Р Е Ш Е Н И Е
174/8.3.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на първи
март, две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Димитър Димитров
при секретаря Т. Т., като разгледа докладваното от съдията ГД № 2657/2015г., по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Гаранционен фонд гр. София, ул. "Граф Игнатиев", № 2, срещу Б.Х.А. ***.
Ищецът твърди, че на 17.09.2005 г. настъпило ПТП, с участието на ответника, в резултат на което на трето за спора лице – Ж. Е. С. били причинени множество травматични увреждания. Ищецът счита, че виновен за събитието е бил ответникът, който управлявайки в гр. Шумен по ул. „Цар Освободител“ чужд лек автомобил, с ДК № *** , на кръстовище с ул. „Панайот Волов“, не пропуска движещият се с предимство велосипедист и го удря. Същевременно нарушавайки разпоредбите на чл. 259, ал. 1 КЗ /отм./, ответникът управлявал автомобил, без да има сключена застраховка "Гражданска отговорност". Гаранционният фонд заплатил на пострадалото лице общо сумата 20 925.94лв. – обезщетение за причинени неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди /разходи за лекарства и лечение/, поради което счита, че е придобил регресни права срещу ответника за възстановяване на платеното. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати сумата, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител на разноски ищеца, намира искът за допустим, но погасен по давност. Не представя доказателства.
В съдебно заседание ищецът „Гаранционен фонд” с молба от процесуалния си представител адв. П. поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен, като претендира разноски, а особения представител на ответника оттегля възражението за давност.
Предявен е иск, с правно основание 288, ал. 12 КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ, в сила от 1.01.2016г., вр. чл. 45 ЗЗД – за поправяне на вреди виновно причинени другиму – непозволено увреждане /деликт/. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт елементи на който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Относно тези елементи съдът, въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа страна следното:
Относно деянието: На 17.09.2005 г., ответникът Б.Х.А., при управление на лек автомобил „Форд Скорпио“, с ДК № ***, в гр. Шумен на ул. „Цар Освободител“ не пропуска движещия се по ул. „Панайот Волов“ велосипедист Ж. С., като му причинява множество рани. Описаното се установява от съдържанието на Протокол за ПТП. Автомобилът с ДК № *** е собственост на М. А. А. - установимо от приетия по делото протокол за ПТП. Между страните се прие за безспорно, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че към датата на събитието – 17.09.2005 г., лек автомобил с ДК № ***, е бил без валидна застраховка „Гражданска отговорност“.
Относно
противоправността на деянието. Срещу Б.Х.А. има влязло в сила Решение №
1808/04.01.2007 г., постановено по НАХД № 1691/2006 г. по описа на ШРС, с което
е признат за виновен, за това че на 17.09.2005 г., при управление на МПС, е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Ж. Е. С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
Относно вредата. В съставения протокол за ПТП са описани видимите увреждания по автомобила и велосипедиста. В последствие пострадалия многократно е постъпвал на лечение, като съгласно изготвената СМЕ е получил средна телесна повреда. Стойността на причинените му имуществени и неимуществени вреди възлизат на 20 925.94 лв., съгласно: Протокол № 8/04.05.2010 г. по щета за имуществени вреди № 210060/29.03.2010 г. на Гаранционен фонд; Медицинска експертиза по щета за имуществени вреди № 210060/29.03.2010 г. на Гаранционен фонд; Протокол № 11/05.05.2010 г. по щета за имуществени вреди № 210060/29.03.2010 г. на Гаранционен фонд; Протокол № 15/24.04.2010 г. по щета за имуществени вреди № 210060/29.03.2010 г. на Гаранционен фонд.
Относно
причинно – следствената връзка между деянието и вредата. От приетите по делото писмени
доказателства се установяват причините и механизма за настъпване на
произшествието, като заключението в тази част потвърждава изложеното в
Протокола за ПТП и Решение № 1808/04.01.2007 г., постановено по НАХД №
1691/2006 г., по описа на ШРС, в смисъл, че при управление на МПС ответникът е
нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на Ж. Е. С. – престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, вр. чл. 342,
ал. 1 НК.
Относно вината. Във всички случай на непозволено увреждане, какъвто е и процесния, вината се предполага до доказване на противното – арг чл. 52, ал. 2 ЗЗД. Оборването на презумпцията е в тежест на оборващия. Доказателства за оборването не са релевирани.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
На 17.09.2005 г. настъпило ПТП, с участието на ответника, в резултат на което на трето за спора лице – Ж. Е. С. били причинени множество травматични увреждания. Ищецът счита, че виновен за събитието е бил ответникът, който управлявайки, в гр. Шумен по ул. „Цар Освободител“, чужд лек автомобил, с ДК № ***, на кръстовище с ул. „Панайот Волов“, не пропуска движещият се с предимство велосипедист и го удря. При това са налице всички елементи от състава на чл. 45 ЗЗД - противоправно поведение, причинени щети и причинна връзка между поведението и щетите. Към този момент, за управлявания от ответника лек автомобил не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предвид, че трето лице е претърпяло имуществени и неимуществени вреди, причинени от ПТП, за което е виновен ответникът, който не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, са били налице предпоставките, при които „Гаранционния фонд“ изплаща обезщетение на увредения. Задължението на „Гаранционен фонд“ да плати обезщетение на увреденото от делинквента лице възниква ex lege - по силата на разпоредбата на чл. 88, ал. 1, т. 1, буква "б" ЗЗ .(отм.), поради което при условията на чл. 288 КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г., преписката е изпратена за разглеждане от фонда.
Ищецът в производството е определил стойността на щетите, определил е размера на обезщетението и с платежно нареждане от 11.10.2010 г., го е платил на Ж. Е. С.. След плащане на обезщетението „Гаранционен фонд“ се суброгира в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определянето и изплащането му – арг. чл. 91, ал. 1 ЗЗ /отм./ /възпроизведен и в чл. 288, ал. 12, изречение първо КЗ /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016г.
По изложените съображения съдът намира, че в разглеждания случай, предпоставките за уважаване на регресния иск на „Гаранционен фонд“ срещу делинквента Б.Х.А. са налице: от реализираното по вина на делинквента ПТП са причинени имуществени и неимуществени вреди на трето лице, в обезщетение на които ищецът е заплатил на 11.10.2010 на увреденото лице Ж. Е. С. сумата от 20 925.94 лв. - предявеният иск се явява доказан по основание и размер, поради което и следва да бъде изцяло уважен. Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца претендираната сума в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата от 20 925.94 лв., считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 14.10.2015 г., до окончателно плащане.
Относно разноските: При този изход на спора и направеното искане за присъждане на разноски от ищцовата страна, съдът намира, че такива следва да бъдат присъдени в претендирания общ размер 1994.82лв. /държавна такса 837.04 лв. и разноски за особен представител 1157.78 лв./, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от така изложените съображения, Шуменски районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Б.Х.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, сумата 20 925.94 лева /двадесет хиляди деветстотин двадесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, от които 20 000 лв. неимуществени вреди и 925.94 лв. имуществени вреди, представляваща платено обезщетение на Ж. Е. С. от гр. Шумен за причинена средна телесна повреда, в следствие на настъпило пътно транспортно произшествие на 17.09.2005 г. на основание чл. 288, ал. 12 КЗ, /отм./ с § 34 ПЗР на КЗ в сила от 1.01.2016 г., вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда – 14.10.2015 г. до окончателно плащане.
Осъжда Б.Х.А., с ЕГН ********** и адрес: ***, да плати на „Гаранционен фонд”, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“, № 2, сумата 1 994.82 лв. /хиляда деветстотин деветдесет и четири лева и осемдесет и две стотинки/ представляваща съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ШОС в двуседмичен срок от връчване на страните, на основание чл. 259, ал. 1 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните
Районен съдия: