Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Шумен, 03.02.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, в открито заседание на четиринадесети януари през две хиляди и шестнадесета година в състав:

Председател: Бистра Бойн

при секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№ 2584/2015г., за да се произнесе взе предвид следното:

Депозирана е искова молба от Т.П.И. *** срещу ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи-гр.София, представлявано от Директора, имаща за предмет осъдителен иск с правно основание чл.234 ал.1 от ЗМВР и 86 от ЗЗД, представляващ претенция за обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение в размер на тринадесет брутни месечни възнаграждения. Обстоятелствата, на които се основава исковата претенция са, че между страните съществувало служебно правоотношение, съгласно което ищецът заемал длъжността „Началник на група“ в РД “Пожарна безопасност и защита на населението“ -гр.Ш., като считано от 03.07.2015г. същото било прекратено, поради навършване на пределна възраст. Дължимото обезщетение било определено като размер пет брутни заплати, при следващи се тринадесет по закон, но дори така определеното не било заплатено в срока по чл.234 ал.10 от ЗМВР. Моли ответникът да бъде осъден да заплати сумата 18236,40лв., представляваща обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не излага конкретно становище по неоснователност на иска. Твърди, че забавянето на изплащането на обезщетението се дължи на причини, които били извън законоустановените правомощия на Директора на ГД.

След като съобрази всички приложени доказателства, съдът установи, от фактическа и правна страна следното: Със Заповед от 01.11.2001г., ищеца Т.П. бил назначен на длъжност “Главен инспектор” в Дирекция „Гражданска защита“- област Ш. към Държавна агенция „Гражданска защита“, като на основание чл.9 от ЗДС, във връзка с пар.3 от ПЗР на ЗДС и чл.325 т.12 от КТ същестувалият Трудов договор № 13/30.04.1992г. между работодателя и ищецът бил прекратен. Видно от Заповед №ЧР-01-2642 от 15.12.2009г., на осн.чл.106 ал.1 т.1 от ЗДС, поради закриване на администрацията, в която бил назначен ищецът/Министерство на извънредните ситуации/, било прекратено служебното правоотношение, считано от 28.12.2009г. Със Заповед № К-11131 от 23.12.2009г. на Министър на вътрешните работи, на осн.чл.170 ал.1, 2 и 5, чл.183 и 185 от ЗМВР, ищецът бил назначен на длъжност за държавен служител „инспектор по ГЗ“ 4 степен в ГД „Гражданска защита“-МВР, считано от 28.12.2009г. Със Заповед № 8121К-2272 от 03.07.2915г. на Министър на вътрешните работи, на осн.чл.226 ал.1 т.1 от ЗМВР, служебното правоотношение между страните било прекратено, поради навършване на пределна възраст за служба в МВР- 60г., считано от датата на издаване на заповедта.

От представените доказателства, се установява, че брутното месечно възнаграждение, получавано от ищеца към датата на прекратяване на правоотношението било в размер на 1402,80лв. На ищецът било начислено обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР в размер на пет възнаграждения. Видно от представените от ответника писмени доказателства, същото в общ размер на 7014.00 лв. било заплатено на 18.12.2015г. или след депозиране на исковата молба в съда. Съгласно чл.234 ал.1 от ЗМВР, при прекратяване на служебното правоотношение държавните служители имат право на обезщетение в размер на толкова месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

За да се прецени основателността на претенцията за тринадесет брутни възнаграждения, следва да се установи броя на прослужените години при ответника или негов праводател чрез проследяване на законодателната уредба на дейността по гражданска защита на населението. Съгласно действащия ЗМВР от 2014г., тази дейност се осъществява от Главна Дирекция „ПБЗН” на МВР, която съгласно §10, §5 и §6 от ПЗР на ЗМВР, е универсален правоприемник на ГД„ПБЗН” на МВР по отменения ЗМВР от 2006г., която от своя страна е универсален правоприемник на Главна Дирекция „Гражданска защита” на МВР. Съгласно § 63 и § 64 от ПЗР на ЗИДЗМВР (обн. в ДВ, бр. 93/2009 г.), МВР от своя страна е универсален правоприемник на закритото МИС, което е осъществявало дейността по гражданската защита на населението чрез Главна дирекция „Национална служба „Гражданска защита”. Съгласно чл. 1 ал. 2 от ПМС №137/06.06.2006 г. и §4 от ПЗР, Министерство на извънредните ситуации е универсален правоприемник на Държавната агенция „Гражданска защита” към Министерски съвет. От нормативната уредба се установява, че дейността по гражданска защита на населението е преминавала последователно към различни държавни ведомства, като между тях е налице универсално правоприемство. Трудовите и служебните правоотношения на служителите в системата на гражданска защита, съгласно чл. 123 от КТ и чл. 87а от ЗДСл са се трасформирали към различни държавни органи, съответно техни работодатели, не по волята на страните по тези правоотношения, а по силата на закона. Поради което се приема, че действителната воля на законодателя не е била тези служители, които без прекъсване са служили в системата на гражданска защита, да получат при прекратяването на последното им служебно правоотношение с МВР, единствено и само обезщетението, полагащо им се съгласно последното изменение на закона, като бъдат лишени от съответното обезщетение, което биха получили по предходно действащия. В този смисъл е и постановената задължителна съдебна практика в Тълкувателно решение № 10/2014 г. по тълк. дело № 10/2013 г. на ОСГК на ВКС, Решение № 330 от 17.11.2014г. на ВКС, 4 г.о. С оглед на изложеното, съдът намира, че на ищецът при прекратяване на служебното му правоотношение, му е било дължимо обезщетение в размер на прослужени тринадесет пълни години.

В настоящия процес, с оглед възприетата правна квалификация ищецът доказа, че е престирал работна сила при ответника- работодател, за което не се спори между страните и има представени доказателства- копие от Трудова и служебна книжка и др.; размера на трудовото си възнаграждение, което беше установено с писмени доказателства, брой прослужени години и прекратяване на провоотношението между страните, поради навършване на пределна възраст. Ето защо и претенцията е основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на 11222,40лв., като се съобрази направеното частично плащане, след депозиране на исковата молба. Следва да се присъди и законната лихва от завеждане на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

На основание чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 729,46лв. и на ищецът направените по делото разноски в размер на 1077лв. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи-гр.София, ул.Пиротска № 171-А, представлявана от Директора да заплати на Т.П.И. с ЕГН: ********** *** сума в размер на 11 222,40лв./единадесет хиляди двеста двадесет и два лева и четиридесет стотинки/– представляваща обезщетение по чл.234 ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба– 07.10.2015г. до окончателното й плащане; на осн.чл.86 от ЗЗД, законата лихва върху главница от 7014лв. от 07.10.2015г. до 18.12.2015г./дата на плащане/, като отхвърля искът до пълния предявен размер от 18236,40лв. като неоснователен- погасен чрез плащане.

ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи-гр.София, представлявана от Директора да заплати на Т.П.И. с ЕГН: **********, направените деловодни разноски в размер на 1077.00лв./хиляда седемдесет и седем лева/.

ОСЪЖДА ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи-гр.София, представлявана от Директора да заплати по сметка на Районен съд– гр.Шумен в полза на бюджета на съдебната власт сума в размер на 729,46лв. /седемстотин двадесет и девет лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща държавна такса.

Решението може да се обжалва пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :