Р Е Ш Е Н И Е

233/24.3.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският районен съд, петнадесети състав

На осми март две хиляди и шестнадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател:Пл. Недялкова

Секретар: Цв. К.:

Като разгледа докладваното от районния съдия

ГД №2601 по описа на ШРС за 2015 год.,

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са положително установителни иска с правна квалификация чл.422 ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327 ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД..

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „ЕКО ФУРАЖ“ ООД, ЕИК...,със седалище и адрес на управление: Гр. В. ул. Ф.Ж К № 16, вх.Б, ет.2, ап.17 с управители и представляващи П.П. и В.Щ., чрез пълномощника адв. Е.С. от АК – Варна, съдебен адрес:*** офис 7 срещу „Д." ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. К № 4, представлявано от А Й А

Ищцовото дружество излага, че през 2014г. с ответното дружество били в облигационни правоотношения свързани с продажба на стоки – фураж. Заявените от ответното дружество количества фуражи му били изцяло доставени, като за доставките били съставени и издадени фактура № 1000006411/23.05.2014г. на стойност 543,33 лв., дължимо ДДС – 108,67 лв., обща стойност на фактурата 652,00 лв. с ДДС и фактура №1000006556/18.06.2014г. на стойност 1237,41 лв., дължимо ДДС – 247,49 лв., обща стойност на фактурата – 1484,90 лв. с ДДС. Посочва се, че за доставките били съставени и подписани от получателя стокови разписки № 0000006305/23.05.2014г. , № 0000006563/19.06.2014г. и № 0000006564/ 19.06.2014г. Стоката била приета без забележки. До настоящия момент задълженията по двете фактури не били платени. Поради забава на плащанията ищцовото дружество претендира и мораторна лихва за забава, определена в размер на законната лихва, считано от датата на която сумата е станала изискуема до 06.08.2015г. , а именно: мораторна лихва по фактура №1000006411/23.05.2014г. за периода от 24.05.2014г. до 06.08.2015г. в размер на 79,84 лв. и по фактура №1000006556/18.06.2014г. за периода от 19.06.2014г. до 06.08.2015г. в размер на 171,10 лв..Общия размер на дължимите мораторни лихви за закъснение по двете фактури е 250,94 лв. Ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК пред ШРС, по повод, на което била издадена заповед за изпълнение. Тъй като в срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът депозирал възражение, за ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.Моли съда да признае за установено, че „Д." ЕООД, ЕИК..., гр.Шумен дължи на „ЕКО ФУРАЖ“ ООД, ЕИК..., гр.Варна, следните суми: 652,00 лв. - непогасено задължение по фактура №1000006411/23.05.2014г., ведно със сумата от 79,84 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 24.05.2014г. до 06.08.2015г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2015г. до изплащане на вземането; 1484,90 лв. – непогасено задължение по фактура №1000006556/18.06.2014г., ведно със сумата 171,10 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва, считано от 19.06.2014г. до 06.08.2015г., както и законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2015г. до изплащане на вземането;Претендира и направените в заповедното производство разноски в размер на 250 лева, от които: 48 лв. държавна такса, 2 лв. такса банков превод и 200 лв. адвокатско възнаграждение, както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество се явява упълномощен представител – адв. Е.С. от ВАК.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е бил депозиран писмен отговор. Намира иска за допустим, но неоснователен и необоснован като излага съображения в тази насока. Не се оспорва , че страните са имали търговски правоотношения през периода на издаване на процесните фактури. Ответното дружество оспорва твърдението, че има неизплатени задължения. Посочва, че от съдържанието на фактурите не се установявало, че те съдържат съществените елементи на договор за търговска продажба, предвид обстоятелството, че същите не били получени от ответника, не били включени е дневниците за покупки и не били осчетоводени в счетоводните му книги. В първата фактура имало положен подпис срещу приел, но не било ясно от кого е положен.Втората фактура не съдържала подписи нито на получател, нито на доставчик. Посочен е вида и цената на стоките описани във фактурите, но в приложените към същите стокови разписки липсвали каквито и да е стойности, което само по себе си обезсмисляло съставянето на фактурите. Моли съда да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен. Претендиира направените в производството разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител –адв. Г.С. от ШАК..

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. №2050/15г. по описа на ШРС по реда на чл.410 от ГПК била издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника за сумата от 2136.90 лева представляваща неизплатени суми по процесните фактури, 250.94 лева лихва за забава за периода от датата следваща датата на издаване на съответната фактура до 06.08.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08..2015г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски в размер на 250 лева, от които 40 лева държавна такса, 2 лева такса банков превод и 200 лева адвокатско възнаграждение. В срока по 414 от ГПК длъжникът е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.

Не се спори между страните, че през 2014г. същите са имали търговски взаимоотношения по повод доставка на стоки от страна на ищцовото дружество, както и че ответното дружество има два търговски обекта в гр.Шумен и гр. В.П.

По делото ищецът е представил следните фактури за закупени от ответника стоки: фактура № 1000006411/23.05.2014г. на стойност 543,33 лв., дължимо ДДС – 108,67 лв., обща стойност на фактурата 652,00 лв. с ДДС и фактура №1000006556/18.06.2014г. на стойност 1237,41 лв., дължимо ДДС – 247,49 лв., обща стойност на фактурата – 1484,90 лв. с ДДС. Освен тези фактури ищецът е представил и стокови разписки № 0000006305/23.05.2014г., № 0000006563/19.06.2014г. и № 0000006564/ 19.06.2014г.

Процесните данъчни фактури издадени от ищеца са осчетоводени в ищцовото дружество, включени са в дневниците за продажби за периодите, за които се отнасят, както и в справките - декларации по ЗДДС за същия период. По фактурите няма извършено плащане. Салдото по тях е в размер на 2136.90 лева. В счетоводството на ответника фактурите не са осчетоводени, не са включени в дневниците за покупки за месеците , за които се отнасят, както и през следващите 12 месечни данъчни периода, не са включени и в справките – декларации по ЗДДС. По фактурите не е ползван данъчен кредит.

Обект на доказване в настоящото производство е наличието на облигационно отношение между страните, както и размера на неизпълненото задължение. От доказателствата по делото се установява по безпорен начин, че страните са били в договорни отношения. Имайки предвид, че договорът за продажба е неформален договор и писмената форма не е условие за неговата действителност е без значение начинът на договаряне между страните. Същественото е съвпадане на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Следователно, с оглед на гореизложеното се налага извода, че между страните са били налице валидно сключени договори за продажба. Това не се спори и между страните. Спорно се явява обстоятелството дали ответното дружество е получило стоките по процесните фактури, съответно заплатило сумите по тях.

При иск по чл. 327 от ТЗ в тежест на ищеца - продавач е да докаже предаването на стоката, а на ответника-купувач плащането на цената. Доводите на ответника, че доколкото процесните фактури  не са осчетоводени в ответното дружество, а на една от тях - фактура №1000006556/18.06.2014г., липсва подпис на издател, не доказвало предаването на стоките по процесните фактури, съдът намира за несъстоятелни. Съгласно разпоредбата на чл.7 ал.1 от ЗС /отм./, в редакцията й към датата на издаване на процесните фактури, първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица, съдържа най-малко следната информация: наименование и номер; дата на издаване; наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс на издателя и получателя; предмет и стойностно изражение на стопанската операция Не се изисква нито име, нито подпис на съставителя. Към процесните фактури ищцовото дружество е приложило и съответните стокови разписки, които са подписани от представители на двете страни и доказват получаването на стоката от ответното дружество. Налице е идентичност на стоките по вид и количество, с посоченото във фактурите.
Тези стокови разписки носят подписа на представител на ответника и в писмения си отговор по реда на чл.131 ГПК ответникът не е оспорил истинността им относно положените в тях под името му подписи за приел стоката, и по аргумент от чл. 301 от ТЗ го ангажират след като не се е противопоставил. Поради изложеното ищецът е доказал предаването на стоката, поради което му се дължи на основание чл.327 от ТЗ  плащане на цената на доставените продукти. По делото липсват доказателства, от които да се направи извода, че ответното дружество е заплатило претендираните от страна на ищцовото дружество суми или че същите не се дължат, поради което настоящия състав намира, че иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.08.2015 год. до окончателното изплащане на сумата

Предвид на горното предявеният иск по чл.86 от ЗЗД за сумата от 250.94 лева, представляваща общият размер на законната лихва за забава върху главниците за периода от деня следващ датата на издаване на фактурата до 06.08.2015г., също се явява основателен и подлежащ на уважаване.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 746.68 лева. за заплатена държавна такса,адвокатско възнаграждение, възнаграждение на вещо лице,такса банков превод, включително и разноските, извършени в заповедното производство. Сумите, посочени като разходи за транспорт /закупено гориво/, съдът счита, че не следва да бъдат присъждани като направени от страната разноски, тъй като под "разноски" в процеса следва да се разбират тези парични средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на определени процесуални действия, правни действия в процеса, както и за оказаната правна помощ. Заплащането на разходи за гориво по повод пътуване до седалището на компетентния съд е извън обхвата на отговорността за разноски.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „„Д." ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. К № 4, представлявано от А.Й. А. дължи на „ЕКО ФУРАЖ“ ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: Гр. В. ул. Ф.Ж К № 16, вх.Б, ет.2, ап.17 с управители и представляващи П.П. и В.Щ. сумата от:

- 652,00 лева /шестстотин петдесет и два лева/ - непогасено задължение по фактура №1000006411/23.05.2014г., 79.84 лева / седемдесет и девет лева и осемдесет и четири стотинки/ - лихва за забава в размер на законната лихва, за периода от 24.05.2014г. до 06.08.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2015г. до изплащане на вземането;

- 1484,90 лева /хиляда четиристотин осемдесет и четири лева и деветдесет стотинки/. – непогасено задължение по фактура №1000006556/18.06.2014г., 171.10 лева / сто седемдесет и един лев и десет стотинки/ - лихва за забава в размер на законната лихва, за периода от 19.06.2014г. до 06.08.2015г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.08.2015г. до изплащане на вземането;

.ОСЪЖДА „„„Д." ЕООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр. Ш. ул. К № 4, представлявано от А. Й. А. да заплати на „ЕКО ФУРАЖ“ ООД, ЕИК..., със седалище и адрес на управление: Гр. В. ул. Ф.Ж К № 16, вх.Б, ет.2, ап.17 с управители и представляващи П.П. и В.Щ. сумата от 746.68 лева /седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща направените по делото, включително и в заповедното производство, разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: