Р Е Ш Е Н И Е

 

92/8.2.2016г. , гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, в открито заседание, на трети февруари две хиляди и шестнадесета година, в състав

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова

при секретаря Д. Х., като разгледа докладваното от съдията гр.д.№2606 по описа за 2015 година на ШРС, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.8, ал.1, вр. с чл.2, ал.1 от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба до съда ищецът Областна дирекцияЗемеделие“, гр. Шумен, БУЛСТАТ: ***, представлявана от Д.Д.В., с адрес на призоваване: ***, излага, че на 20.09.2013 г. между Директора на ОД на „Земеделие“, Шумен и ответното дружество Агроцентър 13“ ООД, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.М.М., ЕГН **********, е сключен Договор за аренда №Ш-598/20.09.2013 г., вписан в СВ, гр. Нови пазар, с вх. рег.№5064, том 3, акт 182, дело №2121 от 09.10.2013 г. По силата на този договор, ищецът, в качеството му на арендодател, предоставил на ответника, придобиващ съгласно договора качеството на арендатор, земеделски земи, находящи се в *** /14.991 дка/ и *** /общо 135.646 дка/, срещу уговорено арендно възнаграждение, съответно за земите в ***- 101.00 лв. на декар /общо 1 514, 09 лв./ и за земите в ***- 90.00 лв. на декар /общо 12 208.14 лв./. Към 01.10.2015 г. ответникът имал непогасени задължения по договора за една стопанска година, а именно за стопанската 2014-2015 г., общо в размер на  13 722.23 лв. Поради забава на плащанията за арендно възнаграждение, ответникът дължал и съответното мораторно обезщетение. Ищецът твърди, че е изпълнявал пълно и точно задълженията си по договора, но ответникът не изпълнявал, от своя страна, поетите с договора задължения за плащане на арендното възнаграждение. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да бъде осъден ответникът да му заплати следните суми: 13 722.2З лв. /тринадесет хиляди седемстотин двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015 г. по Договор за аренда № Ш-598/20.09.2013 г., вписан в Служба по вписванията- гр. Нови пазар под вх. рег. *** г.; 1 397, 54 лв., представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Претендира и разноски.

В законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът, редовно уведомен на основание чл.50, ал.2 от ГПК, не представя отговор. В съдебно заседание, също редовно призован на основание чл.50, ал.2 от ГПК, не изпраща представител, който да изрази становище по претенциите.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: От приложения към делото частно заверен препис от Договор за аренда №Ш-598/20.09.2013 г., вписан в СВ, гр. Нови пазар, с вх. рег*** г, безспорно се установи, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което ищецът, в качеството на арендодател, е предоставил на ответника, в качеството на арендатор, за временно и възмездно ползване земеделска земя от Държавния поземлен фонд, както следва: 14.991 дка. в землището на ***, представляващ имот №005039, с площ от 14.991 дка; общо 135.646 дка в землището на ***, представляващи имот №012044, с площ от 10.800 дка, имот №024020, с площ от 18.999 дка, имот № 039013, с площ от 15, 399 дка, имот №044010, с площ от 23.600 дка, имот № 044023, с площ от 17.800 дка, имот №044063, с площ от 28.347 дка и имот №046028, с площ от 20.701 дка. Страните са уговорили годишно арендно плащане за съответната стопанска година, както следва: 101.00 лв./дка- 14, 991 дка или общо за тези арендувани земи 1 514.09 лв.; 90.00 лв./дка- 135.646 дка или общо за тези арендувани земи 12 208.14 лв. Договорът е сключен за срок от десет стопански години, като е отразено, че влиза в сила от 2013/2014 стопанска година.  Няма спор, че ищецът е изпълнил основните си задължения за предаване владението върху арендуваните земи, като за процесния период е осигурил на арендатора безпрепятственото използване на земите. Ответникът не направи някакви правоизключващи и/или правопогасяващи възражения срещу претенцията на ищеца за заплащане на така договореното арендно възнаграждение. Ето защо заключава, че главният иск е изцяло основателен и следва да се уважи.

 По отношение на акцесорната претенция, с правно основание чл.86 от ЗЗД, за да се произнесе, съобрази следното: Според общите правила за забава на парични задължения, ищецът има право на обезщетение за забава, в размер на законната лихва, а доколкото се установи дължимостта на главното вземане, безспорно и предвид нормата на чл.86 от ЗЗД, се дължи и мораторно обезщетение, считано от деня на забавата. Съгласно разпоредба на чл.84, ал.1, от ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. В разглеждания казус, се установи от договора, че страните са предвидили арендното възнаграждение за всяка стопанска година да се изплаща на два пъти- на първи октомври на всяка следваща сключването на договора стопанска година, се заплаща 50% от годишната арендна вноска, а за остатъка от възнаграждението е уговорено, че арендаторът представя на арендодателя запис на заповед, с падеж- датата на изтичане на стопанската година /1 октомври/. Безспорно за процесния период /2014-2015 г./ стопанската година изтича на 01.10.2015 г., като в разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за забавено изпълнение, изчислено върху годишното арендно възнаграждение за периода от 01.10.2014 г. до 01.10.2015 г. Но за този период е станало изискуемо единствено вземането на ищеца по договора, представляващо 50% от договореното годишно арендно възнаграждение, равняващо се на сума от 6 861.00 лв., която сума, според договора е следвало да се заплати най- късно на 01.10.2014 г. Ето защо, след тази дата ответникът е изпаднал в забава и следва да дължи съответното обезщетение за забавено изпълнение. Падежът на останалата сума, съдът приема, предвид уговорките и диспозитивното правило на чл.8, ал.5 от ЗАЗ, че е на 01.10.2015 г., като след тази дата, би следвало да се приеме, че ответникът е изпаднал в забава при изплащане на остатъка от арендното възнаграждение. С оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът приема, че размерът на дължимото обезщетение за забава се равнява на сума от 696, 85 лв. /размерът на обезщетението е изчислен върху половината от главното задължение за процесния период/. За изчисляване размера на мораторното обезщетение съдът използва общодостъпните в интернет електронни калкулатори. Ето защо счита, че акцесорният иск следва да бъде уважен за сума от 696, 85 лв., като за остатъка, до пълния претендиран размер, се отхвърли като неоснователен.  

            На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 576, 96 лв.

           

Водим от горното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агроцентър 13“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от А.М.М., ЕГН **********, да заплати на Областна дирекцияЗемеделие“, гр. Шумен, БУЛСТАТ: ***, представлявана от Д.Д.В., с адрес на призоваване: ***, сумата от 13 722.2З лв. /тринадесет хиляди седемстотин двадесет и два лева и двадесет и три стотинки/, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2014/2015 г. по Договор за аренда № Ш-598/20.09.2013 г., вписан в Служба по вписванията- гр. Нови пазар с вх. рег. *** както и сумата от 696, 85 лв. /шестстотин деветдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/, представляваща обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано за периода от 02.10.2014 г. до 01.10.2015 г., както и сумата от 576, 96 лв. /петстотин седемдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща извършените разноски, съразмерно с уважената част от исковете.

ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86 от ЗЗД в останалата му част, до пълния предявен размер, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: