от 50,50 лева ,
искът подлежи на отхвърляне поради неоснователност .
На основание чл.78 , ал.1 от ГПК , ответникът дължи на ищеца деловодни разноски , съразмерно на уважените претенции , в размер на 1 525,14 лева .
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „Толини” ООД , ЕИК : *** седалище и адрес: с. Дибич, общ. Шумен, обл. Шумен, ул. *** ,
представлявано от Л.Б.И., ЕГН **********, да заплати на
Министерство на вътрешните
работи - гр.София,
представлявано от Р. Б., министър на
вътрешните , чрез инсп. И. С. И., главен юрисконсулт процесуален представител на МВР, адрес за призоваване: гр. Шумен, ул. ***
следните суми :
·
2 565
лева (две
хиляди петстотин шестдесет и пет лева ) лева – главница , представляваща наемни вноски за периода
февруари 2014г. до 15.09.2014г. по Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г. , за имот в
гр.Шумен , ул.*** – Магазин №4 .
·
338
,40 (триста тридесет и осем лева и четиридесет
ст. ) лева
– неустойка по чл.92 от
ЗЗД във вр. чл.31 вр. чл.14
вр. чл.3 от Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г. , върху посочената по-горе главница
, за неизпълнение на задължението за заплащане на
наем , за период от падежа на всяка
наемна вноска – 5-то число на следващия
месец до 01.10.2015г.
·
1 288,26
(хиляда двеста осемдесет и осем лева и
двадесет и шест ст. ) лева
– главница , представляваща изразходвана и незаплатена ел.енергия в
посочения имот , за периода от
януари 2014г. до 01.10.2015г.
·
171,63
(сто
седемдесет и един лева и шестдесет и три ст. ) лева – неустойка по чл.92 от ЗЗД във вр.
с във вр. чл.31 вр. чл.14 вр. чл.21 от Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г. , върху посочената по-горе главница , за
неизпълнение на задължението за заплащане на ел.енергия , за периода от януари 2014г. до 01.10.2015г.
·
83,16
(осемдесет и три лева и шестнадесет ст. )лева – главница , представляваща изразходвана и незаплатена вода вода
изразходвана в посочения имот , за периода от януари 2014г. до 01.10.2015г.
·
10,60
(десет лева и
шестдесет ст. ) лева
– неустойка по чл.92 от ЗЗД във вр.
с във вр. чл.31 вр. чл.14 вр. чл.21 от Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г.
, върху посочената главница , за
неизпълнение на задължението за заплащане на вода , за периода от януари 2014г. до 01.10.2015г.
·
1 136,42
(хиляда сто
тридесет и шест лева и четиридесет и две ст. )лева - главница , представляваща незаплатени такса битови отпадъци и данък недвижим имот по Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г.
, за период от април 2013г. до август
2014г.
·
124,60
(сто двадесет
и четири лева и шестдесет ст.) лева – неустойка по
чл.92 във вр. във вр. чл.31 вр. чл.14 вр. чл.21 от Договор за наем
рег.№5679/19.03.2013г. , върху
посочената главница , за неизпълнение на задължението за заплащане на ТБО
и ДНИ , за периода от 02.09.2014г. до 30.09.2015г.
·
338,58
(триста
тридесет и осем лева и петдесет и осем ст.)лева – неустойка по чл.92 от ЗЗД във вр.
чл.32 от Договор за наем рег.№5679/19.03.2013г. , за неизпълнение на задължението за връщане
на имот в гр.Шумен , ул.*** – Магазин №4 , при прекратяване на посочения договор за
наем , за период от 34 .10.2012014г. до 03.11.2014г.
ОСЪЖДА „Толини” ООД , ЕИК : *** да заплати на Министерство
на вътрешните работи - гр.София,
сумата 171 (сто седемдесет и един ) лева – главница , представляваща
обезщетение по чл.236 , ал.2 от ЗЗД , за
имот в гр.Шумен , ул.*** –
Магазин №4 , за периода 16.09.2014г. до 30.09.2014г. , ведно със законната лихва върху главницата
, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.10.2015г. , до
окончателното и изплащане .
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.236
, ал.2 от ЗЗД , за разликата от 171 лева , до пълния предявен размер от
535,80 лева и за периода от 01.10.2014г.
до 03.11.2014г. , като
неоснователен.
ОСЪЖДА „Толини” ООД
, ЕИК :
*** да заплати
на Министерство
на вътрешните работи - гр.София , сумата
17,09 ( седемнадесет лева и девет ст.)лева
, представляваща обезщетение по
чл.86 , ал.1 от ЗЗД , върху главницата
по чл.236 ал.2 от ЗЗД , за периода от 01.10.0.2014г. до 30.09.2015г.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 ,
ал.1 от ЗЗД , за разликата от 19,20
лева , до пълния предявен размер от
50,50 лева , като неоснователен .
ОСЪЖДА „Толини” ООД , ЕИК : *** да заплати
на Министерство
на вътрешните работи - гр.София , сумата 7,08 (седем лева и осем ст. )лева – неустойка по чл.92 във вр във
вр. чл.31 вр. чл.14 вр. чл.21 от Договор за наем
рег.№5678/19.03.2013г. , сключен за
обект гр.Шумен , ул.*** – Магазин №3 , за неизпълнение за заплащане на ТБО и
НДИ , начислена за периода декември 2013г. до 08.04.2015г.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за
присъждане на неустойка върху описаните
по-горе главници , за период след датата на подаване на исковата молба –
01.10.2015г. до окончателното им изплащане .
ОСЪЖДА „Толини” ООД , ЕИК : *** да заплати на
Министерство на
вътрешните работи - гр.София ,
деловодни разноски съразмерно на
уважените искове в размер на 1 525,14
(хиляда
петстотин двадесет и пет лева и четиринадесет ст. ) лева .
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
: