Р Е Ш Е Н И Е

206/16.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд десети състав

На осми март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева

Секретар: П.Н.

Като разгледа докладваното от районния съдия

Гр.д. № 2580 по описа на ШРС за 2015 г.

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.И.Я. и К.Р., чрез „Адвокатско дружество С. и Д.“ съдебен адрес *** срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ Варна, „Областно пътно управление“ Шумен БУЛСТАТ 0006950890108 със седалище и адрес на управление гр.***** с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.49 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 185.22 лв., представляваща заплатено от ищеца в полза на увреденото лице – собственик на застрахования автомобил застрахователно обезщетение и разноски по ликвидация в размер на 25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2015г. до окончателното ѝ изплащане.

Ищцовото дружество твърди, че на 01.04.2015г. застрахования автомобил марка „Ситроен“с ДК № ***, собственост на „Санитапласт“ АД, претърпял пътно – транспортно произшествие при движение по магистрала Шумен-Варна, посока Варна на 1-2 километра след излизане на магистралата, като причината била попадането на автомобила в необезопасена дупка на пътното платно. Вследствие на инцидента била увредена задна дясна гума на автомобила, като щетите били подробно описани в опис-заключение по щета № ***. Между ищеца и собственика на автомобила имало сключен застрахователен договор „Каско“ със застрахователна полица № ***, със срок на действие от 31.10.2014г. до 31.10.2015г. Нанесените щети в размер на общо 210.22 лв. били изплатени на 09.04.2015г. Поради това и ищецът моли съда да уважи предявения иск и да осъди ответника да заплати претендираните суми общо в размер на 210.22 лв., ведно със законната лихва върху тях и сторените разноски в производството.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“, в който се изразява становище за неоснователността на предявения иск. Твърди се, че липсва яснота къде точно е настъпило ПТП, причината и механизма на същото. Прави се искане за привличане на трето лице – помагач, а именно фирмата, която по договор извършвала дейности по текущ ремонт и поддържане на пътния участък, на който е настъпил инцидента – „Пътища и мостове“ ЕООД – Варна, като се предявява обратен иск срещу тях.

Съдът с Определение № 3097/09.11.2015г. конституирал в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника по главния иск, фирма „Пътища и мостове“ ЕООД с ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.И.К.. Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на ответника по обратния иск по реда на чл.50 от ГПК, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. Б. Д. от ВАК, като се поддържа иска и се моли за положително решение по делото и присъждане на разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С.В.С. поддържа писмения отговор и моли за отхвърляне на иска, като недоказан и неоснователен, а в условията на евентуалност се моли за уважаване на обратния иск и присъждане на разноски.

За третото лице – помагач и ответник по обратния иск не се явява представител, като и не депозира молба по хода на делото.

Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и видно от приложената по делото застрахователна полица № *** на 31.10.2014г. бил сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ за лек автомобил марка „Ситроен“ с рег.№ ***, между собственика „Санитапласт“ АД и ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс груп“. Съобразно полицата същата била с клауза „Каско“ за всички рискове и срокът ѝ за валидност бил от 13.00 часа на 31.10.2014г. до 14 часа на 31.10.2015г.

Видно от Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение подадено на 02.04.2015г. (стр. 9 от делото) от представител на застрахованото юридическо лице до застрахователя, същият бил уведомен, че на 01.04.2015г. на автомагистрала Шумен-Варна преди бензиностанцията на ОМВ, при движение на автомобила неговата задна дясна гума попада в дупка на платното за движение, в резултат на което гумата се спуква и накъсва. Към заявлението е подадена и Декларация със същото съдържание. В опис на претенция № 50-04050-00181/15/02.04.2015г. било описано, че задна дясна гума „Мишелин Алпин“ подлежи на подмяна. Видно от представено банково бордеро обезщетението в размер на 185.22 лв. било изплатено на застрахования на 09.04.2015г.

По делото е представен Договор от 2015г. между Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството ѝ на възложител и „Пътища и мостове“ ЕООД – гр.Варна, в качеството му на изпълнител, като между тях са се породили облигационни отношения във връзка с дейности по превантивно, текущо и зимно поддържане и ремонтно-въстановителни работи при аварийни ситуации на автомагистрала „Хемус“ на територията на ОПУ Шумен.

По делото е прието заключение по назначена съдебно – автотехническа експертиза, поддържано от вещото лице, неоспорено от страните и прието от съда. От заключението се установява, че механизма на настъпване на щетата отговаря на описаната схема в заявлението за изплащане на щетата и технически е възможно повредата на гумата на лекия автомобил да се дължи на пропадане на гумата в препятствие на пътя – дупка, съчетано с деформация и срязването ѝ от притискането ѝ с джантата. Сочи се, че размера на средствата за възстановяване на щетата е 185.22 лв.

В хода на производството са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. Б.Н.М. - управлявал МПС-то по време на настъпване на застрахователното събитие и свид. В.М.В. – присъствал по време на инцидента, като се возил на седалката до шофьора. Съдът кредитира показанията на свидетелите, предвид, че са безпротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото.

Въз основа на така установеното, съдът прави следните правни изводи:

По основателността на иска по чл.213 от КЗ(отм.): Съобразно тази разпоредба с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За основателността на претенцията по чл.213 от КЗ (отм.) следва да са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен договор за застраховане между застрахователя и увреденото лице, настъпването на вредата за застрахования, механизъм на настъпване, причинно-следствената връзка между ПТП и нанесените щети, отговорността на ответника за причиненото застрахователно събитие, както и застрахователя да е изплатил застрахователното обезщетение на застрахования.

Съдът приема, че в настоящия случай е безспорно установено наличие на валидно сключен договор за застраховка „Каско Стандарт“ между ищеца и увреденото лице по отношение на лек автомобил „Ситроен“ рег.№ *** чрез двустранно подписана полица действала към момента на настъпване на застрахователното събитие. Съдът намира за доказан и размера на щетите и факта на изплащане на застрахователното обезщетение на застрахования. Видно от заключението на автотехническата експертиза, неоспорена от страните и кредитирано изцяло от съда, като обосновано и компетентно дадено, размера на щетите е 185.22 лв.

Съдът намира за безспорно доказано и настъпване на застрахователното събитие, като е изяснен и времето и мястото и механизма на настъпването му, като е налице и причинно-следствената връзка между нанесените щети и ПТП – то. Процесуалния представител на ответника възразява, че горното не е доказано, предвид липсата на изготвен протокол за ПТП от органите на полицията и уведомяването на застрахователя ден по-късно, което възражение съдът намира за неоснователно. В постоянна си практика ВКС приема, че съдът е длъжен непосредствено да събере доказателства с участието на страните в процеса, като изследва непосредствено механизма на ПТП чрез назначаване на съдебно-автотехническа експертиза, което ще е от значение както за механизма, така и за размера на имуществената отговорност. Многократно ВКС се е произнасял, че протоколът за ПТП, издаден от органите на полицията е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Ако пътно-транспорното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице( което е изключително рядка хипотеза) или не е посетено на място от него, то протоколът няма доказателствена сила за механизма на ПТП. Тогава в тежест на ищеца е да установи механизма на ПТП и противоправното поведение на ответника чрез автотехническа експертиза и свидетелски показания. Или в настоящия случай липсата на изготвен протокол за ПТП не е пречка да се установи безспорно по делото, че застрахователното събитие е настъпило на 01.04.2015г. в участък на автомагистрала, за който отговаря именно ответника и че щетата е настъпила вследствие попадане в необезопасена дупка на пътя. В горния смисъл е Решение № 15/25.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 1506/2013г. I т.о., Решение № 85/28.05.2009г. на ВКС по т.д.№ 768/2008г. II т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК. Съдът намира, че не е налице и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача, тъй като експертизата установява, че за да бъде избегната дупката водача е трябвало да управлява автомобила с 50 км.ч., което при движение по автомагистрала освен, че е нарушение на ЗДвП, би застрашило и останалите участници в движението.

По отношение на претенцията за сумата от 25 лв., представляваща направените от ищеца ликвидационни разноски в хода на процеса, не са представени доказателства за тяхното реално извършване от застрахователя. В заключението на вещото лице е посочено, че това е обичайния размер на разноски извършени от застрахователя и е съобразена с действащ към момента нормативен акт. Но по делото липсват доказателства, че застрахователя действително е направил тези разходи. С оглед на това претенцията на ищеца по отношение на сумата от 25 лева е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Поради гореизложеното съдът намира, че исковата претенция за осъждане на ответника да заплати сума в размер на 185.22 лв. е основателна и следва да бъде уважена, като до пълния размер следва да бъде изцяло отхвърлена.

В условията на евентуалност, ако искът по чл.213 от КЗ (отм.) бъде уважен ответника е предявил обратен иск срещу третото лице „Пътища и мостове“ ЕООД – гр.Варна. Съдът с доклада по делото е приел иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за съвместно разглеждане. Иска е заявен в условията на евентуалност, т.е претенцията по него ще бъде разгледана единствено, ако се стигне до положително решение по главния иск.

По основателността на обратния иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД: Видно от представения по делото Договор от 2015г. между Агенция „Пътна инфраструктура“, в качеството на възложител и „Пътища и мостове“ ЕООД – гр.Варна, в качеството на изпълнител са се породили облигационни отношения във връзка с дейности по превантивно, текущо и зимно поддържане и ремонтно-въстановителни работи при аварийни ситуации на автомагистрала „Хемус“ на територията на ОПУ Шумен. Съгласно чл.33 от Договора при настъпване на ПТП или възникване на щета, в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение на предмета на договора изпълнителя носи пълната имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. По дефиницията дадена в точка 12 раздел „Дефиниции“ от Договора „неизпълнение“ е налице, когато изпълнителя, неговите служители, работници, представители, съконтрагенти и подизпълнители с виновното си действие или бездействие нарушат клаузите на договора или закона. Същевременно в чл.5 от договора е посочено, че дейностите по поддържането се възлагат от възложителя с месечни, допълнителни и извънредни задания. Тези задания се възлагат от възложителя в сроковете, посочени в чл.5, а.“а“, б.“б“ и б.“в“. В настоящия случай обаче не се ангажираха каквито и да било доказателства да е било възложено поддържането на този участък от пътя от възложителя на фирмата – изпълнител със задание, както и да е било налице неизпълнение или лошо изпълнение на заданието, което да е в пряка връзка с причинените щети вследствие ПТП. Поради горното съдът намира, че предявения обратен иск следва да бъде оставен без уважение, като недоказан.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноските направени в производството в общ размер на 276.66лв., от които заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение и заплатено възнаграждение за вещо лице, съразмерно с уважената част от иска и съобразно списък за разноски по чл.80 от ГПК.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 35.68 лв., за юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът

Р Е Ш И

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК 000695089 със седалище и адрес на управление гр.*****, чрез Областно пътно управление Шумен БУЛСТАТ 0006950890108 със седалище и адрес на управление гр.***** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.И.Я. и К.Р., чрез „Адвокатско дружество С. и Д.“ съдебен адрес *** сумата от 185.22 лв. (сто осемдесет и пет лева и двадесет и две стотинки), представляваща изплатено от ищеца на увреденото лице застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 01.04.2015г. на автомагистрала „Хемус“ по отношение на лек автомобил марка „Ситроен“ с рег. № *** по застрахователна полица № ***/31.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2015г. до окончателното ѝ изплащане, като отхвърля исковата претенция по пълния предявен размер до 210.22 лв., като недоказана.

ОТХВЪРЛЯ предявения в условията на евентуалност обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ с ЕИК 000695089 срещу „Пътища и мостове“ ЕООД с ЕИК 813029821, със седалище и адрес на управление гр.*****, представлявано от Р.И.К. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 210.22 лв., в резултат на виновното неизпълнение на задълженията на ответника по Договор от 2015г.за възлагане на обществена поръчка.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление Шумен БУЛСТАТ 0006950890108 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 направените по делото разноски в размер на общо 276.66 лв.( двеста седемдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ с ЕИК 000694286 да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ Варна, Областно пътно управление Шумен БУЛСТАТ 0006950890108 със седалище и адрес на управление гр.***** направените по делото разноски в размер на 35.68 лв.( тридесет и пет лева и шестдесет и осем стотинки), съразмерно с отхвърлената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: