Р Е Ш Е Н И Е

43/20.1.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, единадесети състав

На тринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Ростислава Георгиева

Секретар: Ил.Д.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2575 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са два обективно съединени осъдителни иска с правна квалификация чл.140, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК и чл.149 от СК, чл.140, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от А. В. Б., с ЕГН**********, действаща със съгласието на своята майка и попечител М.И.Б., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес: *** срещу В.А.Б., с ЕГН**********,***. Ищцата твърди, че ответникът е нейн баща, както и че гражданския брак между последния и майката на ищцата бил прекратен по силата Решение №332/2012 год. по ГД №188/2012 год. по описа на ШРС. В същото време излага, че страда от лека умствена недостатъчност с 60% трайно намалена работоспособност. По този повод с Решение №107/30.04.2015 год. по ГД №117/2015 год. по описа на ШОС е била поставена под ограничено запрещение, а нейн попечител е нейната майка М.И.Б.. Твърди, че през 2010 год. заедно със своята майка напуснали семейното им жилище и се преместили да живеят в жилище, което е собственост на нейната майка. Оттогава единствено майка й се грижела за нея, като единственият им доход бил отпуснатата й пенсия за инвалидност в размер на 133.82 лева. Майка й работела на четиричасов работен ден в КП №2 в НЧ „***“, гр.Шумен, като получавала основно месечно възнаграждение в размер на 190 лева. Твърди, че ответникът не се грижел за нея и не й давал никакви средства, необходими й за храна, облекло и др. В същото време излага, че същият е собственик и управител на няколко търговски дружества, едно от които било „***“ ЕООД, с ЕИК***, живеел в собствено жилище и имал добро материално благосъстояние.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното й заплащане. В същото време моли да бъде осъден ответника да й заплати и издръжка за минало врече, считано една година преди датата на подаване на исковата молба в размер на 80 лева месечно. Моли да й бъдат присъдени и направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата се явяват лично, заедно със своята майка и попечител и с назначения му представител за оказване на правна помощ - адв.И.Х. от ШАК, като поддържат изцяло предявения иск.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор. В отговора ответникът оспорва изцяло иска, като заявява, че счита същия за допустим, но неоснователен. Твърди, че поради прекратяване дейността на Топлофикация в гр.Шумен, притежаваното от него дружество не развива дейност и не получава доходи. В същото време излага, че от 2000 година е във влошено здравословно състояние, което налага провеждане на лечение. Имал множество разходи, свързани с поддръжка на къщата, в която живее. Твърди, че въпреки, че в миналото е издържал дъщеря си и бившата си съпруга към настоящия момент няма възможност да го прави, поради липса на достатъчно доходи.Поради навършване на пенсионна възраст бил в процедура по пенсиониране, като към момента окончателния размер на пенията му не бил определен, а получавал минимална пенсия в размер на 157 лева. Счита, че състоянието на ищцата й позволява да полага труд и да получава доходи, поради което моли иска да бъде отхвърлен изцяло.

В съдебно заседание ответникът се явява лично и с упълномощен представител – адв.Н. К. от ШАК, като молят предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата А. В. Б. е родена на *** год. от майка М.И.Б. и баща В.А.Б.. По силата на Решение №332/2012 год. по ГД №188/2012 год. по описа на ШРС бракът между родителите на ищцата е бил прекратен. Ищцата страда от лека умствена недостатъчност с 60% трайно намалена работоспособност. По този повод с Решение №107/30.04.2015 год. по ГД №117/2015 год. по описа на ШОС е била поставена под ограничено запрещение, а за нейн попечител е била назначена нейната майка М.И.Б.. През 2010 год. заедно със своята майка напуснали семейното им жилище и се преместили да живеят в жилище, което е собственост на попечителката й. Видно от Разпореждане №**********/26.06.2015 год. ищцата получава пенсия за инвалидност в размер на 133.82 лева. В същото време майка й работи на четиричасов работен ден в Община Шумен – Домашен социален патронаж, Клуб на пенсионера, гр.Шумен, като получавала основно месечно възнаграждение в размер на 190 лева. Ответникът в качеството си на собственик и управител на „***“ ЕООД, с ЕИК***, в периода от 01.12.2014 год. до 31.07.2015 год. се е осигурявал върху осигурителен месечен доход в размер на 420 лева. В периода до 01.09.2015 год. е работил по трудов договор към „Водоснабдяване и канализация“, гр.Шумен, като е получавал средно брутно месечно възнаграждение в размер около 827 лева. Видно от Разпореждане №**********/03.11.2015 год., считано от 01.08.2015 год. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 157.44 лева до определяне на окончателния размер на пенсията по реда на КСО. Б. живее в собствено жилище, представляващо къща, ведно с прилежащите й постройки, намираща се в гр.Шумен, ул.“***“ №6. Видно от представената медицинска документация страда от сърдечни проблеми, по повод на които през 2013 год. му е бил имплантиран стенд. Има и придружаващо заболяване – неинсулинозависим захарен диабет с неврологични усложнения.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателства и по-специално от разпита в съдебно заседание на свидетелите: Н. К. Б. и В. Т. В., както и от Експертно решение №1322 от 28.05.2015 год., Разпореждане №**********, Решение №107/30.04.2015 год. по ГД №117/2015 год. по описа на ШОС, Удостоверение №94-М-239/27.05.2015 год., Медицинско направление от 11.08.2015 год., Фактура №1000018948/11.08.2015 год., ведно с касов бон, Ксерокопие на лична карта, Информация за клиент, издадена от СИБАНК ЕАД, Извлечение от счетоводна сметка от 08.06.2015 год. – 3 бр., Удостоверение за настоящ адрес, Допълнително споразумение №139/17.06.2015 год., Решение №332/20.04.2012 год. по ГД №188/2012 год. по описа на ШРС, Удостоверение изх.№49/16.10.2015 год., Брачен договор по време на брака от 27.08.2010 год., Амбулаторен лист №544, Удостоверение за раждане, Амбулаторен лист №3417/27.10.2015 год., Амбулаторен лист №1772/15.10.2015 год., Декларация, Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, материалите, приложени ГД №188/2012 год. по описа на ШРС и ГД №117/2015 го по описа на ШОС, Удостоверение изх.№270191500196329/02.02.2015 год., Удостоверение изх.№270191500196327/02.02.2015 год., Отчет за приходите и разходите, Епикриза, Експертно решение №2765/210/15.12.92 г., Епикриза – 2 бр., Катетеризационен протокол №1392/2013 год., Епикриза, Амбулаторен лист №775/20.05.2009 год., Амбулаторен лист №2480/07.12.2015 год., Амбулаторен лист №10599/07.12.2015 год., Електромиография, писмо изх. № 14678/07.12.2015 г., ведно със заверено копие на справка данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.11.2014 г. до 30.11.2015 г., заверено копие на справка актуално състояние на действащи трудови договори за ЕГН ********** за период от 30.11.2014 г. до 30.11.2015 г., оригинал на писмо изх. № 1029-27-1828/02.12.2015 г., оригинал на писмо изх. № 1029/27-1828/07.12.2015 г., оригинал на удостоверение изх. № 1029-27-1828/02.12.2015 г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.139 от СК, право на издръжка има само лице, което е нетрудоспособно и не може да се издържа от имуществото си. В същото време разпоредбата на чл.140, ал.1 от СК определя реда от лица, от които лицето, имащо право на издръжка може да я търси.

В настоящия случай от материалите по делото се установява, че ищцата страда от лека умствена изостаналост, по повод на което й е определен 60% коефициент на трайно намалена работоспособност, като с Решение №107/30.04.2015 год. на ШОС е поставена под ограничено запрещение. По силата на Разпореждане №**********/26.06.2015 год. считано от 01.07.2015 год. й е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 133.82 лева. В същото време от представените от страните писмени доказателства се установява, че тя не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да получава допълнителни доходи, поради което се налага извода, че единствения доход на който може да разчита е отпуснатата й пенсия в размер на 133.82 лева.

В същото време при преценка на работоспособността на лицето по смисъла на чл.139 от СК съдът съобрази обстоятелството, че Б. получава инвалидна пенсия с призната трайна неработоспособност 60%. В същото време, при преценка възможностите на лицето да полага труд срещу възнаграждение следва да бъдат преценени особеностите на конкретния случай. В настоящия случай, съдът като съобрази физическото и психическо състояние на лицето, данни за което се съдържат в писмените материали, в събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства и в преките впечатления на настоящия състав, придобити от разговора с лицето в съдебно заседание, намира, че същото не е в състояние да полага труд срещу възнаграждение, респективно да получава каквито и да е трудови доходи. В подкрепа на този извод и двете разпитани в съдебно заседание свидетелки Н. К. Б. и В. Т. В. заявяват, че ищцата трудно изпълнява възложени й задачи /като изхвърляне на отпадъците например/, трудно успява сама да се облече и да завърже обувките си. Съдът намира, че показанията на тези свидетелки следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото и двете имат преки и ежедневни впечатления над поведението на ищцата в последните години. В същото време показанията им кореспондират както помежду си, а така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

При преценка на въпроса за неработоспособността на ищцата съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС, съгласно която признатата от компетентния орган степен на неработоспособност трябва да бъде взета предвид и да бъде обсъдена с оглед останалите обстоятелства по делото, но съдът не е длъжен да счете лицето за нетрудоспособно, само защото му е отпусната пенсия за инвалидност. В този смисъл е Определение №2 от 03.01.2013 год. на ВКС по ГД №1422/2012 год., IV г.о., ГК, Постановление №5 от 16.11.1970 год. на Пленума на ВС и др.

А с оглед на всичко изложено по-горе настоящия състав намира, че ищцата, поради своята неработоспособност, поради ниските си доходи и невъзможността да получава допълнителни доходи, поради липсата на имущество и възможност за полагане на възмезден труд, не е в състояние да се издържа от имуществото си. Нуждите на същото от храна, медикаменти и облекло не могат да бъдат покрити от получаваната от нея пенсия в размер на 133.82 лева, поради което същата се явява лице, което се нуждае и има право на издръжка, съгласно разпоредбата на чл.139 от СК. При преценка на въпроса за нуждата на лицето от издръжка съдът съобрази отново събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, от които се установява, че лицето се нуждае от ежемесечни средства за медикаменти. В този смисъл съдът съобрази и Постановление №296 на МС от 30.10.2015 год. за определяне размера на линията на бедност за страната за 2016 год., съгласно което считано от 01.01.2016 год. е определен размер на линията на бедност за страната 300 лева. Получаваната от нея пенсия е значително под този размер, поради което се потвърждава извода, че лицето има право на издръжка.

Следвайки поредността, посочена в разпоредбата на чл.140 от СК и доколкото ищцата няма деца и съпруг, то първия ред от лица, от които тя може да търси издръжка са нейните родители. Съгласно ал.3 на посочения законов текст задължението следва да бъде разпределено между двамата родители на ищцата, съобразно възможностите им, но доколкото ищцата търси издръжка единствено от своя баща, следва в настоящото производство да бъде осъден единствено ответника.

При преценка на размерът на евентуалната издръжка, която последният следва да бъде осъден да заплаща на ищцата следва да бъдат съобразени не само нуждите на лицето, нуждаещо се от издръжка, но и възможностите на дължащия я.

В настоящия случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че до 01.09.2015 год. ответникът е работил по трудов договор към „Водоснабдяване и канализация-Шумен“, като е получавал средно брутно месечно възнаграждение в размер около 826.64 лева. В същото време същият в периода до м.ноември 2015 год. се е самоосигурявал върху допълнителен осигурителен месечен доход в размер на 420 лева. С Разпореждане №**********, считано от 01.08.2015 год. му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер от 157.44 лева до окончателното определяне на размера на пенсията по реда на КСО, като през м.ноември 2015 год. е получил еднократна сума в размер на 629.76 лева.

От представените от страна на ответника писмени доказателства се установява, че същият развива търговска дейност чрез „***“ ЕООД, чийто управител и едноличен собственик на капитала е именно той. През периода 01.01.2013 год. – до края на 2015 год. дружеството е развивало търговска дейност, като независимо от разходите е реализирало и приходи, както следва: през 2013 год. - 1326.95 лева, през 2014 год. – 1872.08 лева, а през 2015 год. – 5000 лева.

В същото време ответникът притежава недвижим имот, подробно описан в представения като писмено доказателство Брачен договор от 27.08.2010 год. В тази връзка при преценка на възможностите на Б. да дава издръжка съдът съобрази обстоятелството, че правната теория и константната съдебна практика приемат, че съдът при изследване на този въпрос трябва да вземе предвид неговото имотно състояние, с оглед не само на придобиваните доходи, но и всички секвестируеми имущества, които биха могли да послужат за източник на средства за плащане на издръжка, като следва да се приспаднат и необходимите средства за неговата собствена издръжка. При преценка на необходимите средства за издръжка на ответника съдът съобрази обичайно необходимите средства за съществуване на лице на тази възраст. В тази връзка съдът съобрази и обстоятелството, че от представената от ответника медицинска документация не се установява нужда от конкретно поддържащо лечение или такова здравословно състояние, което да налага извънредни разходи за медикаменти и др. Следва да бъде отчетен факта, че голяма част от представените документи отразяват здравословното състояние на ответника в период от преди няколко години, а писмените доказателства, които са били изготвени по повод проведени прегледи на лицето през м.декември 2015 год. не доказват конкретно потвърдена допълнителна диагноза, която да предполага провеждане на конкретно медикаментозно или друг вид лечение, изискващо допълнителни финансови средства.

Преценявайки изложеното по-горе относно доходите на ответника и неговото имуществено състояние съдът намира, че същият ще бъде в състояние да заплаща на своята дъщеря определена парична сума, под формата на издръжка в размер на 40 лева месечно. Доколкото необходимата за издръжката сума следва да се разпредели между лицата от посочения ред – родители на Б., то майката, която се явява нейн попечител и която е поела основната грижа за поставеното под ограничено запрещение лице следва да участва в издръжката със сумата от 20 лева. Така общия размер на издръжката, която двамата родители ще предоставят на своята дъщеря е 60 лева.

При преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка, освен законоустановено е и морално и нравствено задължение на родителя, предвид необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро съществуване на детето. В този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде предимство на задоволяване нуждите на децата си, пред своите собствени, дори това от своя страна да налага изтърпяването на известни житейски лишения и трудности.

Поради изложеното, съобразявайки нуждите на ищцата, нейните доходи, възможностите на ответника и останалите обсъдени по-горе обстоятелства, съдът намира, че ответникът е в състояние да заплаща без особени затруднения, на своята дъщеря А. В. Б. месечна издръжка в размер на 40 лева, въпреки че посочената сума е по-малка от минималната работна заплата за страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на един член на семейство. При определяне размера на издръжката съдът прецени, че един по-висок размер няма да бъде съобразен с възможностите на ответника и би затруднил неговата собствена издръжка.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира, че иска с правно основание чл.140, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК следва да бъде уважен до сумата от 40 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан, като така определения размер на издръжката е дължим, считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 06.10.2015 год. до настъпване на причини, изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се дължи.

По отношение на втория обективно съединен иск с правно основание чл.149 от СК, във вр. с чл.140, ал.1, т.2 от СК, във в с чл.139 от СК, съдът намира същия за основателен и доказан също за сумата от 40 лева месечно за период от една година назад, считано от датата на подаване на исковата молба. В тази връзка съдът съобрази отново обсъдените по-горе доказателства относно невъзможността на ищцата да се издържа от своето собствено имущество, както и възможностите на ответника, които през последната една година са били в един значително по-висок размер, който би му позволил да изплати така определената издръжка, без по този начин да се затрудни неговото собствено съществуване. В тази връзка съдът намира, че следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 480 лева, представляваща издръжка за минало време в размер на по 40 лева месечно за период от една година преди датата на завеждане на исковата молба, а именно за периода 05.10.2014 год. – 05.10.2015 год.

На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК, доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно уважения размер на издръжката и по двата обективно съединени иска в общ размер на 76.80 лева.

Доколкото никоя от страните не е направила искане за присъждане на разноски такива не им се дължат, независимо от изхода на спора.

Водим от горното, съдът

РЕШИ

ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН**********,*** да заплаща на своята дъщеря А. В. Б., с ЕГН**********, действаща със съгласието на своята майка и попечител М.И.Б., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес: *** на основание чл.140, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 40 /четиридесет/ лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба - 06.10.2015 год. до настъпване на причини изменящи или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима на първо число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН**********,*** да заплати на своята дъщеря А. В. Б., с ЕГН**********, действаща със съгласието на своята майка и попечител М.И.Б., с ЕГН**********, и двете с постоянен адрес: *** на основание чл.149 от СК, във вр. с чл.140, ал.1, т.2 от СК, във вр. с чл.139 от СК ИЗДРЪЖКА в размер на 40 /четиридесет/ лева месечно или общо сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/, представляваща издръжка за минало време за период от една година назад преди датата на завеждане на исковата молба, а именно за периода 05.10.2014 год. – 05.10.2015 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА В.А.Б., с ЕГН**********,*** да заплати по сметка на ШРС сумата от 76.80 лева /седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща държавна такса по делото, съобразно уважения размер на издръжката, както и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на страните – 27.01.2016 год.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: