129/22.2.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ШУМЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Х-ти състав, в публично съдебно
заседание проведено на втори февруари през
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Жанет Марчева
при
секретаря П. Н., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2607
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод предявен от З.Т.А. с ЕГН ********** ***, съдебен
адрес ***, чрез адв. С.Е. от ШАК срещу Н.Ф.А. с ЕГН **********
с адрес *** конститутивен брачен иск с правно
основание чл. 49, ал. 1 от СК за прекратяване на сключения между страните
граждански брак, поради дълбоко и
непоправимо разстройство, настъпило след сключване на брака
по
вина на ответника, както и иск по чл.149
от СК за осъждане на ответника да заплати издръжка една година назад от
датата на завеждане на исковата молба в общ размер на 1 800 лв.
Ищцата
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения: Страните са
съпрузи, по силата на сключения между тях граждански брак на 10.11.1985г., като
към датата на сключване на гражданския брак носили български имена. Бракът е първи и за двамата, като от него имат
родено едно дете – Е.Н. А., родена на ***г.
В началото съпрузите се разбирали, като с течение на времето конфликтите между
тях се задълбочили и започнало отчуждение. Възникналите финансови проблеми,
както и употребата на алкохол повлияла негативно върху ответника, като той
предизвиквал скандалите в семейството, като дори посягал и физически върху
съпругата си. Ответника имал и извънбрачни връзки с други жени. Окончателната
фактическа раздяла между тях настъпила през месец април 2012г., когато ищцата
се изнесла от семейното жилище, заедно с детето. Оттогава не поддържат връзка
помежду си, като ответника не се интересувал от детето, като не давал и
средства за издръжка. Ето защо А. моли
за постановяване на решение по делото, с което да бъде прекратен бракът между
страните по вина на ответника, да ѝ бъде възстановено предбрачното
ѝ име, да ѝ бъде предоставено ползването на семейното жилище, моли упражняването
на родителските права над малолетното дете да ѝ бъде предоставено на нея,
като местоживеенето на детето ще бъде при майката, моли да бъде определен режим
за лични контакти с бащата, като ответникът бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 150 лв., считано от датата на завеждане на исковата молба
в съда – 12.10.2015г. Така също се моли да бъде осъден да заплати издръжка за
минало време, считано една година назад от датата на завеждане на исковата
молба по 150 лв. месечно, или общо 1800 лв.
В
рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответника не е депозирал отговор
на исковата молба.
В хода на
проведеното по делото съдебно заседание, ищцата лично и чрез преупълномощен процесуален представител адв.
Г.Т. от ШАК, поддържа предявения иск за развод и за издръжка за минало време моли
за положително произнасяне по същите.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител и не
депозира становище по хода на делото.
Съдът, след като взе предвид
представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
Страните са
съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 10.11.1985г., за
което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак № 8 от същата дата, от
длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство Каменяк, Община Хитрино.
При сключване на гражданския брак
страните носели български имена. Видно от представените Удостоверения за
идентичност на лице с различни имена (стр.6 и стр.7 от делото) жената З.Т.А.
носела имената З.Т.Х., Н.Ф.А. имената Н.П.Х.. По време на
брака на страните им се раждат две деца – дъщеря Н., към момента пълнолетна и
дъщеря Е., родена на ***г., към момента ненавършила 14 години. Видно от
Нотариален акт № ***** страните придобили през време на брака собствеността на
недвижим имот, находящ се в с. *****. Първоначално
живеели в това семейно жилище, като отношенията им се развивали нормално. В
последствие обаче вследствие употребата на алкохол от страна на ответника,
както и извънбрачните му връзки с други жени, ответникът променил отношението
си към ищцата. Често се стигало до скандали и физическа разправа спрямо нея. Страните
се разделили окончателно през месец април 2012г., когато жената напуснала
семейното жилище, заедно с детето и заживяла в къща, закупена от другата
ѝ дъщеря в същото село. От този момент нататък ответника се дезинтересирал напълно от семейството си, като грижите за
общото дете полагала единствено майката. Ответника не се виждал с детето, не
подпомагал финансово семейството си, като дори избягвал контакти с дъщеря си.
По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпита
на свид. С.М.Ф. и свид. С.Т.С.,
като е изслушано и детето в съдебно заседание. Детето твърди, че баща му
избягва контакти с него, като се обръща на другата страна, когато се засекат на
улицата. Иска да живее с майка си, където се чувства добре. По делото е приет и
социален доклад.
Предвид така установеното от
фактическа страна, съдът формулира следните изводи от правна страна:
Съгласно чл.49 от СК основанието да бъде уважен иска за развода е безусловната констатация направена от съда за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, в резултат на установените факти по делото. Липсва легална дефиниция на понятието „дълбоко и непоправимо разстройство на брака“, поради което съдът следва да се води от указанията дадени в точка 2 на Постановление на ВКС № 10/1971г., което и към момента запазва действието си. В постановлението се сочи, че „дълбоко“ е това разстройство, при което между съпрузите липсва взаимност, уважение, доверие и близки отношения. В тези случаи брачната връзка съществува само формално и в нея няма такова съдържание, каквото изискват законът и моралът. „Непоправимо“ е разстройството, което не може да се преодолее и да се възстановят нормални отношения между съпрузите. То ще бъде налице, когато отношенията между съпрузите са достигнали такова лошо състояние, което изключва възможността да се преодолее. В настоящия случай съдът намира, че е налице такова състояние на брачната връзка, в резултат на което тя е прекъсната и не би могла да бъде възстановена. Съдът основава изводите си в тази насока, на събраните в хода на делото гласни доказателства. По делото липсват доказателства за полагане на усилия от страна на съпрузите да закрепят брака. Това показва, че запазването му е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, като между съпрузите не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност и бракът им следва да бъде прекратен.
За да се произнесе на основание чл.49, ал.3 СК по
въпроса за вината, съдът намира, че с поведението си съпруга е допринесъл за
разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за
разтрогването на брака. От събраните
по делото гласни доказателства, кредитирани от съда по реда на чл. 172 ГПК, се
установява, че ответника с поведението си е допринесъл за
разстройството на брачните отношения, като е злоупотребявал с алкохола и имал
извънбрачни отношения с други жени, дезинтересирал се
е в грижите към децето, като същият не поддържа
контакт със семейството си, нито помага за разходите му. С оглед изложеното
съдът приема, че ищцата е доказала дълбокото и непоправимо разстройство на
брака по вина на ответника, която е причина за разстройството на брачната
връзка. В хода на производството не се
събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да
е съпричинила неговото разстройство и съдът следва да
обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпруга.
Основателно е искането за възстановяване на предбрачното фамилно име на съпругата след развода, а
именно от А. на С..
При
преценка на въпроса за предоставянето на родителските права съдът
съобрази, че по делото са налице
доказателства за укоримо поведение на бащата и дезинтересиране към
детето. В този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че майката полага
основните грижи за неговото отглеждане. Предвид, че интереса на детето е
водещ при решаването на този въпрос, съдът следва да се съобрази с казаното от
детето при изслушването му в съдебно заседание, където е изразено категоричното
му желание да живее, заедно с майка си. С оглед на всичко гореизложено,
преценявайки обсъдените
обстоятелства в тяхната
съвкупност, съдът намира, че интересите на детето, с оглед неговата възраст,
пол, възпитателски качества и морален
оглед на родителите, биха били защитени в най-голяма степен, ако родителските
права бъдат предоставени на неговата майка, като местоживеенето му бъде
определено при нея. Съдът намира, че на ответника следва да бъдат определени
режим на лични контакти по отношение на детето всяка първа и трета събота от
месеца от 10.00 часа до 17.00 часа,
както и две седмици през лятото, когато
майката не е в платен годишен отпуск. По
искането за предоставяне на семейното жилище след развода: Когато от брака
има ненавършило пълнолетие дете, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище на страните, при
съблюдаване на критериите на Постановление № 2 от 28.11.2971г. на Пленум на ВС,
което не е изгубило значението си и е задължително за приложение от настоящия
състав. При положение, че от брака има ненавършили пълнолетие деца, то следва и
тяхната жилищна нужда да бъде обезпечена. В конкретния случай към момента
майката и детето живеят в жилище, което е собственост на трето лице (другата
дъщеря, която е навършила пълнолетие). В конкретния случай семейното жилище не
е възможно да се ползва и от двамата съпрузи след развода, предвид
нетърпимостта в техните отношения и отчитайки интересите на детето, жилищната
нужда на майката, както и вината на мъжа за разстройството на брака, съдът
намира, че семейното жилище, придобито от страните през време на брака следва
да бъде предоставено за ползване на жената до навършване на пълнолетие на
детето. По отношение на издръжката: Съгласно разпоредбата на чл.142 от СК
родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. В тази връзка
съдът съобрази възрастта на детето, обичайно необходимото за дете на същата
възраст, нуждата от средства за храна,
облекло, неговите специфични потребности и обстоятелството, че по делото няма
представени доказателства за доходите на родителите. Съдът намира, че
ежемесечната издръжка по отношение на детето
следва да бъде в размер на 200 лева. Съгласно разпоредбата на чл.140,
ал.3 от СК тази сума следва да се разпредели между родителите, съобразно с
възможностите им, като се вземат в предвид и непосредствените грижи по отглеждането
и възпитанието на детето от страна на майката. Имайки в предвид изложеното,
съдът намира, че ответника следва да участва в издръжката със сумата в размер
на 120 лева. Въпреки, че по делото няма доказателства за доходите, които
реализира бащата, съдът намира, че същият е в трудоспособна възраст, като няма
данни за влошено здравословно състояние и лицето може без затруднения да
заплаща тази сума. Останалата част от издръжката в размер на 80 лева следва да
се поеме от майката, доколкото ще продължи да полага непосредствените грижи по
отглеждането и възпитанието на детето. При определяне размера на издръжката
съдът съобрази и разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Така определеният размер на издръжката е дължим, считано от датата на завеждане
на исковата молба в съда – 12.10.2015г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, платима до 1- во число на текущия
месец, до настъпване на законни причини, изменящи или прекратяващи правото на
издръжка. В тази връзка основателен е
иска в определения размер, като за разликата в останалата част до пълния
предявен размер от 150 лв. следва да бъде отхвърлен.
По
отношение основателността на иска за издръжка за минало време: Безспорно е по делото, че ответникът е баща
на малолетната Е., което е видно и от удостоверението за раждане на детето.
Няма спор и по това, че родителите не живеят заедно от месец април 2012г. Възможността да се иска издръжка “за минало
време” обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като
законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска
за определяне на издръжка. Страните по делото не оспорват, че начало на този
период е месец 12.10.2014г., като крайна дата на периода е 12.10.2015г. –
датата на входиране на исковата молба в съда. По
делото е установено, че в този период основната грижа за детето,
включително и неговата материална издръжка е поета единствено от майката – ищца
по делото. От разпита на свидетелите стана ясно, че бащата не се е срещал с
детето, както и не е давал никакви средства за издръжка за този период. По
делото обаче не бяха ангажирани каквито и да е доказателства за размера на претендираната издръжка от 150 лв. Детето не посещава
извънкласни форми на обучение, няма здравословни проблеми или други нужди
обуславящи размер на издръжката над минимално установения. С оглед възрастта на
детето и неговите нужди съдът счита, че за периода 12.10.2014г. – 12.10.2015г.
е имало нужда от сума за издръжка в размер на 200 лв. месечно. Необходимо е
обаче, освен нуждите на детето, да се съобразят и възможностите на родителите.
Доколкото за детето през този период е полагала грижи само майка му, то бащата
следва да поеме част от тези разходи за храна, облекло и други нужди на детето.
Предвид гореизложеното съдът намира, че определената месечна издръжка от 200
лв. следва да се поеме от бащата в размер на 120 лв., а от майката в размер на
80 лв. Така определената издръжка в размер на 120 лв. ще се дължи от 12.10.2014
г. до датата на подаване на исковата молба 12.10.2015г., като на основание
чл.242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително изпълнение на
решението в частта, досежно издръжката. Поради
изложеното искът по чл.149 от ГПК се явява основателен и доказан до размер на 120
лв., като в останалата си част до пълният предявен размер от 150 лв. месечно следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифа
за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна
държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде заплатена от ответника,
след приспадане на първоначално внесената такса от ищцата в размер на 25 лв., както
и държавна такса общо в размер на 230.40 лв. за присъдените размери на
издръжките за в бъдеще и минало време, както и 5 лв. при евентуално служебно
издаване на изпълнителен лист.
С
оглед отправеното искане от ищцата на
основание чл.329, ал.1 ГПК, направените по делото съдебно-деловодни разноски от
нея следва да се възложат на ответника, поради което последния следва да
заплати на ищеца сумата от 325 лв., включваща 25 лв. внесена държавна такса и 300
лв. заплатено адвокатско възнаграждение., съобразно представен списък за
разноски и адвокатско пълномощно.
Мотивиран от така изложените
съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между З.Т.А. (З.Т.Х.)
с ЕГН ********** с адрес *** и Н.Ф.А. (Н.П.Х.) с ЕГН ********** с адрес ***, сключен
на 10.11.1985 г. пред длъжностното лице по гражданско състояние при Кметство
Каменяк, Община Хитрино, за което обстоятелство е съставен Акт за граждански
брак № *****, на основание чл. 49, ал. 1
СК.
ОБЯВЯВА, че вина за
разстройството на брачните отношения има мъжа, на основание чл. 49, ал. 3 СК.
ПРЕДОСТАВЯ родителските права
върху роденото от брака малолетно дете – Е.Н. А. с ЕГН ********** на майката З.Т.А.
с ЕГН **********,
като местоживеенето на детето е при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на детето с бащата Н.Ф.А. с ЕГН ********** всяка първа и трета
събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа.,
както
и две седмици през лятото когато майката не е в платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА на основание чл.149 от
СК Н.Ф.А. с ЕГН ********** да заплати
на малолетното си дете Е.Н. А. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител З.Т.А. с ЕГН ********** сума в общ размер на 1440 лв.(хиляда и четиристотин и
четиридесет лева), представляваща ежемесечна издръжка в размер на 120 лв.
(сто и двадесет лева), считано от 12.10.2014г. до 12.10.2015г., ведно със законната лихва, считано от датата
на подаване на исковата молба – 12.10.2015г. до окончателното изплащане на
сумата, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен размер от
1800 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.143 от СК Н.Ф.А. с ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете Е.Н. А. с ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител З.Т.А. с ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 120 лв.
(сто и двадесет лева), с падеж 1 – во число на
текущия месец, считано от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 12.10.2015г., ведно със законната лихва за
забава, считано от влизане на решението в законна сила до настъпване на законни причини, водещи до нейното изменение или
прекратяване, като отхвърля иска в останалата му част до пълния му предявен
размер от 150 лв., като неоснователен и недоказан.
ПРЕДОСТАВЯ на майката З.Т.А. с ЕГН ********** и малолетното дете Е.Н. А. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в с. *****, съсобствено на страните до навършване на пълнолетие на детето.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване
на брака жената да ВЪЗСТАНОВИ предбрачното си фамилно име - С..
ОПРЕДЕЛЯ окончателна
държавна такса по делото в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА Н.Ф.А. с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ШРС сумата от 25.00 (двадесет и пет) лева, представляваща окончателна държавна
такса по иска за развод, както и сума в размер общо на 230.40 лв. (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки),
представляваща държавна такса върху присъдените размери на издръжките, както и
5 лв. (пет лева) при евентуалното издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Н.Ф.А. с ЕГН ********** да заплати на З.Т.А.
с ЕГН ********** сумата от 325 лв. (триста двадесет и пет лева), представляваща реализирани от
ищцата съдебноделоводни разноски под формата на
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК вр. чл.329, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК в
частта му по отношение на присъдените издръжки.
Препис
от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: