Р Е Ш Е Н И Е

275/5.4.2016г. , гр.Шумен

Шуменският районен съд, в публично заседание на двадесет и осми януари , през две хиляди и петнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: Зара Иванова

при съдебения секретар А.П., като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2589 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.215 , 224 , ал.1 и чл.245 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД .

Депозирана е искова молба от И.Н.Р. , ЕГН ********** ***, , съдебен адрес *** срещу „ БАРНИ" ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Шумен.кв.Мътница, ул."***„ № 1 А, представлявано от В.Г.Б. – Управител , в която посочва , че бил в трудови правоотношения с ответника съгласно Трудов договор № ***/19.12.2012 г. на длъжност шофьор товарен автомобил /международни превози, на пълно работно време 8 часа и уговорено трудово възнаграждение в размер на 350 лв. на месец. Заявява, че със заповед от 31.01.2013 г. бил прекратен трудовият му договор, като той не бил подавал молба за напускане, нито му била връчена заповедта за прекратяване на трудовия му договор. Твърди, че съгласно чл., 155 от КТ му се полагат 20 дни основен платен годишен отпуск и съгласно чл. 156 от КТ и 5 дни платен допълнителен годишен отпуск за работа при специфични условия, както и обезщетение за неизползван годишен отпуск за времето от 19.11.2012г. до 31.01.2013г. общо в размер на 300 лева както и командировъчни разходи. Ищецът претендира заплащане от ответника на сумата от 810.00 евро, равняваща се на 1584.22 лева представляваща неизплатени командировъчни средства за времето през което е бил командирован в чужбина - 23.11.-23.12.2012 г. Съгласно чл. 215 от КТ сумата от 300 лева представляваща обезщетение за неизплатен годишен отпуск за 2012 година до 31.01.201З г., както и сумата от 828.33 лева представляваща неизплатено трудово възнаграждение за времето от 19.11.2012г. до 31.01.2013г., когато му е прекратен трудовият договор, ведно със лихвата за забава върху главниците в размер общо на 658.35 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба, както и направените в настоящото производство разноски. В хода на съдебното дирене , ищецът прави намаление на исковете по чл. 224 , ал.1 и чл.245 от КТ , намалява претенцията съобразно заключението на ССЕ , а именно претендира заплащане на трудово възнаграждение 335,37 лева , за месец декември 2012г. и сума от 21,38 лева – обезщетение за неизползван платен отпуск за 2012г. в размер на 1 ден , като прави отказ от исковете за размера над намалената част. С протоколно определение от 17.12.2015г. съдът е допуснал исканото намаление , на основание чл.214 от ГПК, като е прекратил производството в частта по направения отказ.

В отговора по чл.131 от ГПК и в открито съдебно заседание , ответникът оспорва исковете, тъй като дружеството не дължи претендираните суми по предявените искове. Заявява, че изнесените факти не отговаряли на истината и ищецът твърдял неистински обстоятелства, че не са му били плащани възнаграждения и командировъчни пари. Заявява, , че с оглед факта, че не дължи сумата по исковете, не дължи и претендираните от ищеца по делото разноски и лихви. Прави възражение за прихващане при евентуално уважаване на исковете, като твърди, че по неговите счетоводни книги е налице задължение на ищеца по влязъл в сила съдебен акт в заповедно производство по чл.410 ГПК за сума както следва: главница 1296.27 лева, законна лихва върху тази сума, считано от 11.10.2013 г. до окончателно изплащане на главницата, мораторна лихва 102.17 лева, разноски в заповедното производство 281.97 лева и разноски по обжалване пред Окръжен съд гр. Търговище в размер на 119.00 лева, задължение по изпълнителен лист, издаден от Районен съд гр. Попово на 06.06.2014 г. по ч.гр.д. № 107/2014 г. срещу И.Н.Р. с произход на задължението непозволено увреждане след извършено престъпление от ищеца в края на м. 12.2012 г., като длъжностно лице по чл. 201 от НК, видно от Определение от 06.11.2014 г. по ВЧНД № 225/2014 г. на ТОС и Разпореждане № 154 от 29.04.2015 г. по НОХД № 311/2015 г. на ТРС. Твърди, че ищецът не е отчел и му дължи по РКО и Запис на заповед от 23.11.2012 г. сумата от 120 лева и 750 румънски леи по курс на БНБ от същата дата – 323.30 лева или общо 543.30 лева, и в тази връзка правим изявление при условия на евентуалност за прихващане първо на сумата от 543.30 лева, със сумата, определена от вещото лице за трудово възнаграждение, командировъчни пари и обезщетение за неползван отпуск към 31.01.2013 г., както и евентуално прихващане с определената над 543.30 лева по-голяма по размер дължима сума към ищеца/ с мораторна лихва от 102.17 лева, разноски в заповедното производство 281.97 лева и разноски по обжалване пред Окръжен съд гр. Търговище в размер на 119.00 лева, както и на последно място с главницата 1296.27 лева, законната лихва върху тази сума, считано от 11.10.2013 г. до окончателно изплащане на главницата до размера на по-малкото насрещно задължение. Оспорва като период и размер претендираната лихва, поради не дължимост на задълженията за главници по трите иска, както и твърди, че не дължи лихва, поради възражението за прихващане на главниците.

След като се запозна със събраните в хода на процеса доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът възприе следното:

Относно исковете по чл. 224 , ал.1 и чл.245 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД .

Между страните не е спорно , че по силата на Трудов договор №0105/19.11.2012г. ищецът е започнал работа при ответника , на длъжността „Шофьор- международен транспорт“ . Със Заповед №43/31.01.2013г. на Управителя на ответното дружество е прекратено трудовото му правоотношение , считано от 31.01.2013г. Ищецът претендира , заплащане на сумата от 335,27 лева , представляваща трудовото възнаграждение за месец декември 2012г. От назначената ССЕ се доказва , че именно в този размер е неизплатеното и дължимо от ответника трудово възнаграждение , поради което претенцията се явява изцяло основателна . Съгласно чл.245 ал.2 от КТ работодателят дължи на работника и обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение , като същият изпада в забава и без покана. След изчисление на страница http://www.epi.bg/calc_lihva_zakonna.php, съдът установи, че законната лихва върху главницата от 335,27 лева , за периода от 01.02.2013г. до 22.06.2015г. ( този период обхваща искането на ищеца ) е в размер на 81,39 лева , за която сума претенцията се явява основателна .

Ищецът претендира и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012 г. , за 1 ден, в размер на 21,38 лева. Отново претенцията съвпада със стойността посочена от ВЛ , ето защо съдът намира същата за изцяло доказана .

Относно иска по чл.215 от КТ .

Възраженията на ответника касаят основно тази претенция , като ответникът заявява , че в исковата молба са изложени неистински обстоятелства , твърди , че работникът не е осъществил командировката по описания от него начин , както и , че не е представил отчет по смисъла на …….. По делото е представена Заповед №38/23.11.2012г. , с която Управителят на ответното дружество е командировал ищеца от България в страните , членки на ЕС , Швейцария и Турция , със задача – работа по договор , за срок от 23.11.2012г. до 23.12.2012г. Посочено е , че командированият е с дневни пари , съгласно раздел IV от Наредбата за служебните командировки на шофьорите и стюардесите в чужбина при международни автомобилни превози на товари и пътници. /НСКШСЧМАПТП/. На първо място , следва да се отбележи , че съдът не споделя отразената в заповедта за командироване приложимост на НСКШСЧМАПТП . Според задължителната практика на ВКС (Решение № 153 от 15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 495/2012 г., III г. о., ГК) само когато командироването в чужбина е извършено на шофьори от стопански организации, които разполагат със собствени автомобили и автобуси и извършват международни превози, приложима е НСКШСЧМАПТП, в останалите хипотези на превоз на товари се прилага Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). По делото не са наведени твърдения , съответно липсват доказателства , че МПС , с което е извършен превоза е собствено на ответника , поради и което съдът приема , че следва да прилага НСКСЧ . В чл.5 от посочения нормативен акт , изчерпателно са посочени задължителните реквизити на заповедта за командироване в чужбина . Анализирайки съдържанието на цитирания законов текст , съдът констатира , че заповедта за командировка не съдържа основни и задължителни реквизити, а именно не е посочена задача на командированото лице. Формулировката използвана в заповедта „ работа по договор“ е обща е и не създава конкретни задължения за работника, напр. да пътува по определена дестинация , в конкретно време и подобни . В подобна хипотеза , т.е. при непълна заповед , съдебната практика е категорична , тежестта на доказване се размества , когато работодателят оспорва изпълнението на трудовите задължения през времето на командироване , тежестта да докаже това обстоятелство е негова , освен това се приема , че непредставянето на доклад по смисъла на чл.38 от НСКСЧ не се явява неизпълнение на задълженията на работника . В настоящият случай от работодателя не са представени доказателства за неизпълнение на поставената задача – работа по договор , поради което съдът приема , че работникът е бил надлежно командирован , извършил е работата , за което му се дължи обезщетение по чл.215 от КТ. Командировката, съобразно представените доказателства – пътен лист , отметки от паспорт за пътуване извън страната е приключила на 19.12.2012г. , а не както е посочено от ищеца на 23.12.2012г. , ето защо за периода 20.12.2012г. – 23.12.2012г. , работодателят не му дължи „дневни пари“ Относно конкретният размер на обезщетението е назначена ССЕ , при което ВЛ, при изчисление на обезщетението за командировка, правилно е съобразило разпоредбите на чл.31 , ал.1 от НСКСЧ и чл.19 от Наредбата за командировките в страната , в резултат е посочило , че следва да му бъдат начислени следните суми за „дневни пари“ : за периода от 24.11.2012г. до 27.11.2012г. – 4 дни и период от 29.11.2012г. -19.12.2012г. – 21 дни , общо за двата периода 25 дни по 27 евро на ден (командировката е при единична езда ) = 675 евро или 1 320,19 лева , за два дни – 23.11.2012г. и 28.11.2012г. по 20 лева на ден или за двата дни 40 лева . Общата сума е в размер на 1 360,19 лева , ВЛ е констатирало , че има частично плащане в размер на 143,32 лева , следователно остатъкът е 1 216,87 лева .

Безспорно по делото е установено (РКО и Запис на заповед от 23.11.2012 г. ) , че на ищеца е предоставен и служебен аванс от 543,30 лева . За тази сума от ответника е направено и прието съда , възражение за прихващане със сумите , представляващи обезщетение за неизползван отпуск и обезщетение за командировка. Като приема , че вземането на ответника е доказано , съдът констатира , че претенцията за сума от 21,38 лева – обезщетение за неизползван отпуск се явява изцяло погасена . С остатъка от вземането на ответника , а именно сума от 521,92 лева ( 543 ,30 – 21,38 = 521,92 лева ), вземането за обезщетение за командировка се редуцира до сума от 694,95 лева (1 216,87-521,92 = 694,95 лева ) . Ответникът е направил и следващи по ред възражения за следните суми : с мораторна лихва от 102.17 лева , разноски в заповедното производство 281.97 лева , разноски по обжалване пред Окръжен съд гр. Търговище в размер на 119.00 лева, и на последно място с главницата 1296.27 лева. . Тези вземания са присъдени в полза на ответника с изпълнителен лист , издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК , по ч.гр.д.№701/2013г. по описа на Районен съд гр.Попово и подлежат на прихващане със сумата представляваща обезщетение при командировка. Отчитайки поредността им, следва да се приеме , че остатъкът от обезщетението по чл.215 от КТ . в размер на 649,95 лева се погасява изцяло , чрез прихващане със сумата от 649,95 лева , от която 102,17 лева – мораторна лихва, разноски в заповедното производство 281.97 лева , разноски по обжалване пред Окръжен съд гр. Търговище в размер на 119.00 лева и 191,81 лева , които суми са присъдени по изпълнителен лист , издаден по ч.гр.д.№701/2013г. по описа на Районен съд гр.Попово .

В обобщение , претенцията по чл.215 от ГПК , за размера от 1 216,87 лева до пълния предявен размер от 1 584,22 лева се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне , поради недоказаност , а за остатъка от 1 216,87 лева подлежи на отхвърляне поради погасяване чрез прихващане с насрещните вземания на ответника , описани подробно по-горе .

По исковете по чл.86 , ал.1 от ЗЗД

Претенциите по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , за сума от 576,96 лева , - мораторна лихва върху главниците по чл.215 и чл.224 от КТ , за периода от 01.02.2013г. до 22.06.2015г. , са неоснователни поради недоказаност , т.к. за разлика от вземането за трудово възнаграждение , за тези обезщетения , законодателят не предвидил срок за плащане , работодателят изпада в забава след покана за плащането им. Доколкото липсват доказателства за получена от работодателя покана , същият не дължи обезщетение за забавено плащане .

От ищеца е направено искане за присъждане на деловодни разноски , на основание чл.78 , ал.1 от ГПК , но по делото липсват доказателства за извършени такива , поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос .

От ответника също е направено искане за присъждане на деловодни разноски , като е изразено становище , че при определяне на размера им , съдът следва да се съобрази с направеното намаление на исковете . Съдът споделя становището на ответника , като в тази връзка следва да се уточни , че претенциите по чл.245 и 224 от КТ са напълно уважени , но това е с оглед извършеното им намаление по реда на чл.214 от ГПК . Изменението на исковите претенции чрез намаляването им е съчетано с частичното им оттегляне или отказ на основание чл.232 от ГПК , за разликата до първоначално предявените размери , в резултат на което се извършва частично прекратяване на делото , съответно присъждане на разноски на ответника на основание чл.78 , ал.4 от ГПК . В заключение , дължимите от ищеца разноски , съразмерно на отхвърлената и прекратената част от исковете е в размер на 753,67. лева .

На основание чл.78 , ал.6 от ГПК , ответникът дължи в полза на Бюджета на СВ , по сметка на ШРС , сума от 126 лева , от която 100 лева – държавна такса върху размера на уважените , обективно съединени искове по чл.245 от КТ и чл.86 , ал.1 от ЗЗД и 26 лева - възнаграждение на ВЛ съразмерно на уважените искове .

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ ***" ЕООД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление в град Шумен.кв.Мътница, ул."***„ № 1А, представлявано от В.Г.Б. , да заплати на И.Н.Р. , ЕГН ********** ***, , съдебен адрес *** обща сума в размер на 416,66 (четиристотин и шестнадесет лева и шестдесет и шест ст.) лева , от която :

· 335,27 лева , - главница , представляваща нетен размер на неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2012г. , ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2015г. .

· 81,36 лева .- обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , върху посочената главница , за периода от 01.02.2013г. до 22.06.2015г. ,

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р. , ЕГН ********** срещу „БАРНИ“ ЕООД , ЕИК *** , иск за заплащане на сума от 21,38 (двадесет и един лева и тридесет и осем ст.) лева. , представляваща обезщетение по чл.224 , ал.1 от КТ , за неизползван платен годишен отпуск за 1 един ден , за 2012г. , КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ със сумата от 21,38 лева , представляваща част от насрещното вземане на ответника в общ размер на 543.30 лева - предоставен аванс при командироване по РКО от 23.11.2012г.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р. , ЕГН ********** срещу „ БАРНИ" ЕООД , ЕИК ***, иск за заплащане на сумата 1 216,87 (хиляда двеста и шестнадесет лева и осемдесет и седем ст.) лева , представляваща обезщетение по чл.215 от КТ - за командироване за периода 24.11.2012г. -19.12.2012г. , КАТО ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПРИХВАЩАНЕ с насрещните вземания на ответника , а именно :

· със сумата от 521,92 лева остатък от предоставен аванс по РКО от 23.11.2012г. и

· сумата 694,95 лева , присъдени суми по изпълнителен лист по ч.гр.д.№701/2013г. по описа на Районен съд гр.Попово , както следва : мораторна лихва от 102.17 лева , за периода от 28.12.2012г. до 10.10.2013г. , разноски в заповедното производство 281.97 лева , разноски по обжалване пред Окръжен съд гр. Търговище в размер на 119.00 лева и 191,81 лева – главница .

ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Н.Р. , ЕГН ********** , срещу „ БАРНИ" ЕООД , ЕИК ***, иск за заплащане на обезщетение по чл.215 от КТ , за разликата от 1 216,87 лева до пълния предявен размер от 1 584,22 лева и за периода от 19.12.2012г. до 23.12.2012г. , поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТ .

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Н.Р. , ЕГН ********** , срещу „ БАРНИ" ЕООД , ЕИК ***, искове за заплащане на сума от 576,96 (петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и шест ст.) лева - обезщетение по чл.86 , ал.1 от ЗЗД , в размер на законната лихва върху главниците по чл.215 и чл.224 от КТ , за периода от 01.02.2013г. до 22.06.2015г. , като НЕОСНОВАТЕЛНИ .

На основание чл.78 , ал.3 и 4 от ГПК , ОСЪЖДА И.Н.Р. , ЕГН ********** , да заплати на „ БАРНИ" ЕООД , ЕИК ***, сумата 753,67 (седемстотин петдесет и три лева и шестдесет и седем ст.)лева – деловодни разноски , съразмерно на прекратената и отхвърлената част от исковете .

ОСЪЖДА „ БАРНИ" ЕООД , ЕИК *** да заплати в полза на Бюджета на Съдебната власт , по сметка на ШРС , сумата 126 (сто двадесет и шест ) лева , от която 100 лева – държавна такса върху размера на уважените искове и 26 лева – възнаграждение а ВЛ по ССЕ , съразмерно на уважените искове .

Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: