Р Е
Ш Е Н
И Е
437/13.6.2016г.
Шуменски
районен съд в
публичното заседание на седми април ,
през две хиляди и шестнадесета година
в състав :
Съдия: Зара Иванова
при
секретаря А.П. като
разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №2640 по описа за
2015 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са претенции с правно основание чл.150 и чл.127а от СК и насрещен иск с правно
основание чл.127 ал.2 вр. чл.59 , ал.9
от СК .
Депозирана е искова молба от Н.С.К., ЕГН:
**********, с адрес ***, съдебен адрес ***
срещу Я.К.К. , ЕГН: ********** ***
, в която посочва , че с Решение № 910 от 27.11.201З г. по гр.дело №
2433/201З г., било определено
местоживеене на децата П.Н.С.,ЕГН ********** и П.Н.С., ЕГН ********** при него
на адрес с.Царев брод, обл. Шумен, ул.***.
Със същото решение му било предоставено упражняването на родителските
права над децата П. и П. като майката Я.К.К.
била осъдена да заплаща на децата си
издръжка в размер на 85 лева. Ищецът
твърди, че присъдената издръжка е
крайно недостатъчна за техните нужди, поради което претендира
увеличение на същата от 85 лв. на
150 лв. за всяко едно от децата. Заявява още, че въпреки многократните му усилия да реши въпроса с пътуванията на
децата в чужбина и издаването на необходимите им документи за това с ответницата, въпроса оставал нерешен,
поради неглижирането на този въпрос от нейна страна и моли да бъде разрешено на
децата П.Н.С. ЕГН ********** и П.Н.С. ЕГН ********** да бъде издаден документ
за самоличност-паспорт по смисъла на чл.38,ал. 1,т.З от ЗБЛД със съгласието на
ищеца, без за това да е необходимо съгласието на ответница както и да се разреши на децата П.Н.С. и П.Н.С. да
пътуват извън пределите на РБългария и да се завръщат в страната неограничен
брой пъти до навършване на пълнолетие с придружител ищеца, или трето
упълномощено от него трето лице, за периода от 24 -ти декември на текущата
година до 10-ти януари на следващата година, от 5-ти април до 10-ти април и от
15-ти юни до 15-ти септември ежегодно с дестинация Федерална Република Германия
, без за това да е необходимо съгласие на ответницата. Претендира заплащане на
деловодни разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата
депозира отговор, в който заявява, че действително с оглед инфлационните
процеси и възрастта на децата те безспорно имат нужда от повече средства за
задоволяване на ежедневните им
потребности но счита, че общия размер на необходимата месечна издръжка
за всяко от децата за осигуряване на нормалното им отглеждане, здравословното
състояние, образователната заетост е 150 лв. месечно, от които тя да поеме 100
лв., а разликата следва да се поеме от ищеца, който също бил в трудоспособна
възраст и нямал алиментни задължения към други лица. Ответницата твърди, че
никога не е препятствала и създавала пречки за снабдяване на децата с
международен паспорт, но категорично се противопоставя на ищеца да бъде
предоставена възможност без проблемно да извежда децата в Р Германия в
посочените времеви интервали, т.к. това в максимална степен би затруднило, дори
на практика би довело до невъзможност да се спазва определения режим на лични отношения
между нея и децата.
Ответницата предявява насрещен иск срещу ищеца по първоначалната искова молба в
който излага, че мотивите на съда да
предостави родителските права на бащата били, че след фактическата им раздяла
тя била принудена да напусне жилището им, лична собственост на ищеца по
първоначалната искова молба. Твърди, че
по негова молба продала собственото си жилище във Варна, за да погасят банков
кредит и да построят заведение в с.Царев брод,
като след задълбочаване на конфликтите между тях и непрестанните
скандали, се стигнало до фактическата им раздяла през 2013г. Липсата на жилище
и постоянни доходи я принудили да напусне с. Царев брод и да си намери работа в к.к. Слънчев бряг, където си наела квартира,
като децата останали в дома на ищеца по първоначалната искова молба, който
подпомаган от майка си се грижел за тях. Възползвайки се от нейното отсъствие,
ищецът по първоначалната искова молба
съзнателно манипулирал децата и те постепенно се дистанцирали от нея,
детето П. категорично отказвало да я
вижда, за което тя била принудена да
потърси съдействието на социалните работници. Ищцата по насрещния иск твърди,
че си е намерила постоянна работа в
Англия, където живеела и работела. След психологически консултации настъпила
временна промяна в поведението на ищеца по първоначалната искова молба, който
дори позволил през лятната ваканция по-малкото дете П. да я посети за две
седмици в Англия.След завръщането й
обаче, той отново възобновил манипулативното си
поведение, започнал да насажда негативно отношение у децата спрямо нея, да им
внушава, че тя не ги обича, не се интересува
от тях и не желаела да ги вижда. Изцяло били прекъснати контактите им с нея, сменени
били номера на моб. им телефон,
забранено им било ползването на социалната
мрежа фейсбук и на скайп, за да се
осуети възможността на ищцата по насрещния иск да общува чрез интернет с децата
си, като в резултат на това, двете деца отново се дистанцирали от нея. Ищцата
по насрещната искова молба твърди, че децата са станали изцяло емоционално
зависими от баща си, което било
изключително неблагоприятен вариант за тяхното бъдещо израстване като жени.
Счита, че е налице промяна в обстоятелствата, обосноваваща необходимост от
промяна на мерките относно упражняването на родителските права спрямо
малолетните деца, поради което желае промяна на родителските права , като
същите бъдат предоставени на нея. Твърди, че от началото на месец октомври 2015г. ищецът по първоначалната искова молба живее в
Р Германия и към момента непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на малолетните деца била поета тяхната баба по бащина линия. Ищцата по
насрещния иск твърди, че трайно се е установила
в К Великобритания, намерила си е
постоянна добре платена работа, жилище с добри хигиенно-битови условия,
подходящи за отглеждане на деца,
находящо се в район, в който са разположени училища, където двете деца
да получат адекватно образование с оглед бъдещата им успешна социална
реализация. Присъждане на издръжка на децата в размер на 150 лв. за всяко едно
от тях, като ищецът по първоначалната искова молба следва да поеме 100 лв. от издръжката им, а разликата
да се поеме от нея. Определяне на режим
на лични контакти между бащата и децата
всяка първа, втора и трета събота и неделя от месеца от 09.00 до 19.00 в неделя
с преспиване и един месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен
отпуск.
В срока по чл. 131 от ГПК ищецът по
първоначалната искова молба депозира отговор на насрещния иск, в който заявява,
че насрещният иск е процесуално
допустим, но изцяло неоснователен.
Излага, че не отговарят на
истината твърденията, че живеел в република Германия и, че грижите за децата се
полагали от тяхната баба по бащина линия.
Ищецът по първоначалната искова молба твърди, че бил
в Германия на гости при негови близки в края на 20 15г. за не повече от 30 дни,
категорично се противопоставя на искането за промяна на родителските права, промяна режима на
контакти, и издръжка на децата.
Съдът
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства прие за
установено от фактическа и правна страна следното :
По
насрещния иск по чл.127 ал.2 вр. чл.59 ,
ал.9 от СК
По необходимост съдът следва първо да се
произнесе по насрещния иск , който е за промяна на родителските права , т.к.
ако бъде уважен , отпада необходимостта да се произнася по първоначално
предявените искове по чл.150
от СК .
По делото не е спорно и
се доказва , че с Решение № 910 от 27.11.201З г. по гр.дело № 2433/201З г. по
описа на ШРС , съдът е определил местоживеенето на децата П.Н.С.,
ЕГН:********** и П.Н.С., ЕГН: **********
, при техния баща , комуто е предоставено упражняването на родителските права .
Майката твърди , че е настъпила промяна в обстоятелствата , която обуславя възможност за промяна на упражняването на
родителските права , като моли да бъдат
предоставени на нея . В чл. Чл. 59 , ал.4 от СК са изброени
критериите , които съдът е необходимо да
прецени при решаване на въпроса за родителските права , а именно : възпитателските качества на
родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата, желанието на
родителите, привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на
децата, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното
обкръжение и материалните възможности . В случая , доколкото се иска промяна на
начина упражняване на родителските права , съдът следва да коментира ,
настъпила ли е промяна в посочените обстоятелства . И двамата родители твърдят материална обезпеченост , достатъчна за
нормално отглеждане на две деца . От доказателствата по делото е видно , че
бащата има месечен доход от около 410 лева , живее в собствено жилище , здравно
и социално осигурен е . От друга страна майката твърди , че трайно се е
установила да живее в КВеликобритания , където работи постоянно и реализира
доходи . От представените от нея доказателства – Основни условия и правила на
работа е видно , че реализира месечен
доход от около 900 паунда . Отчитайки изложеното , съдът намира , че осигурените
от бащата материално-битови условия са подходящи за оглеждане на децата ,
живеят в обезпечен от страна на битови условия дом , финансово задоволени за
основните си нужди . От друга страна , майката живее в жилище под наем ,
състоящо се от двойна стая , санитарен възел и обща кухня , за което съобразно
представените документи заплаща месечен наем от 600 паунда . Относно доходите и , съдът възприема изцяло
възражението изложено от бащата в отговора на насрещния иск. Както беше
посочено , тя реализира месечен доход от 900 паунда и след приспадане на месечния наем за
жилището , което обитава , тя ще разполага с 300 паунда . Тази сума , дори и
ако към нея се добави издръжката от другия родител , няма да осигури същите
условия на живот , каквито децата имат към настоящият момент . Бащата живее в къща , в която са осигурени подходящи
условия за отглеждане на децата , като
не е спорно , че в тази дейност му помага и неговата майка . От майката е представен документ (стр.30 ) , в който нейните наемодатели заявяват
готовност да и помагат при отглеждане на децата , ако те живеят при нея . Относно полаганите до момента физически грижи
, съдът приема , че бащата е полагал
старание в тази насока . Децата за здравно осигурени , от личното възприятие ,
чрез изслушването им по реда на чл.15 от ЗЗДетето , съдът констатира , че са
спретнати , чисти , ходят на училище ,
занимават се с дейностите , които са им хоби. Всички изложени по-горе обстоятелства касаят
задоволяване на битовите и физически
нужди на децата , което не е маловажно , но
според съда с приоритет е задоволяване на духовните им потребности и
създаване на обстановка , която да осигури нормалното и пълноценно
психо-емоционално развитие на децата . В тази насока и двамата родители не са
положили необходимите грижи и усилия и не са изпълнили родителския си дълг
да поставят интересите на децата на първо място . Майката е напуснала семейното
жилище , в което е оставила децата си ,
като според съда не могат да изтъкнат оправдателни причини за обстоятелството , че ги е оставила при баща им
. От изслушването на детето П.Н.С. се
констатира , че този факт е оставил дълбока емоционална травма , детето си
спомня , че майката ги е напуснала точно на рождения и ден . Впоследствие ,
въпреки твърденията и , съдът счита , че майката не е положила достатъчно
усилия да възстанови прекъсната връзка с децата . Вътрешното убеждение на съда е , че майката
въвежда на преден план собствените си желания и интереси , като индиция в тази
насока са и показанията на св.Н.Н. , който е нейно дете от друг мъж. Свидетелят
заявява , че когато майка му заживяла с ищеца и той живеел временно с тях. Той преценил , че и за него и за майка му ще
е по-добре да отиде да живее при баща си . Той отишъл при баща си , а майка му
останала да живее при ищеца . Единственият извод , който може да се направи
от описаното поведение , че при конфликт между нейните желания и интересите на
детето си , тя е разрешила въпроса , като се дистанцирала от сина си . От друга страна , бащата е преекспонирал в
съзнанието на децата поведението на майка им , както по време на съвместното им
съжителство , така и след раздялата им и вместо да намери начин да ги сближи , е задълбочавал и подхранвал негативните им
чувства . В по-голямото дете , съдът
открива пълна липса на нормална амбивалентност . Почти всички човешки връзки
имат такова качество и връзките между родители и деца не са изключение .
Смесените чувства обаче нямат място при т.нар. „Синдром на родителско
отчуждение „ (PAS) ,
именно това се наблюдава и при детето П.Н.С.
, за нея баща и е само добър , а майка и само лоша . Крайният резултат
от поведението на двамата родители е , че у децата , особено у П.Н.С. е настъпил споменатия PAS . Тази констатация ,
съдържаща се в Заключението по назначената СППЕ , съдът приема за изцяло
обективна и компетентна . Според ВЛ , PAS е
възникнал основно заради конфронтацията на двамата родители . Допълнително гледащият родител , който в
момента е бащата има възможността да
формира мисленето на децата , те са все още емоционално незрели , което ги прави лесно внушаеми и с
подчиняващо поведение . Регреса в поведението им към майка им също е индикатор за PAS . Заключението на ВЛ , което съдът намира за
желателно да подчертае е , че двамата родители е необходимо да извършат
преструктериране на взаимоотношенията си
, ако искат децата им да имат нормално
психосоциално и личностно развитие .
Според ВЛ , което мнение
изцяло се споделя и от съда , към момента единственият вариант , който няма да
доведе по още по-сериозни емоционални травми е децата да останат при родителя ,
който ги отглежда . За децата промяната във фактическото положение , промяна в техния бит , порядки ,
приятелски и роднински кръг ще им причини вреда . И двете деца изразяват
категоричното си нежелание да живеят при майка си и въпреки , че това е
продиктувано отчасти от програмиращото поведение на другия родител , следва да
бъде зачетено , към момента субективното им състояние е на силна емоционална
привързаност към бащата . Децата вече са
в юношеска възраст и принудителна промяна , несъответстваща на желанията им ,
няма да доведе до сближаване с майка им , дори е възможно да бъде постигнат
обратен ефект . Поради посоченото ,
ръководейки се от интереса на децата , съдът намира искът по чл. чл.127 ал.2
вр. чл.59 , ал.9 от СК се явява
неоснователен и следва да се отхвърли .
По
исковете с правно основание чл.150 от СК
По делото са предявени и
първоначални искове с правно основание чл.150 от СК , за увеличение на
издръжката за децата . След като исковете за изменение на родителските права се
явяват неоснователни , следва съдът да разгледа по същество исковете за
увеличение на издръжката за децата . С цитираното по-горе Решение № 910 от
27.11.201З г. по гр.дело № 2433/201З г. по описа на ШРС , майката е
била осъдена да заплаща на всяко от децата , месечна издръжка от 85 лева
, считано от 25.06.2013г. Съдът вече е
коментирал доходите на двамата родители
, никой от тях няма други алиментни задължения , от предходното определяне на
размера на издръжката са изминали около 3 години , през които безспорно цените на
основните стоки за бита , необходими за отглеждане на дете са нараснали .
Налице е и промяна в закона , а именно според чл.142 , ал.2 от СК , минималната
издръжка на дете е в размер на ¼ от МРЗ , която сума към момента е 105
лева. Съдът като взе предвид всички изложени обстоятелства , намира , че
размерът на издръжката за детето П.Н.С., така , че да е съобразен с неговите
нужди и възможностите на родителя , следва да е в размер на 130 лева , а за детето П.Н.С. , определен по същите критерии , следва да е 120 лева . За разликата от посочените суми , до
пълния предявен размер от 150 лева , исковете се явяват неоснователни .
По претенциите
по чл.127 а от СК
Бащата е заявил и
претенции по чл.127а , с молба да бъде бъде разрешено на децата П.Н.С. ЕГН **********
и П.Н.С. ЕГН ********** да бъде издаден документ за самоличност-паспорт по
смисъла на чл.38,ал. 1,т.З от ЗБЛД със съгласието на ищеца, без за това да е
необходимо съгласието на ответница както и
да се разреши на децата П.Н.С. и П.Н.С. да пътуват извън пределите на
РБългария и да се завръщат в страната неограничен брой пъти до навършване на
пълнолетие с придружител ищеца, или трето упълномощено от него трето лице, за
периода от 24 -ти декември на текущата година до 10-ти януари на следващата
година, от 5-ти април до 10-ти април и от 15-ти юни до 15-ти септември ежегодно
с дестинация Федерална Република Германия.
Доколкото претенцията е за периодични пътувания , за конкретно
определени периоди и по определена дестинация , съдът намира , че е в интерес
на децата да имат възможност да пътуват извън пределите на РБългария , затова
счита , че молбата се явява основателна .
На основание чл.78 ,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца деловодни разноски , съобразно уважените
искове в размер на 445 лева .
На основание чл.78 ,
ал.6 от ГПК , ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Висш
съдебен съвет , по сметка на ШРС , сумата 115,20 лева - държавна такса върху увеличението на
издръжките .
Водим
от горното , съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Я.К.К. , ЕГН: ********** *** срещу Н.С.К., ЕГН: **********, с адрес ***,
съдебен адрес *** , иск с правно
основание чл.127 ал.2 вр. чл.59 , ал.9 от СК
за изменение на постановените с Решение № 910 от 27.11.201З г. по
гр.дело № 2433/201З г. по описа на ШРС ,
мерки относно упражняването на родителските права по отношение на децата П.Н.С.,ЕГН: ********** и П.Н.С., ЕГН: ********** , ведно с всички последици от това , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 910 от 27.11.201З г. по гр.дело №
2433/201З г. по описа на ШРС , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която Я.К.К. , ЕГН: **********
следва да заплаща на малолетното си дете
П.Н.С.,ЕГН: ********** , чрез неговия
баща и законен представител Н.С.К., ЕГН: **********, като
УВЕЛИЧАВА същата от 85 ( осемдесет и пет ) лева на 130 ( сто и тридесет) лева , считано от
датата на завеждане на исковата молба – 13.10.2015г. , до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване правото на такава,
ведно с лихвата за забава върху всяка просрочена вноска, с падеж – петнадесето
число на съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.150 от СК , за
разликата от 130 лева , до пълния
предявен размер от 150 лева , като НЕОСНОВАТЕЛЕН
.
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с Решение № 910 от 27.11.201З г. по гр.дело №
2433/201З г. по описа на ШРС , МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която Я.К.К. , ЕГН: ********** следва да заплаща на малолетното си дете П.Н.С.,
ЕГН :********** , чрез неговия баща и
законен представител Н.С.К., ЕГН: **********,
като УВЕЛИЧАВА същата от
85 ( осемдесет и
пет ) лева
на 120 ( сто и двадесет ) лева , считано от датата на завеждане на исковата молба –
13.10.2015г. , до настъпване на законни причини за изменение
или прекратяване правото на такава, ведно с лихвата за забава върху всяка
просрочена вноска, с падеж –
петнадесето число на съответния месец.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.150 от СК , за
разликата от 120 лева , до пълния
предявен размер от 150 лева , като
НЕОСНОВАТЕЛЕН .
На основание чл.127 а от СК , ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ, заместващо съгласието на майката Я.К.К. , ЕГН: ********** , да бъде издаден документ за самоличност –
паспорт за пътуване в чужбина на децата П.Н.С.,
ЕГН: ********** и П.Н.С.,ЕГН: **********
РАЗРЕШАВА на децата П.Н.С.,ЕГН ********** и П.Н.С., ЕГН ********** , до навършване на пълнолетие да напускат пределите на РБългария , придружавани от баща си Н.С.К., ЕГН: ********** или
упълномощено от него лице , за неограничен брой
пътувания , само до ФРГермания и само през следните периоди :
·
24
-ти декември на текущата година до 10-ти януари на следващата година,
· от 5-ти април до 10-ти април и
· от 15-ти юни до 15-ти септември
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, в
осъдителната му част решението подлежи на предварително изпълнение.
ОСЪЖДА Я.К.К. , ЕГН: ********** да заплати в полза на Висш съдебен
съвет , по сметка на ШРС , сумата 115,20 (сто и петнадесет лева и двадесет ст.) лева – държавна такса върху увеличението
на издръжките .
ОСЪЖДА Я.К.К. , ЕГН: ********** , да заплати на
Н.С.К., ЕГН: **********, сумата 445 (четиристотин четиридесет и пет ) лева – деловодни разноски , съразмерно и
съобразно уважените искове .
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок , от съобщаването му на страните , пред ШОС
СЪДИЯ: